Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (13) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Аненэрбе. «Наследие предков». Секретный проект Гитлера, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2019)

Издание:

Автор: Ханс Улрих фон Кранц

Заглавие: Тайните на Третия райх

Преводач: Лиляна Мандаджиева

Година на превод: 2013

Издател: „Паритет“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: документална проза

Печатница: „Анториери“

ISBN: 978-619-153-023-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3230

История

  1. — Добавяне

Глава 3
Проектите на „Аненербе“

Колкото и сложно да беше сдобиването с информация за основните действащи лица, замесени в създаването на „Аненербе“, то все пак се оказа значително по-просто от изследването на дейността на самия институт. Защото всяко от лицата, фигуриращи на страниците на тази книга, беше оставило своя следа в историята независимо от делата на „Наследството на предците“.

Но животът на самия институт беше тайна, покрита с мрак. При това някой старателно пази тази тайна и днес. И става дума не само за архивните фондове, оказали се в ръцете на руснаците. По време на едно от своите пътувания в Германия, работейки в тамошните архиви, почти успях да хвана за опашката най-ценните материали. Това стана така: в каталога на архивните дела фигурираше съвсем невинно на пръв поглед картонче, на което беше написано: „Фондове на историческото управление на СС. Том I“. Аз прекрасно знаех, че никакво историческо управление в СС, разбира се, не е имало и ставаше дума за нечия банална грешка. Вероятно в делото бяха попаднали някои документи от „Аненербе“. Незабавно поисках тези материали и три часа по-късно можах да се убедя в правотата на своите предположения. Документите се отнасяха до операция „Граал“ и аз работих с тях до самото затваряне на архива. Какво беше учудването ми, когато на следващото утро в архива не открих нито картончето, нито делото! Работниците от архива само вдигаха рамене: най-смисленото, което чух от тях, беше, че делото е иззето за предаване в друг, профилиран архив. Наименованието и адреса на профилирания архив те, впрочем, не можаха да ми кажат, затова случайно се изпуснаха да кажат, че заедно с него „заминали“ още няколко подобни дела. Оставаше ми само да си скубя косите от яд…

Но не всичките ми търсения завършваха толкова печално. В противен случай вие не бихте държали в ръцете си тази книга. Твърде често фортуната ми се усмихваше. Аз узнах за операции, които ме потресоха, за засекретени експедиции, за тайнствени находки. Впрочем ще разкажа за всичко поред.