Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (15) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Аненэрбе. «Наследие предков». Секретный проект Гитлера, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2019)

Издание:

Автор: Ханс Улрих фон Кранц

Заглавие: Тайните на Третия райх

Преводач: Лиляна Мандаджиева

Година на превод: 2013

Издател: „Паритет“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: документална проза

Печатница: „Анториери“

ISBN: 978-619-153-023-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3230

История

  1. — Добавяне

„Роза и кръст“

Операцията „Роза и кръст“ започнала през 1935 година. Същността й била твърде проста — институтът „Аненербе“ изучавал наследството на знаменития орден на розенкройцерите. Съвременните розенкройцери слабо интересували нацистите — смятало се, че орденът се е изродил и не можел да бъде пазител на древни знания.

Историята на ордена започнала през Средните векове. Розенкройцерите се опитвали в рамките на своето братство да преодолеят бариерата между науката и религията. Църквата реагирала на тези опити достатъчно нервно и розенкройцерите били принудени да минат в нелегалност. Именно в техните среди се появили много известни алхимици. Освен това те подробно изследвали възможностите на човешкия организъм и стигнали до извода, че у всеки от нас покрай физическото тяло съществувало и духовно, енергийно — съдържимото на нашата душа. То сякаш било „прикрепено“ към физическото тяло в определени точки, наречени „гвоздеи“. Ако се научел да „изважда“ тези „гвоздеи“, човек можел да съществува извън своето тленно тяло, да пътешества в други светове.

Наистина истинските пътешествия в астралния свят били достъпни само на малцина посветени във висшия ранг — това положение можело да се достигне само след усърдна практика в редиците на ордена. Нацистките учени особено се заинтересували от това откритие на розенкройцерите и провели многобройни опити, свързани с енергийното тяло, които често били твърде опасни за живота. В тези случаи се използвали затворници от концлагерите.

В своите експерименти учените от „Аненербе“ успели да постигнат определени успехи. Но твърде ограничени: да осигурят вечен живот на душата на някого от нацистките главатари така и не съумели. Но учението за енергийното тяло включвало много други аспекти, отнасящи се до развитието на способностите на личността. Ще приведа откъс от доклада, който през пролетта на 1938 година бил предоставен лично на райхсфюрера на СС Хенрих Химлер.

Първите опити, проведени в рамките на операцията „Роза и кръст“, дадоха определен положителен резултат. Групата доброволци успя сериозно да подобри своите способности, да развие органите на чувствата. Въпреки че към днешна дата не успяхме да направим кардинални пробиви, всички експерти са уверени, че те ще бъдат постигнати в най-близко време. Откритите от нас методи могат де се прилагат в най-различни области, в частност, за подготовката на личния състав на вермахта. Умението да се управлява енергийното тяло сериозно ще подобри боеспособността на нашите войници.

Впрочем до въвеждане на розенкройцерските практики в програмата за подготовка на германските пехотинци така и не се стигнало. „Всички експерти“ избързали със своите оптимистични изводи. Провалила се също и друга амбициозна програма, посветена на изкуството на средновековните алхимици. Покрай другото розенкройцерите работели над създаването на „философски камък“ — субстанция, която щяла да превръща всеки метал в злато. Според някои сведения част от алхимиците успели да постигнат нелоши резултати. На специалистите от института „Аненербе“, в който бил създаден дори специален химически отдел, им било нужно не само злато. Задавала се световна война и Германия била заплашена от нова икономическа блокада. Щяла да се спре доставката на редица изключително важни за военното производство метали. Да се възпроизвеждат с помощта на рецептите на розенкройцерите — именно това искали ръководителите на „Аненербе“. Но опитите не довели до нито един положителен резултат.

Защо разказвам за тези неуспешни експерименти? Работата е там, че Третият райх — а заедно с него и „Аненербе“ — просъществувал само 12 години, нищожен според историческите мерки срок. Много изследвания изисквали много по-продължително време. Първите резултати, и то обнадеждаващи, били получени. Ако на сътрудниците на „Аненербе“ историята беше отпуснала още десетина и повече години, вероятно те биха успели да постигнат неочаквани, потресаващи открития.

А може би тези открития вече е направил някой друг?