Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (33) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

Зад фасадата на масонския храм

Да-да, точно така. Хитлер смятал СС за определен аналог на масонските ложи и неведнъж наричал Хенрих Химлер свой личен масон. Действително в много отношения масонството послужило за прототип на есесовските формирования. Масонските практики активно се внедрявали в такива области, като психологическата обработка, йерархическата структура, образованието. При това да се правят такива заимствания съвсем не се смятало за непочтено. В края на краищата самите масони някога заимствали всичко от Тевтонския орден^[1] — цвета на германското рицарство.

До Втората световна война СС била елитарна организация. Приемането на нови членове се съпровождало със сложни церемонии, подборът се извършвал много внимателно, също както при образуването на масонските ложи. Дори церемонията за приемането на член в СС, всъщност, била заимствана от масоните.

Кандидатът за член на СС бил длъжен да представи своето родословие, което ясно и точно да доказва неговия арийски произход. Срокът за „чиста кръв“ трябвало да бъде изключително голям — два и половина века, от края на XVII век. След това той трябвало да премине определен стаж, който много напомнял манастирското послушание. И едва след изтичането на този „изпитателен срок“ младият човек ставал пълноправен есесовец. Връчвали му кама и пръстен (тези регалии също били заимствани от масоните).

Висшите йерарси на ордена на СС — дванадесет обергрупенфюрери, с които Химлер постоянно се съветвал, — заседавали около специална дъбова маса. Всичко това трябвало да възпроизвежда обстановката на рицарските съвещания около Кръглата маса. Всеки от посветените есесовци имал собствен дъбов стол, на който върху сребърна табелка било написано името му. Освен това той носел кама с особена форма и сребърен пръстен.

Заседанията на избраните обикновено се провеждали в замъка Вевелсбург — „столицата“ на империята на СС, любимата резиденция на Химлер. Той бил построен в кратък срок на мястото на древен средновековен замък, принадлежащ на един барон-разбойник. До XX век от историческата сграда били оцелели само живописни руини. Разположението на замъка не било случайно: той бил център на своеобразен мистичен триъгълник, който се образувал от три свещени места. Първото от тях била Тевгобургската гора, където в началото на новата ера предводителят на германците Арминий победил римските легиони на Вар. Тази победа била свещена за всеки германец, тъй като спряла римското нашествие в Германия и осигурила независимост на германските племена. Вторият връх на триъгълника била скалата Екстернщайн — мястото, където в древността се поддържал древногерманският култ към огъня. На тези скали, надвиснали над Рейн (свещена за всеки немец река, която те наричат Баща Рейн), жреците разположили обсерватория, откъдето наблюдавали движението на звездите и се занимавали с предсказване на бъдещето. Тук бил създаден руническият зодиакален кръг. Третият връх бил древният град Армабег, от който останали само руини. Археолозите от „Аненербе“ предполагали, че Армабег бил на не по-малко от 10 хиляди години и, следователно, бил по-древен от всички известни градове в света.

Самият замък, с построяването на който се заел известният архитект Херман Бартелс, също бил триъгълен по форма. Числото „три“, както и, „дванадесет“, било свещено в ритуалите на СС. Северната кула на замъка била предназначена за събрания на райхсфюрера на СС и на неговите дванадесет посветени — антипод на християнските апостоли. Периодичността на събранията също имала определен ритуален смисъл. Под кулата имало подземно помещение — крипта, в която бил запален свещеният вечен огън. Към него водели три стъпала, а около огъня имало дванадесет възвишения за тържествените церемонии. Предполага се, че там са се изпълнявали ритуали на мистични погребения и тържествено изгаряне на гербове. Впрочем, според някои сведения, там се принасяли и човешки жертви.

В замъка били оборудвани и изследователски лаборатории, наистина не много на брой. В тях работели учени, които създавали психотронно оръжие и изучавали механизмите за управлението на човека. След войната всички резултати от тези изследвания изчезнали. Това, обаче, не ме учудва.

Впрочем плановете на Химлер за бъдещето на Вевелсбург били наистина грандиозни. Ако мегаломанията на Хитлер все още се простирала в определени разумни рамки, поне не се наблюдавали големи разминавания с реалността, то Химлер в своите мистични планове надхвърлил всички разумни граници. Той имал намерение да издигне около замъка цял град, чиито квартали щели да образуват концентрични кръгове. Позовавайки се на геомантията, учението за „магията“ на Земята, Химлер смятал Вевелсбург за енергиен център на света.

Специалистите в „Аненербе“, особено в отделите, свързани с окултните науки, прекрасно знаели на какви чувствителни струни да играят в душата на своя началник. Финансирането на съответните направления постоянно се увеличавало, а учените представяли на райхсфюрера на СС все нови и нови доказателства за действието на окултните сили. През 1942 година те заявили, че техните противници, преди всичко руснаците, прибягвали до услугите на извънземни същности, които им позволявали да побеждават! Великобритания и САЩ, казвали те, били оплетени от масонските ложи, които по мистичен начин се опитвали да сломят германската нация. Следователно, правели логичен извод експертите на „Аненербе“, трябвало на вражеските усилия да се противопоставят същите методи. Например да се използва за военни цели древният ритуал „локацията на махалото“, като се приспособи към съвременните условия. Впрочем за това си струва да разкажа по-подробно.