Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (27) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

Християнската легенда

Мисля, че всички ние помним евангелските редове, посветени на разпятието на Христа. Прекрасно си ги спомнял и Хитлер, въпреки своята неприязън към християнската религия. Спасителят бил разпънат в планината Голгота — в превод от арамейски названието й означава „глава“, „череп“. Планината специално била предназначена за изпълнение на смъртните наказания на престъпниците.

Смъртни наказания чрез разпятие се извършвали твърде често — в тогавашната Римска империя времето било неспокойно. Ту робите се бунтували, ту покореният народ се вдигал на въстание, не разбирайки цялата прелест на принадлежността си към „цивилизования свят“, ту се появявал някой скитащ проповедник, който всявал смут сред народа. Местата за смъртните наказания били обкръжени от римски легионери. Те били командвани от центурион^[1]. Историята е запазила за нас името на човека, който командвал войниците по време на разпятието на Христа. Наричал се Лонгин.

В онези времена всеки римски легионер е трябвало да умее да направи кръст. Всъщност нищо сложно нямало в това. Трябвало само да се отсече дърво, да се очистят две греди — хоризонтална и вертикална — и да се закрепят заедно с помощта на въже или за по-сигурно — чрез жлебове в гредите. След това вече можело да се пристъпи към изпълнение на наказанието. Два гвоздея се забивали в ръцете на нещастника и по един в глезените на краката. Всички операции — от отсичането на дървото до забиването на гвоздеите — се извършвали с един инструмент, с бойна брадва. Допълнително можело обреченият на смърт да се привърже към кръста, за да не може под тежестта на тялото гвоздеят да разкъса плътта и жертвата да падне от него.

Пред центуриона, ръководещ екзекуцията, обикновено стояла важна задача. Той бил длъжен не само да командва цялата смъртна процедура, но и да удостовери смъртта на осъдения. Обикновено на кръста умирали бавно — кръвта на раните бързо се съсирвала и повече не изтичала. Жертвата страдала от глад и жажда. Според някои изследователи специфичната поза на кръста рано или късно довеждала до задушаване. Обикновено за съкращаване на страданията пречупвали пищялите на човека. Когато смъртта настъпвала, центурионът бил длъжен да прободе с копие сърцето на разпънатия, за да удостовери смъртта му. Това, казано на съвременен език, „контролно пробождане“ било приложено и на Христа. Спасителят, трябва да кажем, се мъчил на кръста сравнително недълго, само около шест часа. В Евангелието от Йоан тази процедура е описана така:

^{19 31} И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат.

^{19 32} Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.

^{19 33} А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите;

^{19 34} но един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтече кръв и вода.

Кръст, гвоздеи и копие — оръдията на разпятието на Христа — били съхранявани от християните и свято почитани. Най-напред престанал да съществува кръстът. Раздробен на множество малки частици, през IV век, след приемането от Рим на християнството, той бил разпръснат по всички енории на империята. На гвоздеите и копието им провървяло повече; никой не ги е раздробил на парчета.

Впрочем в дадения случай нас ни интересува именно копието…