Антъни Бруно
Лоши типове (27)

26.

Звуците, които се носеха из трапезарията на Кипи, напомняха войнишка столова, а гледката — сцена от битова комедия. Децата — най-голямото от тях момиче на четиринадесет, а най-малкото, момче на две годинки и половина — седяха край дългата дъбова маса, три от едната страна и три от другата.

Госпожа Кини — дребна женица с меланхолични очи и руса коса с подрязани връхчета, седеше на единия й край и обясняваше на двете по-големи момчета, че дори не възнамерява да обсъжда въпроса за купуването на нов телевизор за тяхната стая. Четири телевизора в една къща са предостатъчни, каза тя.

Тийнейджърката се мусеше за нещо и чакаше някой да я попита какво не е наред, за да има възможност да откаже да отговори.

По-малките момиченца, на седем и почти девет години, си разменяха шамари под масата и се кискаха със злобна радост.

На другия край на масата Бил Кини режеше парче ростбиф на дребни късчета за най-малкия. Ръкавите му бяха навити, а връзката — разхлабена. Бъркотията около масата го радваше, почти му действаше успокоително. Създаваше му усещането, сякаш е благосклонен деспот на оживено царство. Бащинството го караше да сияе.

— Готово, Шон — каза той и постави чинията под брадичката на малчугана. — Изяж си всичко.

Тежката сребърна вилица се олюля в юмручето на Шон за момент, а после той я остави и взе кубче месо с пръсти.

Кипи се усмихна.

— Татко? — повика го госпожа Кини през масата отегчено иронично. — Би ли обяснил на тия двамата защо не можем да имаме още един телевизор у дома?

Кипи вдигна вежди и подръпна меката част на ухото си. Погледна момчетата.

— Още един телевизор, а? — Той кимна сериозно. — Ще го вземем предвид — обяви и се усмихна.

Момчетата се ухилиха победоносно.

Госпожа Кини хвърли на мъжа си изпепеляващ поглед и въздъхна. Той винаги оставяше децата да спечелят.

Кини я погледна насърчително и се пресегна за зеления боб. Точно в този момент телефонът иззвъня.

Киселата тийнейджърка веднага стана и отиде в кухнята да го вдигне. Вървеше със сведени очи и изправен гръб като монахиня. Кини знаеше, че по този начин наказва някой провинен, най-вероятно майка си.

След малко тя отново влезе в трапезарията и отиде на мястото си.

— За тебе е, татко — каза, след като седна.

— Кой е, миличка?

— Госпожа Дейвис — промърмори тя.

— Госпожа или господин Дейвис каза?

— Госпожа.

Кини погледна жена си с раздразнено изражение.

— Сега пък какво има? — възропта той.

Госпожа Кини го изгледа, докато заобикаляше масата. Семейство Дейвис се обаждаха от време на време и тя знаеше, че имат някакво отношение към работата на Бил. Отдавна се беше приучила да не го разпитва за службата му. След шестнадесетгодишен брак вече дори не изпитваше любопитство.

В кухнята слушалката на червения стенен телефон беше оставена на плота. Той погледна през прозореца задния двор, който беше осеян с топки, колелета и играчки. Тревата пак имаше нужда от подрязване.

— Ало? — обади се той.

— Здрасти. Как си? — беше Джоан Варга.

— Добре. Какво има?

— Твоят приятел Гибънс и другарчето му Тоци са ходили на гости на един наш приятел в Пенсилвания. В Източен Струдсбърг.

Кини усети някакво стягане в гърдите.

— Кога?

— Много късно миналата нощ.

— Какво е станало?

— Не намерили този, когото търсели, това е станало. Външният вид в случая не е изиграл ролята си. Тая работа никак не ни харесва.

Кипи започна да ходи напред-назад.

— Как, по дяволите, са стигнали до Източен Струдсбърг?

— Не знам и не ме интересува. Това, което ме интересува, е, че са разкрили номера на Ричи. Ти трябваше да се погрижиш за Гибънс. Какво стана?

— Точно в момента съставям план, но нямах представа, че е надушил толкова неща. Господи, това е много лошо.

— Може да стане и много по-лошо. Подозирам, че тия двамата играят за доста по-голям залог, отколкото залавянето на федерален свидетел, който е фъснал. Трябва да имат нещо друго наум. В края на краищата на Тоци ще му е необходимо да натрупа доста добри дела в своя заслуга, ако въобще възнамерява да се прибере у дома.

— Тоци го очаква затвор за убийство. Добрите дела няма да помогнат в неговия случай.

— И все пак двамата проявяват прекалено голямо желание да намерят Ричи. — Джоан умееше да говори с една такава двусмислена ирония, която караше думите й да звучат като смътна закана.

Кини опипа часовника си в джоба на панталоните и започна нервно да отваря капака и да го щрака обратно.

— Добре — обади се той, — ти какво мислиш?

Тя направи малка пауза. Кини долови слабите призрачни гласове, които се промъкваха по линията.

— А ти какво смяташ, че мисля?

Кини знаеше. Гибънс и Тоци трябваше да умрат. Колкото може по-скоро.

— Бандата на Фини ще ти помогне — добави Джоан.

Кини си представи оня шмекер Фини и двете му смотани приятелчета.

— Виж, защо не ме оставиш да видя какво мога да направя…

— Просто влез във връзка с Фини. Той ще знае какво желае Ричи.

— Сигурна ли си, че не искаш първо да се опитам да се оправя сам?

— Нещата излязоха извън контрол. Ричи държи да стане неговата — заяви му тя безизразно. — Не мисля, че трябва да ти го напомням. Ако се доближат толкова близо, че да започнат да притискат осезателно Ричи, именно ти ще бъдеш нашата първа разменна монета.

Кипи се загледа в люлката на децата. Видя три глави без очи на празните седалки. Сърцето му се блъскаше в гърдите.

— Добре. Ще се свържа с Фини.

— Хубаво. Колкото по-скоро излязат от играта тия двамата, толкова по-добре.

— Права си.

Внезапно от кухнята се разнесе врява и сърцето на Кини подскочи. После чу момчетата да се смеят.

— Всъщност вече не ни остава никаква друга възможност — добави тя.

— Абсолютно си права. Ще се погрижа за тая работа.

— Знам, че ще го направиш — отвърна Джоан. — И не забравяй за Атлантик Сити. Искаме нещата скоро да се задвижат.

— Добре. Владея положението там. Не се притеснявай.

— Постарай се да не ни се налага.

Кипи изпусна въздуха от бузите си, докато затваряше.

— Кучка — прошепна той.

Преди да се върне на масата, си пое дълбоко дъх и закичи на лицето си строга бащинска усмивка.

— За какво беше тая врява? — попита той, докато влизаше в стаята.

— Момчетата дразнят Криси докладва жена му.

— За какво?

Киселата пубертетка изведнъж изля жаловито болката си.

— На тях всичко им се разминава, а аз не мога нищо да направя.

— Какво по-точно имаш предвид. Криси? — попита той.

Госпожа Кини отговори:

— Иска вечерният й час да бъде продължен до полунощ. Казва, че всичките й приятели останали навън чак дотогава. — Неодобрението ясно се четеше в гласа й.

Двете момчета събраха устните си напред и започнаха да издават мляскащи звуци. Криси скочи от стола си и се надвеси над масата със свити край тялото юмруци.

— Виждате ли какво имам предвид? — изпищя тя. — Оставяте ги да правят всичко, което пожелаят. — Тя изтича вън от стаята и нагоре по стълбите, обляна в сълзи.

Кини се свъси срещу двете момчета.

— След вечеря искам да поговоря с вас двамата в стаята ни.

— Това означава ли, че няма да получим телевизор? — изхленчи по-малкият.

— Ще го обсъдим по-късно — отвърна той.

На втория етаж се затръшна врата и разлюля цялата къща. Изведнъж трапезарията утихна.

— Довършете си вечерята — нареди Кини. Беше толкова необичайно тихо, че се чуваше как ножът му стърже по чинията, докато реже тънките парчета полусуров ростбиф.