Антъни Бруно
Лоши типове (26)

25.

— И така, какво чакаме? — попита Тоци. Той седеше на дясната предна седалка в колата на Гибънс, опипваше ситните грапавини по повърхността на пластмасовия панел пред себе си, гледаше към къщата и започваше да Кини отвътре.

Гибънс седеше на шофьорското място и наблюдаваше виличката, разположена на един малък парцел между две по-големи къщи. Имаше обшивка от бял алуминий и тъмнозелени капаци на прозорците. Дори в тъмното се виждаше, че тревата се нуждае от подстригване. В къщата не светеше никъде, освен някаква слаба крушка на втория етаж. Гибънс предположи, че това навярно е нощната лампа в антрето. Той не обърна внимание на нетърпението на Тоци.

В храстите до колата свиреха щурчета. Нощта беше влажна и във всички къщи по улицата се носеше бръмченето на климатични инсталации. Ризата на Тоци бе залепнала на гърба му от пот. Пистолетът на колана протриваше хълбока му. На платното нямаше паркирани други коли и това го изнервяше. Бяха минали дванадесет минути след полунощ, а в такива квартали разни притеснени лелки се обаждат на полицията, когато забележат непозната кола, оставена на улицата. Само ченгетата им трябваха в този момент. Страшно се обиждат, когато заварят федерални в своя район на правомощия и хич не обичат да ги пращат за зелен хайвер, а именно това щеше да им се наложи да направят, ако се появи някоя патрулна кола и ги попитат какво търсят тук. Дежурният няма просто да им провери легитимациите и да си замине. Ще иска да отидат в участъка, а може би и да се обади на управлението за потвърждение. Не, в този момент Тоци можеше да мине и без ченгетата.

— Зверим се в тази проклета къща от осем часа, Гиб. Вътре няма никой друг, освен него. Откога угаснаха лампите. Вече трябва да е заспал. Хайде да отиваме и да го сгащваме.

Гибънс кимна, без да отделя очи от къщата.

— Аха, мисля, че е сам. — Каза го на себе си, сякаш е напълно убеден. Това беше легендарната предпазливост на Гибънс, оная предпазливост, която често беше изкарвала Тоци извън кожата му, докато работеха заедно. Огледай се, преди да преминеш, внимавай в картинката, не действай прибързано. Докато си мислеше за това, на Тоци му мина през ум, че вбесяващата предпазливост на партньора му може да е била един от факторите, допринесли за неговото собствено отстъпничество. Второстепенен фактор, но все пак фактор.

— Откъде сме сигурни, че това е той? — попита Гибънс.

Тоци затропа в отсечен нервен ритъм по таблото.

— Какво мога да ти отговоря, Гиб? Ти го проследи до този адрес.

— Хмммм… — Гибънс си беше сложил шапката. Слабата светлина на уличната лампа очертаваше профила му. Очите му бяха като връхчета на игли, събрани върху къщата. Профилът му напомняше на Тоци за Дик Трейси^[1].

— Да предположим, че е Варга — внезапно каза Гибънс. — Тогава какво? Той няма да рухне ей така и да си признае, че е убил Ландо, Блейни и Новик само защото сме го открили.

Тоци въздъхна раздразнено.

— Ще навра пистолета си под носа му и ще му кажа директно, че знаем, че е убил трима агенти на ФБР. А после, ако не се разкисне, както му се полага, ще му съобщя, че държим Бил Кини, който го е обвинил в убийствата. Той ще отрече и ще прехвърли цялата вина върху Кини. Тогава аз оставам тук, а ти се връщаш в Ню Йорк и повтаряш процедурата с Кини. Кини ще отрече и ще стовари всичко върху Варга. Какво трябва да направя? Да ти го нарисувам на картинка ли, Гиб?

— А ако не се получи така?

— Тогава ти излизаш от стаята и аз се оправям с Варга по моя си начин.

— Не — каза равно Гибънс, но абсолютно категорично. Тоци реши да не спори по въпроса точно в този момент.

— Гиб, никога няма да открием нищо, ако само си седим тук.

Гибънс подръпна носа си, а после си погледна часовника.

— Още петнадесет минути — отвърна той. — Да го оставим да потъне в дълбок сън.

Тоци вдигна очи към небето и потърка кожата на хълбока си, където го дразнеше оръжието.

 

 

Малката виличка нямаше централна климатична инсталация, а само индивидуални агрегати в повечето стаи. Хората обаче често искат да спестят малко електричество и отварят прозорците си, за да влезе и най-малкият полъх, като в доста случаи забравят да ги заключат, преди да си легнат. Ето защо горещините през лятото са златно време за крадците. Варга е бил в програмата за закрила на свидетелите достатъчно дълго, за да стане невнимателен, реши Тоци, но преценката му се оказа грешна. Единственият незаключен прозорец, който намери, беше малкото високо прозорче на банята. Наложи се да се качи на металния градински стол, да пробие две дупки в долните ъгли на мрежата му и да пъхне двата си пръста, за да освободи пружината на ключалката и да я повдигне. Тънките крака на стола непрекъснато потъваха в меката пръст на цветната леха, която превръщаше вдигането на ръце и прехвърлянето вътре в още по-голямо изпитание.

Щом се озова от другата страна, той се наведе навън и прошепна на Гибънс:

— Мини от другата страна. Ще те пусна през кухнята.

— Не. Само ми подай ръка.

Тоци искаше да се възпротиви, но каквото и да кажеше в този момент, щеше да се възприеме като обида. Човекът не е чак толкова стар в края на краищата. Би следвало все още да може да се прехвърли през прозореца. Колко безшумно обаче, беше друг въпрос.

Гибънс имаше здрави ръце и щом пренесе тежестта върху ръцете си на перваза, успя да се спусне без нито звук. По-тихо от Тоци, отбелязаха наум и двамата.

Тоци вече беше извадил оръжието си, готов да действа, когато Гибънс сложи длан на ръката му.

— Почакай една минутка — прошепна той.

Следващият звук, който Тоци чу, беше биенето на струя пикоч по водата в тоалетната чиния.

— Не забравяй да пуснеш водата — каза саркастично Тоци.

— Върви на майната си. Пикаеше ми се.

Тоци за малко се почуди дали мехурът на Гибънс не е бил истинската причина, поради която се съгласи да се промъкнат вътре.

— Добре — обади се Гибънс и си вдигна ципа. — В къща от този тип навярно има само две спални на втория стаж. Когато се качиш, ти провери тая от близката страна. Аз ще взема другата.

Тоци кимна й видя Гибънс да изважда „Екскалибур“. Познатите синкави отблясъци от оръжието на слабата светлина му напомниха за добрите стари времена, преди да стане отцепник. Сега обаче не беше моментът да съжалява, помисли си той.

Те излязоха заедно от банята и като завиха край ъгъла, се озоваха в хола. Стените бяха покрити с рисунки на коне, повечето от тях гравюри в меки пастелни цветове в рамки. Бяха от типа на ловните сцени, в които лисицата е преследвана от хрътката. Точно този вид интериор, който един закупчик от Министерството на правосъдието би подбрал за сам мъж, хрумна му на Тоци.

Когато влезе в стаята, погледът му веднага бе привлечен от светещите цифри, блещукащи на стената срещу дивана. Той замръзна, като си помисли, че това е някаква електронна алармена система, но осъзна, че сините цифри са на панела на видеорекордер, а червеното „27“ е номерът на канала върху кабелната кутия.

На полицата над телевизора имаше сбирка от малки пластмасови играчки с ключе за навиване. Робот динозавър, дакел, мечка на ролкови кънки, подобни Кинг Конг и Годзила, клоун, пингвин с цилиндър и въртящо се око. Тоци потърси нещото, което хвърляше метален отблясък зад животинките, и откри един Слинки^[2]. Трудно му беше да си представи Джоан, женена за човек, който си играе със Слинки.

Отново потърси с поглед пълзящото око и стисна зъби. Ландо, Блейни и Новик.

Забеляза и албум на Уили Нелсън върху грамофона, и един брой на „Форум“ на масичката. Кънтри музика и мръсни книжки. Определено намирисваше на леговището на самотен каубой.

Усети ръката на Гибънс върху рамото си. Той му посочи с глава стълбите, които за щастие бяха покрити с мокет. Гибънс започна да се качва и Тоци го последна с насочен към горната площадка пистолет, за да прикрива партньора си.

Стъпалата изскърцаха под тежестта им, но мокетът приглуши звука. Когато Гибънс стигна горе, Тоци изведнъж се запита дали Варга има домашни животни. Едно куче, което спи до него, може да им създаде неприятности. Пък и като се има предвид с какви хора дружи, няма начин да не е въоръжен.

Щом се качи, Тоци видя Гибънс, прицелил „Екскалибур“ във вратата на стаята, която трябваше да покрие. Тя беше отворена. На светлината на нощната лампа над главите им се виждаше легло с разхвърляни по него дрехи. Стаята беше осеяна с кашони, а на пода се въргаляше настолна игра „Хокей“.

От другата страна зееше отворена врата на банята. Между мивката и тоалетната имаше котешко чесало. Тоци се огледа по пода. Нямаше никакво желание да настъпи дяволската котка.

Когато наближиха втората спалня, той дочу подрънкваното на кондиционера върху хлабава прозоречна рамка. Вдигаше достатъчно шум, за да прикрие евентуалните звуци, които можеше да създадат, но Тоци все още изпитваше подозрения. Варга може да ги чака вътре. Помисли си, че може би е редно да води той, а не Гибънс.

Те заеха стойка от двете страни на вратата. С радост видя, че топката й е от страната на Гибънс, което означаваше, че не Гибънс, а той ще трябва да се пресегне и да я отвори. Открехна я. Някаква странна светлина се носеше отстрани в стаята зад вратата. Единственото, което долавяше, беше тази разводнена светлина и шума на кондиционера.

Побутна я още малко и видя спяща фигура завита с чаршаф. Цялото легло беше потопено в трепкащата светлина.

Гибънс докосна ръката му и му даде знак с помръдване на палеца. Тоци кимна. Той се спря, пое си дъх и отметна вратата с такава сила, че тя се блъсна в стената и се разлюля на пантите си.

Чаршафът излетя във въздуха и сепнатият в съня си човек се изправи седнал, готов да побегне.

— На място — извика Тоци, хванал пистолета с две ръце, опънати право пред лицето на мъжа, за да го види.

Той онемя с отворена уста. Вдигна ръце, после ги спусна и пак ги вдигна. Не знаеше как да постъпи. След това внезапно забеляза Гибънс и „Екскалибур“ отстрани до леглото си и инстинктивно се отдръпна назад към таблата от уплаха.

Тоци потърси с бърз поглед източника на странната светлина. Тя идваше от аквариум с рибки на бюрото.

— Стани — нареди Гибънс — и си дръж ръцете така, че да ги виждам.

— Ей, момчета, какво искате? Само ми кажете, чувате ли?

Тоци го разгледа по-внимателно. Голям космат тумбак, двойна брадичка, гъсти мустаци с подрязани краища, черна къдрава коса.

— Искаме да разберем едно друго, Ричи.

— Кой? — Той се усмихна нервно. — Абе вие сте си объркали човека. Името ми е Дейвис.

— Аха, Марк Дейвис — намеси се Гибънс. — Известен също като Ричи Варга.

— Не, трябва да сте сбъркали. Наистина. Не знам за кого говорите.

Тоци тикна дулото на пистолета си в бузата на мъжа.

— Искаш ли да видиш как за нула време ще ти разваля пластичната операция, Ричи? Хайде да свалим картите, а?

— Мамицата му, Исусе Христе — извика той, като едва си поемаше дъх. — Исусе, Исусе. — Не спираше да повтаря „Исусе“, сякаш това беше едничката дума, която си спомня.

Тоци го блъсна обратно на леглото. Той падна по гръб като талпа и Тоци навря пистолета си във врата му.

— Смятам да те попитам още един път, Ричи. Само толкова.

— Усещаше пулсирането на вратната му вена през оръжието си.

— Искаме да чуем оная история дето не си я разказал в съда. Схващаш ли? Искаме да чуем оная за тримата, които…

— Чакай малко — прекъсна го Гибънс. — Това не е Варга.

Тоци го изгледа на кръв.

— Какви ги говориш, че не бил Варга?

— Видях доста негови снимки. Не мисля, че този е Варга. Независимо от пластичната операция.

Гибънс пак шикалкавеше и си играеше на идиотската си предпазливост. По дяволите. Но после Тоци се сети нещо.

— Ставай, дебелако — нареди той на мъжа на леглото.

Мъжът не помръдна. Беше се вдървил от уплаха.

— Казах да станеш — кресна Тоци.

И тъй като мъжът пак не помръдна. Тоци сграбчи ластика на шортите му и дръпна. Дърпа ги и руга, докато накрая те започнаха да се цепят. Той доразкъса плата и оголи гениталиите му.

Тоци го разгледа на разводнената светлина, а после запали нощната лампа, за да вижда по-добре.

— Мамицата му! Варга има само една топка. Тоя мръсник е украсен като кон.

Гибънс го погледна с изненада и възмущение.

— Откъде ти е известно това?

— Едно птиченце ми каза.

— Аха, и мога да се обзаложа, че знам кое е то.

— Майната ти — повтори Тоци. Тоя мръсник е подставено лице. Варга си е наел подставено животно да заеме мястото му в Програмата за свидетелите. Невероятно!

На Тоци изведнъж му замириса на пикоч. Той погледна надолу и видя, че „господин Дейвис“ се е подмокрил.

— Ричи Варга ли те нае да му служиш за подставено животно! — кресна му Тоци.

„Господин Дейвис“ не можа да произнесе думите, но закима бясно с нервно пресекливо движение.

— Дяволите да го вземат. — Тялото на Тоци се тресеше от гняв. Имаше желание да започне да стреля, но вместо това изтръгна телефона от стената и го запокити по аквариума. Той се удари в стената малко над него, изби капака и цопна във водата. Потъна към дъното, заобиколен от малки пъстроцветни рибки, които се стрелкаха обезумели из разпенената вода.

— Да не си посмял да мръднеш от леглото преди изгрев-слънце — извика Тоци на проснатия мъж. — Разбра ли?

Той продължи да кима и да произнася нещо безгласно. Тоци беше почти абсолютно сигурен, че уплашеният кретен ще си наляга парцалите известно време. За всеки случай обаче смяташе пътем да издърпа шнура на телефона на долния етаж.

— Хайде, да вървим — каза той на Гибънс и започна да отстъпва към вратата.

— Едно птиченце ти казало, а? — измърмори Гибънс на Тоци по стълбите. — Да ви имам креватните разговори.

Тоци не обърна внимание на избудалкването и хукна надолу, следван по петите от подхилкващия се Гибънс.