Антъни Бруно
Лоши типове (15)

14.

Гибънс седеше срещу Брант Айвърс, който не му обръщаше внимание и четеше документите на бюрото си. Главният специален агент си беше сложил пастелнорозова риза с вратовръзка от индийски плат в контрастен цвят и сив двуреден костюм. Дъската за писане на бюрото пред него бе издърпана и върху нея го чакаше обядът му — спаначена салата в прозрачна пластмасова опаковка и кофичка кисело мляко с ягоди. Гибънс се загледа в храната. Дж. Едгар щеше да се обърне в гроба, ако имаше възможност да види това.

— Е, какво? — най-накрая попита Гибънс.

Айвърс го погледна над очилата си, подобни на полумесец. Не каза нищо. Доколкото Гибънс можеше да прецени, предполагаше се това да му говори нещо.

— Ти ме повика, Айвърс. Какво искаш?

Айвърс си свали очилата и ги пусна върху документите, които четеше. Гибънс не беше сигурен какво иска да изрази главният специален агент с този жест. Би могло да бъде прелюдия както към потупване по рамото, така и към ритник по задника.

— Току-що прочетох последния ти доклад. Бърт. — Той се пресегна към млякото, отлепи фолиото и започна да го бърка с пластмасова лъжичка. Малко е… оскъден.

Гибънс го гледаше как разбърниква червената утайка на дъното на кофичката.

— Извинявай, че те разочаровах, но това е всичко, с което разполагам до този момент. — На Гибънс му беше противно да го викат, за да дава обяснения. Оная, дето я бяха подкарали с Тоци, беше много по-важна от играта на сляпа баба между него и Айвърс. Ужасно му се искаше да му тегли една майна.

Айвърс поровичка още малко в кофичката, а после я остави настрана.

— Не вярвам да си забравил, че от теб се иска да включваш в докладите си всичко, което си правил през изминалата седмица? Дори и тези насоки в разследването, които не са довели до положителен резултат?

Гибънс оголи зъби в някакво подобие на усмивка.

— Да, Брант, разбира се, че помпя как се пише седмичен доклад.

— Тогава защо си пропуснал да споменеш работата си върху досието на Варга? — Сега пък Айвърс му показа зъбите си.

Когато му мина внезапният изблик на гняв, Гибънс изтрезня и осъзна, че Айвърс е репетирал тази реплика цяла сутрин. Пускането на такива фитили беше един от любимите му номера.

— Историята с Варга е задънена улица — каза Гибънс. — Просто идея, която не проработи.

Айвърс кимна и отново се захвана с млякото си. Той напъха една капеща лъжица в устата си. На Гибънс направо му се доповръща.

— Обзалагам се, че се чудиш откъде съм разбрал за проучванията ти във връзка с Варга?

— Библиотекарят Хейнс ти с казал. — Смотано животно.

Айвърс поклати глава и се усмихна като котка, която е уловила птиченцето.

— Имаме нова система. Инсталираха я, след като ти се пенсионира. В понеделник получавам разпечатка на всички досиета, поискани през изминалата седмица, и имената на тези, които са ги поръчали. Това включва и всички писмени материали, тъй като Хейнс документира цялата дейност в библиотеката на компютъра. Доколкото виждам, отделил си доста време на случая Варга. Толкова дълго ли не можа да разбереш, че си попаднал в задънена улица?

— Аз съм много съвестен. — Изведнъж Гибънс усети киселини в стомаха си. Хапчетата му бяха в джоба, но по-скоро би умрял, отколкото да се остави Айвърс да го види как ги гълта.

— Аз пък съм любопитен. Защо реши, че Варга има някакво отношение към въпроса с Тоци?

Гибънс беше притиснат до стената. Не искаше Айвърс да научи каквото и да било за проучванията му по случая Варга. Дяволите да го вземат тоя Тоци. Защо не му е споменал за идиотската им нова система за контрол в управлението? Този кретен никога не се сеща за подробностите. Мамицата му, помисли си Гибънс, трябва да измисля нещо. Понякога нямаш избор и се налага да пожертваш някоя добра карта.

— Реших, че следващата жертва на Тоци може да е Ричи Варга. Достатъчно шантаво, би му подхождало.

— Не си ми много ясен, Бърт.

— Тоци смята, че съдбата му се с усмихнала. Докара вендетата си до три на три. Мисля, че може би е готов да предприеме по-решителна крачка.

— Като например убийството на човек, който се намира под покровителството на Програмата за закрила на свидетелите? — Айвърс присви очи скептично. Отново си беше забол носа в кофичката с мляко, сякаш си гледа на кафе. — Защо ще се хваща за Варга? Той сътрудничеше на обвинението. Доста престъпни типове бяха прибрани на топло благодарение на него. Варга се оказа доста свестен.

Аха, и ти също, Брант.

Киселините се бяха вдигнали чак до гърлото му.

— Тоци не смяташе така. Спомням си някои от забележките му относно Варга по време на свидетелските му показания пред съда. Според него Варга е същият мръсник като ония типове, които изпя.

— И по тази причина реши, че може да е вдигнал мерника на Варга? Не ми звучи много убедително.

— Просто хрумване — каза Гибънс. При това не особено добро, както се оказа впоследствие.

Айвърс остави млякото и взе писанието на Гибънс. Стори му се, че главният специален агент има намерение да направи разбор на целия му доклад, ред по ред. Ега ти идиота. Гибънс се размърда на стола си. На всичко отгоре проклетите му хемороиди също започнаха да се обаждат.

Точно когато Айвърс се накани да каже нещо, разговорната уредба на бюрото му избръмча. Той вдигна и се заслуша.

— Веднага го прати — поръча Айвърс. Секунда по-късно вратата се отвори и Бил Кини се появи на сцената. Гибънс веднага забеляза вратовръзката му — също от индийски плат — и подбраната по цвят кърпичка, затъкната в джобчето на морскосиния му блейзър. Принцът престолонаследник на трона на индийските вратовръзки, каза си той, а после осъзна, че просто е в лошо настроение. Кини не беше лошо момче.

— Седни, Бил. — Айвърс му посочи стола до Гибънс.

— Бърт, разследването ти върви прекалено бавно. Тоци трябва да бъде намерен, преди да нанесе следващия си удар. Реших да включа Бил. Ще работите заедно върху случая. — Тонът на Айвърс изведнъж стана надут, все едно произнася реч пред цяла стая новоназначени. На Гибънс му беше ясно, че всичко това е заради Кини.

— Бил, искам да прегледаш докладите на Бърт и да прочетеш досието на Тоци. После се посъветвай с Бърт и виж дали не можеш да предложиш нов подход към разследването. Въпросът е от изключителна важност, Бил, така че направи всичко необходимо, за да намерите Тоци. От този момент двамата сте партньори по случая.

Кини хвърли съчувствен поглед на Гибънс. Това наистина беше удар под кръста. Би трябвало случаят да е на Гибънс, независимо че Кини е извикан да помогне. Като ги обяви за партньори в разследването, Айвърс даваше и на двамата да разберат, че отсега нататък старшинството на Гибънс не струва пукната пара.

— Виж сега, аз много уважавам старите детективски методи — продължи Айвърс. — Благодарение на тях бюрото си изгради репутацията едно време при Хувър. Трябва обаче да се възползваме от предимствата на съвременната техника. Лабораториите във Вашингтон не са там просто ей така. Използвайте ги. А също и досиетата. Не гледайте на тях само като на огромна библиотека, натъпкана с отделни доклади. Сега, когато всичко е компютризирано, можете да ги накарате да заработят за вас. Подходете по-творчески към задаването на програми за универсално търсене. Може да изскочи нещо неочаквано. Поговорете с Хейнс. Той би могъл да ви помогне в това отношение.

Задникът на Гибънс гореше. Всичките тия приказки бяха пълни глупости, целящи да му покажат какво изкопаемо е станал. През тридесетте му години в бюрото никой не се беше оплаквал от „детективския метод“, както го нарече Айвърс. Шибаният „детективски метод“ даваше резултати. Винаги е било така и така ще бъде. Шибаният „детективски метод“ вече откри Тоци, слабоумен тъпако.

Кини седеше със скръстени ръце. Гибънс усещаше, че дори на него му е неудобно да слуша подобни простотии. Айвърс го използваше за параван, понеже нямаше куража да му каже всичко това в очите, безгръбначно животно такова.

Айвърс се изправи на стола си и постави ръце на бюрото. Приличаше на политик, който чете предизборното си обръщение по телевизията.

— А сега, Бил, очаквам от теб да изнесеш опреснителен курс на Бърт относно новостите в бюрото след пенсионирането му. Бърт, мисля, че Бил ще ти спести за в бъдеще подобни временни отклонения, като историята с Варга. Вие двамата ще бъдете чудесен екип, струва ми се. Знания, комбинирани с опит. — Айвърс погледна към Кини и кимна, сякаш тази връзка особено му харесва.

— Въпроси? — попита Айвърс.

Гибънс зачака младият Кини да зададе някакъв страшно интелигентен въпрос, за да покаже на шефа, че владее положението. Ала той не каза нищо. Гибънс беше впечатлен.

— Свършихме ли? — попита той сопнато.

— Бърт, няма да сме свършили, докато не заловим Тоци. — Бива си го, мръсникът му с мръсник.

— Добре тогава, да вървя да си гледам работата — каза Гибънс и се надигна. — Ще говорим по-късно, Бил. — Той внезапно се отправи към вратата.

— Резултати, Бърт — извика главният специален агент подире му. — Не забравяй.

Гибънс затвори вратата зад себе си. Единственото, което го интересуваше в момента, бе да намери лекарството си за хемороиди.

 

 

След като се погрижи за най-непосредствените си нужди, Гибънс се върна на бюрото си в голямата стая, където бяха работните места на всички специални агенти. Едно време те бяха подредени в редици и обикновено стояха празни, тъй като специалните агенти прекарват по-голяма част от времето си извън управлението. След пенсионирането му обаче стаята е била премебелирана с модулни прегради, които осигуряваха на всеки негово собствено малко закътано пространство. На Гибънс тази подредба не му харесваше. За какво му е на човек подобно усамотение? Да си чопли носа? Да звъни на любовницата си? Който чак толкова има нужда да се уединява, да не седи в управлението. Пък и при старата подредба от пръв поглед се разбираше кой е тук и кой го няма. А сега само чуваш приглушени, безплътни гласове, защото не виждаш никого над тези неща. Стаята е заприличала на някакъв глупав лабиринт за мишки и за какво? Това беше още една причина да го е яд на Айвърс.

— Бърт?

Гибънс се обърна. Бил Кини стоеше на входа на кабинката му.

— Какво има? — Гибънс владееше умението така да произнася подобни невинни фрази, че да прозвучи все едно те праща по дяволите. Той го знаеше, но никога не си даваше особено много труд да промени тона си.

Кипи седна на бежовия пластмасов стол — единственото място за сядане при Гибънс.

— Чувствам се страшно неудобно заради онова малко представленийце. — Гласът му беше тих и той преднамерено избягна да спомене името на Брант Айвърс. — Беше страшно неловко и абсолютно необосновано. Мисля, че е пълна гадост.

Гибънс взе един кламер и започна да го разгъва. Когато го изправи, доколкото можа, захвана да го върти между палеца и показалеца си.

— Да, и аз бих казал, че е пълна гадост.

— Много ми е неприятно и че ме увеси на шията ти. — Кини се наведе напред с лакти на коленете. — Тоци ти беше партньор и това разследване е твое. Не искам да ти се бъркам в работата. Затънал съм до гушата в моите случаи, тъй че не ми трябват нови.

— Каза ли му го?

Кипи кимна.

— Не ми даде дума да издумам. Мисля, че единственото, което го интересува, е да ти разкаже играта.

— Краткосрочните резултати са му специалитет. — Гибънс огъна кламера под ъгъл, за да се върти по-бързо.

— Какво ще кажеш аз да се заема с компютърната обработка на Тоци, за която настоява, а ти да си гледаш твоята работа? Дръж ме в течение, ако има нещо, което трябва да знам, в случай че ме притисне. Иначе прави каквото си знаеш.

— Става — съгласи се Гибънс.

— Чудесно. — Кини се усмихна. — Оценявам това, Бърт.

— Няма проблеми.

Гибънс се запита дали да му каже, че мрази да го наричат Бърт.

Кини издърпа златния часовник с форма на пътен знак „стоп“ и погледна часа.

— По дяволите. Трябва да бягам. — Той щракна капака му и стана да си върви. — Обедна среща.

След тръгването му Гибънс поразмишлява върху понятието „обедна среща“. Приличаше му на тоя тип фрази, които употребяват списанията за мода. Представи си жена с тясна пола и шапка с периферия, по-голяма от пица, която рови из спаначената салата, без всъщност да яде. Кини обаче си го биваше, реши Гибънс. Само че засега може да продължи да го нарича Бърт.