Никол Джордан
Прелъстяване (3)

2.

Треперейки, Ванеса слезе от наетия файтон и огледа великолепната резиденция в елегантния лондонски квартал Мейфеър. Нахлупи по-дълбоко качулката на наметката си, за да се предпази от ръмящия още от сутринта дъжд, но и за да не я познаят. Не беше редно дама да посещава без придружителка неженен джентълмен… особено скандален тип като лорд Синклер.

Към тази стъпка я бе тласнало отчаянието. Ванеса събра цялата си смелост и изкачи мраморните стъпала към импозантния портал. Почука. Отвори й достоен иконом и тя му връчи картичката си. Възрастният мъж с нищо не издаде учудването си от посещението на непознатата дама.

— Ще попитам негово благородие дали ще ви приеме — рече учтиво той. — Бъдете така добра да почакате в салона.

Ванеса кимна и го последва. Влезе в приемната и свали качулката си, но не седна. Смутено плъзна поглед по разкошната мебелировка. Портите на ада биха били по-приятни от този елегантен салон.

Ванеса се отвращаваше от разглезените аристократи. А Демиън Синклер, лорд Грях, беше един от най-лошите. Той председателстваше скандално известния клуб „Хелфайър“ — Огънят на ада: братство от безнадеждно покварени богати лордове, наречено така за спомен от друго скандално сдружение, действало преди половин век.

Ванеса стисна зъби. Трябваше да скрие отвращението си. На карта бе заложено цялото имущество на семейство Ръдърфорд.

След няколко минути в салона влезе млад мъж, поклони се учтиво и я измери любопитно иззад очилата си.

— Лейди Уиндъм? Моето име е Джордж Хаскил, аз съм секретарят на негово благородие. Той ме помоли да ви попитам какво ви води тук.

— Бих предпочела да говоря лично с лорд Синклер — отвърна Ванеса, без да се учудва, че домакинът е изпратил секретаря си.

— Лорд Синклер излиза. Аз ще ви изслушам с готовност.

— Боя се, че е невъзможно. Идвам по спешен личен въпрос. — Ванеса се усмихна смело, твърдо решена да не се предава. — Кажете му, моля, че ще го чакам тук, докато се върне.

Мистър Хаскил се оттегли с учтив поклон. Само след две минути се върна отново.

— Негово благородие ме помоли да ви кажа, че ще ви приеме за кратко… в личните си помещения, милейди. Последвайте ме, ако обичате.

Ванеса очакваше да я отведат в кабинета, но след като изкачиха парадното стълбище, секретарят я поведе към частните помещения. Въведе я в спалнята на лорда и се оттегли с израз на неодобрение.

Ванеса се озова в обзаведена с много вкус голяма стая. В средата стоеше грамадно легло с измачкани копринени чаршафи. Сърцето й ускори ритъма си.

— Приближете се — заповяда провлечен глас.

Ванеса направи крачка навътре и спря стресната. Негово благородие стоеше пред нея гол до кръста, само с панталон до коленете и ботуши. Широките рамене и могъщият гръден кош бяха силно впечатляващи. Коремът му беше плосък и опънат, хълбоците — тесни. Имаше фигура на античен бог. Силните мускули издаваха, че обича да спортува.

Ванеса остана поразена от магическото въздействие, което този мъж упражняваше върху нея.

Без да бърза, Демиън облече батистена риза. На устните му играеше усмивка.

— Простете, че ви приемам недооблечен, но нали настоявате за бърз разговор…

Дори да имаше право, той се стремеше да я шокира и сплаши с наглостта си. Ако някой научи, че го е посетила в спалнята му (без съмнение свърталище на греха), край с доброто й име. Ала положението, в което бе изпаднала, не й позволяваше да предявява претенции. Бе длъжна да преглътне възмущението си и да вложи всички усилия, за да го накара да се смили над семейството й.

— Ще се справя сам — проговори тихо Демиън, обърнат към камериера си. Младият мъж му подаде вратовръзката и се оттегли с дълбок поклон. Останала насаме с най-скандалния аристократ в Лондон, Ванеса се помъчи да запази самообладание.

— Нали няма да ви смущавам, ако продължа да се обличам? — Синклер застана пред голямото огледало и започна да си връзва шалчето. — Времето ме притиска. Предстои ми проба при шивача и не искам да закъснея. Вече съм член на камарата на лордовете и трябва да подновя гардероба си.

Говореше непринудено, сякаш двамата бяха в обществото. Ванеса не вярваше, че мъж като него е толкова загрижен за външността си. Той беше светски лъв с вродената арогантност на аристократите, но не се влияеше от модата. Великолепната му фигура не изискваше кой знае какво изкуство от шивача. Мъжете го уважаваха и се бояха от него, а жените полагаха огромни усилия да заслужат вниманието му. Мъж с блестяща външност и неустоим чар, той бе прелъстил десетки дами от висшето общество. Ванеса не можеше да отрече, че лорд Грях докосна и нейната женска същност. Смайващите сиви очи, обрамчени от гъсти тъмни ресници, бяха неустоимо красиви.

Тя преглътна буцата, заседнала в гърлото й, и най-сетне си възвърна дар слово.

— Благодаря, че се съгласихте да ме приемете — заговори учтиво и делово.

Срещна усмивката му в огледалото.

— Нямах друг избор, освен да се подчиня на желанието ви, милейди. Много сте упорита.

— Принудена съм да проявя упоритост, но ви уверявам, че ще отнема само десет минути от скъпоценното ви време.

— Много добре. Но ви предупреждавам, че и десет часа няма да са достатъчни да ме накарат да променя решението си относно брат ви. Няма ли да седнете?

Ванеса неволно се обърна към двете високи кресла пред камината и шезлонга под прозореца.

— Благодаря, предпочитам да остана права.

Мъжът наклони глава и дооправи възела на шалчето си.

— Брат ви знае ли за посещението ви в дома ми?

— Не и нямам намерение да му кажа. Ще се възмути, ако узнае, че съм ви посетила сама, а ако разбере, че сте ме приели в спалнята си…

— Защото съм известен прелъстител на невинни жени, нали? — попита подигравателно Демиън. — Не ми се иска да ви разочаровам, но трябва да знаете, че не намирам забавление в прелъстяването на млади момичета. — Очите му срещнаха нейните в огледалото. — Макар че във вашия случай ми е трудно да устоя на изкушението.

Ванеса изпъна рамене.

— Дошла съм да говоря с вас за дълга на брат ми, милорд.

— Мога да си представя.

— Вероятно не подозирате в какво положение ще се озове семейството ми, ако поискате да ви изплатим дълга на Обри — продължи Ванеса, с мъка обуздавайки гнева си.

Синклер въздъхна с досада.

— Предполагам, че вие ще ми обясните.

— Мама и двете ми сестри ще останат съвсем без средства и няма да имат покрив над главата.

— В такъв случай нека брат ви се обърне към лихварите.

— Никой няма да му даде такава огромна сума, защото не може да предложи нищо срещу нея. Но дори да успее да уреди задълженията си към вас, ще попадне в лапите на кредиторите, от които няма измъкване. Обри ще изгуби всичко и ще се озове в затвора за длъжници, а семейството му ще бъде изхвърлено на улицата.

— Не разбирам какво ме засяга това.

Ванеса много искаше да му отговори както заслужаваше, но това щеше да е огромна грешка. Не биваше да настройва лорд Синклер срещу себе си.

— Вие имате пълното право да отмъстите на брат ми, но защо искате да унищожите и семейството му?

— Съжалявам, но това е просто едно от последствията, причинени от лекомислието и безотговорността му.

— Не само той е отговорен за случващото се, милорд. Вие сте опитен в хазарта. Сам сте го накарали да увеличава непрекъснато залозите. Снощи ми го казахте недвусмислено.

— Абсолютно сте права. Намерението ми беше да го унищожа.

— Подмамването на млади, незрели момчета би трябвало да се забрани със закон — пошепна горчиво Ванеса.

— Подмамването на млади, невинни момичета също би трябвало да е забранено със закон — отвърна студено той. Когато тя предизвикателно го погледна, той добави раздразнено: — Нима сте дошла да ми проповядвате морал, лейди Уиндъм?

— Не. Дойдох да ви помоля да се вразумите.

Лорд Синклер се направи, че не е чул.

— Обри заплашва да се застреля, ако не се намери изход от тази злощастна ситуация — продължи тя.

— Честно казано, няма да пролея и сълза за него.

— Моето сърце обаче ще бъде разбито.

Погледът му потърси очите й, сякаш искаше да провери искрена ли е. След малко поклати глава.

— Брат ви е длъжен да си плати за безогледната жестокост, но аз съм готов на известни отстъпки. Ако се прояви като зрял мъж и склони да дойде при мен, ще обсъдим условията на плащането.

В сърцето й пламна надежда, но отзивчивостта му не беше достатъчна.

— Защо да преговаряте, след като Обри не е в състояние да си плати дори сметките при шивача, камо ли чудовищната сума, която ви дължи?

— Вие очевидно проявявате голям интерес към неговите финанси.

— И имам всички основания за това. Аз управлявам собствеността на семейство Ръдърфорд от името на Обри, който е лишен от разумна пресметливост.

Синклер вдигна вежди.

— Сигурна ли сте, че вие я притежавате?

— Да, притежавам достатъчно разум, за да знам, че брат ми е изправен пред фалит. За съжаление не само той носи вина за намаляващите ни доходи. Нашето семейство не се отличава с особена пестеливост. Боя се, че сме склонни към пилеене. — Синклер мълчеше и Ванеса продължи: — Няма ли възможност да намалите дълга на Обри?

— Вие какво ще предложите в замяна, милейди?

Тя прехапа долната си устна и погледът на Демиън бе прикован от чувствената й извивка. Трудно му беше да остане глух за молбата й. Лейди Уиндъм беше истинска красавица, а той имаше слабост към красивите жени. Тъмните й очи приличаха на блещукащи езера и той си представи как се губи в дълбините им. Златнорусата коса блестеше в червеникавите нюанси на есента.

Тази красавица е била достатъчно пресметлива, за да се омъжи за пари, помисли си презрително той. Вероятно и тя е омесена от същото тесто като негодния си брат и починалия си съпруг сър Роджър, който бе пропилял наследството си и постоянно се забъркваше в скандали и афери, докато намери безславен, преждевременен край. Ако можеше да се вярва на слуховете, приятелите му положили много усилия да утешат тъгуващата вдовица. Ванеса Уиндъм му изглеждаше не толкова повърхностна и тъпа като повечето дами от изисканото общество, но беше твърде възможно просто да играе роля, за да смекчи сърцето му.

Демиън прочете в красивите й очи подозрение, но и скрита чувственост, която ясно му даде да разбере, че тя осъзнава привличането между тях.

— Боя се, че нямам какво да ви предложа. Ранната смърт на съпруга ми ме постави в крайно затруднено положение — обясни тихо тя. — Бях принудена да продам къщата ни, обременена с тежки ипотеки, за да платя дълговете на мъжа си.

— Тогава си потърсете друг богат съпруг.

— Дори да имах намерение да се омъжа повторно — а аз няма да го направя, уверявам ви, — не разполагам с време да си търся съпруг — отвърна хладно тя.

— Значи имате проблем. Разбира се, красива жена като вас може да си вземе любовник. Или вече сте се погрижили?

Подигравателният му тон я ядоса и тя стисна устни.

— Нямам любовник, лорд Синклер.

— Но не се плашите да приложите женските си чарове и умения, за да постигнете целта. Нима ще отречете, че предизвикателната рокля, която бяхте облекли снощи, е имала за цел да привлече вниманието ми?

Ванеса се изчерви, но сдържа гнева си. Сивите очи я измериха от глава до пети.

— Сигурно няма да ви е трудно да си намерите закрилник. Притежавате много прелести. С вашата красота можете да постигнете много.

— Аз не съм за продан, милорд — изфуча Ванеса.

Бурната й реакция го изненада. Демиън беше свикнал жените да се хвърлят в ръцете му. Красивата Ванеса обаче не се опитваше да смекчи сърцето му със сълзи и трогателни молби. Не се опитваше и да го ласкае и залъгва. Честно и искрено молеше за спасението на семейството си.

Демиън призна пред себе си, че се възхищава на откровеността и смелостта й. Възхищаваше се дори на старанието й да защитава брат си, колкото и безсмислено да беше това.

Съзнаваше обаче, че не би било добре да отстъпи пред молбите й. Ванеса Уиндъм беше умна жена, духовита и красива, жена, която е в състояние да замае главата даже на мъж с неговия опит и претенциозен вкус. При нормални обстоятелства с радост щеше да разговаря с нея и дори да флиртува. Ала ситуацията беше повече от необикновена. Брат й бе разрушил живота на неговата малка, невинна сестра и трябваше да си плати за нанесените поражения.

— Никога ли не сте правили нещо, за което след това сте съжалявали? — попита настойчиво Ванеса. — Обри израсна, без да го научат да носи отговорност. Нашият баща беше лош пример за него.

— Каква тъжна история.

— Брат ми е просто едно незряло момче, милорд!

Сивите очи святкаха студено.

— А сестра ми е наивна и лековерна. Ръдърфорд разруши живота й, без да му мигне окото.

— Аз не го защитавам и по никакъв начин не извинявам поведението му — възрази примирително Ванеса. — Но смятам, че би било по-разумно да използвате енергията си, като дадете на сестра си закрилата и опората, от която тя се нуждае в този труден момент, вместо да мислите само за отмъщение.

— Направих за нея всичко по силите си.

— Наистина ли? Не я ли оставихте сама в провинцията, за да се забавлявате на воля в Лондон?

Сега вече Демиън се ядоса истински. Устните му се опънаха в тънка линия.

— Не виждам какво ви засяга това, лейди Уиндъм. Само за ваша информация: дошъл съм в града да намеря компаньонка за сестра си.

И за да си поръчате нов гардероб при шивача. Ванеса се помъчи да прикрие презрението си. Богатият барон очевадно не желаеше да поеме грижата за болната си сестра, след като беше намислил да остави момичето под опеката на гувернантка.

— Не смятате ли, че е безсърдечно да я оставите в ръцете на чужд човек?

— А вие не смятате ли, че не е особено умно да се заяждате с мен? — изръмжа вбесено той.

Не биваше да го гневя, уплаши се Ванеса. Лорд Синклер беше опасен, непреклонен мъж. Когато се приближи бавно към нея, й струваше голямо усилие да не се отдръпне. Близостта на едрата, силна мъжка фигура и мъжественото му излъчване й причиниха неловкост.

Устремил пронизващ поглед в очите й, той спря на сантиметри пред нея. Когато отново заговори, гласът му беше дрезгав шепот:

— Влязохте сама в спалнята на скандално известен донжуан. Бих могъл да ви любя и никой няма да ми поиска сметка за нищо.

Изрече тази възмутителна заплаха като чувствено обещание. Още по-дързък беше начинът, по който очите му се плъзнаха по гърдите й. Ванеса усети погледа му като докосване и зърната на гърдите й се втвърдиха.

Въпреки това остана неподвижна, когато той сложи ръка на шията й и пръстите му бавно се плъзнаха по меката й кожа.

— Смущавам ли ви, лейди Уиндъм? — попита я подигравателно.

— Не… в никакъв случай.

— Защо тогава дишането ви е ускорено? Защо се изчервихте така прелестно?

Ванеса дишаше с мъка. Тялото й бе в пламъци. Няма да му позволя да ме сплаши, обеща си тя. Вирна брадичка и смело срещна погледа му.

— Надявах се да апелирам към човечността ви, милорд, но както виждам, тя ви е напълно чужда.

Лорд Грях се усмихна хладно.

— В действителност аз съм много мил човек.

— Нищо подобно не забелязах.

— Но вие изобщо не ме познавате.

Той я погледна втренчено, после сърдито разтърси глава.

— Колкото и да ми е приятно да си говорим, имам уговорена среща.

Ванеса въздъхна разочаровано. Той не искаше да я чуе. С натежало сърце направи последен опит да смекчи сърцето му.

— Попитахте какво мога да ви предложа в замяна, ако опростите дълга на брат ми. Готова съм да ви предложа услугите си.

Я виж ти, помисли си Демиън. Най-после стигнахме до същността на нещата.

— Интересът ми се събуди.

— Мога да стана компаньонка на сестра ви — завърши тържествено Ванеса.

Демиън я изгледа скептично.

— Компаньонка?

— Нали казахте, че търсите компаньонка на мис Синклер?

— Назовете ми поне една причина да поставя сестра си под ваша опека.

— Аз мога да й помогна. Ако съдя по онова, което говорят хората, тя не е добре. Прикована е към леглото и се чувства много самотна.

— Карайте по същество.

— Знам как да се грижа за болни. Мама е хронично болна и често остава по цели седмици в леглото. Научих се да облекчавам страданията й. Освен това съм равна по ранг със сестра ви. Притежавам титлата на починалия си съпруг и съм дъщеря на виконт. Няма да намерите друга възпитателка с такава обществена позиция.

Демиън я гледаше пронизващо. Много държеше да разбере дали предложението й е сериозно и се питаше докъде ще стигне готовността й да се жертва за семейството си. Кимна замислено и реши да я подложи на изпитание.

— Моите уважения. Доказахте ми, че сте смела жена. Питам се обаче докъде сте готова да стигнете.

— Ще направя всичко, за да спася семейството си от гибел.

— Наистина ли? — Той се усмихна студено. — Е, имате късмет, днес съм в добро настроение. Според мен би било по-добре да сключим друго… споразумение. Предлагам ви позицията на компаньонка, но не на сестра ми, а моя.

— Аз… не ви разбирам.

— Тогава ще се изразя ясно. Ще опростя всички дългове на брат ви, ако ми станете метреса.

В погледа й блесна див ужас.

— Няма да е за дълго. Само докато се наситим един на друг. Да кажем… до края на лятото?

Ванеса все още го гледаше смаяно.

— Аз… не мога да повярвам, че мъж с вашата слава няма любовница — заекна мъчително тя.

— В момента нямам, постоянна връзка — обясни той с равнодушно вдигане на раменете. — Мястото е вакантно. Трябва само да кажете „да“.

Ванеса бе готова да вдигне ръка и да го удари. Той не говореше сериозно… или все пак?

— Предложението ви е възмутително, сър.

Той остана напълно спокоен, даже се усмихна саркастично.

— Хайде, не се правете на обидена, скъпа моя. Възмущението ви изглежда твърде преувеличено. Все пак сте опитна жена.

Отстъпи крачка назад, вдигна ръка и нежно плъзна пръсти по гърдите й. Ванеса усети чувственото докосване през наметката си. Непринудеността на жеста му я уплаши почти колкото пламенните тръпки, които я пронизаха. Бързо отстъпи крачка назад.

Лорд Синклер се усмихна триумфално. С тази усмивка бе разбил безброй женски сърца.

— Отхвърляте ли предложението ми?

— Не съм казала това! — почти извика тя, стремейки се да запази самообладание.

— И какъв е отговорът ви?

— Аз… ще помисля.

— Побързайте, скъпа. Но ви предупреждавам: ако се обвържете с мен, ще сключите пакт с дявола.