Никол Джордан
Прелъстяване (22)

Епилог

Розууд, ноември 1810 г.

Демиън спря пред вратата на спалнята и се обърна към съпругата си. Венчавката се бе състояла преди няколко часа.

— Най-сетне — проговори дрезгаво той и целуна меката й длан. — Мислех, че гостите никога няма да си отидат.

Ванеса се усмихна замечтано.

— Ти настоя да направим голяма сватба.

— Защото искам целият свят да участва в щастието ми.

Демиън бе издействал специално разрешение, за да се венчаят по-скоро и да празнуват обща сватба с Обри и Оливия. Селската църква беше препълнена — на сватбата присъстваха най-знатните английски аристократи. Никой не искаше да пропусне мига, когато скандално известният „лорд Грях“ щеше да каже „да“ на избраницата си.

След разкошния сватбен обяд в Розууд Оливия и Обри заминаха за Кент с майката и сестрите на Ванеса. Последните гости се сбогуваха само преди минути и баронът и съпругата му най-сетне останаха сами, за да отпразнуват първата си брачна нощ.

— Безкрайно се зарадвах, че Оливия реши да застане с Обри пред олтара — рече Ванеса и изчака Демиън да й отвори вратата към спалнята. — Сестра ти беше прекрасна булка.

Усмивката му сияеше по-ярко от утринното слънце.

— Почти не я забелязах. Имах очи само за теб.

Ванеса влезе в празнично украсените брачни покои. Лампите разпръскваха златно сияние, в камината гореше буен огън и гонеше есенния хлад. На масата бе поставена голяма ваза с тъмночервени рози, чиито аромат изпълваше въздуха. Завесите на балдахина бяха вдигнати подканващо.

Ванеса потрепери от блаженство в очакване на така желаната първа брачна нощ. Демиън си бе наложил въздържание. Закле се, че ще я докосне едва когато произнесат брачните си клетви. Изминалите седмици бяха изпълнени с чувствено напрежение. И двамата се наслаждаваха на близостта си, макар да знаеха, че още не могат да удовлетворят желанията си. Сега той беше неин съпруг и мечтаният момент най-сетне бе настъпил. Двамата щяха да осъществят любовния акт, за да подпечатат връзката на сърцата си. Демиън затвори тихо вратата на спалнята. Ванеса потърси погледа му. Обещанието в сребърносивите дълбини на очите му я разтрепери.

Демиън угаси всички лампи, освен една. Ванеса застана до прозореца, чиито завеси не бяха спуснати, и се загледа към осветената от луната градина. Чувстваше се неизказано щастлива и не преставаше да се учудва на факта, че Демиън я обича.

Усети топлината му още преди да я е прегърнал.

— Щастлива ли си?

— Безкрайно.

Топлият му дъх погали ухото й.

— Ако не ти е приятно да прекарваш голяма част от годината в Лондон, бих могъл да се откажа от поста си във финансовото министерство.

— Бих могла да живея с теб навсякъде.

— Ще живееш с мен много, много дълго. Достатъчна ли ти е вечността?

Ванеса се усмихна щастливо. Демиън беше на път да докаже, че най-известният лондонски донжуан се е превърнал в най-внимателен и нежен съпруг.

— Да, мисля, че вечността ще ми стигне.

Устните му се плъзнаха по слепоочието й, докато ръцете му милваха гърба й.

— Трябва да измислим с какво ще се занимаваш, докато аз се опитвам да оправя ужасните държавни финанси. Иначе може да направиш някоя глупост.

— Много добре знаеш, че държавните финанси не те отегчават — възрази с усмивка тя. — Ти се наслаждаваш на предизвикателството, признай. Нали си ми разказвал как се опитваш да добиеш от сламата злато за благото на страната.

— Хмм… Но ти имаш нужда от нова задача, след като успя да опитомиш един непоправим женкар. Ще се радваш ли да имаш дете?

Ванеса се обърна към него и го погледна дълбоко в очите.

— Ако имам дете от теб, ще бъда още по-щастлива, отколкото съм сега.

— Тогава ще се постарая да те дари с това щастие, скъпа моя съпруго.

Тя погледна изпитателно в огряното му от луната лице.

— Демиън, децата са не само радост, но и грижи. Сигурен ли си, че искаш да се нагърбиш с още един товар?

— Абсолютно сигурен. Твърде дълго живях сам и самотен. Крайно време е да приключа с лудориите и да заживея мирно и спокойно.

Ванеса се усмихна предизвикателно.

— Значи вече няма да има гъбички?

— Никога вече!

Демиън спусна завесите на прозореца и се наведе над жена си. Целуна я нежно, с цялата си любов. Ванеса въздъхна блажено, сгуши се в него и прошепна името му.

— Търпение, любов моя — пошепна дрезгаво той. — Разполагаме с предостатъчно време и аз смятам да се насладя на всяка секунда.

Съблякоха се подчертано бавно, отново и отново спираха, за да изследват и да вкусват всяко парченце гола кожа. Като видя белега на рамото му, улучено от куршум, Ванеса въздъхна уплашено. Той обаче я целуна страстно и прогони мислите за мрачното минало. Пред тях се простираше великолепно бъдеще и то щеше да започне с тази нощ.

Толкова отдавна не се бяха любили, че това последно, нарочно забавяне се превърна в сладко чувствено мъчение, на което и двамата се насладиха в пълна мяра. Устните им се срещаха, треперещите от възбуда езици пиеха от сладостта на другия. Когато най-сетне застанаха голи един пред друг, Демиън очерта контурите на тялото й като скулптор, погълна с очи изкусителната й закръгленост. Ванеса възхитено опипа твърдостта на мускулите му. Той извади накитите от прическата й — скъпоценни диамантени рози, подарък за венчавката, и разпусна копринената коса по раменете й. Вдигна я на ръце и я отнесе в леглото.

Тя се отпусна върху копринените чаршафи и той започна отново да я целува и милва. Ванеса затвори очи и си представи, че той има безброй ръце, които я милват навсякъде, и безброй устни, които я вкусват.

Той полегна върху нея и Ванеса се зарадва на тежестта му. Как копнееше тялото му да я смачка под себе си…

Демиън обаче обузда желанието си. Искаше да се наслади на всяка секунда, за да не забрави никога мига, когато щеше да я превърне в своя жена.

Опря се на лакти и впи поглед в любимото лице. Обзе го безкрайна нежност.

— Ти ме опияняваш, любов моя…

Очерта благородната линия на профила й, наслади се на копринената кожа, устата му се спусна към гърлото, за да намери мястото, където пулсираше кръвта й.

— Всичко у теб ме радва и възхищава — продължи той, докато я милваше. — Обичам гърдите ти, закръглеността на таза, копринената тайна между бедрата ти…

Ванеса усета как в тялото й се надигна горещина. Никога нямаше да се насити да слуша нежните му думи, да усеща ласките му.

— Обичам грацията ти, очарованието ти, възхищавам се на смелостта ти…

Пръстите му уж между другото се плъзнаха по срамните й устни и Ванеса простена.

— Обичам, когато викаш от наслада.

— Демиън, моля те… — Ванеса нямаше търпение.

— Не бързай, любов моя.

Гърленият глас издаваше диво желание. Въпреки това той усмири болезнения напън в слабините си и овладя напиращия глад. Иначе щеше да я разкъса като хищник.

Най-сетне разтвори бедрата й и Ванеса простена от неутолен копнеж. Демиън се надигна над нея и коравият му член внимателно проникна в топлата й женственост.

Тя уви крака около хълбоците му, за да го усети дълбоко в себе си, ала Демиън отново забави пълното им сливане. Спусна се бавно към нея, наслаждавайки се на копринената, влажна горещина в дълбините й, после се оттегли. Възнамеряваше да я вземе в бавен, сладостен ритъм.

— Демиън! — изхълца Ванеса, но той не знаеше милост. Безкрайно бавните тласъци удължиха мъчението й. Той владееше до съвършенство бурното си желание и продължи да шепне в ухото й любовни думички: колко силно я желае, как ще се удави в нея… колко много я обича.

Любов. Любовта беше безименното щастие, което го изпълваше. Тя беше пламъкът в сърцето му, който го изгаряше и го караше да забрави всичко друго.

Най-сетне Демиън ускори ритъма, повдигна бедрата й и се заби още по-дълбоко в нея. Екстазът и блаженството улучиха телата им като светкавици и двамата едва не загубиха съзнание.

Стигнаха заедно до върха и Демиън не се отдръпна както друг път, а се разтовари дълбоко в утробата й. Тази нощ те бяха двама влюбени, които се обичаха с всяка пора на тялото, с всяка клетка, с всеки нерв и мисъл. Ванеса бе поразена от силата на оргазма си и щом дойде спасението, захълца неудържимо.

После лежаха нежно прегърнати, без дъх и окъпани в пот. Опиянението от изпитаното блаженство продължи дълго, лудото биене на сърцата им постепенно се успокои.

Изтощен до крайност, Демиън зарови лице в косата на Ванеса. Никога не бе преживявал такъв любовен акт. Сигурно защото тя му се отдаваше цялата, без остатък. Когато се любеха, той проникваше не само в тялото, а и в душата й. Ванеса се отваряше за него с цялата си любов.

За първи път Демиън разбра какво означава да се любиш с жената, която обичаш.

Любов. Как е живял толкова дълго време без любов? Ванеса означаваше за него повече от живота му. Преди тя да изпълни сърцето му, той не знаеше колко е празен. Преди да стане част от нея, не знаеше какво означава истинско блаженство.

С Ванеса се чувстваше цялостен, изпълнен с неизказано щастие, каквото никога не беше смятал за възможно. Тя бе донесла в дома му смях и топлина, бе внесла радост в живота му — досега студен и безутешен. Той я посвети в тайните на любовното изкуство, тя обаче го научи да обича истински. Съединени в брак, двамата щяха да се наслаждават с още по-голямата сила на страстта, която винаги беше придружавала любовната им игра.

Въпреки богатия си опит във всички области на еротиката, въпреки светската си обиграност и очарование, Демиън все още се затрудняваше да изразява дълбоките си чувства.

— Не знаех, че е толкова прекрасно да се любиш с жена, която обичаш — проговори учудено той и се надигна да я погледне в очите.

Ванеса се усмихна замечтано, с полуотворени очи.

— И аз не знаех. Възможно ли е човек да умре от блаженство?

— Бог да ме пази! Дано това никога да не се случи. — По устните му пробяга усмивка. — Имаш ли представа колко силно те обичам? — В гласа му звучеше почти страхопочитание.

— Започвам да добивам известна представа — засмя се Ванеса.

Демиън сложи ръката й върху гърдите си и тя усети силното биене на сърцето му.

— То е твое, Ванеса. Днес и завинаги.

Очите й потъмняха от любов. Вдигна ръка и помилва устните му.

— Моето сърце също ти принадлежи.

— Кажи го пак — помоли нежно той, защото не можеше да се насити на тези думи.

— Обичам те, Демиън.

Погледът му се замъгли от любов.

— Ще те направя щастлива, кълна ти се.

Ванеса се надигна и потърси устните му.

— Вече го направи, любими.