Никол Джордан
Прелъстяване (18)

17.

Розууд заприлича на бойно поле. Мрачната, враждебна атмосфера се усещаше в цялата къща и се пренесе и върху прислугата. Жестоката караница между господаря и сестра му напомни на по-възрастните прислужници ужасното време на безкрайни спорове между починалия барон и съпругата му.

Ванеса полагаше огромни усилия да отслаби царящото в къщата напрежение. Оливия се бе затворила в стаята си, а Демиън прекарваше дните си на седлото и почти не се задържаше вкъщи. Ванеса не намираше начин да предизвика помирение и започна да се отчайва.

След няколко дни Оливия все пак се съгласи да я изслуша.

— Искам само да се уверя, че сте сигурна в чувствата си към Обри — започна Ванеса и Оливия мигом забрави враждебността и гнева си.

— Не искам да го наказвам. Не искам да го принуждавам да се омъжи за инвалид, ако това е, което ви притеснява — изсъска Оливия, но в следващия миг продължи примирително: — Отначало, в безпомощния си гняв, хранех мисли за отмъщение, признавам. Междувременно обаче се появи надежда да преодолея парализата. — Тя се поколеба малко и попита: — Смятате ли, че не бива да се омъжа за Обри?

— Не, в никакъв случай. Просто съм на мнение, че за жената е по-добре да остане стара мома, отколкото да се омъжи за лош човек. — Ванеса се усмихна меланхолично. — Както знаете, аз имах нещастен брак и не съм подходящата личност, която да дава съвети за любовта и брака. Но смятам, че ако го обичате искрено…

— Да, обичам го! Винаги съм го обичала. Той също ме обича.

— Въпреки това се опитайте да мислите практично. Нашето семейство никога не е било много заможно. През последните години Обри натрупа цяла планина дългове и кредиторите постоянно го преследват. Вие нямате представа какво означава финансова нужда, Оливия. Ако брат ви откаже да ви даде издръжка, ще се сблъскате с жестоката реалност. Със сигурност няма да ви е лесно да се откажете от лукса, с който сте свикнали.

— Луксът не означава нищо за мен — възрази разгорещено Оливия. — Аз знам по-добре от всеки друг, че богатството не означава щастие. Парите не могат да заменят нито любовта, нито семейството. Обри ми е разказвал много за Фани и Шарлът. Аз копнея да имам сестри. Много искам да стана част от вашето семейство. Искам да стана съпруга на Обри, Ванеса.

— Тогава нямам какво да възразя — усмихна се Ванеса, но тежестта в сърцето й не изчезна. Убедена от думите на Оливия, тя не повдигна повече възражения, макар да се опасяваше, че Демиън е твърдо решен да предотврати брака на сестра си, а ако се наложи, дори да убие Обри на дуел.

Но и да не се стигне до насилие, Демиън можеше да упражни силен финансов натиск върху младата двойка. Оливия не знаеше колко дълбоко е затънал Обри. Нямаше представа за уговорката между Ванеса и брат си, за съгласието й да стане негова любовница, ако той опрости дълговете на Обри. Опасността лорд Синклер да предяви претенции към семейното имение на Ръдърфорд не беше окончателно премахната. Демиън можеше по всяко време да се отрече от споразумението и да изхвърли семейството на улицата. Оливия не беше в състояние да го спре.

Ванеса се опита да прогони тези мрачни размишления и да си втълпи, че си създава ненужни грижи. Демиън може да беше порочен, но не беше безчестен. Докато тя изпълнява задълженията си като негова метреса, той ще се чувства задължен да се придържа към уговорката им.

Ванеса се почувства почти облекчена, като чу, че на следващата вечер Демиън очаква гости. Готвачката получи заповед да приготви празнична вечеря за дванайсет души. Ванеса се надяваше добрата компания да допринесе поне малко за разведряването на атмосферата в къщата.

На следващата сутрин завари Демиън в стаята за закуска, преди да излезе на обичайната си дълга езда. Разпита го за гостите и той отговори неохотно:

— Няколко приятели от клуб Хелфайър. Съжалявам, но нямаше как да се отметна от обещанието, което съм дали още преди няколко месеца. Господата са на път към ловния замък на един познат и ще спрат за малко у нас. Надявам се, че Оливия няма да се покаже пред тях.

Очевидно не желае невинната му сестра да се запознае с порочните му приятели, помисли с лека ирония Ванеса.

— Желаеш ли да взема участие във вечерята? — осведоми се учтиво тя.

— Само ако не ти е неприятно.

— Има ли причина, поради която трябва да стоя далеч от приятелите ти?

Демиън вдигна вежди.

— Боя се, че моите безсъвестни приятели не са хора по твой вкус.

— Възможно е — отговори му със същия хладен тон Ванеса, — но вечерята е удобен случай да покажа дали съм напреднала под твое ръководство. Смятам, че познанството с приятелите ти би могло да се окаже полезно за бъдещето ми. Доколкото разбирам, господата се движат точно в онези кръгове, където трябва да се огледам за богат покровител.

Демиън я погледна втренчено, после вдигна рамене.

— Направи, каквото смяташ за правилно. След вечеря ще играем карти. Срещата може да се окаже полезна за теб.

Демиън очакваше гостуването на приятелите си със смесени чувства, скрити зад равнодушна маска. Някога участваше с готовност в забавленията на Хелфайър клуб, включваше се в най-дивите оргии. С времето тези развлечения загубиха очарованието си, станаха скучни и пошли.

Вероятно промяната му бе предизвикана отчасти и от новопородилото се у него чувство за дълг, особено след трагичната случка с Оливия. Не желаеше да вижда сестра си в компанията на лорд Клюни и спътниците му. Учудваше се обаче от желанието си да предпази и Ванеса от своите гости. Клюни вече беше подметнал, че би желал да заеме мястото му при Ванеса. Ако я представи на приятелите си, ще я изложи на дръзки забележки и нахални аванси.

Демиън бе изявил готовност да научи Ванеса как да си намери богат покровител, но нямаше намерение да продължи тази игра.

Мрачното му настроение се запази до следобеда, когато пристигнаха гостите. Клюни беше в отлично настроение и веднага започна да разказва какъв номер погодил на лорд Ламбтън, собственика на ловния замък.

— Боя се, че Ламбтън е неразположен. Тази сутрин се събудил чисто гол посред Хайд парк. Пил цяла нощ и не помни нищо. Незнайно как, леглото и спящият в него Ламбтън се озовали в парка. Бедничкият се принудил да се увие в чаршаф и да се прибере вкъщи пеша. Сега е настинал и пази леглото. Предложих му да го замествам като домакин на ловната компания.

Демиън познаваше добре спътниците на Клюни. Откри сред тях само едно ново лице. Представиха му го като американски братовчед на граф Уитклиф. Разказаха му, че Никълъс Сабрийн бил собственик на голяма корабна компания във Вирджиния и в момента бил в Англия, за да сключи няколко много изгодни сделки. Поради аристократичните му роднини членовете на Хелфайър клуб го поканили да участва в ловния излет.

— Много великодушно от ваша страна да разпрострете гостоприемството си върху един непознат, лорд Синклер — заяви Сабрийн при запознанството им.

— Няма за какво да ми благодарите — махна небрежно Демиън. — Щом Джереми поръчителства за вас, не сте чужденец.

— Ник е страхотен тип — намеси се провлечено Клюни. — Въпреки че е янки и гребе парите с лопата. Докарал е от Ямайка цял товар ром с превъзходно качество.

Сабрийн явно не се притесняваше от закачките по негов адрес. Висок и строен, с атлетично тяло, руса коса и красиво лице, той много приличаше на авантюрист. Имаше загорялата от слънцето кожа на моряк и тъмни, будни очи.

Ник следеше с умерен интерес разговора на господата, които се събраха в салона на чашка шери преди вечеря. Включи се в дискусията едва когато подхванаха деликатната тема за насилственото набиране на британски моряци в американските крайбрежни градове и не спести критичните си забележки.

Демиън се готвеше да насочи разговора към по-спокойни води, когато в салона влезе Ванеса. Господата моментално млъкнаха и учтиво се изправиха.

Ванеса носеше рокля от светлосиня, блещукаща като лед коприна, която подчертаваше стройната й фигура и хладната и красота. Демиън представи лейди Уиндъм като компаньонка на сестра си и господата я огледаха с нескрито възхищение, а някои и с недвусмислени намерения.

Жадните погледи на Клюни ядосаха Демиън и той едва успя да запази самообладание. Напрежението не го напусна и когато седнаха на масата. Седнал начело на дългата трапеза, той следеше с нарастващ гняв как Ванеса очарова всичките му гости. Очевидно познаваше някои от господата от времето на брака си със сър Роджър, но интересът й беше насочен главно към Никълъс Сабрийн. Макар да не знаеше дали тя харесва Америка, или предпочита един конкретен американец, Демиън изпита дива ревност. Трябваше да положи огромни усилия да скрие недоволството си.

За съжаление не успя напълно. Всеки път, щом чуеше мелодичния смях на Ванеса, го пронизваше отровна стрела, а чаровната й усмивка се забиваше като трън в окото му.

По дяволите, тази прелъстителна усмивка представляваше женско оръжие, което самият той бе дал в ръцете й — а сега тя го прилагаше със смъртоносна сигурност срещу него. Много му се искаше да я отпрати, да я скрие от похотливите погледи на приятелите си. От друга страна, иронията на положението не му убягваше. Старанията му да посвети Ванеса в изкуството на кокетството и прелъстяването явно не са били напразни. Успехът й надмина всички очаквания. И този успех го вбеси.

След десерта лейди Уиндъм остави господата да изпият по чаша порто в трапезарията. Мъжете моментално започнаха да задават двусмислени въпроси и да се подхилват, но Демиън нямаше никакво намерение да задоволи похотливото им любопитство. На всеки въпрос отговаряше с леден тон, че тя се грижи за болната му сестра и изпълнява ролята на компаньонка. Нищо повече. Като разбраха, че няма да измъкнат нищо от него, господата побързаха да отидат в салона при лейди Уиндъм. Клюни поиска да играят карти и слугите подготвиха две маси: една за пикет и една за вист.

Ванеса учтиво отклони поканата да заеме място на една от масите.

— Боя се, че залозите са твърде високи за мен. Ала с удоволствие ще погледам играта на господата.

Ванеса се оттегли в стаята си след полунощ, отхвърляйки всички молби да постои още. Демиън изпита безкрайно облекчение. Докато тя беше наблизо, той играеше несъсредоточено, вниманието му беше раздвоено между нея и картите в ръката му.

Времето напредваше. Виното и конякът се лееха без мяра. Картоиграчите се измориха и един по един се оттеглиха в спалните си. Накрая в салона останаха само Клюни и Демиън.

Демиън хвърли недоволен поглед към позлатения часовник на камината. Малко преди три сутринта. Клюни поведе лек разговор, но скоро стана ясно, че е имал сериозни основания да остане последен. Интересът му беше насочен към Ванеса.

— Ти не ни каза почти нищо за компаньонката на сестра си, драги приятелю, но трябва да знаеш, че резултатът от мълчанието ти е повишен интерес към дамата от всички страни. Предполагам, че точно това целиш — защото искаш всички да позеленеем от завист.

— Предположението ти е напълно погрешно — отговори Демиън и наля на госта си още два пръста коняк.

— Мисля, че много добре разбирам възхищението ти от лейди Уиндъм. Тя е и красива, и умна, а това се среща рядко у жените. Великолепна е, наистина. Непочтено е да не ни дадеш шанс, Синклер. Сигурно не би възразил срещу един малък облог?

— Облог ли? Какво имаш предвид?

— Залагам двата си сиви коня срещу позволението ти да ухажвам лейди Уиндъм.

Демиън се намръщи заплашително.

— Тя не е моя собственост.

— Възможно е, но ти притежаваш правото на първия. Не ми се ще да нахлуя в твоя ловен участък без изрично позволение.

Демиън усети как в гърдите му пламна гняв.

— Тя е дама, Клюни.

— О, прощавай! Да, тя е твоята дама. Готов съм да повиша залога. Кажи си условията.

— Ти явно не разбираш — раздразни се още повече Демиън. — Дамата не се купува.

— Всяка жена може да се купи — възрази без капчица вълнение гостът. — Въпросът е само в цената.

Демиън не възрази и Клюни продължи все така спокойно:

— Очевидно дамата притежава забележителни дарби, щом толкова държиш да я запазиш за себе си. От колко време живее в дома ти? Повече от два месеца, нали? Ти си на път да поставиш рекорд, драги мой. Предполагам обаче, че мъж с твоя претенциозен вкус рано или късно ще се насити дори на такава жена.

Демиън сведе поглед към чашата с коняк в ръката си. В златните вълни сякаш светеха очите на Ванеса. По дяволите, той съвсем не беше толкова сигурен, че някой ден ще й се насити.

Дългото му мълчание направи графа нетърпелив.

— Позволяваш ли поне да я ухажвам, след като връзката ви приключи?

— Не.

— Какво? — Клюни смаяно вдигна вежди. — Никога не си бил така собственически настроен, Синклер. За теб жените са просто средство за приятно прекарване на времето. Никога не са означавали нещо повече от това, нали? Не си спомням досега да си се влюбил в някоя от приятелките си.

Демиън подигравателно изкриви уста.

— Напълно си прав.

Клюни го огледа по-внимателно и тихо подсвирна през зъби.

— Я виж ти! Великият лорд Грях се е влюбил!

Демиън изпразни чашата си на един дъх и конякът отри гърлото му.

— Не говори глупости. Няма да ти дам лейди Уиндъм, защото тя е компаньонка на сестра ми.

— Вече съм убеден, че зад тази връзка се крие много повече, отколкото си готов да признаеш. — Клюни развеселено поклати глава. — Сигурен ли си, че не си влюбен в нея и се срамуваш да го признаеш?

Демиън издържа на изпитателния поглед, но приятелят му не бе склонен да отстъпи. Даже се изсмя подигравателно.

— Да умреш от смях! Най-коравият член на клуба пръв ще се принуди да признае поражението си.

— Вадиш си прибързани заключения, Клюни.

— Наистина ли смяташ така? — Усмивката на графа издаваше злобно удовлетворение. — Мен не можеш да заблудиш. — Клатейки глава, Клюни се изправи. — Внимавай, стари приятелю, защото има риск точно ти, закоравелият ерген, да попаднеш в капана на брака.

Той пожела лека нощ и остави Демиън сам с внезапно обзелото го вълнение. Да попадне в капана на брака? Да се ожени за Ванеса?

Досега възможността да сключи брак с Ванеса не му беше идвала на ум, ала сега осъзна, че това е една много разумна мисъл и обещава да разреши дилемата му. Женитбата с Ванеса му обещаваше дори някои предимства и най-голямото от тях беше, че тя щеше да остане да живее в Розууд със сестра му. В крайна сметка бракът беше само формалност. Животът им щеше да продължи както досега.

Демиън затвори очи. Последствията от това съдбоносно решение го извадиха от равновесие. Женитба. Решение, което беше за предпочитане пред всички други.

Да, той не беше готов да предостави Ванеса на безскрупулни и развратни мъже като Клюни. Представата, че тя би могла да се люби с друг мъж, изведнъж му стана непоносима. Демиън разтърси глава. Как можа да се съгласи с абсурдния й план да си търси богат покровител? Да продава тялото си! И не само се съгласи, ами и я подкрепи с думи и дела.

Спомни си какво му бе казала Ванеса в градината и потрепери като от удар: Пред богата наследница като Оливия се отварят възможности, които аз нямах. А той, негодникът, й отне последния шанс, като я принуди да му стане метреса. И още по-зле: посвети я в тънкостите на еротиката, направи я напълно способна да си намери богат любовник. И защо? — Само защото искаше да я отдалечи от себе си. Да не признае колко е зависим от нея.

Демиън седеше и се взираше в чашата си. Едва сега осъзна на какви унижения я е подлагал. От детството си не беше изпитвал чувство на срам. Сега обаче в корема му се забиваха ножове. Той се държа отвратително с Ванеса. Постъпи несправедливо с нея. Приравни я със себе си, омърси я, завинаги поруга доброто й име…

Ако се ожени за нея, ще поправи сторената несправедливост и ще възстанови реномето й пред обществото. И, не на последно място, ще я предпази от долни мъже като Клюни и другите.

А той ще си получи заслуженото наказание.

Демиън изчака до следобед, когато гостите му се сбогуваха, и тръгна да търси Ванеса. Намери я да чете в библиотеката. Беше се разположила удобно на високото кресло до прозореца, с подвити под себе си крака — така седеше и срещу него по време на нощните им разговори.

Споменът го настрои меланхолично. Само преди седмици Ванеса щеше да вдигне глава и да му се усмихне. По дяволите, колко му липсваше усмивката й. Сега между двамата имаше само гняв и обиди.

Той бе изгубил приятелството й и дълбоко съжаляваше за това. Как можа да разруши така грубо доверието и интимността помежду им!

Демиън остана на прага, загледан в красивата жена насреща си. Този фино изрязан профил, тези меки извивки на бузите му бяха станали толкова близки… В сърцето му се надигна странна смесица от желание и нежност, съчетана с неизпитвано никога досега смущение.

Ако можеха да видят великия лорд Грях в този миг, приятелите му от клуб Хелфайър сигурно щяха да избухнат в луд смях. Коленете му трепереха, чувстваше се неспособен да вземе решение. Бе правил всякакви неприлични предложения на безброй жени, но никога не бе правил толкова съдбоносно предложение.

Ванеса усети присъствието му и вдигна глава.

— Какво желаеш?

Желая теб. Желая те по-силно от всяка друга жена на света.

Демиън направи няколко крачки към нея и се покашля.

— Искам да ти направя едно предложение.

— Слушам те.

Яката на ризата го стягаше непоносимо. Гърлото му изведнъж пресъхна. Опря се на камината и се загледа с невиждащ поглед в пепелта.

— Всъщност предложението е… за брак. Искам да ти предложа да се омъжиш за мен.

Последва смъртоносна тишина.

След малко Демиън се обърна предпазливо към прозореца. Ванеса бе пребледняла като смъртник.

— Защо? — попита най-сетне тя с пресекващ глас.

Демиън изобщо не бе подготвен за такава реакция. Ванеса го гледаше слисано… и подозрително.

— Как защо? — повтори невярващо той.

— Защо ми правиш предложение за женитба, след като отмъщението ти върви по план?

Нищо не върви по план, искаше да отговори той, но премълча.

— Защото стигнах до извода, че тази стъпка е най-доброто разрешение на проблемите ти. Ти търсиш богат покровител. Аз съм най-подходящият.

Очите й останаха тъмни и неразгадаеми.

— Веднъж вече ме омъжиха за пари и това се оказа катастрофална грешка.

— Сегашното положение не може да се сравни с предишното.

— Възможно е… — Ванеса остави книгата настрана. — Аз, естествено, съм наясно, че бракът с теб ще ми донесе значителни финансови облаги, но това не обяснява защо ти желаеш да стана твоя съпруга.

— Наречи го решение по съвест.

— Нищо не разбирам.

— Направих грешка, като поисках да ми станеш метреса. Искам да залича стореното зло.

— Нима искаш да се оттеглиш от договора? Сега сигурно ще ми кажеш, че ще предявиш претенции към семейното ни имение, изгубено от брат ми при игра на карти!

— Не, нямам такова намерение — възрази нетърпеливо Демиън. Стана му много болно, че тя го смята способен на такава безсъвестна постъпка. От друга страна, подозренията й не бяха неоснователни, след всичко, което бе преживяла с него. — Ти изпълни нашия договор по най-добрия начин.

— Какво тогава те тласна към тази крайна стъпка?

— Осъзнах, че съм те поставил в непоносима ситуация. Честно казано, обвинявам се, защото не друг, а аз те подтикнах да мислиш, че можеш да си изкарваш прехраната с проституция. Като обезщетение ти предлагам закрилата на името и богатството си.

Ванеса дълго време го гледа изпитателно.

— Наистина ли ми правиш предложение, защото се чувстваш виновен? Не искам да ти наложа оковите на брака само защото те мъчат угризения на съвестта.

На устните му се появи уморена усмивка.

— Нима това не е основателна причина като всяка друга?

Ванеса неотстъпно го гледаше в очите.

— За мен не е. — Тя пое дълбоко дъх и продължи: — При тези обстоятелства, милорд, приличието изисква да изряза благодарността си и аз го правя. Чувствам се почетена и поласкана от великодушното предложение, но съм принудена да откажа.

Демиън отдавна бе овладял изкуството да не показва чувствата си. И сега успя да скрие разочарованието си.

— Би ли ми обяснила защо ми отказваш?

— Бракът ни няма да е добър.

— Май се излагам на опасност да ме сметнеш за глупак, но не проумявам защо смяташ така.

— Ти не ме обичаш — отговори просто тя.

— Любов? — Демиън смръщи чело. — Какво общо има любовта?

— Заклела съм се никога вече да не понасям мъките на брак без любов.

Лицето му омекна.

— А аз се заклевам, че никога няма да се отнасям с теб така, както се е отнасял първият ти съпруг.

— Вярвам ти. Поне няма да го правиш нарочно. Но ти не можеш да промениш живота си из основи, Демиън. Ти не си в състояние да спазваш брачните клетви и ще ме направиш нещастна.

Той я гледаше изумено.

— Ти искаш брачна вярност?

— Да. Искам съпругът ми да е само мой.

Демиън не отговори и Ванеса го погледна тъжно. Той не бе създаден за брак. Лорд Синклер беше непостоянен и неспокоен. В неговия живот нямаше място за любов. Той я желаеше физически, но един ден блясъкът на новото ще угасне и той ще се върне към старите си навици. Ще преследва и завладява други жени, а тя няма да го понесе. Тя го обичаше и изневерите му щяха да я съсипят.

— Ние с теб просто не си подхождаме — продължи тихо тя. — Твоят начин на живот не е по вкуса ми. Понесла съм достатъчно скандали и изстъпления.

— Ако избереш живот на куртизанка, постоянно ще се забъркваш в скандали.

— Да, вероятно си прав, но тогава поне аз ще вземам решенията. Ако стана твоя съпруга, ще изгубя правата си, ще бъда твоя собственост. Като куртизанка обаче сама ще определям живота си и няма да съм пленница в нещастен брак.

— Сигурна ли си, че бракът ни ще е нещастен?

— За мен да. — Ванеса забеляза как мускулите трепкат по лицето му и разпери ръце. — Ние с теб нямаме нищо общо, Демиън.

— Налага се да ти възразя. Ние с теб имаме много общи неща. — Решително направи крачка към нея. — Страстта, например.

Улови я за раменете и я изправи на крака. Притисна я към себе си и я целуна пламенно, за да й докаже колко е прав. Моментално й се зави свят. Обзе я неутолим копнеж. Желанието заплаши да я надвие.

— Не можеш да твърдиш, че не си подхождаме — зашепна дрезгаво той. — Тялото ти те издава.

Ванеса прехапа устни. Той със сигурност бе забелязал пламтящите й бузи, лудото биене на сърцето и задъхването й.

— Няма да отрека, че ти умееш да ме възбудиш, но това е само физическо привличане. Бракът е много повече от задоволяване на сексуалното желание. Бракът означава любов, грижа и отговорност. Аз искам да имам семейство, а ти не искаш нито семейство, нито съпруга. Аз ще искам деца от теб, Демиън, но ти сигурно няма да ги искаш.

Той се скова.

— Много се съмнявам, че от мен ще излезе добър баща — доказах го убедително, като занемарих грижите за малката си сестра, — но искам да знаеш, че се чувствам задължен да продължа рода си. Трябва да има на кого да завещая титлата си, нали? Не бих възразил да създам наследник… не точно сега, но по-късно.

— Аз обаче не желая да родя дете, което ще живее като теб — възрази разгорещено тя.

За първи път по лицето му премина гневна тръпка.

— Май трябваше да направя предложението си за брак в романтична обстановка. Ако бях паднал на колене пред теб под лунната светлина и те бях обсипал с рози, сигурно щеше да бъдеш по-достъпна.

Ванеса въздъхна и поклати глава.

— Не искам от теб рози и лунна светлина, Демиън. Те не са в състояние да ме накарат да приема предложението ти. Опитай се да разбереш: ти всъщност не искаш да стана твоя жена. Аз не означавам нищо за теб.

В потъмнелите от страст очи блесна опасна искра.

— По тази точка мога да споря. — Взе ръката й и я притисна към слабините си. — Все още ли ме смяташ за безразличен?

Ванеса вирна брадичка. Тромавият му опит да я сплаши я ядоса.

— Много добре знам, че ти си мъж с неутолим сексуален апетит. Знам също, че наблизо има безброй жени, готови да задоволят този апетит.

— По всичко личи, че има и немалко мъже, желаещи да задоволят твоя апетит — отвърна остро той и отстъпи назад. — Клюни предложи да се обзаложим дали ще бъдеш склонна да приемеш ухажването му.

— Съгласи ли се на облога?

— Не.

— Учудвам се. Ти си страстен играч.

Очите му засвяткаха опасно.

— Няма да позволя да се сближиш с мъж като Клюни.

Ванеса упорито срещна погледа му. Очевидно имаше и друга причина за неочакваното му предложение.

— Да не би да ревнуваш приятеля си? Това ли е причината да поискаш ръката ми? Защото си усетил, че той заплашва нещо, което смяташ за своя собственост?

В очите му изведнъж блесна болка и тя реши да не го измъчва повече.

— Успокой се, Демиън, аз нямам ни най-малко желание да се сдобия с любовник или покровител като лорд Клюни. Това важи за всичките ти приятели. Освен това нямаш причини да страдаш от угризения на съвестта. Ти не си отговорен за моите действия, нито за начина ми на живот. Нямаш причини да се чувстваш виновен.

— Не е толкова просто — възрази Демиън, с мъка сдържайки гнева си.

— Защо да не е просто? — попита примирително тя. — Ако отказът ми те гневи, причината е, че досега си подчинявал всички жени на волята си. Един ден обаче ще разбереш колко е хубаво, че си избегнал моите остри нокти.

Тя му обърна гръб и избяга от библиотеката.

Демиън изруга и падна тежко върху най-близкия стол. Да, той ревнуваше Ванеса от всички мъже, но не беше само това.

Защо, по дяволите, я желаеше толкова силно, толкова пламенно? Нали уж искаше само да я има за известно време, нищо повече? Дяволът му играеше лош номер. Явно картите се бяха обърнали. Тя го завладя, не той нея. Тя се промъкна в сърцето му още докато се опитваше да сломи съпротивата й. А сега копнееше за нея и беше на път да си изгуби ума.

Очевидно обаче физическото желание не беше достатъчно — нито за нея, нито за него.