Емил Коралов
Градът на окованите (17) (Приключенията на Орловото перо)

Глава седемнадесета
Трима живи в един мъртъв град

Когато Орловото перо се събуди, пред очите му тегнеше дълбока мъгла. После той почна бавно да идва на себе си и отново над него се откри голямото дълбоко небе, дето, по синия път на вечността, плуваше слънцето. Значи не беше се още мръкнало. Съживен от слънчевата жива светлина и от свежия въздух, който се носеше наоколо, Орловото перо скочи на крака. И изумен се огледа. Къде беше?

Да, той не беше вече в града на спящите, които приспа сам с праха на учения. Около него се зеленееше поле и миришеше силно на трева и зеленина. И чак зад полето се виждаше високата стена, която заграждаше града на разбойниците.

Как се беше отзовал Орловото перо извън града, сред това поле? Та той хубаво помнеше, че когато приспиващият прах го замая и него, той беше на улицата сред града и там падна. А сега се намираше извън града. Кой го беше донесъл тук?

Повече да мисли и се чуди Орловото перо нямаше време. Той оправи дрехата си, сложи шапката си, която беше паднала до него на тревата и бързо се спусна отново към града на разбойниците.

Той не знаеше какво го очаква там, но сърцето го теглеше с всички сили към тия тайнствени улици, там зад високите стени.

Най-после той стигна до градската стена. Ослуша се. Нищо не се чуваше от никъде. Дълбока тишина повяваше в храстите и тревичките наоколо.

Ловко и бързо смелото момче се покачи на стената и се спусна вътре. Като стъпи отново на една от улиците, сърцето му едва не спря. Той видя на всички страни по тротоарите и на самата среда на улицата налягали, както са си вървели и където са се случили, мъже, един, два, три, и още много.

Орловото перо се спусна край тях. Излезе на друга улица. И там същата картина се откри пред него. На следната улица същото. Целият град на разбойниците, всичките му жители спяха полумъртви, приспани от праха на учения. А около тях спяха и хората на Бялата стоманена ръка.

Орловото перо се опита да съживи някои от тях, но напразно. Студени тръпки почнаха да лазят по краката на Орловото перо. А ако тия хора никога вече не се пробудят? Но те само са заспали. А той трябва по-скоро да намери Бялата стоманена ръка, Бащата на Бела, Мишката. И, ако може, да ги съживи по-рано от другите, та с тяхна помощ да извърже разбойниците и тъй да ги победи.

Орловото перо се спусна към страшния дворец на Черната стоманена ръка, дето веднъж вече беше ходил с изменника Ястреба. Какво го очакваше там?

Орловото перо скоро позна тая сграда. Тя беше по-голяма от другите. Той беше вече съвсем близо до нея, когато се спря замръзнал от изненада. На един ъгъл, зад една стена, той видя един жив човек, който бързаше на някъде. Тоя буден човек в мъртвия град беше Черната стоманена ръка.

Колкото и да беше стреснат, Орловото перо веднага съобрази какво да направи. Той се прикри бързо да не го забележи Черната стоманена ръка, а после предпазливо тръгна да го проследи къде отива. Но още на следната улица Черната стоманена ръка изчезна все тъй страшен и тайнствен, като че потъна в земята.

Да го търси повече беше безсмислено. Тогава Орловото перо отново се върна към двореца на разбойника. Сега, като знаеше, че той не е вътре, Орловото перо влезе, без много да се предпазва. Бързо, на един дъх, той обходи коридори, стаи, качи се чак до кулата, но никъде нямаше нито жива душа. Само в преддверието стражите спяха, натъркаляни един върху други по земята. Всички врати бяха отключени. Изглежда, приспивните облаци на праха бяха изненадали всички и ги бяха приспали, преди те да успеят да се съвземат.

Орловото перо се намери най-после в една тъмна стая, където откри подземен вход. Той бързо се спусна в подземието. Дали тук вече не щеше да намери пленниците и жертвите на Черната стоманена ръка. И живи ли са още те, или разбойникът се беше разправил вече с тях?

Пред Орловото перо, на едната страна на подземието, се изпречи желязна врата. Той я блъсна и тя се отвори. Но в миг се спря. В скривалището, зад вратата, той видя още един жив човек в мъртвия град, и тоя човек, окован във вериги, беше Ястреба.