Лидия Джойс
Музиката на нощта (24)

Епилог

Сара стоеше до прозореца в своя частен салон и наблюдаваше как доведената й дъщеря и гостите й играят крикет на зелената морава. За първи път, откакто бе станала контесата на Себастиян, се изявяваше като домакиня. Приемът нарочно бе организиран в тесни рамки. Гости в имението бяха мистър Колинс, братовчедът на Себастиян, Маги със семейството си и един от приятелите на Себастиян със семейството си. Интересното беше, че този приятел не само беше изключително кротък мъж, ами и беше женен за зълвата на Маги.

Сара изобщо не беше подготвена за шума, който се вдигна, когато Себастиян се завърна от света на мъртвите — и то със съпруга, чийто произход беше мистерия за висшето общество. С изключение на семейството на лейди Мерил, което пазеше ледено мълчание за случилото се във Венеция, твърде малко хора знаеха коя е тя. Маги, лорд Едингтън и сестрата на лорд Едингтън, единствените, освен самата нея и Себастиян, които можеха да задоволят общественото любопитство, запазиха тайната й.

Себастиян побърза да се оттегли в провинцията с жена си и дъщеря си и всички въпроси останаха без отговор. Това беше първият им прием и на него бяха поканени само няколко грижливо подбрани гости.

Срещата между Маги и Сара беше болезнена, но с характерното си великодушие Маги й прости всички лъжи и измами. Двете отново бяха близки както в дните на детството им. Тя се засмя, когато приятелката й се наведе с мъка, за да утеши сърдития си малък син. Маги очакваше второто си дете. Когато гостите пристигнаха, Сара остана възхитена от шестте деца, които доведоха, и сега ги наблюдаваше със смесица от копнеж и завист. Ала това чувство скоро се превърна във вълнение, когато седмицата отмина и подозрението й се превърна в сигурност. Изпитваше смесени чувства, защото не знаеше как ще реагира Себастиян.

Сякаш привлечен от мислите й, той влезе в салона и се запъти към нея. Спря до пианото, седна и засвири една от любимите й пиеси. Макар че пианото все още заемаше почетно място в салона й, тя прекарваше повече време да слуша свиренето на съпруга си, отколкото да се упражнява сама. През първия месец след пристигането им бе ремонтирала скромната господарска къща, а сега посвещаваше цялото си внимание на градината. Предпочиташе новия непринуден стил и възприемаше работата си там като истинско предизвикателство. Вече беше създала прекрасни алеи и смело съчетаваше цветята и храстите по свой вкус.

— Изглеждат много доволни — каза тихо тя й посочи с глава групата на моравата.

— Ти си прекрасна домакиня — похвали я Себастиян.

— Надявам се да съм и добра майка — продължи предпазливо Сара. — Засега Адела ме обича и уважава и създава впечатление, че е щастлива да живее с нас… въпреки всичко, което е преживяла.

— Във всеки случай аз не бях добър баща — отвърна Себастиян със смръщено чело и удари силно клавишите.

— А сега? — попита тихо Сара.

— Мисля, че ще й дам любовта, която заслужава. — Гласът му звучеше решително.

Сара нервно мачкаше пръсти.

— Искаш ли да имаш още едно дете? С мен?

Себастиян престана да свири и я изгледа с вдигнати вежди.

— Ти ми показа, че не бива да повтарям грешките, извършени от баща ми… и да не правя нови. Аз имам теб, животът ми е пълен и не ми трябва нищо друго.

— Не искаш ли да имаш повече? — продължи упорито Сара. — Какво ще кажеш, ако разбереш, че очаквам дете?

Дълго време Себастиян я гледаше неразбиращо. После объркването бе заменено от учудване. Той се изправи рязко и столчето падна на мекия килим. Сара неволно отстъпи крачка назад и се удари в рамката на прозореца.

— Наистина ли очакваш дете? — попита почти строго той. — Във Венеция ми каза, че не можеш да забременееш и…

— Три години съм била проститутка и нито веднъж не забременях. Какво друго можех да си помисля? — попита спокойно Сара. — Мензисът ми идваше рядко, никога не знаех кога да го очаквам и скоро престанах да мисля за това. Обаче, когато се качихме на кораба във Венеция, за да се приберем в Англия, преживях спонтанен аборт.

— Това е било около шест седмици след първата ни интимност — уточни Себастиян. — Откъде можеш да си сигурна, че е било спонтанен аборт?

— Познавам достатъчно жени, преживели спонтанни аборти, за да знам каква е разликата между нормално кървене и изхвърляне на плода — обясни Сара и гласът й трепереше все по-силно. — Нямам думи да ти обясня как се почувствах. Дотогава бях уверена, че не съм като другите жени и че невъзможността да забременея, е още едно доказателство за несъвършенството ми. Като разбрах, че съм била бременна, макар и за кратко, ме изпълни такава надежда… Едва не умрях от мъка, защото бях загубила детето, и изпитвах див страх, че няма да забременея отново. От друга страна, бях много щастлива, че все пак мога да стана майка — но и ме беше страх да не кажеш, че съм те излъгала. Боях се, че няма да искаш дете от мен, след всичко, което се случи с Адела. Често си ми го казвал през изминалите месеци, нали? Затова не ти казах. Ако беше станало ясно, че не мога да зачена друго дете, никога нямаше да узнаеш. — Тя пое дълбоко въздух. — Но аз отново съм бременна и вече е минало достатъчно време, за да съм сигурна, че ще износя това дете. След пет или шест месеца ще имаме бебе.

Сара затвори очи и се опря тежко на перваза на прозореца. Най-после му бе казала всичко. Сега беше негов ред. Може би трябваше да се подготви за най-лошото…

Себастиян издиша бавно.

— Аз те обичам, Сара. Знаеш го, нали?

Тя усети приближаването му, отвори очи и установи, че той я гледаше неотстъпно. Преглътна тежко и зачака да чуе думата „но“.

Тя не дойде.

— Сигурен съм, че ще обичам по същия начин и детето ти — нашето дете, искам да кажа. — Той взе лицето й в ръцете си и продължи: — Каквито и егоистични страхове да храня, аз се радвам, Сара — и за двама ни. Радвам се, че ще ме дариш с дете, и се надявам, че ще бъда баща, с който нашият син или нашата дъщеря ще се гордее.

— Наистина ли? — пошепна Сара. Облекчението й беше толкова огромно, че коленете й омекнаха.

— Велики боже, Сара! — извика сърдито той и на красивите му устни заигра усмивка. — Винаги ли трябва първо да ти доказвам онова, което твърдя?

Наведе се към нея и впи устни в нейните.