Катриона Кемпбъл
Сладката мъка на миналото (5)

4

Моргана беше разстроена, възбудена и дълбоко разочарована. Колко различно си беше представяла новата среща със Сантяго! Естествено беше изпитвала страх, че не е оцелял в бурята. Дълбоко в сърцето си обаче беше сигурна, че той не може да бъде мъртъв. Инстинктът й подсказваше, че той е жив и я търси.

Докато мечтаеше денем и сънуваше нощем, тя бе преживяла стотици пъти сцената, в която Сантяго се качваше на борда и я отвеждаше със себе си. Представяше си го смел и благороден, но днес опозна истинското му лице. Той съвсем не беше сияйният герой от сънищата й, в когото се беше влюбила така силно. Той беше пират — студен и жесток… същият, ако не и по-лош от баща й.

Грозно скърцане на дърво изтръгна Моргана от мрачните мисли. Тя изтича до прозорчето на каютата и успя да види как пиратският кораб мина покрай „Адвенчър“. Обърна се, изскочи от каютата и се качи на палубата. Веднага откри на борда на линейния кораб баща си, когото двама матроси отвеждаха към каютата му. Явно беше останал без сили, защото не можеше да ходи самостоятелно и трябваше да го влачат.

— Както виждаш, удържах на думата си. — Дълбокият глас зад гърба й я стресна. Сантяго стоеше съвсем близо до нея. — Баща ти е жив.

Моргана отметна глава назад в пристъп на неукротима гордост и в очите й блесна гняв.

— И къде решихте да ме отвлечете, сър? — попита тя с хапещ цинизъм.

Сантяго вдигна вежди.

— Отвличам ли те? — Той поклати глава. — Обещах да те взема при себе си и точно това направих.

— Не желая да остана с вас нито минута повече!

Сантяго вдигна рамене с привидно равнодушие.

— Твоя работа. Но ти си на моя кораб и ще останеш тук, докато влезем в следващото пристанище.

— Пристанище — повтори подигравателно Моргана. — Искате да кажете, във вашето пиратско убежище.

Лицето на Сантяго потръпна. Струваше му много усилия да потисне напиращия гняв. Толкова силно беше копнял за тази жена, а сега… тя го посрещаше с дива омраза. Това беше повече, отколкото можеше да понесе.

— Не ме дразни повече, жено! — изръмжа ядно той, стисна ръката й и я поведе обратно към каютата си. — Ще стоиш тук, до мен — отговори той и изведнъж загуби самообладание. Обърна Моргана към себе си и устремно я прегърна. Зелените му очи засвяткаха от желание. — Много добре знаеш, че ми принадлежиш!

Моргана се скова в обятията му. Докато се караха, не изпитваше страх, но сега, толкова близо до тялото му, пленена от погледа на възхитителните зелени очи — в гърдите й изведнъж се надигнаха чувства, които я накараха да потрепери. Страхът беше само едно от тях. Другите бяха неразгадаеми.

Инстинктивно тя опря двете си ръце на гърдите му и опита да го отблъсне. Но то беше все едно да премести планина.

— Веднага ме пуснете, сър! — извика тя в отчаян опит да го държи на разстояние поне словесно.

— Но ти съвсем не искаш това. — Гласът му прозвуча като тихо ръмжене на хищна котка. Лицето му бавно се приближи към нейното. — Бъди честна, Моргана, ти копнееш за мен, също както аз за теб.

Тя напрегна последните си сили и извърна глава. Не искаше той да я гледа по този начин… не искаше лицето му да бъде толкова близо до нейното.

— Сантяго… недей — пошепна с пресекващ глас тя.

Споменът за окървавения гръб на баща й я настигна… студената жестокост на Сантяго… какво ли щеше да й стори сега?

Моргана не можа да намери отговор на този въпрос, защото устните на Сантяго завладяха устата й. Целувката беше брутална, без капчица нежност, изразяваше необузданото желание, което го мъчеше от месеци. Той разтвори насилствено устните й и езикът му нахлу в устата й.

Ръцете му се плъзнаха по гърба й и започнаха да откопчават роклята и. Той нададе раздразнено ръмжене и смъкна коприната от тялото й, защото нямаше търпение да я разкопчее. Фактът, че тя носеше под нея само ризка, но не и корсаж, изобщо не го учуди. Крехката материя също стана жертва на жадните му ръце.

Моргана се бранеше с всички сили срещу пламтящата му страст. Когато разбра, че е безсилна, изплака отчаяно.

Соленият вкус на сълзите й, които попаднаха между устните му, го отрезви. Сантяго разтърси глава и рязко пусна жертвата си. Погледът на кадифеномеките, плувнали в сълзи очи прониза сърцето му.

— Моргана — пошепна той. Ръцете му все още трепереха от необуздано желание, но все пак намериха сили да се заровят нежно в разбърканата й коса. — Не плачи, мила моя. Не исках да те уплаша. — И след кратка пауза прибави: — Не исках и да ти причиня болка.

— Точно това направи! — изсъска Моргана и отчаяно се опита да се пребори с напиращите сълзи. Не биваше да плаче, не и пред него! Сълзите бяха признак на слабост и тя се мразеше за това. Пред Сантяго трябваше да бъде силна. Силна и смела. Трябваше да му се противопостави, а ето че…

Сълзите се стичаха неспирно по лицето й, докато тя се опитваше да прибере разкъсаната си рокля на гърдите.

Сантяго свали ризата си, внимателно отдели скованите й пръсти от парчетата плат и й помогна да се облече. Ризата й стигаше почти до коленете и мъжът отново усети болезнено пулсиране в слабините при съзнанието, че отдолу тя беше напълно гола.

За да отклони и нейното, но най-вече своето внимание, той прибягна до безобидна шега.

— Възможно ли е една английска лейди да не носи корсаж?

Струваше му огромно усилие да се усмихне. Имаше чувството, че няма да издържи нито секунда повече на нечовешкото си желание. Искаше да има Моргана — не грубо и диво както преди, а нежно и внимателно. Искаше да й покаже колко красива може да бъде любовта… да й докаже, че тя означава много за него.

Моргана се изчерви от забележката.

— Не ми се подигравай!

— Никога не бих посмял. — Той изтри сълзите й и призна открито: — Аз те обичам.

Моргана си припомни в какво положение се намираха и изкрещя насреща му:

— А аз те мразя!

Напрежението помежду им отново завибрира. Сантяго стисна ръце в юмруци и трябваше да събере цялото си самообладание, за да не я сграбчи за раменете и да я разтърсва, докато… Всъщност какво щеше да постигне с това? Най-много тя да го намрази още повече.

— Защо? — попита дрезгаво той. — Оставих баща ти жив, макар че не заслужаваше. Вместо да ми благодари, той се закле да ме убие.

— Това и заслужаваш!

Коравите думи го засегнаха болезнено. Той се обърна рязко и заби юмрук в стената на каютата. Стисна здраво зъби и постепенно успя да се овладее. През това време Моргана се взираше в нашарения от белези гръб и сърцето й пареше от болка. Омразата, която бушуваше в гърдите й, угасна като пламъче, останало без кислород. Пред нея стоеше мъжът, когото баща й заповяда да бичуват само защото беше изпълнил заповедта й… мъжът, когото сънуваше от месеци… но и мъжът, заповядал да бичуват баща й до кръв.

В сърцето й се бореха противоречиви чувства и още преди да е разбрала дали щеше да надделее любовта или омразата, Сантяго отново се обърна към нея. Един-единствен поглед му беше достатъчен да разбере, че тя е раздвоена. В същия момент той прозря шанса си да завоюва отново Моргана… да я накара да осъзнае любовта, която изпитваше към него — поне той се надяваше, че това е любов.

Той се озова до нея с една крачка и я прегърна — не лудо и настойчиво като преди, а меко и нежно. Усети как Моргана се скова и понечи да се отдръпне, но ръцете му я задържаха.

— Сантяго…

В гласа й прозвуча страхлива молба. Той й отговори, като помилва устата й с устни. Внимателно, но и настойчиво езикът му си проправи път между стиснатите й устни, докато пръстите на дясната му ръка милваха нежната шия и бавно се спускаха към гърдите.

Чувственото докосване напомни на Моргана за миговете в каютата й… когато беше лекувала раните на Сантяго. Той я целуваше и милваше… Ласки, за които беше копняла през цялата им раздяла.

Сантяго усети как Моргана постепенно се отпусна под ласките му. Устните й леко се отвориха и най-после позволиха на езика му да влезе. Дясната му ръка се плъзна още по-надолу и се изгуби в меките косъмчета между краката й. Той пое въздишката й с устни, после се отдели от устата й и се отдръпна малко, за да я погледне в очите.

— Какво правиш с мен, Сантяго? — пошепна Моргана. Гласът й трепереше и Сантяго разбра, че тя все още се страхува. За да я успокои, той се усмихна окуражително в тъмните й очи.

— Нищо лошо и нищо опасно — пошепна в ухото й той. — Остави се на мен. Не се тревожи за нищо.

Той я вдигна и я занесе на леглото си. Свали панталона си и се намести гъвкаво до нея. Тя беше все още с ризата му и това я правеше неустоимо привлекателна. Крехкото, едва наскоро разцъфтяло моминско тяло създаваше прекрасен контраст с ослепително бялата мъжка риза.

Тя потрепери под жадния му поглед и се опита да се отдръпне към стената, когато той сведе глава.

— Недей, любов моя — пошепна той и устните му се плъзнаха търсещо по бузата й, намериха устните, помилваха ги и продължиха пътя си надолу.

Моргана усети как езикът му пърхащо закръжи около зърната на гърдите й, докато нежните връхчета се втвърдиха и щръкнаха. Реакцията на тялото й я направи щастлива, но и я уплаши. Във вените й се разля блажена топлина, която с всяко ново движение на устните му се разгаряше все по-силно.

Ръцете й сами се вдигнаха и се увиха около тила му. Тялото й се нагоди към неговото и поиска повече чувствени нежности. Сантяго мушна едната си ръка под гърба й и я притисна към себе си. Стоманените мускули се опряха в меката й кожа, къдравите косъмчета на гърдите погъделичкаха чувствителните зърна на гърдите и разпалиха желанието й до непоносимост. Сладостната й въздишка премина в разочарован стон, когато Сантяго отново се отдели от прегръдката й.

Той разтвори внимателно краката й и пръстите му нежно проникнаха в центъра на женствеността й. Едновременно с това той сведе глава към корема й и остави парещи следи по меката кожа. Моргана се извиваше и стенеше от наслада, ръцете й се опитваха да го прегърнат. Искаше да го усеща, искаше да получи повече от него — много повече. Сантяго се плъзна предпазливо между краката й. Знаеше, че не бива да избързва. Моргана беше девица и трябваше да запази приятен спомен за първото си любене. Ала му струваше нечовешки усилия да се отдръпне, вместо да се потопи изцяло в нея. Толкова дълго я беше чакал!

Моргана отново се устреми насреща му. Леко отворените й устни потърсиха устата му. Целувката й беше непохватна, но той усети скритата в нея страст.

Сантяго се надигна, нежно плъзна ръка по гърдите й, приведе се, за да целуне отново твърдия й корем и усети как собственото му желание ставаше все по-болезнено. Моргана също простена тихо, докато удоволствието, с което я даряваха ръцете и устните му, все повече се увеличаваше. Той усети влагата между краката й и нежно я притисна към мускулестото си тяло. Разтвори бедрата й още малко, помагайки си с крака, за да има достатъчно място за последното, окончателно съединение.

Моргана усети как членът му бавно проникна в нея и въздъхна удовлетворено. Парещите й ръце се движеха безспир по гърба му, но накрая обхванаха седалището му и го притиснаха, за да му напомнят, че трябва да продължи навътре. Усетил съпротивата на девствената ципа, Сантяго се поколеба.

Той се отпусна предпазливо върху нея и очите му потърсиха погледа й.

— Първия път боли — пошепна загрижено той. — Не може другояче.

Като видя пламналия в очите й страх, той изпита съмнение. Дали онова, което правеше с нея, не беше грях? Заедно с това обаче съзнаваше, че е стигнал до точка, в която няма връщане назад. Устата му жадно завладя нейната. Тя отговори на целувката, но не със сладката отдаденост отпреди. Страхът и несигурността пред онова, което я очакваше, се усещаха съвсем ясно. В нея изведнъж се появи нещо дебнещо — като у младо, неопитно животинче, което усеща опасността, но въпреки това не бяга да се скрие на сигурно място… защото не може да се спаси.

Сантяго се раздвижи предпазливо в нея, после я обгърна с две ръце и проникна в утробата й с мощен тласък.

Той задържа здраво разтрепераното й тяло и пое с устни болезнения й вик. Моргана продължи да се дърпа, опита се да го изблъска и накрая освободи устата си.

— Остави ме! — изпъшка тя и опря ръце върху гърдите му.

— Недей — опита се да я успокои Сантяго. — Тихо, мила, тихо! Вече мина.

Той се стараеше да не се движи, макар че му беше страшно трудно да не се поддаде на парещото си желание. Но трябваше да даде време на Моргана да свикне с големината и твърдостта му. За съжаление тя беше пленница на страха и надигащия се гняв и не забелязваше, че болката отдавна е отзвучала.

— Знаех го още от самото начало! — извика в лицето му тя. — Ти си брутален и безчувствен!

— Моргана, чуй ме — опита се той отново да пробие до сърцето й. — Така е само първия път…

Но тя продължи да се отбранява. Ерекцията на Сантяго стана непоносимо болезнена. Той жадуваше да се освободи и в същото време знаеше, че няма да може да се наслади на освобождаването си, ако стигнеше до върха против волята на Моргана…

Той се задвижи предпазливо в нея, но веднага забеляза, че й причиняваше болки, защото насладата и възбудата бяха изчезнали. Сантяго пое дълбоко въздух и се оттегли. Болката на неудовлетвореното желание изтръгна от гърдите му протяжен стон. Мина доста време, преди ерекцията да отслабне.

Моргана се освободи от него и се отдръпна в най-далечния ъгъл на леглото. Вдигна колене към гърдите си и ги обгърна с две ръце. По лицето й се стичаха сълзи, но от очите й искряха гняв и презрение.

Сантяго посегна към одеялото, смачкано в края на леглото, и го подаде на Моргана, макар че тя все още носеше ризата му и от великолепното й тяло не се виждаше почти нищо. Като че се страхуваше, че той ще се нахвърли отново върху нея, тя се зави с одеялото до брадичката и това детинско движение събуди в душата му внезапен гняв.

— Не се дръж, като че съм се опитал да те убия! — изкрещя невъздържано той. — Майко божия, първия път винаги боли! Така е с всяка жена. — Той скочи от леглото, нахлузи панталона си и се обърна ядно към жената в леглото. — Ти си истерична, Моргана, но аз ще ти избия истерията от главата, бъди сигурна! Следващия път ще разбереш, че се държа глупаво и детински!

Моргана се разгневи още повече. Този брутален тип наистина смееше да я заплашва със следващ път!

— Ти си варварин — процеди през зъби тя. — Даже да ме насилиш, никога няма да получиш сърцето ми!

Сантяго й обърна гръб и сведе глава. В момента не беше сигурен дали искаше сърцето й. При това напразно се опитваше да игнорира мъчителния копнеж на сърцето си — копнеж не само по тялото й, но много повече към любовта й, която днес едва не беше загубил.

Той въздъхна и опря ръце на хълбоците. По дяволите, той имаше опит в любовта! Толкова жени беше направил щастливи. Защо, за бога, му беше толкова трудно с Моргана? Защо не му се удаваше да спечели първата жена, която беше обикнал с цялото си сърце? Защо всичко, което правеше, будеше у нея само омраза?

Той знаеше отговора на всички тези въпроси. Направи грешка, като още първия път отиде докрай. Трябваше да поглези Моргана с чувствени нежности. Най-глупавото, което можеше да направи, беше да я лиши още днес от девствеността й. След бичуването на баща й и болката, която й беше причинил, тя неминуемо го смяташе за варварин. Изпълнен с гняв към глупостта си, той си призна, че искаше да довърши любовния акт единствено заради себе си. Толкова беше копнял за това окончателно сливане, че изобщо не помисли за възможните последствия. И сега беше проиграл любовта на жената, която му беше най-скъпа на този свят, може би завинаги.

Той погледна към леглото. Моргана все още седеше в ъгъла, вдигнала одеялото до брадичката и скрила лице в него. Тялото й се разтърсваше от тихи хълцалия. Това беше още по-ужасно, отколкото ако плачеше шумно или му крещеше гневно. Тихата й тъга разби сърцето му.

Той отиде до леглото, понечи да седне, но не го направи. Помилва нежно дългата черна коса на Моргана, която падаше по гърба й като лъвска грива. Тя вдигна рязко глава, сякаш я беше ударил, и обляното й в сълзи лице му показа ясно колко дълбоко я беше наранил.

— Съжалявам, Моргана — пошепна той. Беше му дяволски трудно да се извини. — За онова, което направих… че ти се развиках.

— Върви си!

След тази подкана Моргана извърна глава и косата й падна над лицето като завеса, която трябваше завинаги да я скрие за него.

 

 

Когато се стъмни, Моргана се сви на кълбо в леглото и се загърна в одеялото, сякаш то беше непроницаем щит, който можеше да я опази от евентуалните нови нападения на Сантяго. След подканата й испанецът наистина си беше отишъл и досега не се връщаше, но Моргана предполагаше, че няма да мине много време и той ще поиска да осъществи „следващия път“, с който я беше заплашил.

Аз съм си виновна, повтаряше си тя. Ако си бях останала у дома, когато „Адвенчър“ тръгна на ново плаване…

Отварящата се врата прекъсна мислите й. Тя се престори на заспала и се постара да диша равномерно, макар че трепереше с цялото си тяло.

Ами ако Сантяго дръпнеше одеялото и се вмъкнеше при нея в леглото? Ако отново разтвореше краката й и й причинеше адски болки?

Моргана прехапа долната си устна, за да не изпищи от страх. Тя се вслуша напрегнато в тихите шумове, които идваха откъм писалището му, после предпазливо отвори очи и се подаде изпод одеялото.

Облян от трепкащата светлина на газената лампа, Сантяго се беше опрял с две ръце на писалището си и разглеждаше карта, разстлана пред него. Като че ли тя изобщо не съществуваше. Странно, но неговото равнодушие я раздразни, вместо да се почувства облекчена. Много й се искаше да го попита как да разбира поведението му. Само преди няколко часа беше заповядал да бичуват безмилостно баща й, скоро след това причини болка и на нея. Тя побърза да прогони спомена за нежностите, с които я бе дарил преди това. Сигурно е искал само да я примами в капана, за да й покаже, че тя е напълно зависима от него.

Когато Сантяго внезапно се изправи и свали ризата си, Моргана се разтрепери още по-силно. На светлината на лампата ужасните белези на гърба му изглеждаха още по-заплашителни, отколкото на дневна светлина.

Той окачи ризата си на високия стол и се обърна към леглото. Главата му закри лампата и Моргана го виждаше само като тъмна сянка. Тя се запита потиснато дали беше забелязал, че очите й са отворени, но не можа да откъсне поглед от него. Широките рамене и тесните хълбоци предизвикаха сладостни тръпки в тялото й. Опита се да ги потисне, но не й се удаде.

Сантяго седна на стола, еквали ботушите си, стана и отиде до леглото. Моргана се вцепени от страх. Затвори бързо очи и зачака трепереща следващите му стъпки. Изведнъж усети ръката му върху рамото си през одеялото и се сгърчи като от удар.

Сега, каза си тя. Ей сега ще дръпне одеялото и ще ме принуди да му се подчинявам.

Тя събра ризата пред гърдите си и зачака със затаен дъх началото на мъчението, което той вероятно беше измислил през изминалите часове. Чу тих шум и след секунди усети дишането му съвсем близо до лицето си. Струваше й нечовешко усилие да остане спокойна. Несравнимият му мъжки аромат я удари в носа… тази възбуждаща смес от солен морски въздух, катран и малко пот. Все още усещаше докосването му и макар че между неговата и нейната кожа бяха одеялото и ризата й, усещането на милувката беше толкова интензивно, сякаш беше гола под него.

Ако в този момент бе отворила очи и бе погледнала Сантяго, Моргана щеше да се освободи веднъж завинаги от страха си. Погледът му беше изпълнен с нежност, а сърцето му пълно с любов към възхитителното същество в леглото му. Той знаеше, че тя е будна, но уважаваше решението й да се преструва на заспала. В моментната й ситуация просто не й оставаше друг изход. Обаче поведението й беше още една причина за Сантяго да й докаже колко дълбоки чувства хранеше към нея.

Устните му нежно докоснаха бузата й.

— Кариня — прошепна нежно той.

Моргана не разбра испанската дума, но по начина на произнасянето й отгатна, че е галено име. Поведението му я обърка. Това ли беше коравосърдечният мъж, който беше заповядал да бичуват баща й? Който на върха на чувственото удоволствие изведнъж й беше причинил режещи болки?

„Първия път винаги боли.“ Тези думи не й излизаха от главата. Дали беше казал истината? Дали болките наистина бяха само първия път?

В този момент Моргана копнееше горещо да поговори с майка си. Селин щеше да й каже дали Сантяго я беше излъгал или не.

Тя чу как той се изправи. Ръката му се отдели от рамото й и остави неприятно чувство на празнота. Ала разочарованието й не трая дълго, защото Сантяго угаси лампата и отново легна при нея.

Моргана се стресна и инстинктивно се отдръпна към стената, което беше почти невъзможно, защото и без това се беше свила в най-задния ъгъл на леглото.

Сантяго усети бягството й и се прокле на ум. Колко му се искаше да я вземе в прегръдката си, но не смееше да я уплаши още повече. Ако изобщо имаше шанс да я спечели, трябваше да се упражнява в търпение, което беше особено трудно, защото цялото тяло го болеше от отдавна потисканото желание.

Моргана се отпусна едва когато разбра, че Сантяго беше легнал при нея само за да спи. Изчака, докато дишането му стана равномерно, и отвори очи. През прозорчето на каютата падаше сребърната светлина на луната и обливаше могъщия гръб на заспалия мъж. Без да съзнава какво прави, тя вдигна ръка и докосна с върховете на пръстите си грозните белези, оставени от камшика.

Меката милувка моментално изтръгна Сантяго от лекия сън. Той се обърна и я погледна. Моргана се вгледа уплашено в очите му, изпъстрени със сребристи точици. Между двамата се възцари задъхано мълчание.

— Беше прекрасно, че ме погали — прошепна нежно Сантяго.

Моргана поклати глава.

— Не съм — възрази тя, но не беше убедителна. — Заспала съм и ръката ми се е плъзнала по гърба ти. От това се събудих.

Сантяго въздъхна дълбоко.

— Защо най-после не признаеш, че ме обичаш?

— Защото не е вярно — отговори бързо Моргана и се изправи в леглото. Не можеше да лежи до него и да му говори… и то за чувства, които отричаше не само пред него, но и пред себе си. — Как бих могла да обичам човек, който не само измъчи до смърт баща ми, но и ми причини адски болки?

При тези думи Сантяго стисна зъби с такава сила, че те изскърцаха, скочи гневно от леглото и запали газената лампа. Когато се обърна с ядно движение, в очите му пламтеше див гняв и Моргана отново изпита страх.

— Много правилно. — Гръмкият му глас изпълни каютата. — Заповядах да бичуват баща ти, макар че много исках да го убия. — Той се опря с две ръце на таблата на леглото и лицето му беше толкова близо до Моргана, че гневните искри в очите му я опариха. — Спомни си! — При тези думи тя се разтрепери. — Спомни си за Били! — продължи със същия тон той. — И за онова, което ми причини баща ти. — Обърна се рязко, за да й покаже гърба си. — Можеш ли изобщо да си представиш как боли, когато излеят върху изранения ти гръб кофа морска вода? Можеш ли изобщо да си представиш какво става, когато слънцето изсуши водата и остатъците от солта запалят огън в раните? — Той се обърна отново с лице към нея. — Аз заповядах да бичуват баща ти, нищо повече. Но ако някой ден попадна в лапите му, камшикът ще бъде най-лекото наказание от всички онези, които вече ми е приготвил.

Долната устна на Моргана трепереше неудържимо. Сълзите й ей сега щяха да рукнат. Тя знаеше отлично колко жесток и брутален беше баща й и когато наказа нечовешки Били и Сантяго, изпита дива омраза към него. Но да го види вързан за релинга с облян в кръв гръб… да чуе виковете му… Все едно какво беше извършил — той й беше баща.

Сантяго я наблюдаваше. Лицето й беше като отворена книга. Изпитваше съжаление към страданието й, но още не беше свършил с нея. Беше дошъл моментът, когато трябваше да изяснят всичко помежду си.

— А що се отнася до болката, която съм ти причинил, вече ти казах, че боли само първия път — продължи безмилостно той.

— Защо трябва да ти вярвам? — изфуча Моргана и в същия момент проумя, че не трябваше да казва тези думи.

— А имаш ли основания да не ми вярваш? — Гласът на Сантяго трепереше от гняв и разочарование. — Кога съм те лъгал? — Той почака, но тъй като Моргана не отговори, продължи: — Казах, че ще дойда да те взема и ще отмъстя на баща ти. Изпълних и двете си обещания, макар че последното не стана така, както си мислех. Но и по тази точка изпълних обещанието, което ти дадох. Е, посочи ми поне една причина да не ми вярваш.

Моргана прехапа устни. Той беше напълно прав. Тя нямаше основания да се съмнява в думите му.

— Съжалявам, Сантяго — прошепна тя.

Мъжът пое дълбоко дъх. Дали най-сетне беше преодолял голямото препятствие?

Той протегна ръка да помилва бузата й, но тя се отдръпна. Сантяго имаше чувството, че е получил удар в лицето. Издиша шумно, поиска да каже нещо… грубо, гневно. После примирено сведе глава, като че внезапно му беше натежала.

Какво всъщност искаше? Моргана беше едва двадесетгодишна. Тя, дъщерята на един граф, днес беше загубила майка си и баща си… родината, дома си. Беше присъствала, когато бичуваха баща й, а първото й любовно преживяване остави у нея само болка. Намираше се на пиратски кораб и пътуваше към неизвестно бъдеще.

Сантяго помисли още малко и вдигна глава.

— Добре, няма повече да те измъчвам с присъствието си — обеща той, угаси лампата и излезе от каютата.

Моргана остана сама в тъмното. Луната беше продължила пътя си. Светлината й вече не влизаше през прозорчето и това засили още повече внезапното усещане за самота. Моргана потрепери и се сви под одеялото. Помилва нежно ризата на Сантяго, вдъхна дълбоко аромата му от възглавницата.

В душата й се бореха противоречиви чувства. Копнеж да види майка си, съзнание, че надали някога щеше да я срещне отново. Страх от бъдещето на пиратския кораб. Но най-объркващи бяха чувствата, които изпитваше към Сантяго. Боеше се от него, когато беше наблизо, и усещаше болезнено липсата му, когато го нямаше. Как я бе милвал и целувал… никога преди това не беше преживявала нещо толкова прекрасно.

Челото й се набръчка, когато си припомни болката, така внезапно сложила край на блаженството й. Само първия път. Тези думи отново и отново отекваха в главата й.

Изведнъж очите й се напълниха със сълзи.

— Мамичко — пошепна измъчено тя. — Какво да правя? Моля те… помогни ми…

При това й беше ясно, че молбата й е неизпълнима. Майка й беше в Англия, а тя беше на път за… за някъде.

Моргана се събуди от силното люлеене на кораба. Очевидно Атлантикът отново беше решил да се покаже откъм неприятната си страна. Тя стана бързо и отиде до прозорчето. Поздравиха я забулено в облаци небе и високи вълни.

Както си беше боса, тя изтича до вратата и я отвори предпазливо. Чу как Сантяго даваше необходимите заповеди на палубата. Дълбокият му глас събуди в сърцето й чувства, които напразно се опита да задуши.

Моргана въздъхна и отново затвори вратата. Вчера се бе държала глупаво. Защо отблъсната Сантяго така грубо? Той беше напълно прав във всичко, което й беше казал. Баща й беше жесток и брутален и тя никога не го беше обичала истински… понякога откровено го мразеше. А когато Били и Сантяго дезертираха… когато „Адвенчър“ се приближаваше безмилостно до жига им… Какъв страх беше изживяла! Ако беше заловил бегълците, баща й щеше безмилостно да ги изтезава, докато ги убие. В сравнение с него Сантяго беше много по-хуманен. Той само даде възможност на баща й да изпита на собствения си гръб наказанието, което стотици пъти беше налагал на други хора.

Моргана се огледа. Искаше да се качи на палубата, да поговори със Сантяго, да му каже… какво всъщност искаше да му каже? Дали той изобщо щеше да я изслуша?

Тя отхвърли бързо тази неприятна мисъл. Наведе се и вдигна роклята си, захвърлена на пода на каютата.

— Негодна за употреба — отсъди тя, след като огледа разкъсаните места. Една от най-хубавите й рокли беше станала жертва на страстта на Сантяго. Е, ако беше честна, щеше да си признае, че никога не я беше харесвала. Всъщност тя мразеше всичките си рокли. Пък и вече нямаше защо да се притеснява как е облечена. Целият й гардероб беше останал на борда на „Адвенчър“. Единственият проблем в момента беше, че нямаше какво да облече.

Тя се погледна изпитателно. Все още носеше ризата на Сантяго и макар че тя й стигаше до коленете, щеше да бъде неприлично да се появи на палубата в това одеяние. При един порив на вятъра…

Само представата за това я накара да се изчерви. Все пак под ризата беше напълно гола. Погледът й падна върху раклата до вратата. Струваше й известно усилие да вдигне тежкия капак и когато най-после успя, се почувства като шпионка. Нямаше право да се рови в нещата на Сантяго.

— Не правя нищо лошо — опита се да се успокои тя, неспособна да устои на изкушението. Най-отгоре лежеше ценна сабя и макар да се стараеше да си внуши, че сигурно е пиратска плячка, инстинктът й подсказа, че сабята има много по-дълбоко значение. Тя я извади почти със страхопочитание, за да я разгледа. Никога преди това не беше виждала такова съвършено оръжие. Златната дръжка беше богато украсена, обсипана с планински кристали. Върху тъмния емайл личаха редуващи се шарки на цветя и лози, а върху светлия листни орнаменти. Кръстът, който красеше дръжката, се състоеше от две редици планински кристали, докато краят на калъфа от синьо кадифе имаше емайлирани обковки върху златна основа с изобразени ловни сцени.

Когато взе в ръка чудното оръжие, Моргана си пожела с пламенен копнеж да може да си служи с него. С тази великолепна сабя воинът ставаше наистина непобедим.

Моргана положи внимателно сабята обратно в раклата и посегна към черния панталон под нея. Премери си го и въздъхна недоволно. Сигурно на Сантяго му стигаше до коленете, но тя трябваше да го запретне.

— Все едно — промърмори тя и го облече. Веднага й стана ясно, че панталонът е не само много дълъг, но и прекалено широк. Без да се притеснява, Моргана откъсна широка ивица от роклята си и си направи колан. После вдигна крачолите до глезените си и обу обувките си. Буйната й лъвска грива падаше свободно по раменете и й придаваше вид на същински пират.

Моргана затвори раклата, пое дълбоко въздух и излезе от каютата. Огледа се нерешително и се запъти към изхода. Точно тогава по стълбичката слезе едноухият пират, който беше бичувал баща й. Като видя Моргана, мъжът спря като ударен от гръм.

— Дявол да ме вземе… — изръмжа той и посочи вратата на каютата. — По-добре да си останете долу, лейди. Морето е бурно…

— Свикнала съм да се движа свободно — прекъсна го Моргана и упорито вирна брадичка. — Морските вълни не ми влияят.

Тя мина покрай пирата и се изкачи ловко по стълбичката. Том я проследи ухилено.

— Момичето ще ти даде да разбереш, капитане — промърмори той и се върна на палубата. В никакъв случай не искаше да пропусне срещата между Сантяго и смелата млада дама.

През това време Моргана вървеше с уверени крачки към кърмовата палуба, откъдето Сантяго ревеше заповедите си, за да надвика бурята. Досега не я беше забелязал, тъй като беше съсредоточил цялото си внимание върху управлението на кораба. Усети я едва когато застана непосредствено зад него.

— По дяволите, Моргана, какво правиш тук? — изкрещя той, опитвайки се да не се впечатлява от красотата й. С разрошена от вятъра коса, облечена в широката му бяла риза с навити ръкави и с черен панталон, стегнат в талията със златножълт ешарп, тя беше наистина невероятна. Сантяго трябваше да стисне здраво зъби, за да не я грабне в обятията си.

— Веднага слез под палубата! — заповяда строго той, но не беше способен да спре треперенето на гласа си.

Моргана поклати глава и къдриците й се разпиляха още повече.

— Нямаш право да ми заповядваш! Впрочем тъкмо ти би трябвало да знаеш, че съм свикнала с морските бури.

Сантяго явно беше склонен да се съгласи, защото отново се обърна към хората си и изкрещя няколко заповеди. Ала когато отново посвети вниманието си на Моргана, в погледа му светеше неумолимост.

— Първи урок, млада госпожице — заговори поучително той. — Щом съм дал заповед, ти си длъжна да я изпълниш.

Макар че Моргана се отбраняваше с всички сили, той я завлече обратно в каютата си. Едва там я пусна и застана пред нея с ядно святкащи очи.

— Как смееш… — започна ядно тя, но не довърши, защото Сантяго се приближи още повече. Леденият поглед и коравото лице й внушиха страх.

— Тези хора отвън са пирати. Всеки от тях е убивал невинни.

— И ти си един от тях — вметна сърдито Моргана.

— Да, по дяволите, аз съм един от тях! — извика гневно той, сграбчи я за раменете и я разтърси. — Да не мислиш, че имах избор? — Той я пусна толкова рязко, че тя се олюля и политна назад, после й обърна гръб. Когато продължи, тонът му беше много по-умерен: — Пиратите нападнаха кораба, на който се бях наел, и избиха целия екипаж. Щяха да направят същото и с мен, но аз успях да победя капитана им в честен двубой. Така застанах на негово място. — Той се обърна и я погледна в лицето. — Както виждаш, не съм станал пират от любов към приключенията.

Моргана преглътна. Отново му беше причинила болка.

Сантяго усети какво ставаше в нея и пристъпи по-близо. Отново я хвана за раменете, но този път много по-нежно.

— Разбираш ли, Моргана, тези мъже ми се подчиняват, защото ме уважават, а някои дори се страхуват от мен — продължи настойчиво той. — Как мислиш, дали това ще трае още дълго, ако една жена посмее да ми се противопостави?

— Значи искаш от мен да се държа като послушно кученце? — изсъска тя и Сантяго отново се ядоса. Защо, за Бога, не искаше да разбере в какво положение поставя и него, и себе си!

— Да, по дяволите! — изфуча той. — Ти ще се подчиняваш и ако не можеш, аз ще те науча!

Вбесена, Моргана опря ръце на хълбоците си и го изгледа гневно. В същия този момент гневът му отлетя. Крехка, фина и невероятно изкусителна, тя стоеше пред него като неустрашима лъвица.

— Ти да не мислиш… — започна ядно тя, но Сантяго не й даде да довърши. Трябваше на всяка цена да се пребори с надигналото се желание. При това още отсега знаеше, че неизбежно ще загуби битката.

Той протегна бавно ръка, сграбчи яката на ризата и дръпна Моргана към себе си. Тя млъкна моментално и по тялото и премина тръпка на страх. Познаваше това изражение в очите му. О, да, вече го познаваше много добре.

При това Моргана осъзна отново, че докато се караха, не се страхуваше от него ни най-малко, но когато се доближеше до нея по този начин… когато ставаше нежен…

— Сантяго, не — прошепна тя. — Не смей да…

Очите му заблестяха подигравателно.

— И какво ще направиш, ако не се подчиня на тази заповед? Ще ме убиеш ли? — Той уви ръка около талията й. — Боя се, че се налага да те претърся за оръжие.

Дясната му ръка отвърза златния ешарп. Моргана се опита да се отбранява, но беше безсилна пред него.

Сантяго пусна ешарпа и широкият панталон се свлече по хълбоците й. Засрамена и ядосана, но неспособна да направи нещо, тя усети как панталонът падна в краката й. Ризата на Сантяго все още покриваше голотата й, но не беше пречка за ръката му.

Пръстите му бързо отместиха тънката памучна материя и започнаха нежно да милват дупето й.

— Още не съм намерил оръжие — пошепна в ухото й той. — Но трябва да помня, че цялото ти тяло е оръжие, което без съмнение ще ме довърши.

Моргана се отбраняваше ожесточено и вътрешният глас предупреждаваше Сантяго да не прилага сила срещу нейната безпомощност. Но той бе загубил самообладание. Дълго потисканото желание вече не можеше да бъде спряно от повелите на разума.

Моргана също усети това. Дъхът му опари лицето й, когато дясната му ръка се плъзна по бедрото и се загуби между краката й.

— Не! — изпъшка тя и се опита да стисне крака, но тялото отказа да й се подчинява. Беше й толкова приятно да усети милувката му!

Съпротивата й бързо отслабна. Последната й ясна мисъл беше, че е твърде изтощена да се бори със Сантяго. Дълбоко в себе си обаче тя знаеше съвсем точно, че се предава не защото й липсваха сили, а защото не можеше да устои на топлината и блаженството, които я заливаха. Десният й крак се отпусна, за да направи място на ръката му.

Сантяго го забеляза и бе залят от неудържима вълна на щастие. Най-после! Най-после можеше да я вземе без съпротива.

Той завладя устата й и отново се възхити на мекотата и топлината й. Малкият й език се подаде насреща му — плах, непохватен, но изпълнен с желание.

Подът под тях се разлюля и за секунди ги извади от равновесие. Сантяго се отдели от нея и хвърли загрижен поглед към тавана. При толкова силна буря мястото на капитана беше на палубата. Той си припомни, че Том и Пат бяха единствените, на които можеше да се довери сляпо, но после решително отхвърли грижата за „Либера“. Под командата на Том екипажът щеше да се справи с кораба и разлюляното море.

Макар че ризата, която Моргана все още носеше, изведнъж започна да се пречка навсякъде, ръката на Сантяго намери пътя до меко закръглените й гърди, а устата му отново завладя нейната. При това люлеенето на кораба засили огъня на събудилата се страст.

Моргана въздъхна и се притисна до него.

— Не ми причинявай болка — прошепна съвсем тихо тя.

Той улови погледа й.

— Никога вече, любов моя. Никога вече.

Ръката му бавно отвори ризата й. Сега можеше да я милва с две ръце, защото знаеше, че тя няма вече да се брани — дори напротив. Тя се протегна към него, връхчетата на пръстите й колебливо и несигурно се плъзнаха по гърдите му. Когато усети стоманените мускули, тя се притисна към него, сякаш търсеше закрила.

Сантяго свали ризата от раменете й и се наслади на допира до меката гола кожа, която усещаше под ръцете и на гърдите си.

Горещите му, изискващи устни се впиха отново в устата й, която се отвори с готовност. Той усети отново езика й — малък и гъвкав като тичаща катеричка. Дали тя изобщо подозираше с какво удоволствие го даряваше? Той въздъхна, зарови ръце в буйната й коса, издърпа главата й малко назад и бавно плъзна устни по шията й към гърдите. Както първия път езикът му закръжи около зърната, които се втвърдиха. Бързата реакция на тялото й предизвика толкова силна ерекция, че той простена и с един замах отвори панталона си.

Моргана усети члена му да пулсира върху корема й, корав и горещ, и се разтрепери. Споменът за ужасната болка, която й беше причинила тази част от тялото му, се върна с голяма сила.

Сантяго усети страха й и я вдигна — но не достатъчно. Моргана усети мъжката му твърдост между краката си и това я уплаши още повече. Тя се скова в ръцете му и го погледна с разширени от ужас очи.

Езикът му помилва нежно устните й, опита се да ги отвори за целувка, но не успя.

— Няма да ти причиня болка — пошепна настойчиво той и се усмихна в изпълнените със страх очи. Отнесе я до леглото, положи я по гръб и полегна до нея така, че да не усеща ерекцията му.

С ръце, устни и език той се постара да запали отново огъня в тялото й, но мина доста време, преди Моргана да се отпусне. Възбудата му ставаше все по-болезнена и трябваше да положи нечовешки усилия, за да се овладее. Беше готов да я вземе веднага, но знаеше, че грубостта му ще я уплаши и ще я отдалечи завинаги от него. Не, в този момент не можеше да рискува.

Моргана въздъхна сладостно, обви с две ръце раменете му и се опита да привлече главата му към своята, но той устоя. Вместо това започна да милва опънатата кожа на ръцете й с връхчетата на пръстите си и стигна до подмишниците. Оттам продължи с меки масажиращи движения към гърдите и това я накара да извие към него цялото си тяло. Едва тогава Сантяго се поддаде на настойчивата й прегръдка.

Моргана отново въздъхна, когато най-сетне усети устните му върху устата си. Коравите косъмчета на гърдите му дразнеха зърната на гърдите й и увеличаваха удоволствието. Ръката му се плъзна търсещо към талията й, слезе между бедрата и започна да милва чувствителната кожа от вътрешната им страна.

Като се вслушваше с радост в тихите й стонове, Сантяго продължи да я възбужда. Моргана разтвори крака, за да получи още милувки, и той изпълни с готовност това нямо искане. Плъзна се предпазливо между бедрата й, като внимаваше да не я докосва с члена си.

Положението не беше особено благоприятно за него, но заради Моргана беше готов на много повече от една неудобна поза при любовната игра. Устните му продължаваха да изследват устата й, а ръката му намери път към овлажнилата утроба и предизвика нов прилив на желание.

Моргана се извиваше като в треска. Почти загубила съзнание от възбуда, тя се усещаше на върха на насладата и в същото време искаше още и още. Ръцете й, неспособни да се контролират, се заровиха в косата на Сантяго. Тя чу тихия му стон и разбра, че му е причинила болка.

— Съжалявам — прошепна тя, но устните й езикът му не й позволиха да каже още нещо. В същото време пръстът му отново се плъзна между краката й и този път й се стори много по-голям и корав отпреди.

Мекото, ритмично движение в нея я възбуди повече от всичко, което беше преживяла досега. Тя изстена, вдигна крака й ги уви около кръста на Сантяго. Едва тогава разбра, че той я бе обхванал с две ръце, а онова, което пулсираше в нея, беше членът му. В момента обаче тя не притежаваше енергия да мисли какво се случваше с нея. Нагоди се инстинктивно към ритъма му, притисна се към него с цялото си тяло и усети лудото биене на сърцето му до своето.

В утробата й лумна пламък и се разля като лава по тялото й. В главата й експлодираха цветни светкавици. Замаяна от многообразните чувства, които я разкъсваха, тя извика, надигна се срещу Сантяго и се остави на вълните на екстаза… наслади се на освобождаване, за което не беше подозирала, че може да съществува.

Подлуден от грандиозния оргазъм, който Моргана изживяваше в обятията му и който сякаш нямаше край, Сантяго усети, че и той е стигнал границата на реалното. Гореща и пулсираща, меката женственост на Моргана го обгърна, накара го да се почувства истински мъж, а когато страстта експлодира в него, изпита усещането, че му изстискваха жизнените сокове.

Изтощен, той се отпусна върху нея и Моргана простена тихо под тежестта му. Въпреки това допирът до коравите мускули беше едновременно успокояващ и възбуждащ и вълните на страстта се оттегляха съвсем бавно. Тя се наслаждаваше на тръпките по тялото си, на затихващото пулсиране между краката, където все още лежеше Сантяго, сякаш никога нямаше да се отдели от нея.

Мина време, преди той да осъзнае, че е притиснал крехкото й тяло под своето. Бързо, но и внимателно, за да не я стресне с рязко движение, той опря ръце от двете страни на главата й и я освободи от тежкото си тяло. После се вгледа в блаженото й лице.

Тя беше затворила очи, бузите й бяха леко зачервени, около устата играеше доволна усмивка. При тази гледка Сантяго не можа да се удържи. Трябваше да целуне меките устни, подобни на червено копринено кадифе — този път съвсем нежно. После полегна до нея, без да прекъсва интимния контакт.

Моргана отвори очи и го погледна, после доверчиво сгуши глава в свивката на шията му. С челото си усети силното пулсиране на вратната му вена. Това беше момент на съвършено щастие, което никой от двамата не посмя да разруши с думи.

Без да се плаши, Моргана помилва гърдите му и вдигна глава, за да погледне в лицето му. Очите му искряха като смарагди.

— Сантяго — прошепна тя.

Той се усмихна.

— Да, какво има?

Главата й падна на гърдите му, сякаш се срамуваше да произнесе следващите думи.

— Обичам те. — Гласът й се чуваше едва-едва.

Той сложи ръка под брадичката й и я принуди да го погледне.

— И аз те обичам, кариня — призна той.

— Кариня… — повтори тя. — Често си се обръщал към мен така.

Той кимна.

— На испански означава любима. — Той я целуна с безкрайна нежност. — Точно това си ти за мен, Моргана. Най-важното и най-ценното на света.

Моргана бе трогната от признанието му. Никога не беше очаквала, че този мъж е способен на такива дълбоки чувства… Във всеки случай не и след твърдостта, която беше показал вчера. Обзета от щастие, тя го прегърна.

— Е, пирате, къде си решил да отведеш дамата на сърцето си? — попита тя с дяволита усмивка.

Сантяго се надигна. Погледът му беше много сериозен.

— Както ти казах, не съм станал пират по убеждение, но вече няма връщане назад — отговори той, отмахна внимателно ръцете й и стана. — Екипажът очаква да заминем за Карибието и аз трябва да сдържа обещанието, което дадох на пиратите.

Моргана кимна объркано. Не можеше да разбере тази внезапна сериозност. Щом той трябваше да замине за Карибието, тя щеше да го последва. След това прекрасно преживяване за нея беше ясно, че трябва да остане до него — завинаги.

— Щом стигнем испанското крайбрежие, ще пуснем котва — продължи той. — На следващата нощ ще те отведа на сушата.

— На… сушата? — повтори смаяно тя, после енергично поклати глава. — В никакъв случай няма да остана в Испания, докато ти плаваш към Карибието. Впрочем аз съм англичанка, а испанците…

— Ще правиш, каквото ти казвам! — прекъсна я гневно Сантяго.

— Не! — възрази със същия тон тя. — По дяволите, Сантяго, не съм длъжна да ти се подчинявам! — Тя удари с юмрук завивката. — Ти ми показа какво е любовта… показа ми този прекрасен свят и веднага след това ми заяви, че хладнокръвно ме изключваш от живота си!

Сантяго въздъхна дълбоко.

— Никога няма да те изключа от живота си, Моргана. Ти ще останеш в Испания само докато изпълня дълга си към екипажа и го отведа в Карибието. След това…

— Прекрасно — прекъсна го саркастично тя. — Екипажът… тази жалка сбирщина от пирати са много по-важни от мен. И смееш да ми говориш за любов! Ти изобщо нямаш представа…

— Стига! — изгърмя Сантяго. — Никога досега не съм нарушавал обещанията си и не смятам да го направя за първи път дори заради теб. Щом стигнем в Испания, ще те поверя на настойника си, все едно дали ти харесва или не. След това ще замина с хората си за Карибието. — Той помълча малко, взрян в изпълнените с обида очи на Моргана, и след кратко колебание приседна до нея на леглото.

— Опитай се да разбереш, кариня — прошепна меко, съчувствено той. — Плаването ще бъде твърде опасно за теб…

Моргана се ядоса още повече.

— Аха, значи за мен е твърде опасно да плавам на пиратски кораб? Но за теб не е, нали? — Тя му обърна рязко гръб. — Върви по дяволите!

— За бога, Моргана! — процеди през зъби Сантяго. — Ти си жестоко изпитание за всеки мъж! — Скочи на крака и заяви: — Решението ми е окончателно. Ти ще останеш в Испания, докато аз… — Той пое дълбоко дъх и си заповяда да запази спокойствие. — Може би някъде в Карибието има красив остров, който само чака…

Моргана се обърна като ужилена.

— Спокойно можеш да си устроиш там уютно пиратско гнезденце със скъпия си екипаж!

При тези думи търпението на Сантяго се изчерпа окончателно. Той я сграбчи за раменете и я раздруса, докато зъбите й загракаха.

— Това вече беше прекалено, Моргана! — изсъска в лицето й той. — Старая се да проявявам разбиране, но при човек като теб помага само безмилостната строгост. Е, добре, ще я имаш. — Той я пусна на леглото и стана. Погледът, с който я удостои, беше леден и не издаваше нищо от любовта и страстта, които го изпълваха до преди няколко минути. — През времето, което ще прекараш на борда на „Либера“, ти се забранява да напускаш тази каюта. Тежко ти, ако дори един-единствен път те заваря на палубата. — Той почака да види въздействието на думите си и заключи: — И не смей да се противопоставяш на заповедта ми. Ще съжаляваш, уверявам те.

Моргана упорито отметна глава назад. Тъмните й очи бяха пълни с гняв.

— Така значи! И какво ще направиш, ако не ти се подчиня? Ще заповядаш да ме бичуват, както стори с баща ми?

Лицето на Сантяго помръкна. Защо, по дяволите, се връщаха отново към тази тема? Той застана плътно пред нея, тя усети могъщото му излъчване и за първи път се уплаши истински. Обзета от паника, тя се отдръпна към стената.

— Не, скъпа, няма да те бичуват — отговори с опасно тих глас той. — Но ще те сложа на коленете си и ще те напердаша, както заслужаваш. — Той протегна ръце и Моргана се отдръпна още по-назад. Но Сантяго не я докосна, само грабна ризата си, захвърлена върху леглото, и я облече, без да си направи труда да я закопчее.

Без да каже дума повече, той излезе от каютата и се върна на палубата. Морето се беше успокоило, но в душата му все още бушуваше буря.

— Е, Черна лисицо, укроти ли дивата котка? — посрещна го ухилено Том.

Сантяго се обърна към него с ядно святкащи очи.

— Гледай си работата, чуваш ли! — изсъска той.

Том избухна в смях.

— Доколкото разбирам, котенцето умее да се отбранява.

Сантяго беше готов да му отговори, както подобава, но в този миг откъм наблюдателницата прозвуча викът: „Земя на хоризонта!“ и отклони мислите му. Той грабна далекогледа си и се обърна на юг. Огледа хоризонта и кимна доволно. „Либера“ плаваше по-бързо, отколкото беше очаквал. Май и бурята беше помогнала. Толкова по-добре. С Моргана на борда не би рискувал да се изправи срещу нов враг в морето и за щастие тази опасност беше отстранена. Пиратите нямаше да посмеят да нападнат кораб в близост до брега, дори ако им обещаеше голяма плячка.

— Два дни ще плаваме покрай брега, после ще хвърлим котва — нареди той.

Том вдигна неодобрително вежди.

— Това не е Карибието.

Сантяго се обърна заплашително към помощника си.

— Том, предупреждавам те! Настроението ми е отвратително, затова си дръж езика зад зъбите! Ще ти кажа само, че има малко работа в Испания. — Той помълча малко и добави: — Не се бой, ще изпълня обещанието си.

С тези думи той обърна гръб на Том и се загледа отново към испанския бряг. Беше му повече от неприятно да се раздели с Моргана след толкова кратко време, макар че тя умееше да го вбесява като никоя друга жена. Но поне за момента не виждаше друга възможност. Моргана трябваше да остане на сигурно място в къщата на настойника му, а той щеше да се погрижи да не му се случи нищо лошо по пътя към Карибието и обратно.

Мисълта, че там би било най-доброто място да изгради дом за себе си и Моргана, все повече се превръщаше в конкретен план. Да, той щеше да намери най-красивия карибски остров и да заведе там Моргана — завинаги.