Катриона Кемпбъл
Сладката мъка на миналото (1)

Пролог

Лондон, 1764 година

— Според мен не е особено прилично една лейди да гледа така втренчено непознат мъж.

Селин Уингейт, контеса Уексли, сведе глава. Пламтяща червенина се разля по фино издяланото й лице. Какво ставаше с нея? Тя, съпругата на граф Уексли, винаги знаеше как трябва да се държи в обществото. А сега… точно тук, в пристанището на Лондон…

Тя се огледа скритом, но съпругът й все още беше задълбочен в разговор с първия си офицер и за щастие не бе забелязал нищо от случилото се.

Тъй като мъжът й беше зает и по всяка вероятност нямаше да се освободи скоро, Селин отново рискува предпазлив поглед изпод полуспуснатите си мигли. Мъжът, който бе събудил интереса й и бе произнесъл тези засрамващи думи, стоеше непосредствено пред нея и й се усмихваше подигравателно.

Селин искаше да се обърне и да отиде при съпруга си — с гордо вдигната глава, както подобаваше на контеса… да, както изискваше етикетът! Но беше неспособна да се помръдне. Погледът на огнените очи буквално я приковаваше към земята.

Непознатият мъж беше вълнуващо красив. Остро изсечено лице, разрошена от вятъра черна коса, която му стигаше почти до раменете, набола брада, която подчертаваше тясната, чувствителна уста, все още изкривена в подигравателна усмивка. Каква огромна разлика с почти бебешки гладкото, винаги грижливо избръснато лице и напудрената в бяло, събрана на тила коса на граф Уексли.

Селин се засрами, че си беше позволила да сравни един авантюрист, слязъл от борда на някой от многото хвърлили котва в пристанището кораби, със съпруга си.

— Възможно ли е нашата среща да ви прави нервна, милейди? — попита чужденецът.

Дръзката му забележка отново я накара да се изчерви.

— В никакъв случай. — Тя се постара да говори небрежно, но не постигна кой знае какъв успех. Гласът й вибрираше — както и цялото й тяло. През главата й се носеха мисли, които предизвикаха още по-дълбоко изчервяване, отколкото думите на чужденеца.

Тя се обърна рязко, за да отиде при Чарлс, но той тъкмо се качваше след офицера си на борда на кораба, който щеше да напусне пристанището още днес. Селин спря нерешително. Усещаше близостта на непознатия като огън. Ръцете й се разтрепериха… Тя стисна до болка дръжката на крехкото, обточено с рюшове чадърче и си заповяда да направи още няколко крачки, които да я отдалечат от него, но той я последва. Тя не можеше нито да го чуе, нито да го види, но усещаше горещия му дъх в тила си. Побиха я студени тръпки, но тя не беше сигурна дали чувството е приятно или по-скоро застрашаващо.

— Вие сте една възхитителна лейди — пошепна в ухото й чужденецът. — Надявам се, че ще извините откровеността ми. — При това устните му почти докосваха дясното й рамо — доколкото позволяваше строго затворената рокля.

Селин се обърна рязко и очите й засвяткаха гневно.

— Какво си позволявате? Аз съм контеса Уексли и ако продължавате да ми досаждате, съпругът ми ще ви извика на дуел! — При тези думи тя отметна гордо глава.

Непознатият избухна в тих смях.

— Не знам дали това би била особено умна стъпка. Искам да знаете, че имам богат опит в дуелите. — В очите му блесна възхищение. — Ала за вас… за дама като вас наистина си струва да се дуелирам. — Той се ухили отново с безсрамната си усмивка. — Вие имате темперамент. Това ми харесва, милейди. — Той направи церемониален поклон и продължи: — А сега позволете също да ви се представя. Дон Хосе де ла Кортес.

Селин дори не се опита да скрие учудването си.

— Испанец ли сте?

Дон Хосе се ухили отново.

— Нима сте предполагали, че испанските кораби са командвани от чужденци?

Селин беше толкова слисана, че дори не усети иронията му. В английските пристанища твърде рядко влизаха испански кораби. Макар че след края на войната, приключила преди повече от година, между Англия и Испания официално цареше мир, двете нации не бяха особено добре настроени една към друга.

Изведнъж Селин си припомни предписанията на етикета. Беше крайно неприлично, че двамата не бяха представени един на друг според изискванията, а бяха свършили това сами. Ако сега започнеше разговор с този мъж, щеше да наруши основните правила на приличието. Решена да сложи край, тя обърна гръб на испанеца.

— Не обърнах внимание от кой кораб слязохте — отбеляза хапливо тя, но думите й отговаряха на истината. Тя бе потърсила този човек едва след като чу гласа му. Той даваше заповеди на екипажа си от кея със силен, дълбок баритон. Селин се бе разтреперила още при първите звуци.

Тя изпъна рамене.

— Няма ли най-после да ме оставите на мира?

— Според мен вие не копнеете да бъдете оставена на мира — отговори спокойно дон Хосе.

Селин се обърна като ужилена.

— Какво си въобразявате! Вие сте… — Тя млъкна рязко, когато мъжът направи крачка към нея. Сега стоеше толкова близо, че тя усети тръпчивия му мъжки аромат.

Тъй като той я надвишаваше с цяла глава, тя трябваше да отметне глава назад, за да го погледне в лицето. Но в момента не искаше да направи това. Косматите гърди, полускрити под ослепително бялата риза, бяха крайно интересни. Отново й се натрапи сравнението с Чарлс Уингейт, което пак не беше в негова полза.

— След като се мотаете без работа по пристанището… — Испанецът рязко прекъсна мислите й.

— Не се мотая! — извика сърдито Селин и очите й засвяткаха опасно. — Придружавам съпруга си, който още днес ще излезе в открито море.

— Тогава бихме могли да продължим разговора си след заминаването му — предложи многозначително дон Хосе. — Моите почитания, милейди.

Преди Селин да е успяла да му отговори, както подобава, той се поклони и изчезна в навалицата. Точно навреме, защото още докато го търсеше с очи, Селин усети как някой докосна ръката й и се извърна уплашено.

— Всичко наред ли е, Селин? — попита Чарлс Уингейт, граф Уексли. При това недоволно смръщи чело. — Изглеждаш нервна.

— Нищо ми няма, Чарлс — отговори не особено убедително съпругата му. Срещата с дръзкия испанец я бе извадила от равновесие. — Винаги съм нервна, когато излизаш в морето.

Мъжът се усмихна хладно.

— Плаването ми ще трае най-много половин година. — Той се поклони церемониално и бегло целуна ръката й.

Когато усети докосването му, Селин потрепери вътрешно. Чарлс Уингейт показваше някаква страст само когато беше на борда на кораба си. В брачното легло той изпълняваше само дълга си — на тъмно и явно без вътрешно участие. Селин много пъти се беше питала защо Чарлс изобщо се бе оженил за нея.

Чарлс махна на каретата, която беше докарала него и Селин от Уингейт Хол в Лондон. Понечи да помогне на жена си при качването, но тя махна с ръка.

— Искам да остана тук, докато корабът потегли — настоя тя.

Чарлс я погледна и челото му се смръщи още повече.

— Знаеш, че това ми е неприятно. — Отвори вратичката на каретата и продължи: — Прекара достатъчно време на пристанището.

Без повече възражения Селин се качи в каретата. Чу как мъжът й даде остра заповед на кочияша и усети как конете потеглиха тежката карета. Вдигна завеската на прозорчето, за да погледне за последен път хората, които се тълпяха по кейовете. Чарлс вече беше обърнал гръб на каретата и вървеше към кораба си. Но интересът на Селин не беше насочен към него. Погледът й търсеше друг мъж, ала той беше изчезнал.

Селин въздъхна и спусна завеската. Не беше справедливо да сравнява Чарлс с други мъже. Баща й искаше само най-доброто за дъщеря си, когато я омъжи за граф Уексли, и тя трябваше да признае, че Чарлс се отнасяше добре със съпругата си. В нейния кръг от познати почти всички бракове бяха като техния.

Селин се отпусна на тапицираната седалка и затвори очи. Искаше й се да беше останала още малко на пристанището… поне още веднъж да види испанеца…

Конете препуснаха по-бързо — знак, че бяха напуснали Лондон. В равномерния галоп на четирите коня изведнъж се примеси и друг тропот — по-бърз, по-тежък.

Селин се изправи рязко и отново вдигна завеската, но не можа да види нищо. Затова пък чу глас, който познаваше и който накара сърцето й да забие по-бързо.

Каретата забави ход и спря. Някой отвори стремително вратичката и в отвора се показа лицето на дон Хосе — е безсрамната усмивка, вече позната й от пристанището.

— Милейди, как можахте да бъдете толкова неучтива и да отхвърлите поканата ми? — попита нагло той.

Сърцето на Селин биеше като безумно. Какво ставаше с нея? Никога не се беше впечатлявала така дълбоко от чужд мъж.

— Ако някой тук е неучтив, това сте вие, сър — отговори надменно тя, макар да усещаше, че не може да го заблуди. Този мъж знаеше много добре каква буря от чувства е предизвикал у нея.

Тъмните му очи заблестяха.

— Трябваше да предприема нещо, за да ви спра.

— Напразно сте си направили този труд — отвърна хладно Селин, докато сърцето лудо се блъскаше в гърдите и. Какъв мъж! Колко приятно беше да усети, че я завладяват с щурм! Но не, това не можеше да бъде. Тя беше омъжена…

— Аз съм омъжена жена и вие нямате право да ме каните — обясни ледено тя. — Освен това като контеса имам хиляди задължения, особено докато съпругът ми отсъства, така че… — Жадният му поглед я накара да замълчи.

— Сигурна ли сте? — попита той съвсем тихо и тя кимна неубедително.

— Съвсем сигурна.

Мъжът отстъпи назад и затвори вратичката подчертано бавно. После скочи на гърба на коня си, обърна го и заби шпори в хълбоците му. Препусна към Лондон, обгърнат от облак прах. Селин се загледа след него, напълно объркана. Този испанец беше лишен от всякакво чувство за приличие. От друга страна — може би щеше да бъде много интересно да побъбри непринудено с него… да му позволи да я ухажва — макар да хранеше подозрение, че той не би си губил времето в ухажване. Този мъж преследваше целта си по прав път.

— Продължаваме, Джеймс! — обърна се тя към кочияша.

Щом се върнеше в Уингейт Хол, тя щеше много скоро да забрави този огнен испанец. Имаше твърде много задължения, за да мисли за него.

За съжаление тази надежда се оказа измамна. Селин се прибра вкъщи, но пламтящите очи на испанеца я следяха на всяка крачка. Към това се прибави и внезапно пламналият гняв, че той й бе позволил да го отпрати, без да настои поне още веднъж за нова среща. Колкото и глупава да беше, тази мисъл я вбеси. А трябваше да се радва, че се е отървала толкова леко.

Селин гледаше замислено през прозореца, но не виждаше нито яркото слънце, което днес изненадващо рано бе пробило мъглата, нито сочните зелени ливади, които заобикаляха Уингейт Хол. Тя си представяше, че е отново в Лондон, виждаше как Хосе ухажва друга жена… как тя го следва с радост… как е омагьосана от очарованието и тръпчивата му мъжественост.

— Не! — извика сърдито тя и си заповяда да се вразуми. Как смееше да се отдава на подобни мисли!

За да отклони вниманието си, тя предприе дълга разходка на кон. Но макар че темпераментната й кобила изискваше пълно съсредоточаване, тя не успя да изтрие напълно спомена за дон Хосе от сърцето си.

Селин прекара неспокойна вечер и почти безсънна нощ. През малкото часове, когато умората най-сетне я надви, Хосе се яви дори в сънищата й. Тя погледна в очите му, чу гласа му и усети ръцете му върху голата си кожа. Събуди се, окъпана в пот, и избяга от леглото. Само да не заспи отново! Никога вече да не спи!

Тласкана от нервно безпокойство, Селин тръгна да обикаля голямата къща — докато на разсъмване най-после взе решение: трябваше да го види отново. Тайно. Без той да я забележи. Трябваше да го огледа обстойно, за да се отврати от него. Само така щеше да победи напълно безсмисленото желание, което я изгаряше… и да остане вярна на съпруга си.

— Заминаваме за Лондон, Джеймс! — заповяда тя след закуска. Едва изчака кочияшът да впрегне конете.

— На пристанището — нареди тя, преди да се качи в каретата. През цялото време сърцето й биеше до пръсване. Ами ако той не беше вече там? Ако корабът му беше напуснал пристанището?

Конете забавиха ход — знак, че навлизаха в Лондон. Селин предпазливо повдигна завеската и се огледа. В този миг я прониза крайно обезпокоителна мисъл, която не бе й хрумвала досега. В Лондон я познаваха, повечето й приятели и познати знаеха, че Чарлс е заминал на дълго плаване. Тя преглътна нервно, но тежката буца в гърлото й не се разтвори. Ами ако някой я видеше да пътува към пристанището? Ами ако след завръщането си Чарлс узнаеше, че жена му е посещавала града сама?

Най-после каретата спря и Джеймс отвори вратичката.

— Пристигнахме, милейди — оповести той и по неподвижното му лице не пролича дали смята това място за приемливо или не.

Разкъсвана между настойчивото желание да види отново Хосе и страха да не бъде разпозната, Селин остана в каретата и от гърдите й се изтръгна дълбока въздишка.

— Знаете ли, Джеймс, аз… размислих. — Гласът й трепереше. — Искам да се върна вкъщи.

Джеймс се поклони и затвори вратичката, но само след секунди тя се отвори отново и Селин се отдръпна с тих писък. Ето ги пак огнените очи и безсрамната усмивка! Той стоеше пред нея, вече не дух от мечтите и, а човек от плът и кръв, и могъщата му фигура изпълваше рамката на вратата.

— Много се радвам, че все пак намерихте начин да отговорите на поканата ми, милейди! Минавах случайно оттук и видях каретата ви — заяви испанецът със съвършена учтивост. — Позволете да ви отведа в скромния си дом. — Очите му блеснаха дяволито. — Уважаемата ми съпруга ще се радва да се запознае с вас.

Селин преглътна, но нищо не помагаше. Гърлото й си оставаше сухо и болезнено. Беше сигурна, че той не е женен, а единственият му дом в Лондон вероятно беше корабът му.

— Позволявате ли?

Той се настани до нея и даде някакъв адрес на кочияша. Конете препуснаха и Селин усети как напрежението й нарасна. В каква игра се беше впуснала? Та тя изобщо не познаваше този мъж! Някакъв си испански капитан!

Дон Хосе бъбреше за незначителни неща и макар че се учудваше на съвършения му английски, Селин почти не го слушаше. Възбуждащата му близост запали огън в тялото й и в същото време изпрати по гърба й ледени тръпки, сякаш беше застанала пред дълбока пропаст.

Каретата спря. Селин престана да диша. Моментът настъпи. Пътуването свърши. Какво ли я очакваше, щом напуснеше сигурното убежище на каретата?

Все още мога да се върна, каза си и в същия момент разбра, че не искаше това.

Дон Хосе скочи на земята, обърна се към нея и галантно й подаде ръка, за да й помогне да слезе. Селин се огледа нерешително. Намираха се в един от елегантните квартали на Лондон. Обзе я страх. А може би думите му за съпругата отговаряха на истината? Ами ако онова, за което тя копнееше толкова пламенно, не беше желаното от него?

— Върнете се вкъщи — нареди дон Хосе на кочияша. — Утре аз лично ще доведа милейди у дома й. — Той хвърли кратък поглед към Селин. — А може и вдругиден.

Кочияшът погледна господарката си с нещо като загриженост, но тя му се усмихна успокоително.

— Всичко е наред, Джеймс — увери го тя. — Познавам дон Хосе от дома на баща си.

— Този път излъгахте, без да се изчервите — установи испанецът, щом каретата потегли. В тъмните му очи святкаха подигравателни искри. Той вдигна ръка и докосна бузата й. Усмивката му се преобрази, стана мека и нежна. — Радвам се, че променихте решението си.

В последен пристъп на гордост Селин отметна глава назад.

— Беше чиста случайност, че днес…

— Можете да излъжете кочияша си, но не и мен — прекъсна я дон Хосе и гласът му стана още по-тих и доверителен. — Много добре знам какво те е довело днес в Лондон.

— Да не мислите… — започна раздразнено Селин, но не можа да продължи.

— Мисля, че ти харесвам — довърши изречението мъжът. — И кълна се в бога — усещам, че ти ме искаш не по-малко, отколкото аз теб.

Стресната от откровеността му, Селин го погледна втренчено, после рязко му обърна гръб.

— Веднага ме отведете вкъщи!

Тя чу тихата му въздишка, после той обхвана властно раменете й и я обърна към себе си.

— Ти не искаш да си идеш вкъщи — обясни тихо той. На устните му заигра нежна усмивка и освети очите. — Съжалявам, не биваше да прибързвам. Но бъди честна — ти също усещаш, че между нас става нещо особено. Срещата не беше случайна… това е съдбата ни.

Селин вдигна рамене.

— Не знам… — Тя пое дълбоко дъх, за да успокои треперенето си. — Това е грешно и… О, господи, стоя тук, разговарям с вас и… Всеки момент може да мине някой познат… който ще каже на Чарлс, че жена му…

— Чакай тук — прекъсна я спокойно дон Хосе. — Ще се върна само след минута.

След по-малко от минута по улицата изтрополи карета и Селин се смая от бързината му. Този човек явно познаваше добре Лондон.

Пътуването до пристанището мина в мълчание. Макар че дон Хосе се бе извинил за твърде прямите си думи, те отекваха болезнено в ушите на Селин и я караха да осъзнае какво точно бе желала от първия миг на срещата им. Сега се срамуваше от себе си. Корабът на съпруга й напусна пристанището едва вчера и тя…

Каретата спря с тласък и прекъсна мислите й. Селин се огледа уплашено. Отвън се чуваше многогласа глъчка — ясен знак, че пристанището беше много оживено.

В сърцето й се надигна паника. Тя погледна придружителя си с разширени от страх очи, после поклати глава.

— Не мога да сляза! Ако ме познаят… — Тя изхълца и скри лице в ръцете си. — Аз никога, никога не съм…

Дон Хосе притисна нежно рамото й.

— Няма да направя нищо, което не желаеш — обясни настойчиво той. — Пътят до кораба ми не е дълъг и… виж, аз познавам всяко ъгълче от пристанището. Бих могъл да ти набавя рокля… в която няма да те познаят. — Той помълча малко и добави: — Бихме могли да отидем и в градската ми къща, но там се излагаме на опасността да бъдем изненадани от малкия ми приемен син, а аз бих искал да го избягна. — Той пое дълбоко дъх. — Третата възможност е да те върна в дома ти и да забравим тази среща.

— Не! — Селин почти изкрещя тази дума и засрамено сведе глава. — Не, аз… искам да ми набавите… тази рокля.

Хосе кимна кратко, слезе и даде някакво нареждане на кочияша. Върна се само след минути. Явно знаеше къде да намери необходимото. Развърза вързопчето и извади от него яркочервена одежда. Както кройката, така и цветът показваха повече от ясно откъде я беше взел. Роклята беше на проститутка и Селин изпита ужас от падението си… защото именно тя бе пожелала тази порочна одежда…

— Това е само дреха, която има за цел да те предпази — обясни Хосе, явно прочел мислите й.

Селин въздъхна, после го погледна предизвикателно и когато той не реагира, обясни погледа си с думи:

— Ще бъдете ли така добър да се обърнете?

Дон Хосе едва потисна усмивката си.

— Май наистина съм забравил правилата на доброто държание. Бих се извинил само с дългите месеци в морето. Прощавай… — Той се извърна настрана, доколкото това беше възможно в тясната карета.

Селин не помнеше откога не беше откопчавала сама роклята си. Вкъщи имаше безброй камериерки. Помисли си да помоли дон Хосе за помощ, но не посмя. И без това се чувстваше жалка, защото беше готова да облече роклята на проститутка, за да се качи на кораба на един непознат… защото беше на път да изневери на съпруга си… Последните остатъци от гордост не й позволиха да помоли за помощ мъжа, който скоро щеше да стане неин любовник.

Все пак успя да се справи. Свали елегантната си рокля и се напъха в яркочервената роба с дълбоко деколте, изпълнена с презрение към себе си. Изведнъж желанието й да остане насаме с Хосе угасна. Изведнъж се почувства като едно от онези момичета — развалени, безсъвестни…

Тя вдигна бавно глава и видя, че Хосе я наблюдава. Очите му бяха станали почти черни и огънят във вените й лумна отново.

Тя знаеше, че онова, което се готвеше да извърши, е грях, но вече нямаше връщане назад. Хосе натъпка роклята й в чувалчето, което беше донесъл, метна го на рамото си и излезе от каретата. Когато хвана ръката на Селин, за да й помогне да слезе, тя отново усети тръпки. Той имаше право — тя го желаеше. Господи, как силно го желаеше! Никога не беше преживявала подобно нещо. До днес изобщо не знаеше, че съществуват такива чувства… че любовното желание може да пламти с такава сила.

— Опитай се да промениш походката си — пошепна в ухото й Хосе, докато вървяха по кея. В гласа му вибрираше смях. — Веднага се познава, че си изискана дама.

— Така са ме възпитавали! — изсъска в отговор тя.

Той я погледна втренчено и тя отново изпита чувството, че се разтапя. Какъв беше този мъж, та й въздействаше толкова силно? Той вдигна ръка и я сложи на талията й — както сигурно беше правил десетки пъти с уличниците. В гърдите й лумна гняв.

— Веднага махнете ръката си! — изсъска ядно тя.

Мъжът се ухили.

— Не, милейди, няма да я махна. Правя това с всяка жена, която водя на кораба, и хората ми ще се учудят, ако днес се държа другояче.

Думите му я отрезвиха.

— Значи за вас не съм нищо друго, освен…

— Млъкни! — прекъсна я той и тъй като неволно бе повишил глас, побърза да се поправи: — Всичко, което е било преди теб, няма нищо общо с любовта. — Той направи кратък жест с глава, за да обърне вниманието й върху жените, които се тълпяха в пристанището и носеха всички отличителни белези на своя занаят. — Ако исках това, щях да си взема някоя от тях. Нямаше да ми трябва кон, за да преследвам една изискана лейди в една не по-малко изискана карета. Нямаше да се мотая цял ден из пристанището с пламенната надежда, че въпреки категоричния си отказ тази лейди ще се върне при мен, защото чувства същото, което чувствам и аз. И нямаше да открадна тази червена рокля, за да я отведа незабелязано на кораба си. — Той помълча малко и изведнъж лицето му бе огряно от усмивка. — Всъщност ти как се казваш? Или трябва да те наричам само контеса Уексли?

Селин се обърна към него — наполовина примирена, но все още несигурна.

— Селин — отговори тихо тя.

Най-после бяха стигнали до могъщия четиримачтов галеон, командван от испанеца. На борда цареше трескава суетня и макар че моряците се стараеха да не поглеждат към придружителката на капитана си, Селин усети жадните им погледи. Мъжете явно завиждаха на капитана си — не за Селин лично, а защото беше довел жена да сподели леглото му.

— Не позволявате ли на хората си да правят онова, което вие вършите съвсем естествено? — поиска да узнае тя, когато влязоха в капитанската каюта. Погледна плахо към леглото и отново излита страх. В каква игра се впуснала? Тя беше съпруга на граф и разполагаше с голямо богатство, което не й позволяваше да търси удовлетворение и в любовта.

— Те ще си вземат своето, уверявам те — отговори Хосе и застана зад гърба й. Ръцете му помилваха раменете й, той сведе глава и целуна голото й рамо. Селин потрепери от допира на горещите му устни. Меко, но непоколебимо той я обърна към себе си и я погледна. Обляно от светлината на залязващото слънце, което падаше през малкия прозорец на каютата, лицето й беше като от най-фин порцелан. Ръцете на мъжа се заровиха в сложната й прическа и започнаха да изваждат фуркетите един по един, докато буйната тъмна грива обгърна раменете й. През цялото време погледът му не се откъсваше от нея. Огнените тъмни очи се потопиха дълбоко в нейните.

Ръцете му помилваха тила й. Мекият натиск доближи лицето й до неговото и той я изненада с целувка, непознавана досега. Когато езикът му се втурна смело между устните й, Селин се отдръпна уплашено. Хосе се опита да раздели здраво стиснатите й устни, но изведнъж отстъпи назад.

— По-късно — промърмори нежно той, опрял устни в ухото й.

— Ще видиш колко е хубаво.

Ръцете му се плъзнаха от тила към гърба й и тъй като нямаше търпение да се занимава с безбройните копченца и кукички, той дръпна роклята и я раздра по дължина. Селин въздъхна облекчено, когато отвратителната рокля се свлече на земята.

Хосе изпъшка с наслада и притисна до себе си прекрасното й тяло. Изненадана от тази буйна нежност, Селин се скова за момент. Преди малко бе усетила желязната му хватка, а сега разбра, че цялото му тяло беше от стомана. Никога преди това не беше усещала толкова корави мускули. Дъхът й се ускори.

Ръцете на Хосе потърсиха връзките на корсета и когато не ги намериха, разкъсаха корсета, както бяха постъпили с роклята. Фустите й също станаха жертва на необузданата му страст. Погледът му жадно обходи съвършеното й тяло… потопи се в безупречната й голота.

Селин се разтрепери. Тя познаваше любовния акт само като хладно общуване. Чарлс никога не сваляше нощницата й, само я вдигаше, за да може да се намести между краката й. Тя също не го беше виждала гол. Всъщност изобщо нямаше представа как изглежда мъжкото тяло. Точно сега обаче нямаше възможност да мисли за това.

— Прегърни ме — поиска Хосе между две горещи целувки, с които настойчиво раздели устните й и плъзна език между зъбите.

Селин се разтърсваше от студени и горещи тръпки. Никога преди това не беше целувана по този начин, но този път не се уплаши. Опита се непохватно да отговори на целувките и докосна с връхчетата на пръстите си гърба му, все още покрит от ризата.

Хосе се отдръпна и я погледна с потъмнели от желание очи.

— Ти си омъжена жена — прошепна дрезгаво той, — но нямаш представа от любовта. Какво, по дяволите, прави мъжът ти с теб? Ръцете ли си държите?

Селин преглътна. Копнееше да разгадае тайната на собственото си желание и в същото време се боеше да го стори.

Хосе смъкна нетърпеливо ризата си, отвори панталона си, взе дясната ръка на Селин и я сложи между краката си. Тя попипа уголемения корав член и потрепери. Понечи да изтегли ръката си, но той не й позволи.

— Престани да мислиш, Селин — прошепна дрезгаво той. — Вслушай се в повика на чувствата си.

Очите й все още бяха изпълнени със страх и той й се усмихна окуражително.

— О, Хосе — пошепна тя. За първи път произнасяше името му съзнателно. То звучеше едновременно чуждо и познато, но тя не намери време да се учуди на тази странна смесица, защото устните му отново завладяха устата й. Езикът му се плъзна навътре, после той свали панталона си с нетърпеливо движение и я бутна към леглото.

Селин усещаше члена му да се трие в бедрата й и много искаше да го огледа по-подробно, но Хосе не й даде възможност да го стори. Устните му се втурнаха да изследват шията й, поиграха с гърдите й, докато зърната им се втвърдиха, и се плъзнаха към корема.

Селин простена от удоволствие и зарови пръсти в косата му. Той се освободи от ръцете й, хвана китките й и ги вдигна над главата. След това се настани върху бедрата й, но без да я притеснява с тежестта си.

Селин се почувства като пленница, но нямаше нищо по-сладостно от това пленничество. Тя освободи едната си ръка и предпазливо плъзна пръсти по твърдите му гърди… после се спусна надолу и обхвана коравата му мъжественост. Този път не се поколеба да го докосне, а се наслади на горещото, пулсиращо чувство, което я удари.

Хосе изпъшка, надигна се на колене и се свлече надолу. Едната му ръка продължи да стиска китките й, докато другата се мушна между краката й.

Селин въздъхна блажено и се отвори за него, доколкото беше възможно в тясното легло. Гъвкав като хищник, той плъзна цялото си тяло между разтворените й крака. Тя извика тихо и сладостно, за да му напомни, че трябва да я вземе, но той не бързаше, макар да копнееше със същата сила за окончателното им сливане.

Пръстите му се заровиха още по-дълбоко в центъра на женствеността й, докато най-сетне и той не издържа. Сведе тялото си върху нейното, сякаш искаше да я погребе под себе си. Тя усети мъжката му твърдост, която се плъзна търсещо между бедрата й и без усилие намери отвора й.

— Да — въздъхна доволно тя, когато той проникна в нея. — Да!

Стонът й премина в недоволен вик, защото не го усети толкова дълбоко, колкото желаеше. Разтвори краката си и буквално се метна срещу него.

Ритмичното движение в утробата й и омагьосващият аромат на мъжественост, смесен с полъх на море, разпалиха още повече желанието й. Понесе я вълната на страстта — все по-високо и по-високо, докато се разби във върха на невидима скала. Тя се вкопчи с нокти в гърба му и се притисна до него, за да запази неугасващ огъня в утробата си. Усети го отново в себе си, горещ и могъщ, уви крака около кръста му и изплака, когато усети как пламтящата страст постепенно угасна.

Отпусна се изтощено — усети тежестта му върху себе си и изпита непознавано досега блаженство. Когато той понечи да се отдели от нея, тя го задържа.

— Остани — прошепна безсилно.

— Много съм тежък за теб — възрази той.

Тя се засмя тихо, докато пръстите й правеха пътечки в гъстата му черна коса.

— Не, Хосе, не си. Прекрасно е да те усещам. Това доказва, че си истински… че не съм те сънувала.

Той се опря на лакти, за да погледне в лицето й.

— Можеш още много пъти да преживееш този сън.

Тя въздъхна, помилва гърба му и усети как той потрепери от болка.

— Ти си една дива котка — обвини я шеговито той и я целуна пламенно. — Издра ми гърба.

Селин го обгърна с две ръце.

— Твърде дълго се държах като питомна.

Тя хвърли поглед към гърба му и се стресна. Дълбоки кървави ивици се спускаха от раменете към кръста.

— Много съжалявам — пошепна съкрушено тя.

Той я помилва нежно.

— Не, Селин, не бива да съжаляваш. Онова, което преживяхме заедно, беше възхитително… неописуемо. То беше небе и ад едновременно, най-прекрасното, което ми се е случвало. Струваше си няколкото драскотини, уверявам те.

Той я целуна пламенно и за свое учудване Селин усети как в слабините й отново пламна желание. Хосе го забеляза веднага и се изсмя доволно.

— Май съм събудил спяща лъвица — промърмори той и мъжествеността му се надигна за нов живот.

— Не ми се вярва, че утре ще пожелая да се прибера вкъщи — прошепна в ухото му тя.

— Никога не съм имал намерение да те пусна — отговори той, обърна се по гръб и вдигна Селин върху себе си, като че беше малко момиченце.

Косата й падаше като буйна грива по белите рамене. Лицето й беше отпуснато, от страха, който я измъчваше в началото, не беше останала и следа. Тя милваше с две ръце силните му гърди и пиеше с очи красивите му черти. Беше й много приятно да го гледа, докато той се движеше под нея. Мекото люлеене на кораба само засилваше удоволствието. Селин имаше чувството, че се носи на кон по вълните на океана. Хосе обхвана хълбоците й, вдигна я и я сложи точно върху възбудената си мъжественост. Селин усети проникването му още по-дълбоко отпреди и простена сладостно. Ръцете му, корави като стомана и в същото време нежни като пролетен полъх, обхванаха здраво дупето й, плъзнаха се бавно нагоре и принудиха тялото й да падне върху неговото. Косматите му гърди се отриха в набъбналите зърна на гърдите й, тласъците му станаха още по-мощни и двамата се устремиха към втория екстаз за тази вечер. В този момент Селин проумя, че времето, прекарано с Хосе, щеше да има последствия — последствия, които щяха да останат с нея до края на живота й…