Нора Робъртс
Тъмната вещица (16)

Шестнадесета глава

Айона си обу ботушите за езда и отдели десет секунди, за да си сложи гланц за устни, в случай че се натъкне на Бойл. И двамата бяха заети тази вечер — той с документи, тя със заклинания — но се надяваше да се уговорят да пояздят заедно след работа на следващия ден, може би да хапнат нещо навън, а после да прекарат спокойна вечер у дома в неговия дом.

Излезе навън и улови Конър под лакътя. Вятърът бе хладен и влажен, но във въздуха се долавяше уханието на пролетта и подканяше трънката да разцъфти.

— Някога бил ли си влюбен? — попита го тя.

— Разбира се, много пъти, но никога по начина, за който питаш. Макар сърцето ми да е било улучвано от стрели, никога не е било разбивано.

— И аз съм била улучвана от някоя и друга стрела, понякога съм страдала. Когато бях в гимназията, даже си мечтаех да ми разбият сърцето само за да знам какво е усещането. Винаги съм искала да изпитам тези дълбоки чувства, нали разбираш? Замайващото издигане в небето и пропадането след това. При мен беше по-скоро равен път. Задоволявах се с някого, за когото знаех, че се задоволява с мен. Това те кара да се чувстваш посредствен.

— А сега?

— Сега се чувствам силна, целеустремена. — Тя описа кръгче с пръсти и малки пламъчета затанцуваха във въздуха. — Радостна.

— Заслужаваш всичко това.

— Ти искаш ли? Да се влюбиш?

— Естествено, някой ден. Тя ще влезе в стаята, красива и ослепителна, сексуална богиня с гениален мозък и ангелски нрав. Ще може да готви като леля ми Фиона, която е ненадмината готвачка, ще пие колкото мен в бара и най-много от всичко на света ще харесва разходките ни със соколи.

— Не искаш много.

Очите му, зелени като хълмовете, проблеснаха закачливо.

— Защо да не искаш всичко, след като и бездруго не знаеш какво ще ти донесе животът?

— Добре казано — съгласи се тя и отново накара пламъчетата да затанцуват.

 

 

В конюшнята Бойл търкаше с четката тялото на Дарлинг, колкото от грижа за нея, толкова и за да се успокои самият той. Днес бе изпратил работниците си да се прибират по-рано, защото му се искаше да остане малко сам. Сега, в компанията на кротката кобила в притихналата конюшня, можеше да се вгледа внимателно в мислите, които се въртяха в ума му цял ден.

Имаше сметки за плащане и поръчки за правене, но щеше да се заеме с тях по-късно, нали така? Ако беше нужно, имаше цяла вечер на разположение.

Така искаше, поправи се той.

Един мъж имаше нужда от лично време и пространство, без жената непременно да очаква внимание от негова страна.

Затова нямаше да си мисли колко му се иска да я грабне и да я пренесе в личното си време и пространство.

След като приключеше с документите в офиса си, би могъл да отдели малко време да помисли за всичко, случило се по-рано през деня.

Трябваше да разкаже всичко на Фин, естествено, което и щеше да направи, когато Фин се прибереше. Щяха да го обсъдят на халба бира, така че нямаше време за Айона, дори и да искаше компанията й.

А той я искаше през цялото време, по дяволите.

Какво, за бога, означаваше, когато един мъж не можеше да се отдели от една жена дори за малко, камо ли да я избие от мислите си?

Беше омагьосан от сините й очи и ведрия й смях, както и от тялото й, от което не можеше да откъсне ръце. Както и от абсолютната й вяра в доброто и щастието, която бе дълбоко вкоренена в нея, макар той все повече да разбираше колко малко и от двете бе изпитвала през живота си.

Осъзна, че иска той да й донесе това добро и щастие, и мисълта доста го притесни. Нима не бе планирал целия ден с единствената цел да я зарадва? Не се бе получило точно така, поне в някои отношения, предвид тъмните видения и страха, който почти го бе парализирал. Но все пак бе планирал деня, съобразявайки се с нея.

Винаги бе в мислите му.

Беше време да си припомни, че това, от което един мъж се нуждае в крайна сметка, е собствена стая, работа, добър кон и халба бира след тежък ден.

— Така е редно, нали, Дарлинг? Имаме си всичко, което ни е нужно.

Но в съседното отделение Аластар изпръхтя и духна шумно през нос.

— Сега не говоря с теб, нали? Злонравен звяр такъв.

— Добре се познавате — обади се Фин иззад гърба му. — Какви мрачни мисли са те налегнали, братко?

Този човек можеше да изненада всекиго в гръб, помисли си Бойл, стъпваше леко като дим.

— Кой казва, че са мрачни?

— Аз. — Фин се пресегна и погали Дарлинг по врата. — Изпратил си работниците да се прибират по-рано, така ли?

— Малко по-рано. Всичко, което трябва да се свърши за днес, вече е направено.

— Мислех, че още ще скиташ с Айона.

— Наскитахме се на воля, че даже и отгоре.

— Имали сте неприятности? От лично или магическо естество?

— И двете, струва ми се. Започна се рано призори, както знаеш, когато двамата с нея бяхме в съня заедно и се наложи да ударя с юмрук проклетия звяр.

— Още нещо ли е станало?

Фин стисна здраво рамото му, но Бойл само продължи да прокарва четката по хълбоците на коня.

— Нищо сериозно или важно. Ще ти разкажа и за останалото.

Както и направи, започвайки от началото, чак до момента, когато бе изнесъл Айона на ръце от манастира. Само изръмжа, когато Фин сграбчи дланта му.

— Казах ти, че тя се погрижи, а и Конър също я погледна.

— Искам сам да се уверя. — След като погледна, Фин кимна и пусна ръката му. — Каза, че си го наранил. Сигурен ли си в това, след като вече е минало известно време и си имал време да го обмислиш?

Бойл сви юмрук.

— Знам кога ударът е попаднал в целта, приятелю.

— Вярно е. — Фин закрачи напред-назад. — Мислих доста над това и ще можем да го използваме. Ще трябва още да помисля, но определено ще го използваме. Имам и предпазен амулет за теб, преди да си легнеш тази вечер. Тя ще идва ли?

— Не, няма. Имам нужда да остана сам една вечер, нали? Имам си работа, а и сам трябва да помисля, без да ми се мотаят в краката.

Фин повдигна вежда, изненадан от тона му.

— Скарахте ли се?

— Не сме. След като я изнесох на ръце от проклетия манастир, тя се нахвърли върху риба с картофки като умиращ от глад в пустинята. Заведох я и до залива Клу, понеже искаше да види океана, после видя още руини, друго гробище, из което обиколи, но там нямаше нищо специално за нея, не и както на предишните места. Което си беше голямо облекчение.

— Тя го понася добре за човек, който навлиза в нещата по-късно от повечето други.

— Предполагам, доста й се струпа за преглъщане въпреки големия й апетит. Това ме кара да се чудя.

Фин махна подканващо.

— Слушам те.

— Искам да е тук дори и когато не искам. Или си мисля, че не искам, а после го искам. — Казаното звучеше като лудост дори в собствените му уши, но след като вече бе почнал, не можеше да се спре. — А и никога не ми е било приятно да има жена у дома, защото те обичат да се суетят или да оставят разни свои неща наоколо, или да донасят дреболии, да се опитват да променят нещо в подредбата.

— Хм. А тя?

— Тя не го прави, а това е подозрително, нали? — Бойл вдигна решително показалец, сякаш бе отбелязал важна точка.

— Значи ако прави така, се натрапва. Ако не го прави, изглежда подозрително? Братко мой, здравата си загазил.

— Не съм. — Засегнат, Бойл се нахвърли върху приятеля си. — Не съм глупак само защото се чудя дали не е скроила някакъв план. Тя ми говори за сватби, представи си. Сватба в абатство Балинтъбър.

— С което то е прочуто. Да не би да ти е предложила, докато минавахте по Пътя на кръста? Не виждам халка на пръста ти, нито в носа ти.

— Смей се, щом искаш, но все пак се чудя. Мисля за нея прекалено много. Това е притеснително. Когато сме в леглото, усещането е… като никога преди. Като с никоя друга. Затова оставам през цялата нощ или тя остава при мен, а после закусваме заедно, отиваме на работа. Имам си работа, нали така? А тя е в мислите ми дори и тогава. Адски досадно звучи сега, като го казвам на глас.

— Разбирам. Сигурно е истинско изпитание за теб жена, свежа като пролетно утро, мила и добра, да отнема времето и вниманието ти.

— Имам си свой живот, нали? — сопна се Бойл, защото всяка изречена от Фин дума го караше да се чувства като пълен идиот. — Имам право да харесвам живота си, какъвто е — какъвто беше преди.

— Сигурен съм, че веднага бих се сменил с теб, стига да можех, за да имам жена в мислите и сърцето си, която е доволна и щастлива да ме приеме в своите. Но ти, разбира се, имаш пълното право да си живееш живота без мила и красива жена в него.

— Тя е много повече от това, както отлично знаеш. Виждал съм и други като нея, виждал съм теб, Брана и Конър. Но когато тя е в силата си, нищо не може да се сравни с нея. Оставя ме без дъх. Не знам какво е това.

— Имам предположение.

Бойл на свой ред повтори репликата на Фин.

— Слушам те.

— Звучиш ми като влюбен в нея.

— О, да, много ми помагаш. — Бойл с мъка се въздържа да не захвърли четката, и то само защото щеше да изплаши Дарлинг. — Казвам ти, че тя се настани в мислите ми, в живота ми, в леглото ми и вече нямам и минутка спокойствие. Взех си почивен ден, което не е в стила ми, както знаеш, за да я развеждам из забележителностите на графство Мейо и Голуей. Не мога да се отърва от нея дори и когато спя. Мисля, че ме е омагьосала.

— О, господи, Бойл.

Но Бойл вече бе загрял по темата.

— Тя е осъзнала късно способностите си, както сам каза, и сега силата е във вихъра си. Явно е направила заклинание за любов, за да ме обвърже по този начин.

— Глупости. Дори и да имаше подобно желание, а аз не го вярвам, Брана никога не би го позволила.

— Брана не знае всичко — измърмори Бойл и погледна мрачно към Аластар, който изрита стената на отделението си. — За нея всичко е ново, за Айона, сега опипва почвата, тъй да се каже. Изпробва силите си върху мен, затова се озовах зает с обиколки на забележителности, разходки напред-назад с нея, приготвяне на закуска, след като цяла нощ е била плътно обвита около мен. Така че, ако е направила любовно заклинание, искам да го развалиш.

— Така ли си мислиш? — Много тихо Айона пристъпи до отделението. — Съжалявам, но беше прекалено зает да викаш и не ме чу да влизам. Какво високо мнение имаш за себе си, Бойл, и колко ниско — за мен.

— Айона…

Тя отстъпи крачка назад и вирна брадичка.

— Наистина ли смяташ, че съм толкова слаба, нещастна и жалка, че да искам мъж, който не ме желае по своя воля? Че бих използвала магия, за да те подмамя да прекарваш времето си с мен, да изпиташ чувства към мен?

— Не. Само полагам усилията разбера.

— Полагаш усилия. — Сълзите, изпълнили очите й, го пронизаха дълбоко, но останаха непролети. — Да, знам, че са нужни много усилия, за да ме обикне човек. Затова ще те улесня. Няма нужда и няма никакво заклинание. Изпитвам прекалено голямо уважение към онова, което ми е дарено, за да го използвам по такъв дребнав и егоистичен начин. И те обичам прекалено много, за да те използвам по какъвто и да е начин.

Всяка дума се забиваше като кинжал в сърцето му.

— Ела с мен горе и ще поговорим.

— Нямам какво повече да кажа и определено не искам да говоря с теб сега. — Извърна се преднамерено настрани. — Фин, би ли ме закарал до дома?

— Аз ще те закарам — обади се Бойл.

— Не, няма. Няма да ме закараш. Не искам да съм с теб. Ще се обадя на Конър, ако ти не можеш, Фин.

— Разбира се, че мога.

— Не можеш просто да си тръгнеш, след като…

— Само гледай.

Тя го изгледа с толкова болка и разочарование, че той не каза нищо повече, когато тя се обърна и се отдалечи.

— Остави я на мира засега — тихо каза Фин — и използвай част от това твое прословуто лично време, за да се научиш как да молиш за прошка на колене.

— О, да ме вземат мътните.

— На място казано.

Фин побърза да настигне Айона и се пресегна да й отвори вратата на колата.

— Той никога не е изпитвал подобни чувства към никого — подхвана Фин.

— Не се опитвай да изгладиш отношенията ни, моля те. Направи ми услуга и не казвай нищо. Абсолютно нищо. Искам само да се прибера у дома.

Той направи точно това, за което го помоли, и не проговори по време на краткото пътуване. Усещаше болката й. Тя сякаш пулсираше от нея, така разсичаше въздуха в колата, че беше цяло чудо как не е бликнала кръв.

Любовта, както сам отлично знаеше, можеше да те разреже на парчета и да не остави видими белези.

Спря пред къщата. От комина се извиваше пушек, в сумрака на градината проблясваха невероятно красиви цветове. А някъде вътре беше Брана, недостижима като луната.

— Да вляза ли с теб?

— Не. Благодаря, че ме докара.

Когато тя понечи да слезе, той просто докосна ръката й.

— Не са нужни никакви усилия, за да те обикне човек, малка сестро, но за някои хора любовта е непозната и трънлива пътека.

— Може да внимава къде стъпва. — Макар устните й да потрепваха, тонът й остана равен. — Но не може да вини другиго за това къде се е озовал.

— Права си. Съжалявам, че чу казаното…

— Не се извинявай. По-добре да видиш и да знаеш, че си глупак, отколкото да си останеш със затворени очи и да продължиш да се държиш като такъв.

Тя слезе бързо. Фин изчака да се прибере в къщата, преди да потегли с колата. Защо не можеше той самият да е влюбен в нея и да й покаже какво означава да бъдеш обичан?

Но тъй като това не бе възможно, а и вероятно не бе много разумно да се върне у дома и да разбие твърдата като камък глава на Бойл, реши да иде да вземе Конър от работа. Щяха да поседнат с бутилка уиски — само тримата — и като добри приятели да напият Бойл до забрава.

Айона влезе в къщата с решителна крачка. Нямаше намерение да плаче на рамото на Брана или на когото и да било другиго. Изобщо нямаше намерение да плаче. Възнамеряваше да остане гневна и така да преодолее най-лошото.

Затова влезе решително и се запъти към кухнята, където завари Брана да седи до масата пред огромната си книга със заклинания с гравирани и добре поддържани корици от тъмнокафява кожа, с айпад и тетрадка, както и няколко отлично подострени молива.

Брана вдигна поглед и въпросително наклони глава.

— Какво стана, отиде, врътна се на пети и тръгна обратно ли?

— Да. Ще си сипя пълна чаша вино — каза тя и отиде до шкафа. — Искаш ли и ти?

Сега веждите на Брана се сключиха.

— Няма да откажа. Какво се е случило? Отново ли се сблъска с Кеван?

— Не всичко на този свят е свързано с Кеван и древното зло проклятие. — Вярна на думата си, тя си сипа догоре вино в чашата, после наля по-скромно на братовчедка си.

— Виж ти, това настроение е съвсем ново, няма и двайсет минути, откакто излезе. Да не би конят ти да не е бил особено щастлив да те види?

— Изобщо не стигнах до Аластар, което е още една причина да съм ядосана. Така и не видях коня си и не пояздих. — Тя подаде чашата на Брана и чукна своята в нея. — Наздраве, мътните го взели.

Айона се отпусна вяло на стол до масата, а Брана отпи глътка вино и загледа братовчедка си над ръба на чашата. Гняв, да, но имаше и болка в нея. Нарочно се постара тонът й да остане небрежен.

— Не е Кеван, нито конят, значи какво остава? Да видим, може ли да е Бойл?

— Може и е точно така. Влязох в конюшнята точно когато се оплакваше на Фин колко притеснен бил, задето все съм била наоколо, навлизала съм в личното му пространство. Все съм пред очите му, в леглото му. Обвила съм се около него, така каза.

— Той е глупак и се надявам, че добре си го подредила. Мъжете са противни същества. Особено като се съберат заедно.

— О, има и още, сякаш и това не е достатъчно ужасно. Решил е, че след като съм успяла да се промъкна в живота му, в мислите му и в леглото му, значи съм му направила любовно заклинание.

— Пълни глупости! — Съчувствието, което Брана се опитваше да изкаже, внезапно се превърна в гневна обида. — Сигурно се е шегувал, просто са се занасяли с Фин, който най-вероятно го е провокирал с нещо.

— Не се шегуваше, Брана. Беше бесен, крещеше. Даже не ме чу да влизам. Когато се приближих, той тъкмо казваше — на много висок глас — че вече едва му остава време за себе си, след като съм се натрапила в живота му и съм го омагьосала. Била съм нова в магията и съм изпробвала силите си, решила съм била да ги опитам с любовно заклинание над него. Помоли Фин да го развали.

— И двамата са тиквеници.

— Не знам какво означава това, но звучи обидно, така че съм съгласна. Само че Фин не е. И той каза, че това са пълни глупости.

— Радвам се да го чуя. Значи него няма да го превърнем в гол охлюв и да го удавим в бира.

Айона се опита да се засмее, но все й присядаше в гърлото.

— „Глупости“ е чудесна думичка и ще почна да я използвам по-често. Глупости, глупости, глупости.

Очите й се наляха, гърлото й запари. Затова тръсна глава, пийна от виното си.

— Не, не, не. Няма да плача. Трябва да остана ядосана, за да не заплача.

— Поговори ли с Бойл, или просто превърна мъжкото му достойнство в изкорубен и покрит с брадавици чеп?

— Казах му някои неща. — Айона избърса ядно едничката сълза, която се търкулна по бузата й. — Осведомих го, че изпитвам прекалено голямо уважение към себе си, за да си позволя да използвам магията, за да накарам някого да ме харесва. Да ме обича. Той се опита да си намери оправдания, но това са глупости, нали така? Помолих Фин да ме докара и той го направи. Беше мил.

Можеше да бъде такъв, помисли си Брана, невероятно мил. За някои хора.

— Тогава се радвам, че е бил там. Няма да търся никакви извинения за Бойл. Казаното от него е груба и незаслужена обида за хората като теб и мен. И още повече е тежко, защото ти имаш дълбоки чувства към него. Ще кажа само, че макар понякога да е избухлив и по природа да е, ами суров, меко казано, на моменти, никога не съм била свидетел да е наранявал някого по този начин. Мисля си, че той самият е бил доста изненадан от чувствата си към теб.

— Той не ги иска. Няма да плача за мъж, който не желае да има чувства към мен. Може да се понапия тази вечер, но няма да плача.

— Разумно решение. — Телефонът на Брана звънна. — Конър е. Дай ми минутка. И къде си сега? — каза тя в слушалката вместо поздрав. — Тук е, да. Да, можем да минем и без твоята компания, понеже си мъж в крайна сметка. Така е най-добре, чудесно. И ако искам мъдрите ти съвети, ще ги потърся. Върви, направете се на магарета с приятелчетата ти и кажи на Бойл, че може да се смята за късметлия, ако не превърна това в действителност.

Тя затвори.

— Фин е минал през школата да вземе Конър. Казах му, както си се досетила, да върви с него, понеже мъжете само объркват всичко. Мисля си да звънна на Мийра, освен ако ти не си против. Ще си поседим тук, ще пийнем още вино и ще обсъждаме многото недостатъци на мъжете, без някой от тях да е наоколо.

— Би било страхотно. Наистина. Но ти работиш.

— Ще продължа после.

— Явно ти е мъчно за мен.

— Каква приятелка бих била, ако не ми беше мъчно? Но съм и много ядосана също като теб — заради теб, заради мен самата и всяка уважаваща себе си вещица и жена. Любовно заклинание, мътните го взели.

 

 

Когато Конър и Фин влязоха в дома на Фин, завариха Бойл да крачи напред-назад из всекидневната.

— Какво те забави толкова, по дяволите — подхвана той, после забеляза Конър. — О, супер. Преди да ми скочиш на врата, трябва да знаеш, че изобщо нямах представа, че тя е наблизо, и просто си изказвах мислите на висок глас. Имам право да си покрещя в собствената конюшня.

— Само един въпрос, преди да продължим нататък. — Конър вдигна един пръст. — Наистина ли си мислиш, че Айона е използвала магия, за да те впримчи, че ти е направила любовно заклинание?

— Казах го, както си чул вече, но не го твърдя. Само се опитвах да си подредя мислите, това е. Предимно това.

— Вярваш ли, че е използвала магия върху теб?

— Не, не и когато аз…

— „Не“ ми стига засега — прекъсна го Конър. — То означава, че не съм длъжен да забия юмрук в лицето ти, в резултат на което ти ще ме размажеш от бой, а аз предпочитам да изпия една бира с теб. Да те вземат мътните, Бойл, знаеш какви сме и какво е недопустимо за нас. Трябва да ти е ясно, че това важи и за Айона.

— Ясно ми е. Но просто… по дяволите, удари ме! Няма да ти отвърна, защото си го заслужих.

— Няма никакво удоволствие при това условие.

— Аз ще те ударя — предложи си услугите Фин.

— Ти не си й братовчед — отвърна му сопнато Бойл, после вдигна ръце. Вирна брадичка. — Давай, удари ме.

Фин само се усмихна.

— Ще си запазя правото за друг път, когато най-малко го очакваш.

— Защо и аз не се сетих за това? — Конър свали якето си. — Искам си бирата, а после можеш да ми кажеш как си намислил да оправиш отношенията си с Айона.

— Ако тя прояви малко здрав разум…

— Това не е начинът, братле. — Конър се отпусна тежко на големия кожен диван. — Има ли и чипс за бирата?

— Аз ще донеса. Имаме пържоли, а Бойл може да се погрижи за приготвянето им след малко — предложи Фин. — За да се упражнява в скромност и смирение.

— Вижте какво. — Бойл седна и се наведе напред. — Попитахте ме дали съм го мислел сериозно, нали така? Казах, че не съм, и толкова. Разумно поведение.

— И очакваш същото от нея?

— Само си подреждах мислите и си изкарвах яда — настоя Бойл. — Когато се поуспокои, ще й кажа, че просто съм — как се нарича — освобождавал напрежението и не съм го мислел наистина. Това е.

Конър не каза нищо за момент, после се обърна към Фин, който се появи с няколко бири и пакет чипс.

— Знам, че е бил в компанията на жени и преди — небрежно подхвана темата Конър. — С очите си съм го виждал и дори съм се запознавал с някои от тях. Но ако не беше така, бих се заклел, че този човек току-що е изпълзял от някоя пещера, където е расъл досега, без да има допир с нито една жена.

— О, я върви по дяволите.

— Ще трябва да пълзиш на колене. — Фин метна една бира на Конър, една на Бойл, седна на дивана и вдигна крака на масивната ниска масичка, която бе намерил при едно от пътуванията си.

— Няма начин.

— Братко мой, готов съм да се обзаложа, че ще го направиш, преди всичко да приключи. Залагам стотачка, че ще паднеш на колене. Луд е по нея — обясни той на Конър.

— И това е още една причина да оплете конците.

— Трябва да поговоря с нея веднага и да приключим с недоразумението.

— Не бих те посъветвал. — Конър напълни шепата си с чипс. — Тя е с Брана, а сестра ми не е особено доволна от теб в момента. Предполагам, че ще включи и Мийра в групичката и тогава и трите ще пращат негативните си мисли по твой адрес, най-малкото.

— Господи, не мога да изгладя отношенията ни, ако тя не говори с мен, а сега е пазена от вещица и жена с остър като бръснач език.

— Примири се, че ще се гърчиш в угризения тази вечер, а вероятно и още ден-два — обади се Фин. — След това… не вярвам да се размине само с цветя.

Конър преглътна чипса с бира.

— Нашата Айона е романтична душа, но цветята са дребна работа, предвид обидата.

— Не съм я обиждал — възрази Бойл, преди да изругае горчиво и да отпие голяма глътка бира. — Добре де, ясно. Признавам си, че е било така. Да си признаеш грешката и да се извиниш, трябва да е достатъчно.

Фин се плъзна надолу и се облегна по-удобно на дивана.

— Принуден съм да се съглася с теб, Конър, колкото и да ми е мъчно, относно онази пещера. Тя не е мъж, братле, и не можеш да оправиш всичко само с едно „извинявай, приятел, ще те почерпя бира“. Цветя като начало, понеже е романтична по душа, а и нещо бляскаво, за да й покажеш, че разбираш сериозността на грешката си.

Слисан, Бойл скочи от мястото си.

— И какво, да й купувам бижута само защото съм казал непреднамерено нещо, което тя изобщо не е трябвало да чува? Няма да стане. — Имаше си гордост и свободна воля, нали така? — Това си е чист подкуп.

— Приеми го по-скоро като инвестиция — посъветва го Фин. — Господи, човече, никога ли не си стъпвал накриво в отношенията си с някоя жена, така че да се налага да оправиш нещата?

Бойл стисна устни.

— Ако съм сгрешил, просто казвам, че е така. Ако не е достатъчно, нейна си работа. Никога не съм бил с жена, която да е била толкова важна, че…

— А тя е. Важна — довърши Конър.

— Би трябвало да е очевидно. — Загледа се мрачно в бирата си. — Няма да хукна да й купувам цветя и дрънкулки само за да замажа положението. Ще се извиня, защото безкрайно съжалявам за израза върху лицето й. Гнева го разбирам. Човек може да се развика и с него е приключено. Но аз я нараних и затова съжалявам.

Надигна се от мястото си.

— Ще се погрижа за пържолите.

— Луд е по нея — обади се Фин, когато Бойл излезе от стаята.

— И доста изплашен от това, което би било забавно за гледане, ако не беше станало така. Тя ще му прости, защото има нежно сърце и също е луда по него. Но няма да си върне блясъка в очите, докато той не й отвърне с онова, което тя с такава готовност му дава.

— И какво е то?

— Любов, дарена свободно и безусловно. Цветята и дрънкулките ще върнат усмивката й — когато е готова да ги приеме. Но той ще трябва да й отдаде себе си, преди тя да засияе в целия си блясък отново.

— Това кара всички ни да сияем — отбеляза Фин.

 

 

Във всекидневната на дома си, осветена от свещи и пламъчетата на огъня в камината, Айона седеше, сгушена в ъгъла на дивана. Мийра бе дошла и бе донесла със себе си предостатъчно пица и сладолед.

— Пица, сладолед с бисквитки, вино и приятелки. — Айона вдигна чашата си за тост. — Най-хубавото нещо на света.

— Държа пица и сладолед във фризера си точно за подобни спешни случаи.

— Идеално. Трябва всички да сме лесбийки.

— Говори само за себе си. — Развеселена, Мийра си взе второ парче от пицата.

— Мисля, че амазонките почти сигурно са били лесбийки. Или поне някои от тях. Така си помислих, когато те видях за първи път.

Мийра се задави с пицата си и преглътна с малко вино.

— Погледнала си ме и си си казала: „Ето една лесбийка“?

— Амазонка. Не бях се замислила за сексуалната ти ориентация, а после ви видях заедно с Бойл и реших, че сте двойка, но сбърках. Амазонка — повтори Айона. — Висока и прекрасна, с невероятно тяло. Малко съм пияна. — Усмихна се на Брана. — Благодаря.

— О, моля, пак заповядай.

— Можем всички да сме амазонки.

— Ти си малко нисичка — изтъкна Мийра.

— Сигурно е имало и някое и друго изтърсаче сред тях.

— Говори се, че е дребна, но много силна — добави Брана.

— Адски си права! Искаш ли да видиш какво мога? — Огнена топка заподскача леко над дланта й.

— По-добре не си играй с огъня, или с магията, когато си леко пияна — посъветва я Брана.

— Добре. — Тя угаси пламъка. — Но мога да го направя, това е важното. Мога да се грижа за себе си. Ще си купя кола и когато искам да обикалям някъде, сама ще си карам. Имам своята сила и цел в живота. Не ми е нужен мъж.

— Щом ще бъдем амазонки, ще ги използваме само за секс или каквото друго ни хрумне, а после ще ги прокудим или ще ги убием.

Айона кимна към Мийра.

— Съгласна. Не и с убийството, то е малко крайно. Но за секса и останалото. Наистина ми харесва сексът.

— Да пием за него. — Мийра вдигна чаша, отпи, после погледна към Брана. — Ти няма ли да пиеш за секса?

— Ще пия за него, тъй като това е единственият ми досег с него от доста време.

Айона въздъхна малко разколебана.

— Можеш да правиш секс с когото си поискаш. Толкова си прекрасна.

— Много благодаря, но никой не ме привлича в момента.

— Тя е капризна в това отношение — добави Мийра.

— Аз също, или поне така беше. Мисля да престана да съм толкова придирчива. Сексът с Бойл беше фантастичен.

— Моля те, разкажи — подкани я Мийра. — Наистина ще те изслушам. Имам адски много време.

Айона се разсмя и пийна още вино.

— Див, необуздан и страстен. Сякаш светът ще свърши всеки момент и просто трябва да вземете всичко един от друг.

— О, по дяволите, аз също не съм попадала на точно такъв секс от доста време.

— Свърши вече. — Айона махна с ръка във въздуха. — Време е за здравословна доза цинизъм, защото любовта не струва. На кого му е нужна изобщо, щом си има пица и сладолед, и приятелки, както и много, много вино?

— Винаги съм смятала, че тя е глазурата.

При тези думи Айона вирна пръст към приятелката си.

— От глазурата се пълнее и се развалят зъбите.

— Има го и този риск, разбира се, но… Ами, все пак трябва да си опечеш кейка, нали? Да го опечеш добре, така че да ти харесва на теб. А после може да решиш да му сложиш и глазура или пък не.

— Любовта като избор? — Не, каза си мислено Айона. Не. Любовта просто те грабва и те помита. — Но как можеш да избереш? Изпекла си този кейк и вече е готов, казваш си, че е доста хубав и напълно достатъчен за теб. После, докато мигнеш, и изневиделица върху него се появява прекрасна глазура.

Мийра сви рамене.

— Можеш да я остържеш.

— Можеш — съгласи се Брана. — Но така и част от кейка се остъргва и никога не успяваш да махнеш цялата глазура.

— Толкова е жалко. Звучи вярно — измърмори Айона — и тъжно. Не бива да сме тъжни. Не съм съгласна. Нужна ни е музика — реши тя. — Ще ни посвириш ли, Брана? Обичам да те слушам, докато свириш.

— Защо не? — Брана се изправи. — В настроение съм. Ще си взема цигулката, а ти, Мийра, си подготви гърлото.

Айона стана да разбърка жаравата в огнището, когато Брана излезе.

— Знам какъв е отговорът за Брана, защото съм ги виждала заедно с Фин и чух историята им. Но ти била ли си истински влюбена?

— Ами, ако продължим с темата за кейка, мога да кажа, че съм топвала пръст в глазурата и съм опитвала залък-два, но нищо повече. — Мийра помръдна неловко в ъгъла на дивана, където се бе сгушила. — Искам да кажа, че Бойл понякога е голям идиот.

— Брана го нарече тиквеник.

— Това също е вярно, както и за повечето мъже. С огромно съжаление трябва да призная, че и нашият пол има моменти, когато прави грандиозни грешки. Трябва също да отбележа, че го познавам от много време и никога досега не съм го виждала да гледа някоя друга жена така, както гледа теб.

Това го вярваше. Чувстваше го. Но…

— Иска ми се да беше достатъчно. Проблемът ми е, че винаги искам повече.

— Защо да е проблем?

— Такъв е, когато не го разбираш.

Тя отново седна на дивана, когато Брана се върна с калъфа с цигулката си.

— Той е навън — каза Брана.

— Бойл? — Айона усети как сърцето й подскочи, за бога.

— Не. Кеван.

Този път нервите й се опънаха до скъсване и двете с Мийра едновременно скочиха от дивана.

— Навсякъде около къщата има мъгла, притиснала е прозорците ни като някакъв надничащ крадец.

— Какво да правим? — Сега и Айона забеляза сивата пелена, когато застана с приятелките си до прозореца. — Трябва да направим нещо.

— Така е. Ще посвирим и попеем. Той не може да пробие щита, с който съм предпазила къщата — отбеляза Брана, докато спокойно изваждаше цигулката и лъка. — Затова ще пийнем още вино, ще се насладим на музиката. И ще му натрием носа междувременно.

— Значи нещо по-весело. — Мийра показа среден пръст към прозореца, преди да се обърне. — Музика за танци. Да видим дали мога да науча Айона на някои стъпки.

— Много бързо се уча — каза тя, надявайки се да я чуе и онзи, който се навърташе отвън.