Мелиса де ла Круз
Ветровете на Салем (57)

Глава 54
Любовта на живота

Ингрид и Трой се върнаха на брега на Норт Хемптън през времевите портали в същия момент, в който Фрея и Фреди преминаха през портала от долния свят. Ингрид извика радостно и прегърна сестра си.

— Но как?

— Ще ти обясним по-късно — каза Фрея, усмихвайки се с тъга. Фреди ги хвана през кръста и ги прегърна. Не искаше да казва на Ингрид какво се беше случило с родителите им. И точно сега не искаше да й обяснява колко голяма беше тяхната загуба.

— Дали по погрешка се озовах в долния свят или е това, което си мисля?

— Здравей Фрея — каза Трой.

Фрея погледна към Ингрид и Трой с любопитна усмивка, но Ингрид поклати глава отрицателно.

— Не, всичко е наред. С Трой сме само приятели — твърдо отвърна тя. Сложи ръце на раменете на сестра си и продължи: — Толкова се радвам, че си у дома.

— Тук съм заради теб — усмихна се Фрея.

— А Килиан?

— Не зная — каза Фрея и усмивката й избледня. — Беше с мен в Салем заедно с Бран и… мисля, че всичко е наред.

Спомни си съня за първия път, когато се беше запознала и с двамата. Тримата заедно бяха направили една малка магия онази вечер.

— Мисля, че скоро ще ги видя.

И определено не си казаха сбогом.

— Идваш ли, Ингрид?

— Не още — отговори тя.

Ингрид се отправи към модерната къща на хълма. Мат беше задрямал, облечен в леглото и тя се плъзна до него.

— Как влезе? — попита той сънено.

— Магия — прошепна тя. Силите й се бяха върнали напълно и тя усещаше жизнеността на тялото си. Сетивата й бяха изострени и нащрек, но не само магията я караше да се чувства по този начин.

— Е, всичко наред ли е? — попита Мат.

— Да, така мисля. Доколкото изобщо може да е.

Нямаше нужда Фрея да й казва. Още когато видя лицата им, знаеше, че се е случило нещо ужасно, което засяга Норман и Джоана. В скръбта си усети, че би могла да има утеха само в прегръдките на човека, когото обичаше.

— Когато тръгна с него, част от мен мислеше, че повече няма да се върнеш при мен.

— Мат, тук съм — нежно отвърна тя.

Той се пресегна към нея и отмахна косата от лицето й. Нямаше какво повече да каже. Мат знаеше какво иска той и какво иска тя… както и какво искат двамата. А сега бяха заедно, сами в неговото легло. Тя се взираше в него, чудейки се дали щеше да я целуне. Какво чакаше? Сърцето й биеше силно или просто така й се струваше?

Беше се уморила да бъде срамежлива, така че се наведе към него и го целуна, като обгърна тялото му с ръце, а полата й се вдигна нагоре. Целувките им ставаха все по-дълбоки и чувствени. Мат се бореше с ципа на полата, омотана между тях. Накрая се предаде, вдигна я нагоре и я събра около кръста й. В същото време тя се опитваше да се справи с колана му.

Мат свали блузата и сутиена й, започна да я целува по цялото тяло и тя простена. Обикновено стигаха само дотук, защото толкова й стигаше смелост. Но този път затвори очи и продължи по-надолу. Той се освободи от дънките и насочи ръката й.

Тя трепереше от желание. Искаше го толкова много… Искаше той да е вътре в нея… сега.

Мат простена и Ингрид чуваше до ухото си тежкото му дишане. Той я удържаше над тялото си и едва успя да прошепне:

— Сигурна ли си?

Вместо отговор тя се отпусна надолу върху него, поемайки го бавно вътре в себе си, задъхана от болката, докато той проникваше в нея бавно, много бавно, веднъж и после още веднъж. Тя плачеше от болка и удоволствие — ръцете й бяха на раменете му, а неговите обгръщаха гърба й. Внезапна атака и после оттегляне, само за да влезе след това отново плавно в нея. Този път тя изстена.

— О!

— Наранявам ли те?

Тя поклати глава и обви краката си по-плътно около тялото му. Мислеше си, че беше искала това… точно това, нуждаеше се точно от това. Той я любеше в началото нежно, а след това по-дълбоко и по-бързо, а тя искаше още по-ненаситно. Мат я придърпа надолу към тялото си и тя отново се задвижи, а после… избухна като звезда. Ингрид цялата се беше превърнала в едно огромно чувство, което дойде като една надигаща се вълна, разбиваща се в брега. Всичко беше ярка светлина и удоволствие, докато Мат стенеше и викаше името й, свършвайки в нея…

И двамата трепереха и все още не можеха да се успокоят.

Защо беше чакала толкова дълго, за да го направи?

Вероятно, защото беше чакала него…

Легнаха на леглото, задъхани, хлъзгави и изтръпнали, гърчещи се като риби на сухо. Ингрид сложи глава на гърдите му. Мат въздъхна и измърка от удоволствие в ухото й.

— Ммм! Радвам се, че се върна. Никога повече не ме напускай, Ингрид! — каза той, докато се унасяха в сън.

На следващата сутрин тя се събуди от целувките и докосването му и скоро бяха отново там, откъдето започнаха. И втория път беше още по-хубаво. След това се отправиха към кухнята, за да се подкрепят със закуска. Имаше един пакет замразени палачинки и хайвер в хладилника. Мат не си спомняше кога ги е купил. Чудо или магия? Нямаше значение. Те закусиха все още голи и не можеха да спрат да се докосват. Той я погали по слабата, но едновременно с това силна ръка.

Ингрид отпусна глава на рамото му.

Удоволствието си струваше болката.