Мелиса де ла Круз
Ветровете на Салем (54)

Глава 51
В земята на слепите…
Едноокият мъж е Крал

Фреди примигна срещу огромната фигура, която стоеше в другата страна на коридора и държеше неговия златен тризъбец. Носеше висока бяла шапка и черна превръзка на едното си око. Беше го пожертвал за ръката на съпругата си — въпреки че имаше различни версии за това. Някои разказваха, че го е жертвал при извора на Мимир и в замяна е получил мъдростта на вековете.

— Один? — прошепна Фреди. — Наистина ли си ти?

Один. Най-могъщият бог. Главата на Белия съвет. Не Локи, когото Фреди беше очаквал, а бащата на Локи.

Двата гарвана на Один бяха кацнали на раменете му — Мисъл и Памет. Висок, красив и харизматичен Один притежаваше същите зелени очи като момчетата си, известни в Мидгард като Бран и Килиан Гарднър. Косата му някога беше златна и огнена, а сега беше побеляла, толкова бяла, колкото и шапката, която носеше. В краката му се увъртаха любимите му вълци — Гери и Фреки, или Алчност и Свирепост. Високият му осем фута кон Слейпнир беше единственият, който липсваше и Фреди се чудеше дали го чака някъде в бездната. Видя, че непобедимият му меч, Гунгнир, висеше на кръста му и ръката, която стоеше върху дръжката му, носеше пръстена, изработен от костите на древен дракон, който позволяваше на притежателя му да пътува през пространството и времето.

Фрея беше казала на Фреди, че Локи е откраднал пръстена на Один и че тя го е строшила с ръцете си — но, ето го сега, цял и невредим. Никой не можеше да разруши пръстена на Один.

Какво правеше Один тук долу в мрака на бездната? Дали чакаше… него? Но защо?

— Съжаляваме, Фреди! — проплака Ниф.

— Той ни заплаши! — каза Келда и тръгна към него.

Свен и Ирдик свиха рамене.

Ниф се овеси на ръкава му.

— Той каза, че ще ни прати направо при Хелда, ако не правим това, което ни казва. Накара ни да откраднем тризъбеца ти и да го дадем на Килиан, за да може отпечатъците му да останат върху него на „Дракон“. Той стои зад всичко! И освен това ни каза да те доведем тук. Ние не искахме, но ни е страх!

— Твърде млади сме, за да умрем! — каза Келда.

— Съжаляваме, приятел! — измърмори Свен, докато Ирдик гледаше мрачно.

Фреди се обърна към Один.

— За какво говорят те? Защо си тук? Защо трябваше да дойда тук?

— Добре дошъл, приятелю! — усмихна се Один, показвайки белите си зъби. Обратно там, където принадлежиш — каза той и размаха пръст. — Лошо момче! Нали не мислеше, че можеш да избягаш от баща си?

— Всъщност… — каза Фреди и хукна към една стъклена врата, където не беше ходил. Той се спъна и Один се разсмя гръмогласно, като отметна глава назад, а гарваните отлетяха от раменете му и закръжиха в празното пространство.

Один вдигна ръката с пръстена.

— Не се опитвай! Този път няма да избягаш. Забеляза, че си върнах това, нали? Наистина ли ти и семейството ти мислехте, че Локи стои зад всичко това? Предполагам, че съм наясно как би могъл да си помислиш такова нещо, тъй като той освободи Рагнарок и отрови Дървото на живота. Но неговите сили са много по-малки, отколкото си мислиш, за да блокира порталите и да отнеме малката ти сестричка от теб. О, не! Той е просто един бог, при това многознайко. Горкото дете! — и той поклати глава. — Щом си разбъркал нещата, трябва да ги оправиш! Наслаждавай се на спорта и не забравяй да внимаваш. — Добра забележка, като се има предвид, че той никога няма да си върне Фрея. Обичаше я, заблудения глупак, което го направи безполезен за известно време.

— Така че, мостът… Ти си бил това, нали? — досети се Фреди.

Въпреки възрастта си Один имаше още нещо младежко в себе си — да се пъчи самодоволно.

— Да, да! Аз разруших моста, за да поставя вас двамата с Локи на мястото ви. Този мой син е станал доста лукав и палав, не мислиш ли, и трябваше да получи един урок, така че го пратих в ледените полета, а теб те заключих в Необятното. Разбира се, след известно време го пуснах, не мога да държа собствения си син заключен, но ти… ти си по-труден за контролиране, Фрир от Ванир — и той се засмя на себе си.

— Но защо? — попита Фреди. — Не разбирам. — Один не беше техен враг. Той беше известен с това, че е справедлив, но дружелюбен и великодушен бог.

— Защо не? — прозя се той, погледна към меча си и го извади от кобура. Фреди се нуждаеше от повече време, за да избяга. Не можеше да се бие с Один. Трябваше да измисли начин за бягство. Предполагаше, че елфите са на негова страна, но за пореден път те се бяха оказали напълно безполезни.

— Защо направи това? Да разрушиш моста и семейството ми?

Преди Один да отговори, стаята внезапно се освети силно и върховният бог присви здравото си око.

— Аз зная защо! — каза Норман и се втурна в стаята, придружен от Вал.

— О, каква скука! — отбеляза Один. Вдигна ръка, като все още се бореше със силната светлина и заби острието на меча си в земята.

— Татко! — въздъхна с облекчение Фреди.

— Добре, първо започнах да търся майка ти — обясни Норман. — А след това попаднах на този малък приятел, който ми призна всичко и ме доведе тук да помогна.

Вал коленичи.

— Много съжаляваме, Фреди. Один произнесе заклинания и ни заплаши.

— Да, приятелите ти вече ми разказаха — каза Фреди.

— Отдръпни се, синко. Това не е твоя битка, а моя — каза Норман. — Той унищожи моста, за да отслаби силите на другите богове. Ванир бяха станали твърде могъщи, затова реши да ни спре и да накаже синовете си, които бяха започнали да се бунтуват все по-често и ставаха все по-трудни за контролиране. Той със сигурност не дискриминира никого. Нищо лично, нали Один?

Один се усмихна самодоволно.

— Опитвам се да бъда справедлив.

— Но това не е цялата история, нали приятелю? — каза Норман. — Всичко е между мен и теб.

— Предполагам, че е така, Норд.

Фред погледна първо към Один, а след това и към баща си.

— Какво става тук? Ти съвсем ме обърка, татко.

— Стара злоба. Много приятна история — каза Норман. — Один не загуби окото си заради ръката на Фриг, нито го е жертвал, за да получи мъдрост. Както забелязваш, той изобщо не притежава такава. Това е лична история.

Преди много време, когато се раждаше Вселената, Норд, богът на морето, беше на риболов край бреговете на Асгард. Там, на плажа, той видя една богиня, по-красива и от слънцето, която беше заспала на пясъка, скрита под сянката на една скала — Джоана или Скади, богинята на земята, богинята майка. Скоро Норд се влюби в нея и знаеше, че това ще бъде неговата съпруга завинаги.

Но имаше още един бог, който я искаше за себе си и това беше върховният бог на Асгард, самият Один. Когато научи, че има съперник, предизвика Норд на дуел. Тъй като бяха безсмъртни, този, който успееше да рани другия, щеше да бъде обявен за победител. Беше честна битка и Один загуби окото си от Норд, който спечели и битката, и ръката на богинята.

Норман пристъпи напред и извади черната си рибарска мрежа.

— Съжалявам, че аз спечелих ръката й, стари приятелю, но наистина — да разрушиш моста? Да разбиеш семейството ми? Всичко ще спре тук и сега!

— Твърде късно е, дъщеря ти е мъртва. — Той погали меча си и се усмихна. — Нейната сестра и моите извънбрачни синове също скоро ще я последват заедно с глупавата ти жена, а ти и своеволният ти син ще изгниете в Бездната.

— Вал! — заповяда Норман.

Вал вдигна едно огледало и го настрои да отразява светлината, насочвайки я към чувствителното око на Один. Богът се изви и се наведе. Изкрещя и падна на земята.

— Мисля, че това е наше — каза Норман, подаде тризъбеца на Фреди и зави приятеля си в мрежата.