Мелиса де ла Круз
Ветровете на Салем (12)

Глава 9
Младоженците

Фреди чу, че душът спря и след това Герт силно въздъхна. Малкият апартамент в кампуса на Ню Хейвън имаше толкова тънки стени, че който и да беше в другата стая можеше да чуе какво се говори в съседните. Тя явно беше раздразнена, защото той отново беше използвал всички хавлии в банята и беше забравил да сложи нови на тяхно място. Беше си взел, разбира се, бележка, че трябва да ги сложи за пране и да остави на тяхно място чисти, но някак си това беше избягало от съзнанието му, когато започна да играе на Уърхамър и му трябваше много малко, за да стигне до следващото ниво.

— Фреди! — извика Герт.

Мини прасенцето, домашен любимец на Фреди, засумтя около краката му, сякаш да му подскаже, че трябва да се размърда.

— Зная, Бъстър — отвърна Фреди, захвърляйки пулта за управление на кушетката сред пуканки, трохи, списания и хартиени опаковки от бърза храна. — Зная, зная, зная!

Семеен живот. Трябваше веднага да измъкне жена си от затруднението, в което беше попаднала. Така се показва вечната любов.

— По дяволите! — промърмори на себе си той.

Всички хавлии бяха мръсни, защото не ги беше изпрал. Помириса една от тях и реши, че жена му няма да забележи. Предполагаше се, че той ще се грижи и поддържа къщата, докато тя се подготвя за финалните си изпити, но главата му беше заета с тревожни мисли за Фрея. Мина твърде много време, откакто беше изчезнала и семейството се намираше сякаш сред нищото. Може би именно тази негова тревога го караше да играе все повече видеоигри.

Също както и доброволната му работа като пожарникар. В местната пожарна работеше на смени, защото като Фрир, бог на слънцето, за което, разбира се, никой не знаеше, той познаваше огъня. Да се бори с огъня и едновременно с това да наблюдава всички отделни етапи СИЗПП (спасяване, излагане, затваряне, потушаване и проверка) беше доста трудна и изтощителна работа. Когато се връщаше вкъщи, се чувстваше толкова изморен, че дори нямаше сили да зареди пералнята. Разбира се, за него имаше чисти хавлии след дългия ден, който беше прекарал, потушавайки пламъците в учебния бункер. И се чувстваше малко виновен за това.

— Фреди! — изкрещя Герт.

— Уха! — каза Фреди на Бъстър. — Това не е на добре! — Май щеше да бъде по-добре да не казва нищо. С два скока (всичко в този малък апартамент можеше да се направи с два скока) отиде до банята, отвори вратата и я видя да се крие зад завесата, цялата мокра и бясна.

И й се усмихна.

— Ето! — и с мек и нежен глас подаде използваната хавлия.

Герт я помириса и изскърца със зъби.

— Това смърди! Господи, Фреди! Помолих те да изпереш белите хавлии — оставих ти бележка, написах ти… — Тя тръсна невярващо глава. — Махай се! Затвори вратата!

Фреди унило си тръгна, седна обратно на дивана и изключи телевизора. Трябваше да почисти това място. Това би направило Герт щастлива. Изправи се и бавно отиде в кухнята. Взе една торба за боклук и започна да събира всичко, което му се струваше ненужно — стари списания, вестници, торбички, празни кутии от китайска храна и така нататък.

В последно време нещата в този апартамент станаха твърде напрегнати. Той и Герт се караха непрекъснато за дреболии. На кого му пукаше, че мивката и стъклото в банята били изцапани с паста за зъби? Какво от това, че Фреди не можеше да намери нито една видеоигра, след като Герт ги беше изтрила всичките? И двамата бяха станали жалки напоследък. Бореха се за малкото пространство, в което живееха, но все пак бяха заедно и не беше ли това най-важното? Понякога караниците им стигаха почти до лудост. Завършваха или с животински секс, или просто с размяна на безсмислени и откровени упреци и без никакъв секс след това. Каква нелепост! С Герт бяха женени по-малко от два месеца и бракът им вървеше към крах.

Трябваше да направи нещо за това.

— Добре! — каза той. — Ще изчистя с прахосмукачката.

Фреди извади прахосмукачката от тесния килер в кухнята и я включи. В хола тя издаваше звук подобен на „Харлей“. Нищо чудно, че никога не я използваха. Бъстър се втурна към спалнята и се скри под леглото, където Герт в момента учеше с книги, разпилени около нея.

В хола Фреди използваше тръбата на прахосмукачката, за да почисти ъглите на дивана. И се почувства удовлетворен. Изненадващо Герт скочи върху него и ръцете й стиснаха бедрата му.

— Какво правиш? — изкрещя му тя, като се опита да надвика машината.

— О, на какво ти прилича?

Герт изключи прахосмукачката и останаха един срещу друг в тишината. Фреди се възхищаваше на жена си и си мислеше колко невероятно изглежда с това войнствено лице. Хвърли един бърз поглед към истинската й същност като jotunn — богинята Герор. Той искаше да я върне точно там и точно тогава. Втвърдяваше се само при мисълта за това. Но в този момент тя проговори:

— Не виждаш ли, че се опитвам да уча? Какво правиш, опитваш се да ме саботираш ли?

— Какво? Не! — отвърна той — Мислех, че ще оцениш усилията ми да почистя и подредя малко тук.

— Това, което бих оценила, е една чиста хавлиена кърпа, след като съм си взела душ и когато нямам време да ги изпера!

В този спор нямаше победители. Но Фреди беше по-силен физически. Нямаше намерение да се забърква в това и се опита да й обясни, че е отворил нова страница в живота си и прането е включено в дневния му ред, но на първо място беше решил да разчисти кочината на това място. (За което Бъстър със сигурност не е виновен. Засега не искаше да мисли за другия им малък проблем, или по-скоро проблеми — в множествено число — които най-вероятно бяха истинската причина Герт да е толкова изнервена.) Той щеше да й осигури всичко, което искаше. Ще бъде еталон за съпруг. Беше решил да й освободи малко повече пространство, като излезе и купи хранителни продукти. Щеше да възстанови този брак, дори и Герт да се беше предала.

Сложи шапка, палто и ръкавици и излезе. Крачеше бързо надолу по тротоара, а слънцето светеше в лицето му. Беше прекрасен зимен ден и той мина напряко през парка, като се наслаждаваше на силуетите на дърветата около себе си, но в съзнанието му изплува мисълта за Фрея. Какво правеше тя сега? Почти можеше да я усети! Това беше обнадеждаващо чувство — като второ биещо сърце в гърдите му.

В магазина купи прах за пране, тоалетна хартия, гъбички и три различни препарата за почистване — единият от тях беше лилав и имаше странно испанско име — Фабулозо. Хубавата касиерка примигна с плътните си черни мигли срещу Фреди. Намигна й, след което сложи продуктите в чантата, а в отговор тя облиза устните си. Дори Герт да го смяташе за стар и куц, хубаво беше да знае, че чарът му все още работеше.

Той се спря пред нещо, което приличаше на малък прозорец в стената, на който пишеше „Хранителен магазин“. Мястото се управляваше от майстор готвач, който приготвяше много вкусни ястия и Фреди знаеше, че Герт ги обожава.

Избра патладжани с пармезан, цвекло и салата от козе сирене, киноа с леща и зелен фасул в зехтин и чесън. Напоследък се хранеха с толкова много боклуци, че може би това беше една от причините за лошото им настроение. Твърде много пържени картофи и млечни шейкове. А също така и моцарела. Майка му винаги казваше, че да се храниш добре, означава да се чувстваш добре.

Последно в списъка със задачите му беше да купи една шоколадова торта, бутилка Каберне и букет с лилии. Цветята му напомниха за Герт в предишни години. Внезапно се почувства страхотно, направо Фабулозо. Очертаваше се да прекарат една прекрасна вечер. Той щеше да си върне Герт обратно. Беше нелепо, че отношенията им бяха стигнали дотук толкова бързо. Обетите им може да са били подменени още в началото, след като той изпусна шанса да бъде с нейната доведена сестра Хили (Брунхилда, която Фрир беше обичал, докато беше безсмъртна, но никога не можеше да има), но той наистина обичаше Герт. Дори се беше превърнал в моногамен — току-що изхвърли касовата бележка с телефонния номер на касиерката.

Когато се върна в апартамента, видя, че жена му явно имаше същата идея — да направи нещо, за да върне отново добрия тон в семейството. И може би дори по-добра идея.

— Съжалявам, Фреди. Държах се отвратително напоследък. След като излезе, аз почистих. Чувствам се ужасно — каза Герт, когато го посрещна на вратата в бял сатенен пеньоар.

— Не, аз се държах отвратително — каза Фреди.

— Ние, и двамата… Просто цялата тази мръсотия — започна тя, но Фреди не искаше да си спомня за това и сложи пръст на устните й. Показа й какво беше купил, като си мислеше, че биха могли да си направят пикник вкъщи.

— О, Фреди! — прошепна Герт, придърпа го към себе си за целувка и притисна тялото си към неговото.

Фреди отново се почувства притеснен, представяйки си как ще бъде със своята сексапилна жена и ще правят чувствена любов. Силата на целувките им ги накара да паднат върху дивана, опипваха, докосваха, дърпаха и се преобръщаха, дишайки задъхано.

Пеньоарът на Герт падна на пода, но не можеха да освободят Фреди от дрехите му достатъчно бързо. Тя разкъса блузата му, а той се наведе, за да развърже гуменките си. Тя нетърпеливо издърпа кожения му колан и се опита да отключи голямата месингова катарама.

Една от гуменките му изхвърча и се удари в стената, а другата полетя във въздуха зад дивана.

— Хванах я! — чу се дрезгав глас и плясък от хващане на нещо във въздуха.

— Ох! — каза Фреди, полуоблечен. Бързо взе от земята пеньоара на Герт и й го подаде.

— Те са тук! — каза тя и стана, навличайки го. — Нали каза, че са отишли на ски?

— Така се предполагаше — отвърна Фреди, гледайки гневно към Свен, който държеше гуменката в ръката си, докато другите малки елфи се суетяха в апартамента, носейки ски, сноубордове, зимни обувки и както изглеждаше — дръжки от моторни шейни. Фреди разтърси глава.

Свен, чиято коса сега беше тюркоазена, изглеждаше толкова мърляв, колкото винаги. Цигарите бяха затъкнати в ръкавите на блузата му. Приличаше на мрачен жътвар — символ на смъртта, който стоеше сред малки сладки кученца и пингвин с папийонка. Вал си беше сложил щръкнало червено перо и беше в ролята на индиански вожд. Бузите му бяха зачервени от носенето на пет чифта ски по време на трите полета. Ирдик, с кръгло лице и платиненоруса коса, изкрещя:

— Мамо, татко! Върнахме се!

Момичетата — русата Келда носеше слънчеви очила тип Лолита, а тъмнокосата Ниф беше с очила като на филмова звезда. И двете се кикотеха.

— О… хм, здрасти! — поздравиха те в един глас.

— Упс! Мисля, че прекъснахме нещо! — Келда погледна над очилата си към Герт, която се опитваше да върже колана на пеньоара си. След това погледна към Фреди, все още без риза и с разрошена коса.

Герт разтърси главата си, но елфите не изчезнаха.

— Май така стана! — изкикоти се Ниф. Елфите нямаха възраст и бяха безсмъртни. Но се държаха като деца в предтийнейджърска възраст.

— Стига! — каза Свен.

— Съжалявам! — каза Келда, като продължаваше да се кикоти още повече.

— Какво правите тук? — попита недоволно Фреди. — Обещахте да отидете на ски екскурзия. Какво, по дяволите, се случи?

Герт беше също разярена.

— Дадох ви колата си назаем, за бога! Не може ли да останем насаме с Фреди поне за малко?

— О, да… относно колата… — започна Ирдик.

— Не! — каза Фреди — Не си го направил!

— Ами, да! Направихме го! — каза Свен.

— Абсолютно!

Герт изкрещя и сякаш виковете й продължиха вечно, докато не завърши с една-единствена остра забележка, която накара всички да запушат ушите си.

Елфите бяха под опеката на Ингрид, но по някакъв начин бяха преминали под отговорността на Фреди. И той не беше сигурен как се беше случило това. Имаше нещо, което трябваше да свършат с Ингрид, като се концентрират върху задачата си и изведнъж се беше оказал в тази ситуация с елфите. А откакто те се бяха преместили при тях преди няколко седмици, бракът им с Герт вървеше от зле към все по-зле. Беше предвидено елфите да са далеч за целия уикенд и най-накрая Фреди и Герт да имат малко спокойствие да останат насаме. Но те бяха тук отново! И това беше пълен кошмар!

Елфите бяха талантливи крадци. Точно те бяха натопили Килиан, че е откраднал тризъбеца, а всъщност именно те бяха виновни за кражбата му (но се кълняха, че не могат да си спомнят кой им е дал поръчката да го откраднат от Фреди). След няколко дни лутане по жълтия павиран път, казаха, че са „загубили дирята“, но очакваха скоро отново да я надушат. Само че никой не знаеше кога щеше да се случи това — бяха безполезни лентяи, без дори да се споменават кашите, които забъркваха и които не си мърдаха пръста, за да оправят. Единственото, което искаха, така както Свен го изказа, беше да се забавляват.

А сега бяха взели и старичкия „Ягуар“ на Герт — единственото нещо, което Мистър Лиман беше дал на осиновената си дъщеря.

Фреди въздъхна и вдигна телефона, за да се обади в застрахователната компания.