Мелиса де ла Круз
Ветровете на Салем (44)

Глава 41
Приятел на семейството

Докато мислеше за Фрея през цялото време, Ингрид не можеше да се съсредоточи върху нищо друго и не знаеше какво може да направи, за да спаси сестра си. Беше тринадесетият рожден ден на Маги и те с Мат бяха решили да заведат момичето в града, за да гледат „Сомнамбулите“ този следобед. Това не беше точно театрална пиеса, а по-скоро като изживяване — сцените бяха разположени на пет етажа от една голяма сграда с изглед към река Хъдсън, а действията се развиваха паралелно на всички етажи, докато зрителите се разхождаха по етажите, за да сглобят цялата история. Таймс беше определил представлението като „буреносна, зашеметяваща амалгама от Бурята на Шекспир и Омагьосаните на Хичкок“. Ингрид се вълнуваше, защото участваше в празненството за рождения ден на Маги.

Мат вече беше дошъл, за да я вземе и я чакаше във фоайето долу. Тя обу черните си обувки и слезе по стълбите точно когато на вратата се звънна втори път.

— Аз ще отворя — каза той и отвори. — О, здрасти, приятел.

Мат се облегна на рамката като препречваше пътя му навътре. Трой Оувърбрук стоеше на вратата с притеснено изражение.

— Може ли да вляза? — попита той.

— Закъсняваме, точно щяхме да тръгваме — каза той хладно.

— Ингрид? — извика Трой. — Много съжалявам, но наистина е важно…

— Мат, може ли — помоли тя Мат да се отдръпне. Неохотно той отстъпи встрани и пусна Трой да влезе.

— Може ли да говоря с теб насаме? — попита умоляващо Трой.

— Всичко, което искаш да й кажеш, можеш да кажеш пред мен — каза Мат. Той се държеше собственически към нея и за миг Ингрид се изплаши, че отново ще я шляпне отзад. Въпреки това, трябваше да си признае, че й беше харесало.

Ингрид кимна.

— Всичко е наред.

— Става дума за семейството ти — каза Трой.

— Какво знаеш за семейството й? — прекъсна го Мат.

— Виж, Мат, Трой е един от нас…

— Един от вас! — подигравателно каза Мат. — Не ми прилича на вещица.

Трой скръсти ръце, мускулите и бицепсите му изпъкнаха под суитчъра с морски мотив.

— Добре, аз лично предпочитам термина „магьосник“ — отвърна той.

Мат изсумтя.

— Какво има, Трой? — попита тя.

— Помниш Вал, нали?

— Имаш предвид един от елфите ли? — каза Ингрид и погледна към Мат. Той знаеше всичко за елфите, защото ги беше арестувал и след това освобождавал за няколко престъпления. Както и останалите членове на семейство Бошан, той също се беше привързал към тях.

— Добре, Вал дойде при мен тази сутрин и ми каза, че са открили тризъбеца на Фреди. Намерили са го някъде на Жълтия павиран път, но не могли да го донесат и Фреди отишъл да си го вземе, като единствено Ниф е тръгнала с него.

— Така че трябва да отидем и да спасим Фреди? — попита тя.

— Не, Фрея.

— Фрея? — изненада се Ингрид.

— Порталите отново са отворени. Според Вал, може би това е станало заради връщането на тризъбеца. Имало е голяма експлозия на края на света, което значи, че по някакъв начин Фреди е успял да си го върне, защото само той може да разполага със силата му — обясни Трой.

Ингрид седна, за да осмисли новината.

— Къде е Фреди сега?

— Някъде долу в Бездната. Вал каза, че всички са тръгнали да го търсят, за да се уверят, че е добре. Изглежда, че се чувстват доста виновни, че не са отишли с него, но след като порталите отново са отворени, би трябвало да е добре. Лесно би могъл да се върне обратно тук.

Тя кимна.

— Виж, нямаме много време — не знаем колко дълго ще са отворени и затова трябва да тръгваме.

— Да тръгвате? Къде? — попита Мат.

— Назад във времето, за да спасим Фрея, разбира се, и да я доведем обратно тук — каза Трой, сякаш това беше най-очевидното нещо на света.

— Заминавате? — каза Мат и се обърна към Ингрид.

Тя стоеше и нервно мачкаше колана на шлифера си.

— Трябва да тръгвам. Това не може да чака. Порталите може да се затворят отново и тогава ще загубим Фрея завинаги — каза тя и си спомни какво й беше казала майка й последния път.

— Ти заминаваш с него? — Мат вдигна брадичката си и погледна към Трой.

Трой се опита да изглежда по-малък. Сви раменете си и събра ръцете си.

Ингрид дръпна Мат настрани.

— Казах ти, Трой и аз сме само приятели — прошепна тя. Не можеше да повярва, че се караха пред Трой. Чувстваше се унижена, но осъзнаваше, че поставя Мат в ужасна ситуация. Не искаше да му причинява това.

Раменете на Мат се отпуснаха.

Трой погледна към двамата и каза:

— Ще изчакам отвън. Кажи ми какво решаваш, Ерда.

Те наблюдаваха как той излиза от стаята и изчакаха да чуят звука от затварянето на входната врата.

— Как те нарече той? — попита Мат.

— Ерда. Това е истинското ми име — каза тя.

— И никога не си ми казвала?

— Не мислех, че е важно.

— За мен е важно — каза Мат и изглеждаше наранен. — Искам да зная всичко за теб, Ингрид.

— Обещавам, ще ти разкажа. Но точно сега трябва да отида и да спася сестра си, Мат. Искам да я видя отново. Не искам да умре. Трябва да разбереш! Не става дума за Трой. Става дума за това да върнем Фрея обратно.

— Разбира се, знам. Просто… не толкова за рождения ден на Маги, а по-скоро, защото искам да ти помогна. Искам да дойда с теб през тези портали или каквото и да е там. И зная, че няма да ми позволиш. Аз те приех в живота си, но ти няма да ме допуснеш в своя.

Те се взираха мълчаливо един в друг. Ингрид осъзна, че това, което той казваше, беше напълно вярно. Тя го беше изолирала от тази страна на живота си.

— Иска ми се да можеше — прошепна тя. — Но…

— Може да не съм магьосник или каквото и да е там, но съм опитен полицай и детектив — каза той и лека усмивка се появи в ъгълчетата на устните му.

— Но тогава кой ще заведе Маги на „Четирите сезона“ в театъра? — попита тя, когато го прегърна силно.