Лийла Мийчам
Розите на Съмърсет (18)

17.

Сайлъс не можеше нито да спи, нито да яде. Рано сутрин излизаше да язди дълго, посред нощ тръгваше на разходка. В тихите часове, в ледения студ, докато Пътят на плантациите спеше, той мислеше, молеше се за прозрение и напътствие как да постъпи. Оставаха четири дена до края на двете седмици, които му бяха дадени да вземе решение, а той бе точно толкова далече от въпросното решение, колкото и в деня, когато Карсън Уиндъм предложи изход от проблемите и на двамата.

Майка му не спираше да се суети около него.

— Касандра е направила любимия ти пай, Сайлъс. Защо не ядеш?

Годеницата му беше пребледняла от тревога.

— Знам, когато нещо те тревожи, любими. Какво има? Моля те, кажи ми.

Джереми, който го познаваше по-добре и от брат, се опита да поговори с него.

— Нещо те яде отвътре, приятелю. Готов съм да те изслушам, когато решиш да споделиш.

А пък брат му — недосетлив, нечувствителен, ограничен — го наблюдаваше отстрани.

— Сайлъс, каквото и да не е наред, то започна в мига, в който Карсън Уиндъм излезе от хола ни. Какво е направил? Да не би да ти е предложил ръката на дъщеря си?

Морис се изсмя на шегата си, докато Сайлъс, без да се усмихне, се извърна от страх, че брат му ще прочете истината в очите му.

Каруците все още очакваха купувачи, подредени край обора, но сега вече броят им се беше увеличил с две. И останалите наематели се бяха отказали да се включат в кервана, ново развитие, което накара Джереми да изпрати бележка, в която пишеше, че е разбрал източника на проблема, който го измъчва, и настоява да се срещнат, за да го обсъдят. Приятелят му чакаше в хола на „Куинскраун“, когато Сайлъс, приключил със задълженията си на управител, влезе при него и застана пред камината. До Коледа оставаха два дена и къщата ухаеше на готвено и бор. Сайлъс се надяваше да стане чудо и затова не бе споделил с приятеля си, че може да му се наложи да се откаже от участие в кервана.

— Струва ми се, че се досещам какво те измъчва, Сайлъс — започна Джереми. — Пари, нали? Нямаш пари за пътуването.

Отчаяният Сайлъс прокара ръка през гъстата си черна коса.

— Май да, Джереми — призна той. — Не ти казах, защото разчитах на заем, а с парите от наема и продажбата на каруците, щях да разполагам с предостатъчно, за да стигнем до Тексас и да си осигурим начало, но всичките ми планове се провалиха. Не мога да заведа Лети в Тексас с празни джобове.

Разтревоженият Джереми се приведе напред.

— Дори не искам да мисля за заминаване в Тексас без теб, Сайлъс. Това е мечта, която ни крепи години наред. Вече сме започнали осъществяването на плановете си. Забрави за гордостта си и позволи на семейството ми да ти помогне.

— Не мога, Джереми — поклати глава Сайлъс. — Благодаря ти за предложението, но категорично отказвам. Да дължиш пари на най-добрия си приятел не е начин да се впуснеш, в каквото и да е начинание. Знаеш го не по-зле от мен. Ако беше на мое място, ти щеше ли да ми позволиш да ти помогна?

Джереми изви поглед към огъня.

— Сигурно нямаше. Би ме оставил да дам живота си за теб, ти би направил същото, но господ да ни пази да дължим пари един на друг. Това… неизречено споразумение между семейства Уоруик и Толивър е започнало още в Англия в края на Войната на розите, нали знаеш, когато родовете Ланкастър и Йорк решили да споделят ключа за кралството, стига да не отварят кесиите си едни за други.

— Това е наследството ни, Джереми. Нито да вземаме, нито да даваме заеми.

Приятелят му го погледна разтревожено.

— И какво ще правим тогава? Има ли изобщо надежда? Предполагам, че Карсън Уиндъм ти е отказал. Затова ли беше дошъл преди две седмици? Затова ли ти изглеждаше така, сякаш ти е издадена смъртна присъда?

— Все едно наистина я издаде — отвърна Сайлъс и стана, за да се приближи до един от високите прозорци на хола. Напоследък не го свърташе дълго на едно място, не можеше нито да стои прав, нито да лежи. Нервите му бяха опънати до скъсване. Дали да каже за предложението на Карсън Уиндъм? Какво ли щеше да си помисли Джереми за най-добрия си приятел, ако разбере, че обмисля подобна възможност? Всеки от тях уважаваше другия заради твърдостта на характера и последователността. Макар че понякога възгледите им бяха различни, те не се караха дори когато се захващаха с нещо, което със сигурност водеше до противоречия. Като момчета, двамата правеха заедно канута, салове и къщички на дърветата; замисляха как да изкарат джобни пари; обмисляха разходки, как и кога да отидат на лов или риболов. Като мъже, инвестираха еднакви суми, грижи и обучение в коне за надбягвания, харесваха едни и същи момичета, създадоха комитет от двама, когато трябваше да се реши как да преместят паднало на пътя дърво или да построят мост, който да свърже плантациите на съседите.

Бащите им, а сега и Морис, оставяха „момчетата“ да решат как да се справят, когато ставаше въпрос за именията.

Ако обаче Сайлъс приемеше предложението на Карсън, щеше ли Джереми все още да иска да пътува с него до Тексас? Щеше ли да се примири, че водачът на кервана е предал жената, която обича, за да осъществи мечтата, която двамата споделяха? Ако приемеше условията на Карсън, щеше ли Джереми да прояви разбиране, да приеме, че Сайлъс е постъпил правилно?

— Значи няма никаква надежда? — повтори Джереми въпроса си с тъга и съжаление. — Абсолютно всички възможности ли премисли?

Сайлъс продължаваше да гледа през прозореца, разкъсван от мъка, сякаш бе запратен в ада. Завъртя се рязко и се отправи към масичката с напитките.

— Имам една възможност — рече той и вдигна запушалката на гарафата с уиски. Бе едва четири следобед. Джереми повдигна леко вежди.

— Каква? — попита приятелят му и поклати глава, когато Сайлъс му предложи напитка.

Сайлъс си наля и седна пред камината.

— Оказа се прав за Сара Конклин — рече той. — Била е много прикрита жена. Майкъл Уиндъм открил, че е посредник в Тайната железница. Изпратили са я да си върви и повече няма да се върне като учителка в Уилоу Гроув. Още не съм съобщил на Лети.

— Мили боже! — възкликна Джереми. — Как е разбрал Майкъл?

Сайлъс му разказа каквото знаеше. Беше почти сигурен, че Карсън е пропуснал неприятните подробности от историята.

— Горкото момиче — подхвърли Джереми. — Дано Майкъл и хората му да не са били груби с нея.

— Карсън не каза нищо по въпроса.

— Джесика знае ли?

Сайлъс вдигна чашата към устните си.

— Знае. Тя е част от цялата работа.

Джереми изпъна гръб.

— Какво?

Сайлъс довърши разказа за участието на Джесика.

— Баща й е много сърдит заради това — каза накрая. — Толкова й е ядосан, че иска да се отърве от нея. Затова дойде при мен онзи ден. Има нужда от помощта ми.

— Твоята помощ ли? Как би могъл да му помогнеш?

— Иска да се оженя за дъщеря му и да я заведа в Тексас.

Джереми застина на място и нетрепващият му поглед напомни на Сайлъс за едно време, преди много години, когато ловяха риба на двата противоположни бряга на езерото. Джереми го наблюдаваше от отсрещната страна със същия безизразен поглед и Сайлъс скоро разбра какво е привлякло вниманието му. Една мечка бе дошла да лови риба нагоре по течението, дотолкова погълната от заниманието си, че не бе забелязала Сайлъс. Присвитите очи на Джереми разкриха две възможности пред него. Дали да се качи на кипариса, където щеше да е в безопасност, или да рискува живота си и някой крайник, като хукне към свободата. Сайлъс рискува и се втурна сред дърветата, далече от мечката. Сега се чувстваше в подобно положение. Ако останеше, щеше да е в безопасност, но с вързани ръце. Въпросът бе дали да рискува подобна огромна загуба. Онзи ден на езерото Джереми не го беше изоставил. Дали щеше да подкрепи Сайлъс и сега, ако приятелят му приемеше предложението на Карсън.

— Шокиран съм — призна простичко приятелят му.

— Виждам. Сега вече искаш ли чаша уиски?

— Ти какво му отговори? — полюбопитства Джереми, докато Сайлъс наливаше напитката.

Сайлъс отбеляза с благодарност, че приятелят му не каза като мнозина: „Ти, разбира се, му отказа, нали?“.

— Обещах му да си помисля — призна Сайлъс. — Казвам ти сега, Джереми, каквото и да си помислиш за мен, че обмислям и този вариант. Карсън Уиндъм ми предложи изход.