Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (95)

94.

Библиотеката имаше излаз към терасата и веднага щом Мак потъна в сън, аз отворих плъзгащата се стъклена врата. Знаех, че не бива да излизам навън, но имах нужда да проясня мозъка си. Исках още веднъж да обмисля плана си, да претегля още веднъж главното основание, на което разчитах да се измъкнем безнаказано от ситуацията.

Ъгловата тераса бе силно издадена навън. Независимо дали човек гледа на изток към фара или на запад към града, окото не съзира нищо друго, създадено от човешка ръка. Със своята необятна и хладнокръвна красота нощният пейзаж на Монток може да те накара да се почувстваш незначителен като муха, залепена за стъклото на прозореца. Но в онази нощ космическият мащаб на пейзажа ми действаше утешително. А звездите бяха просто ослепителни.

Може би най-приятният страничен ефект на ясното мислене в перспектива е, че ти помага да заспиш. Изтегнах се на кедровите дъски и след секунди потънах в сън.

Изведнъж се събудих, долавяйки стъпки в другия край на терасата.

Беше твърде късно да бягам. Седнах и се вторачих в непрогледната тъмнина. Може би това беше ФБР. Един дълбок, страшен глас ей сега щеше да ми нареди да легна по корем и да сложа ръцете си зад гърба.

Надявах се, че ясно сме дали да се разбере, че няма да нараним никого от заложниците. Не беше необходимо агентите на ФБР да ме застрелят в мига, в който ме забележат. Едва се сдържах да не извикам: „Не стреляйте!“.

Усетих лекия парфюм на Полин, преди да я видя.

— Пълно безумие е да идваш тук — казах й аз, когато тя изплува от тъмнината.

Но не го казах много убедително. Реших, че си е мислила за същото нещо, за което мислех и аз: че дълго време занапред това щеше да е последната ни нощ заедно.

— Навярно съм обезумяла — каза тя.

— Е, дошла си където трябва.

Полин легна и се притисна до мен. За няколко минути аз забравих всичко друго, освен колко ще ми липсва в близкото бъдеще. Тази мисъл ми причини силна болка.

— Не исках да става така, Полин, момичето ми. Наистина се радвам, че се върна от Ню Йорк.

— Знам, Джак. Дай сега една целувка на момичето.