Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (84)

82.

Старите ми приятели се скупчиха зад млекарския камион като деца около коледна елха. Отворих скърцащата задна врата и скочих вътре. Започнах да махам лепенките, с изключение на тези на китките им.

— Как можеш да се отнасяш с нас по такъв начин! — възкликна Кемпиън, когато махнах лепенката от устата й. — Та ти беше гост в нашия дом.

— Е, сега ти си ми гост — отвърнах аз.

Триша Пауъл намери отдушник на гнева си, като процеди, сочейки изцапаната си вечерна рокля от черно кадифе:

— Това е Армани, животно такова.

Бари Нюбауър не проговори, след като свалих лепенката от устата му. Надникнах в стоманените му очи и разбрах, че е прекалено зает да крои планове как да се измъкне, за да хвърля приказки на вятъра.

Франк Волпи само ми каза: „Ти вече си мъртъв!“, и в неговите уста тази заплаха прозвуча много убедително.

Докато ние с Фентън им помагахме да слязат от камиона, Марси извади няколко плажни стола. Ханк докара количка за сервиране, върху която бяха строени две редици прозрачни предмети: в едната имаше неразопаковани спринцовки за еднократна употреба, в другата — 100-милилитрови епруветки.

Бари Нюбауър продължи да ме гледа злобно, докато съобщавах някои добри и някои лоши новини.

— След няколко минути ще можете да влезете в къщата и да се настаните удобно. Но преди това този човек, който е дипломиран медик, ще вземе кръв от всички вас, с изключение на господин Монтроуз. Нищо няма да ви обяснявам, затова, моля, не питайте.

Работата не вървеше добре.

— Само някой да ме докосне с игла, ще го съдя! — изкрещя Том Фицхардинг.

Припомних си снимките, на които той и жена му бяха заедно с Питър. Брат ми трябва да е бил едва шестнайсетгодишен.

Шумно зашлевих Фицхардинг през лицето. Звукът накара всички да млъкнат. А и аз се почувствах по-добре. Фицхардинг и жена му определено не ми харесваха и имах основателни причини за това.

— Веднага щом приключим с тази неприятна процедура, сте свободни да влезете вътре — повторих аз. — Можете да вземете душ, да се преоблечете и даже да подремнете. Но независимо от това дали ще ни съдействате или не, никой няма да влезе в къщата, докато не приключим с това.

— Малък мерзавец! — каза Стела Фицхардинг.

Наведох се към нея.

— Знам всичко за теб и Питър. Млък, дяволите да те вземат!

— Трябва да взема душ. Можете да започнете с мен — предложи Триша Пауъл и седна на един от столовете. Уморено протегна ръка.

След това нещата потръгнаха удивително гладко. Ханк и Марси взеха по 90 мл кръв от всеки от гостите и сложиха етикетчета на епруветките. После заложниците бяха въведени в къщата в почти завършеното крило за фитнес и спортни забавления. На пода бяха наредени съвсем нови дюшеци. Разбира се, беше им позволено да ползват банята. Дори осигурихме кафе и кифлички. И обилно количество мляко с гарантиран органичен произход.

— Опитайте се да поспите — посъветвах ги аз. — Денят ще бъде дълъг.