Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежната къща (21)

18.

На следващата сутрин след погребението на баща ми се събудих с махмурлук. Към единайсет реших да отида да видя Дана, отчасти да й се извиня, задето не й бях обърнал достатъчно внимание предишния ден, но най-вече защото имах нужда да поговоря с някого. Знаех, че родителите й са все още извън града, иначе едва ли щях да отида у тях.

Какво ще кажете за тая „виличка“, за която семейство Нюбауър се бяха изръсили с 40 милиона? Истинска ли беше, или това беше замъкът Мандерлей? Не можех да вляза в имението, без да се сетя колко много Дана обичаше къщата и петте хектара, върху които се разполагаше. Че какво да не му харесваш на това имение? Величествената къща в джорджиански стил, заобиколена с ябълкови градини? Двата великолепни басейна: един — декоративен, за душата, и друг — за удоволствие на тялото? Традиционната градина с рози? Моравата в английски стил? Витата алея за коли пред къщата, която явно беше направена само за суперлуксозни коли и за никакви други?

С мотоциклета на Питър стигнах близо до гаража, спрях мотора и паркирах на едно закътано място. Макар че обикновено бивах добре приет в къщата, изпитах някакво странно неприятно усещане. Опитах се да се отърся от него, но не можах.

Дочух шум откъм единия от басейните.

Хвърлих поглед към „северния басейн“, както го наричаха в семейството, басейна за къпане, и застинах на място. Стомахът ми се сви на топка. Дана излизаше от басейна, облечена със страхотен бански костюм, за който й бях казвал, че ми е любимият. Капчици вода проблясваха по кожата й и по черната ликра на бикините прашка.

Тя пристъпи на пръсти по натруфените, ръчно рисувани плочки и се приближи до един от шезлонгите на кремави и яркосини райета. Усмихна се, наслаждавайки се на топлината на слънцето.

Не можех да повярвам на очите си. Не друг, а самият Франк Волпи се беше разположил на един шезлонг. Най-гадното беше, че Франк не изглеждаше съсипан от изключително трудната си работа на детектив. Той беше спокоен, добре загорял и изпълнен с енергия, също като Дана.

Тя седна до него на шезлонга, продължавайки да се усмихва. Сложи мокрите си длани върху корема му и Франк игриво я улови за китките. Привлече я върху себе си и тя притисна устните си в неговите. Докато се целуваха, виждах само русите коси на тила й и как неговите ръце развързват връзките на банския й костюм.

Исках да извърна поглед, да се махна оттам, дявол го взел, но преди да успея да помръдна, целувката свърши.

Дана погледна над рамото на Волпи и със сигурност ме видя, преди да се измъкна крадешком, да се кача на мотоциклета и да потегля за там, където ми беше мястото.