Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (39)

38.

Джак Фиг седеше в офиса на Линет и пиеше кафе, докато я чакаше да приключи с телефонния разговор, започнал с неговото пристигане. Наблюдаваше я внимателно, както често се случваше, и установи, че отдавна не бе изглеждала толкова добре. Беше сигурен, че завръщането на Ем в Лондон имаше връзка, така се чувстваше по-малко самотна. Слава богу, че двете с Ем не бяха ранени при експлозията. „Само няколко драскотини“, бе обяснила Линет.

Загледа се в камината, където огънят гореше, както винаги. Тази сутрин му се зарадва. Беше първи май, валеше като из ведро, доста студено и ветровито. Пролетен ден, няма що, помисли си той.

После вдигна очи към портрета на прабабата на Линет — Ема Харт, жена, която той дълбоко бе уважавал, уважаваше и досега. През последните няколко дни често мислеше за нея. Сети се за времето, когато бе решил да напусне „Хартс“, защото искаше да създаде своя фирма. Отначало Ема се бе борила срещу това, после се разкая и мъдро му предложи компромисен вариант. Тя щеше да подпомогне финансово фирмата му „Джак Фиг Интернешънъл“, а „Хартс“ щеше да стане първият му клиент.

Споменът за това колко хитро и находчиво бе подходила, го накара да се усмихне. Вторият му клиент беше Блеки О’Нийл с „О’Нийл Хотелс Интернешънъл“, третият — сър Роналд Калински с „Калински Индъстрис“. Не му бяха нужни други клиенти с тези три клана, стана шеф на охраната на трима магнати и три преуспяващи фирми. Тя бе съумяла много ловко да го обвърже най-много със своята фирма при изключителни условия. Един ден, години по-късно, тя му бе дала документ, с който му прехвърляше изцяло собствеността върху фирмата му. Той бе пожелал да й върне първоначалната инвестиция, но тя му обясни, че това бил бонус за неговата лоялност и нищо не й дължал. Но не беше съгласен. Дължеше й всичко — живота, който имаше днес, и живота, който Саймън си бе изградил с негова помощ.

Линет така приличаше на нея, и то не само физически. Тя също беше толкова сърдечна и чаровна, умна и изобретателна, но и изненадващо безмилостна, когато беше необходимо. Изпитваше облекчение, че тя успяваше да се справя с мъката си. Внезапната смърт на Джулиан Калински преди две години я бе повалила. Беше шок за всички. Джулиан бе починал от инфаркт, едва прехвърлил трийсет години, при това беше човек, който не е боледувал нито ден през целия си живот.

Някой почука на вратата, рязко я отвори и Ем влетя задъхана в офиса. Изпрати въздушна целувка на сестра си, спусна се към Джак, седна до него на канапето и го целуна по бузата.

Тя се облегна и заговори:

— Видя ли каква бъркотия? „Кафезът“ е буквално съсипан, Джак. Не можах да повярвам. Отървахме се на косъм. Само си представи и другите две бомби да бяха избухнали. Щандът за спално бельо щеше да бъде разрушен, а вероятно и този офис.

— Не вероятно, Ем, а съвсем сигурно. Щеше да стане огнен ад с тази дървена ламперия — въздъхна Джак и се загледа в красивия полиран дъб по стените още от времето на Ема. — Толкова се радвам, че двете сте добре. Имахме добър джос поне в това.

— Добър джос? — повтори учудено Ем.

— Добър джос означава добър късмет. Това е китайски израз и означава добър късмет. — Той бръкна в джоба си, извади красив нефритен идол и й го показа. — Даде ми го един приятел като талисман, за да ми носи късмет. И вие с Лин сте го имали тази седмица.

— Знам, че си говорил с Линет и Саймън по телефона през последните няколко дни, така че сигурно си разбрал. Предполагам, че тази сутрин Саймън те е информирал?

Джак кимна.

Ем го погледна проницателно:

— Не намираш ли за странно, че нито една терористична група не пое отговорност за атаката на „Хартс“? Те нали обичат да го правят? Да се представят?

— Невинаги. Но съм съгласен с теб. Откровено казано, очаквах някоя групировка да го направи.

— Така или иначе ние отново работим — заяви весело Ем. — Предполагам, защото направихме така, че всички да разберат, че магазинът е изцяло проверен, етаж по етаж. Освен това увеличихме охраната. — Тя повдигна черните си вежди: — Едва се промъкнах тази сутрин с толкова много охрана. Шарят навсякъде. Благодарение на Саймън. Но да говорим за друго. Как беше в Хонконг, Джак?

— Интересно — отговори безгрижно той. — Все така си е едно от най-невероятните места в света.

— Бих искала да отида там някой ден, но само ако и ти си там. Никой не го познава по-добре от теб и съм сигурна, че ще прекараме страхотно.

— Само ми кажи кога — усмихна й се той, въпреки мрачните си мисли. Тъмнокоса ирландка, помисли си той, докато я наблюдаваше. С това тя беше препратка към Блеки О’Нийл и към Ема Харт.

— Съжалявам. Беше неотложен разговор — извини се Линет, когато най-после затвори телефона и се присъедини към тях.

Ем скочи и двете сестри се прегърнаха. Линет я отдалечи от себе си и промълви:

— Знам, че напоследък го казвах много пъти, но ще го кажа отново: много съм щастлива, че се върна в Лондон.

— Аз също, Лини.

Както обикновено Линет седна на стола пред камината. Джак знаеше, че тя е зиморничава като прабаба си и обичаше това най-топло местенце в стаята. Тя му се усмихна извинително:

— Съжалявам, че трябваше да проведа този разговор, като пристигна, но беше важно.

— Няма проблем. Все пак искам да обсъдя нещо изключително сериозно с вас, двете, и ще е добре да помолиш Кони да не прехвърля никакви телефонни разговори. Моля те, Линет.

Доловила мрачния му тон, тя го изгледа учудено, но отиде до бюрото си, обади се на личната си асистентка по интеркома и се върна пред огъня.

Линет попита:

— Това има ли нещо общо с пътуването ти до Хонконг, Джак?

— Има. Както знаеш, ходих да се срещна с мой стар приятел, също и на майка ви — много добър и лоялен приятел, банкера Ченг Уен Ли. Той пожела да поговорим конфиденциално, на четири очи. Много е предпазлив и не искаше да говорим по телефона, нито да ми праща писма или електронни съобщения. — Джак замълча и забеляза, че Линет и Ем го гледат напрегнати.

— Уен Ли имаше новини за мен. Оказаха се лоши. За всички нас. — Той замълча и после каза тихо: — Джонатан Ейнзли е жив.

— Не е възможно! — провикна се Линет и смаяна, зяпна Джак, клатейки глава в опит да отрече онова, което бе чула. — Всички знаят, че той загина в ужасната катастрофа. — Гласът й се пречупи, като изричаше последните думи.

— Явно не е така. Според Уен Ли съпругата му го е завела в клиника в Швейцария.

— Джак, това не може да е вярно! Просто не може! — пресекливо възкликна Ем. — Имаше погребение, всички знаем това. О, Боже мой, било е фалшиво погребение? За да ни изиграят? — Бледа като тебешир, Ем го гледаше с облещени от ужас черни очи. — Тази кучка беше лоша новина от мига, в който влезе в живота ни. Тя е зла и отмъстителна колкото Ейнзли. Мрази всички ни.

Линет се опитваше да преодолее шока и се поинтересува:

— Откъде Уен Ли знае, че Ейнзли е жив? Видял ли го е? Разпознал ли го е? Може да е просто някаква странна история, измишльотина.

— И аз си помислих това, Лин, но Уен Ли го е виждал, макар да твърди, че сигурно и аз не бих го познал, толкова бил променен.

— Тогава откъде е сигурен, че това е нашият злонамерен братовчед? — включи се Ем. — Може да е някой натрапник.

— Зададох същите въпроси на Уен Ли, повярвай ми, Ем, защото ми изглеждаше невероятно. Страхувам се, че той ми даде отговори, които трябваше да приема. Първоначално Уен Ли не е разпознал Ейнзли. Подозирам, че е претърпял много пластични операции, сигурно заради изгарянията от катастрофата. Но Уен Ли е разпознал гласа му — много специфичен, много изискан. Каза също, че очите, орловият му нос и високият ръст потвърждавали самоличността му. Уен Ли си спомня и кестеняворусата коса на Ейнзли. Освен това накуцвал и се подпирал с бастун.

— Как, по дяволите, го правят? — учуди се на глас Ем и се обърна към Джак. — Къде е клиниката? В която Ейнзли е бил лекуван?

— Уен Ли не знаеше, но поръчах преди седмица на един от европейските ми сътрудници да проучи. Снощи се чухме. Ейнзли е бил в клиника „Вендкетерн“ в Цюрих. Стоял е там цяла година, а през следващата е постъпвал само за определени периоди. След това шест месеца е бил приходящ пациент. Бил е лекуван в клиника „Вендкетерн“ общо три години, като през цялото време е пребивавал постоянно в Цюрих.

— А сега живее в Хонконг? — предположи Линет.

— Така мисли Уен Ли, защото все още поддържа апартамента, който купил през 1970. Тогава се е заселил в Хонконг, след като дядо ви Дейвид Еймъри го е уволнил, а майка ви го е прогонила от семейството, защото крадял от „Харт Риъл Истейт“ — фирмата, която управлявал. В Хонконг имал добър джос, натрупал състояние от сделки с недвижими имоти във времена, когато това било възможно. Според Уен Ли сега Ейнзли е милиардер.

— Защо Уен Ли се е срещнал с него? Имам предвид, какво е наложило това? — Линет се наведе към Джак. — Да не са били приятели преди? Или пък колеги? Какво?

— Както знаете, Уен Ли притежава една от най-старите частни банки в Хонконг, наследена от баща му. „Чайна Ченг Прайвит Банк“ е високо ценена, всепризната. От много години тя работи с много хора, включително с майка ви, а преди това и прабаба ви. Имал е делови отношения и с Ейнзли. Но никога не се били приятели. Всъщност Ченг никога не го е харесвал. Уен Ли ми каза, че преди десет дни е получил покана за среща с Ейнзли чрез посредник.

— Сигурно се е втрещил! — прекъсна го Ем.

— Напълно! — кимна Джак. — Не е могъл да повярва. Всички смятахме, че е мъртъв, загинал в автомобилна катастрофа във Франция и погребан. Бил е изключително озадачен, но е знаел, че трябва да проучи въпроса заради мен и заради семейство Харт.

— Каква клопка, а? — промърмори Линет на себе си. Опитваше се да запази спокойствие, но вътрешно цялата се тресеше, защото разбираше какво подозира Джак.

Той свъси вежди:

— Мисля, че си права, Линет. Според мен зад всичко това стои съпругата му Ангарад. Когато са я повикали във френската болница, тя е разбрала, че Ейнзли е все още жив и е решила да го премести в швейцарската клиника. По-късно й е дошла идеята за погребение. Искала е да ни измами.

— Но защо? — възнегодува Ем.

— Ейнзли иска вендета за майка ти — обясни й Джак. — Той е убеден, че тя е получила магазините „Хартс“ чрез завещанието на Ема, защото е упражнила голямо влияние върху прабаба ти. Това не е вярно, мога да гарантирам. Ема Харт винаги е имала намерение да остави магазините на Пола, затова раздели останалото си имущество и фирмите между другите си внуци. Джонатан Ейнзли преследва майка ти от години. Опита какво ли не, за да се добере до магазините, дори на един етап притежаваше много от акциите. Но огромната му, непримирима омраза към майка ти се дължи и на това, че тя го прогони от семейството. Така че има намесени много емоции.

— Все пак не разбирам — объркана, Ем гледаше ту към Линет, ту към Джак. — Защо Ангарад накара всички ни да повярваме, че съпругът й е мъртъв?

— За да ни прецака — възкликна Линет. — За да може Ейнзли да ни атакува, без да разберем, че е той.

— Да ни атакува как? — Ем се наведе към Джак. — Да ни убие? Джак, това ли има предвид Линет?

— Да, той използва други хора да свършат мръсната работа, разбира се. Върни се назад във времето. Не си ли спомняш бомбата в църквата Пенистоун Роял? Можеше да избие цялото семейство. Той е безскрупулен, алчен и жесток.

Ем бе ужасно пребледняла и енергично закима.

— Не съм забравила… — тя погледна към Линет и избухна в сълзи.

 

 

Само след няколко секунди Ем се овладя. Бръкна в чантата, извади носни кърпички, издуха носа си и избърса сълзите си.

— Съжалявам за това, приятели. Просто изведнъж много живо си припомних този ден. Много съжалявам — повтори тя и дълбоко въздъхна, като се сети за семейния дом в Йоркшир, който толкова обичаше — най-любимото й място на света.

Джак повиши леко глас:

— Вижте, казано накратко, наистина вярвам, че всички сте в риск. Майка ви, вие, двете, и сестра ви Теса. Вярвам, че Ейнзли е психопат и че иска да унищожи жените от рода Харт, особено по-известните.

— Ами братовчедките ни? — попита Линет.

— Не мисля, че те влизат в сметката. Всичко в болната глава на Ейнзли е заради Пола и тъй като не успя да я измами или убие за трийсет и пет години, сега е добавил вас, двете, и Теса.

— Ейнзли казал ли е това на Уен Ли? — запита се на глас Линет и после поклати глава. — Не, разбира се, че не би се издал. Той е измислил този сценарий, нали, Джак?

— Така е. Но приятелят ми каза нещо подобно. Според него Ейнзли е все така обсебен от желанието за отмъщение, не се е променил и Уен Ли дълбоко в себе си знае, усеща го със старите си кости, че отново ще започне атака.

— И ние ще сме главните мишени — заключи Линет. — Само от любопитство ще те попитам, Уен Ли приел ли е да прави бизнес с този негодник?

Джак неволно се усмихна, в този момент тя прозвуча точно като Ема — рязка и много гневна.

— Той е хитра лисица. Заявил е, че проявява интерес, голям интерес, но че трябва да помисли няколко дни. Идеята на Уен Ли била веднага да говори с мен, да ме информира и да ме попита дали за мен ще е от полза да има бизнес с Ейнзли.

— И ти какво му отговори, не че не се досещам — Ем му хвърли хитър поглед. — Казал си му да приеме, за да знаем какво става с Ейнзли, или не — по-скоро, за да имаме достъп до него. Права ли съм?

— Права си. Проблемът е, че Уен Ли не знае къде живее Ейнзли. Когато беше в Хонконг, отсядаше в апартамента си на връх Виктория, защото се фукаше колко е ценен и колко е красив. Но до миналата седмица не са го виждали в Хонконг от години, така че вероятно живее в Париж.

— Той продаде къщата си в Йоркшир — напомни Линет, — също и апартамента си в Лондон. Чрез Ангарад, естествено.

— Това са подробности — отбеляза Джак. — Вече съм пуснал един мой сътрудник да се занимава с имотите на Ейнзли. Скоро ще знаем къде се подвизава. Има още нещо, което е открил швейцарският ми агент. Ангарад има дете от Ейнзли, момиченце на около четири години.

Линет се разсмя злорадо:

— О, това направо го е довършило! Той винаги е искал син, наследник. Значи момиче, а? Е, явно такава е традицията в нашето семейство. Той сигурно го знае по-добре.

Ем се изправи, отиде до прозореца и се загледа в движението в Найтсбридж. След малко изрече бавно:

— Не ви ли се струва странно, че британската полиция, великата Скотланд Ярд и антитерористичният й отряд, френската полиция и нейните специални части не стигнаха далеч с разследването си на двете терористични атаки тук, в „Хартс“, и в хотел „Черният лебед“? — Тя погледна към Джак, после към Линет и продължи:

— Защото на мен така ми изглежда. Всичко затихна, понеже не откриха нищо. Възможно ли е тези атаки да са свързани с теб и мен, Линет? Отървахме се на косъм, но и двете знаем, че можехме да сме мъртви.

Линет я загледа смръщено, но не отвърна нищо.

Джак побърза да се включи:

— Вече мислих за това, докато бях в Хонконг, Ем. Чудех се и за случилото се с Лари. Дали не е имало покушение и срещу него, защото ти е съпруг? Възможно е.

— Съгласна съм. Но освен него пострадаха и други хора от снимачния екип.

— О, само трима, Ем — отбеляза Джак. — Лари ми каза, че са били натровени двама от операторите и организаторката. И какво от това? Ако искам да отровя някого от една група, бих включил и още един-двама, за да не събудя подозрения.

Ем кимна:

— Може би. Имаш ли план, Джак?

— Много идеи. Възнамерявам да ви оградя всички вас с голяма охрана.

— Но ние с Лари вече имаме двама гардове. Приятелят ми Джеймс Кардиган уреди това. Все пак, сигурна съм, че мама няма…

— Джеймс Кардиган ли каза? — прекъсна я Джак. — На четирийсет и няколко години, слаб, красив, със светлокестенява коса?

— Да, точно така. Женен е за приятелката ми Джо. Има голяма фирма, нещо от сорта на „Фиг Интернешънъл“, а преди е работил за МИ-6. Познаваш ли го? Лицето ти ми казва, че го познаваш.

— Да, изглежда е същият. Странно, срещнах го преди години в Хонконг.

Ем наостри уши и поясни:

— Джеймс и Джо са в Лондон още няколко дни. Всъщност, днес ще обядваме заедно. Линет щеше да ни придружи. Защо не дойдеш и ти?

— Бих искал, но вече обещах на Саймън да хапна с него. Имаме да обсъждаме доста неща, както можеш да се досетиш.

— Доведи и Саймън. Шест глави мислят по-добре от една, Джак. Едно знам със сигурност: няма да стоя и да чакам Ейнзли да ме убие! Имам идея и мисля, че трябва да я задействаме веднага.

— Каква е тази идея? — намръщи се Джак.

— Да намерим някого, наемен убиец или както там ги наричат. Да видим сметката на мръсника Джонатан, преди той да се добере до някого от нас. Или до всички нас. Обзалагам се, че Джеймс може да намери такъв човек. Имам много пари. Мога да платя лично.

Линет възкликна:

— Ем, ти май говориш сериозно!

— Разбира се, че говоря сериозно — изстреля Ем и прониза Линет с поглед. — Защо да не вземем нещата в ръце и да приключим? Да се отървем от този негодник още сега!

— Ние живеем по други правила — напомни й Линет.

— Правилата са създадени, за да бъдат нарушавани — отсече Ем. — Аз съм за тяхното нарушаване. Когато хората, които обичаш, са в опасност, правиш всичко възможно, за да ги предпазиш. Така бих постъпила аз. Така че забрави за правилата и погвай свинята. Защото той е точно това — ненормалник. Не искам да нарани съпруга ми, нито сестрите ми, нито майка ми. Нито пък мен. Хайде, Джак, да му видим сметката.

Джак, смаян от този изблик, се възпротиви:

— Още не, Ем. Първо да видим дали можем да го унищожим, без да стигаме до крайности.

— Сигурна съм, че не можем! — изсумтя тя и седна на дивана. — Понякога се налага да поемем по-големи рискове.

Джак остана загледан в нея известно време, все още стреснат от нейната решителност, от яростта и прямотата й, но не беше ли същата и Ема.

Странно как, но изведнъж си спомни, че Ем като момиче все се мотаеше около конете в конюшните на Пенистоун Роял, носеше им слама от плевнята, или почистваше и четкаше понитата. Думите сами изскочиха от устата му:

— Още ли имаш онзи страхотен кон? Как му беше името — Джипси?

— Джак! Боже! Само какво си спомняш. Да, още го имам, моя стар Джипо. — В главата й нахлуха спомени за инцидента от миналия март. Внезапно я прониза стряскаща мисъл, че може и да не е било случайно. О, Господи, не! Не! Не! Лошото нещо изплува в главата й. Тя зарови лицето си в ръце и се разтресе. Помисли си дали не трябва да им каже какво се случи, как беше нападната в гората, как се изплъзна от онзи мъж, наречен Барт.

Джак се взря в нея и възкликна:

— Ем, скъпа, какво има? Какво става? — Той я прегърна, а Линет стана, приближи се към дивана и прошепна:

— Ем, какво има?

— Той ме изнасили — изхлипа тя. — Онзи мъж ме изнасили, Джак.