Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (30)

29.

— Наричали я Булеварда на Великата армия, нали знаеш — каза Ем и се обърна настрани, загледана в Лари.

— Коя? — сънено попита той.

— Маргарета Зеле Маклеод.

— Коя, за бога, пък е тази? — понадигна той възглавниците си и я загледа въпросително.

— Била е известна като Мата Хари — екзотична танцьорка, получила псевдонима си заради невероятния брой армейски офицери, с които е спала по време на Първата световна война. Тя била demi-mondaine, което, както знаеш, е просто евфемизъм за проститутка.

— Защо ми разказваш това? — озадачи се Лари.

— Защото се сетих за нея. Живяла е тук, в „Плаза Атене“, известно време през 1917, точно в този апартамент.

— Шегуваш се! Това защо го казваш сега? Ясно, че не се шегуваш.

— Никак даже. Напуснала е в края на януари, преместила се е в друг хотел, където е била арестувана за шпионаж. Сътрудничила е на французите, но била обвинена, че е двоен агент, работила едновременно и за немците.

— Известната шпионка, сега си спомням. Веднъж съм гледал един стар филм за нея с Гарбо. Или май беше с Дитрих?

— И двете са се снимали във филми за Мата Хари. Но не е била двоен агент. Според британската МИ5 обвиненията срещу нея са били скалъпени. Така или иначе е била екзекутирана за измяна по-късно същата година. През октомври.

— Я ми кажи, Ем, откъде знаеш всичко това? — На устните му заигра нежна усмивка, той се наведе над нея и я целуна по челото, удивен, както винаги.

— Четох една книга за нея и си спомних някои факти.

— Разбирам, че имаш доста силна памет, а откъде си научила, че това е бил нейният апартамент?

— Портиерът ми каза. Попитах го кой е бил апартаментът й и той ми отговори: „Вие живеете в него, мадам“. Споменах му, че съм чела тази книга, казах заглавието. И познай? Той също я е чел. Преведена е на френски.

Лари добави през смях:

— Няма друга като теб, Ем, усещам, че като задаваш много въпроси, получаваш и много информация.

— Вярно е. О, Боже мой, Лари! Погледни часовника. Вече е осем и петнайсет. Срещата с Люк не беше ли в осем и половина?

— Точно така. Да действаме, сладурче. — Той скочи от леглото и подвикна: — Само да си плисна вода на лицето и да се среша. За две минути съм готов.

— Аз също! — отговори Ем и отиде към тоалетката. След като се среса и върза косата си на опашка, си сложи много лек грим и бледо червило. След няколко минути се беше облякла в бяло кашмирено поло, елече и широки панталони от черен сатен. Намери малката чантичка и обу сатенени обувки на висок ток в същия цвят.

— Готов ли си? — провикна се тя и се усмихна, като се обърна. Лари се беше облякъл в подобен стил — черни джинси, черен блейзър и снежнобяла риза с разкопчана яка. — Нали ти казах, че мислим еднакво — отбеляза тя.

— Виждам, а ти изглеждаш великолепно, момичето ми — и той я хвана за ръката и я поведе към асансьора по коридора. — Много съм облекчен, че не си от онези жени, които се гримират с часове.

— Наричай ме Бързакова. Приятно ми е.

След минутка вече слизаха от асансьора във фоайето. Беше точно осем и половина и Люк Хендрикс вече ги чакаше.

Размениха си прегръдки и целувки и Люк възкликна:

— Леле, и двамата изглеждате фантастично. Иска ми се да имах апарат.

— Не тази вечер, Жозефина — засмя се Ем и като забеляза обърканото изражение на Люк, обясни: — Това е известна фраза на Наполеон, казал го е на съпругата си.

* * *

Развеселени, тримата прекосиха „Галери де гоблен“ на път за бара. Наскоро ремонтиран в свежи тонове, лъскав, модерен, това беше най-популярното място в момента. При това пълно с хора.

Люк поведе Ем през вратата към отдалечения край на помещението. Тогава тя съзря Карес, седнала на масата заедно с Джеймс и Джо, и нададе възторжен вик. Втурна се напред, оставяйки Люк и Лари да я догонват.

Щом Ем се приближи към масата, Карес скочи с грейнало от вълнение любопитно личице.

— Пристигнах тази сутрин и нямах търпение да те видя — обясни тя сияеща.

— Не мога да повярвам, че си тук! — отговори Ем и прегърна червенокосата си приятелка, която все повече харесваше.

— Нямаше как да изпусна първото ти дефиле — заяви Карес. — Това е специално събитие.

Джо се изправи и я прегърна, последвана от Джеймс.

— Не искахме да пропуснем дебюта ти, затова дойдохме за няколко дни.

— Толкова съм щастлива и развълнувана, че ви виждам тук.

— Всъщност ние сме на сватбено пътешествие — обяви Джеймс много горд. — Оженихме се преди няколко дни.

— Поздравления! — щастливо извика Ем и седна. Тримата бяха много важни хора за нея, скъпи приятели. — Тази вечер ще празнуваме! Да пием шампанско, Лари. Карес, нали си спомняш Лари?

Лари се ръкува с Карес, поздрави я сърдечно и седна на масата. Обърна се към Ем и тихичко попита:

— Да им кажем ли нашата новина?

Ем замълча за миг, премисли и кимна:

— Защо не? През следващата седмица ще бъде обявена официално.

Всички впериха нетърпеливо погледи в Лари, който съобщи:

— Ние също се оженихме. В кметството на Ню Йорк точно преди да отпътуваме през декември. Направихме го тайно и бихме ви помолили да не го разгласявате още няколко дни, защото Кейт Морел иска да направи голяма сензация с тази новина в края на ревюто.

Всички обещаха да мълчат, тихичко ги поздравиха, а Люк подметна:

— Сигурно и никакви снимки?

— Не, разбира се! — Ем му хвърли закачлив поглед. — Тъй като се венчах със светлосиньото палто и шапчица на „Тремон“, няма причина да не ни направиш „сватбени“ снимки и да ги пуснеш следващата седмица.

— Каква малка умница си ми ти — изсмя се Люк.

— Не чак толкова малка. — Ем се пресегна и хвана ръката на Джо. — Толкова се радвам за вас. Вие сте съвършената двойка. Отново поздравления, не е ли чудесно, че четиримата ще празнуваме заедно тази вечер.

— Така е. — Изведнъж Джеймс смръщи вежди. — Страхувам се, че родителите ми няма много да се зарадват, като разберат, че сме го направили без тях. Те очакваха, че ще се венчаем в Англия. — А вашите как го приеха? — попита той, като гледаше ту Ем, ту Лари.

Ем трепна:

— Никога не съм знаела какво да мисля за реакциите на родителите ми. Май ме приемат като един вид чудак. Зарадваха се, но питат дали не искаме да повторим церемонията в Англия. Аз се съгласих и това ги устройва. Звучаха щастливи.

— А моите се бяха развихрили в монументална разправия, след като онзи странен малък мъж. Принцът на Уелс, обяви, че ще абдикира, за да се ожени за любовта на живота си Уолис Симпсън. И не ме питайте за какво беше кавгата. Всъщност и аз не знам. Но заради това бяха някак си разсеяни. Потънали в тяхната си драма. Все пак майка ми каза, че била сигурна, че съпругата ми е прекрасна и че аз съм бил голям късметлия.

— Може да се каже, че се отървахме — обобщи Ем.

— Поне засега — обяви Лари и махна на сервитьора да сервира виното и после се обърна към останалите: — Преди малко поръчах розово шампанско „Билекар-Салмон“ и ще го сервират всеки момент. Надявам се, че всички обичате розово шампанско?

— О, никога не съм опитвала — обади се Карес и се изчерви. — Но съм сигурна, че ще ми хареса.

— Запазил съм маса в „Реле Плаза“ в хотела. Много ни харесва там, а и кой би искал да излиза на този студ? С Ем замръзнахме днес.

— Това е любимото ми местенце — включи се Люк. — Аз плащам.

— О, не, не и този път. Аз съм на ред — възпротиви се Лари.

— Не се бийте, момчета — намеси се Ем и се зарадва, като видя сервитьора да носи шампанското.

След няколко тоста Лари се обади:

— Трябва да споделя с вас нещо невероятно, което научих от Ем. Една интересна история. Но нека тя да ви я разкаже.

— Каква интересна история? — попита Ем, като се правеше на разсеяна и го погледна любвеобилно над рамките на очилата си.

— Онази за Булеварда на Великата армия.

Ем избухна в смях и веднага разказа за Мата Хари. Всички я слушаха внимателно, с ококорени очи.

Когато свърши, Люк заяви:

— Слушай, хлапе, току-що ми даде страхотна идея за корица на списание. Което включва и теб, естествено. Харесва ми да те представям като различни известни жени, ще направя поредица.

Люк много сериозно обмисляше внезапно хрумналата му идея.

— Най-вероятно ще трябва да използваме перуки, но с грима ще е лесно. Някой добър художник би те преобразил като някои от най-известните жени, отсядали тук. Обзалагам се, че хотелът има архив.

— Разбира се — отвърна Ем. — Ще ти покажат албумите си. Тук са идвали много прочути филмови звезди. „Плаза“ е известен още като пантеон на света на висшата мода, тъй като всички известни дизайнери са разположени наоколо — на авеню „Джордж V“, улица „Франсоа I“ и авеню „Монтен“. Всъщност, Люк, идеята ти е страхотна. Макар че това е било правено и преди.

— Всичко е правено и преди — отсече Люк. — Няма нищо ново под слънцето. — Той замълча и я изгледа продължително. — Наистина ли мислиш, че тази идея е добра, Ем?

— Наистина. Попитай и другите.

Той нямаше нужда от повторна покана. Всички обсъдиха това хрумване, отпиваха от шампанското и се забавляваха много.

— Беше приятно — по-късно Люк сподели с Карес, докато излизаха от бара, прекосиха галерията, фоайето и влязоха през страничната врата на „Реле Плаза“.

* * *

Лари предпочиташе втория етаж на „Реле“ и Уърнър, салонният управител, ги поздрави сърдечно и ги поведе нагоре по стълбите, към една голяма маса в центъра. Щом се настаниха, разгледаха менюто и си поръчаха, Ем каза на Джо:

— Искам да ти покажа нещо. Нещо наистина специално. Ела.

Двете станаха и докато Ем избутваше стола си назад, забеляза тъжното изражение на Карес. Не искаше тя да се чувства изолирана и я подкани:

— Хайде, Карес! Искам и двете да видите това прекрасно произведение на изкуството.

Усмивката се върна на лицето й и Карес се изправи и ги последва по стъпалата към другата част на ресторанта. Имаше много хора, но Ем успя да се добере до бара.

— Само погледнете това. — Като застанаха близо до барплота, тя им показа едно пано на стената. — Този барелеф на Диана, богинята на лова, датира от трийсетте години на двайсети век. Намирам го за много красив и необичаен. Винаги съм се възхищавала от него, но наскоро е бил позлатен и изглежда по-хубав от всякога.

— Наистина е уникален — съгласи се Джо, — а барелефът всъщност е бил изваян направо върху стената, нали?

— Да. Харесва ми движението, което изобразява. Изглежда толкова… реален, с Диана и кучетата, които преследват елена.

Карес се съгласи:

— Ресторантът е изключителен. Видяхте ли онези два стъклописа на жени от двайсетте години на миналия век? Не ги бях забелязала, когато влязохме. Мисля… — Карес внезапно замлъкна и грабна ръката на Ем. — Не мога да повярвам, Ем — удивена зашепна тя. — Погледни ей там, към масата, където седи русата жена. Придружава я онзи ужасен тип Самсън, клиентът на Хауард Дарт. Този, дето ме притискаше да продам студиото. Той е измамник, също като Хауи.

Ем проследи погледа й и разбра, че е права. Наистина беше Самсън. Той бе забелязал присъствието й и ги наблюдаваше.

Ем повдигна рамене и каза на Карес:

— Не му обръщай никакво внимание, прави се, че не го виждаш, подмини го с вдигната глава. Следвай ме. — И тя тръгна напред с вирнат нос.

Карес се разстрои от всичко това, не й хареса начинът, по който той гледаше Ем. Тя неволно потръпна. Имаше нещо странно в този Самсън. Нещо зловещо.