Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (20)

19.

— Ако тези снимки послужат на всички ни така, както очаквам, това ще бъде само заслуга на Франки — заяви Люк Хендрикс и гледаше ту Карес, ту Ем.

Младият фотограф и двете жени седяха в кухнята до голямото студио и пиеха кафе, докато обсъждаха предстоящата фотосесия.

— Ама какво искаш да кажеш, Люк? Каква заслуга има Франки, той е… — Карес се спря насред изречението си, покашля се и довърши: — Него вече го няма.

— Защото именно Франки показа на Жан-Луи Тремон снимките на Ем, когато се срещнахме в Монте Карло. Снимахме там и щом те видя, Ем, направо беше на седмото небе. Мисля, че приликата ти с Одри много го впечатли и ентусиазира.

— Колко мило от страна на Франки — въздъхна Ем, разчувствана, че е мислел за нея и е бил толкова лоялен.

— Виждаш ли, спази обещанието си към теб — каза Карес и й се усмихна. — Такъв си е моят Франки, винаги може да се разчита на него и… — тя отново замлъкна, прехапа устни и тъжно прошепна: — Исках да кажа, беше.

Доловил унинието в гласа и, Люк бодро подвикна с шеговит наставнически тон:

— Чуйте ме сега, вие, двете! След около половин час Кейт Морел пристига с асистентката си и дрехите. Тя върти бизнеса на Тремон в Америка и той напълно разчита на нея. Ще донесе две палта, два ежедневни костюма с поли, две къси и две дълги вечерни рокли. От всичко това ще изберем шест тоалета за снимките. Така че най-добре Маргарит да се захваща с грима ти, Ем, а за косата ще решим какво да я правим, когато донесат дрехите, дали да я вдигнем, или да бъде на опашка.

Ем кимна и скочи от табуретката.

— Веднага се захващам, Люк, благодаря ти за всичко.

— Не съм направил нищо, поне засега — засмя се той и й смигна закачливо.

— Само един въпрос — продължи Ем, пренебрегвайки похотливата му усмивка. — Ти каза, че Франки е показал снимките, които ми направи, на Жан-Луи. И какво стана след това?

— Предполагам, Тремон е мислил известно време върху тях и след инцидента ми се обади в Париж. Вече си беше тръгнал от Ривиерата. Аз бях все още в Ница и вършех каквото трябваше — обясни Люк. — Жан-Луи каза, че искал да види снимките отново и ме покани да се срещнем в Париж. Със снимките, разбира се. И voilà!^[1] Реши да ги използва. Това е.

— Благодаря за обяснението — каза Ем и се усмихна на Карес. — Отново изглеждаш страхотно. Радвам се, че си по-добре.

— Аз също — отговори Карес. — Бях започнала да се чувствам състарена и депресирана с толкова черно. Затова тази сутрин реших — обратно към червеното или яркозеленото, или електриково-синьото. Така че се връщам към предишното си аз.

— Предполагам, че е и заради тези снимки — намеси се Люк. — Ще се скъсаме от работа, за да накараме Франки да се гордее с нас. Нали, Карес?

— Да, Люк! Той ни наблюдава, нали знаеш.

— Надявам се, сладурче. Дано ме напътства отгоре. — Люк прегърна Карес и се приближи към Ем. — Слушай, хлапе, кажи на Маргарит да ти сложи деликатен грим на очите и не искам широки, тъмни вежди. Да има намек за Одри, но не пълно копие. Съгласна?

— Съгласна, генерале! — засмя се Ем и забърза към гримьорните в дъното на студиото.

Люк наблюдаваше как се отдалечава, а после се обърна към Карес и каза:

— Искам да я направя звезда. Заради нея, заради себе си, заради теб и заради Франки. Той много искаше да я въведе в работата, да знаеш. Сега ние трябва да се захванем с това. В известен смисъл, тя ни е наследство.

Карес кимна и избърса бликналите от очите й сълзи.

— Франки ми каза, че никога не е виждал някой да се държи толкова естествено и спокойно пред обектива като Ем. Никога не е виждал дебютантка да има такъв професионален подход. Нарече я талантлива. Всъщност, подозираше, че е била обучавана като модел, но не иска да го сподели. Въпреки това съм съгласна с него. Ем наистина се държи уверено, има излъчване.

— Това е от възпитанието — заяви Люк. — Не знам откъде, за бога, идва, нито какво е семейството й, но има класа, а това е нещо, което не се придобива. То е по рождение.

Карес присви очи:

— Франки каза почти същото. Да ти призная, той толкова мислеше за нея, след като прояви снимките, че започнах да ревнувам. Дори му се разсърдих. Франки се опита да ме успокои, че било само професионално, че й се възхищавал като модел, че не се интересувал от нея като жена.

— Аз обаче се интересувам — прекъсна я Люк. — Не бих имал нищо против да се обвържа с нея. И да си призная, бих се радвал да се получи.

— Мисля, че тя се среща с някакъв актьор — подхвърли Карес.

— Кой?

— Лари Вон.

— Стига бе!

— Тя ми го каза.

— Но той не е някакъв си актьор, а истинска звезда! Мислиш ли, че е сериозно?

Карес повдигна рамене, направи учудена физиономия и продължи:

— Не знам, не мисля… — после го изгледа продължително. — Значи си падаш по Ем?

— Защо не, тя е страхотна.

— Много по-висока е от теб, Люк.

Той избухна в смях.

— Това няма значение, когато сме в хоризонтално положение.

— Люк! Дявол такъв! Обзалагам се, че нямаш шанс при нея. Не и ти.

— Ще видим! Междувременно ще ми помогнеш ли да примъкнем парижките декори в центъра на студиото, сладкиш? Ще е добре да започнем с „Шанз-Елизе“ и Айфеловата кула. Така иска Тремон, тези снимки да са с парижки забележителности.

— Алекс иска да ни помага при снимките, ще се появи скоро. Имаш ли нещо против, Люк?

— Не, разбира се, той е свястно хлапе. Предполагам, че всичко това вече е негово.

— Да, така е — отговори Карес, но реши да не пояснява, че Франки й беше оставил трийсет процента от целия комплекс. Това беше записано в завещанието му, в допълнението, което бе направил около три седмици преди да се сгодят. Тя толкова се развълнува, когато адвокатът й каза новината, че три нощи подред заспиваше с плач от мъка по Франки, най-добрия човек, когото някога бе познавала. Копнееше за него.

 

 

Карес остана смаяна, когато Кейт Морел и асистентката й Джанет Гордън пристигнаха. Двете жени бяха издокарани по последна мода, носеха обувки на висок ток „Маноло“, а бутаха закачалка, отрупана с дрехи в калъфи. Тя се зачуди защо не си водят някой млад здравеняк за тази работа.

Представи им се и им отвори двойната врата към най-голямото студио на Франки, където Люк щеше да направи снимките.

Люк и Ем се спряха до стойката и докато той местеше закачалките, предложи:

— Косата ти и без това е вързана на опашка, мисля да започнем с ежедневните облекла.

— Съгласна съм. Толкова ми харесват това светлосиньо вълнено палто и сивият костюм. О, само погледни тази черна вълнена рокля, Люк, каква фантастична линия. — Завъртя се към него и заяви:

— Винаги съм се възхищавала на дрехите на Жан-Луи. Много ми харесва идеята аз да ги представя, наистина.

— Страхотно. Радвам се, че мислиш така. Сега ела да се запознаеш с двете жени от магазина. Кейт Морел е доста властна, усеща се влиянието на Жан–Луи, но пък е много приятна — твърда, но добронамерена. Ще я харесаш. Но почакай само да видиш въодушевлението на лицето й, няма търпение да се срещне с теб.

Люк поведе Ем към двете жени в дъното на студиото, които ги очакваха.

— Кейт, Джанет, това е Ем — представи я Люк.

Трите жени се ръкуваха и Кейт ентусиазирано призна:

— Мисля, че ще изглеждаш прекрасно в дрехите на Жан-Луи. Изгарям от нетърпение да видя как ти стоят. — После се обърна към Люк: — Знам, че не обичаш да има публика, когато снимаш, но ми се иска да видим как Ем ще представи дрехите, преди да си тръгнем. Става ли?

— Разбира се, Кейт. Изобщо няма проблем. Сигурен съм, че ще бъдете впечатлени. Сякаш са създадени за нея.

— Да, прав си. Всички са от есенно–зимната колекция на Жан-Луи, бяха представена в Париж през юли. С Джанет донесохме също обувките, ръкавиците и аксесоарите, които вървят с различните тоалети. Джанет има списъка.

Асистентката й веднага го извади и го подаде на Карес, вече заела се да разопакова по-малките от тях.

Тя й направи знак да я последва до закачалката и започна да й обяснява:

— Светлосинята кръгла шапчица върви с това бледосиньо зимно палто, тъмнобежовите обувки — с кожените ръкавици. Ето сега, перлите са за черната ежедневна рокля, но също и за вечерната с черната дантела. Към всеки тоалет има обувки, ръкавици и всичко останало.

— Разбирам — кимна Карес. Като погледна списъка в ръката си, се усмихна: — Всичко е много ясно, Джанет, и това много ще улесни работата ми.

С уверен глас Люк заяви:

— Сигурен съм, че Жан-Луи няма да бъде разочарован.

— Нито аз — изстреля Кейт ентусиазирано, с широка усмивка на лицето. — Не бързай, Люк, работи си с твоето темпо.

— Започваме след няколко минути — обяви Люк. — Двамата с Ем забързаха към закачалката, откъдето тя взе синьото вълнено палто. Отправиха се към гримьорната, последвани от Карес, която носеше всички аксесоари.

Когато Ем се появи няколко минути по-късно, облечена с палтото, Кейт Морел веднага разбра, че тази млада жена е съвършена, истински победител. Подобие на Одри Хепбърн, нямаше никакво съмнение, но Кейт забеляза, че беше гримирана много дискретно. Очевидно Люк държеше тя да бъде себе си, а не нечие копие.

Кейт бе поразена от неповторимия начин, по който й стоеше палтото. Беше извито по врата, без яка, разкроено, с плоха на гърба с двуредно закопчаване в горната част и широки ръкави. А кръглата филцова шапчица беше съвършена. Джаки О, спомни си Кейт, носеше този модел шапки.

О, да! Това момиче наистина беше много специално, реши Кейт. Освен от чертите на лицето вниманието й бе привлечено и от тялото на Ем. Беше висока, особено с тези обувки, много слаба, стройна и необикновено елегантна. Движеше се грациозно и с привлекателна самоувереност.

— На модния подиум ще се чувства като у дома си — прошепна Кейт на асистентката си.

— Ще го превземе — отговори й Джанет. — Толкова е естествена, истинска находка.

Кейт кимна и в този момент разбра дълбоко в себе си, без никакво съмнение, че тази млада жена, която много загадъчно се наричаше Ем, ще стане голяма звезда. Новото лице на Жан-Луи Тремон, представи си тя заглавието в пресата. Щеше да се превърне в лицето на следващото им дефиле. Ем беше точно онова, което бяха търсили много отдавна. Тогава й хрумна, че Ем ще се прочуе в модните среди още преди да представи пролетно–лятната им колекция следващата година. Тя щеше да се заеме да я направи звезда веднага. Страхотна идея. Ако снимките на Люк станеха толкова хубави, колкото тя очакваше, щяха да ги използват незабавно. Това щеше да даде голям тласък на сегашната им колекция. Нова кампания, която да се върти около Ем.

Това ме въодушевява, реши Кейт. Вдъхновена съм от мистериозната Ем.