Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (21)

20.

Няколко дни по-късно Люк махна всичко от главното студио. Нямаше вече високи табуретки, стелажи, декори, помощни масички. Той искаше съвсем празно пространство и внесе шест увеличени до реални размери снимки на Ем.

Подреди в полукръг черно–белите изображения, на които Ем изглеждаше изключително елегантна и красива. Освети ги с три прожектора.

Дълго време стоя загледан в експозицията, накрая кимна на себе си, доволен от постигнатия ефект. След няколко секунди в студиото влезе Кейт Морел. Както обикновено, тя беше с безупречна прическа и изискан костюм на Тремон. Непосредствено зад нея вървеше митичният френски дизайнер — висок, елегантен, изглеждаше много по-млад от шейсетте си години, въпреки сребристите коси. Това се дължеше на стройната му фигура, свежия тен и искрящите кафяви очи.

Самият Тремон замръзна на място, щом съзря големите фотоси пред себе си. Приближи се, втренчил поглед, омагьосан, и си мислеше, че неговите модели никога досега не са изглеждали по-добре. Това момиче беше чудо.

Завъртя се, отиде до Люк, сграбчи го и го разцелува по двете бузи в типичен галски стил. На перфектен английски, с лек акцент, той каза:

— Браво, Люк, браво! Моите поздравления. — Посочи със замах големите постери и добави: — C’est magnifique, ah oui.^[1]

Люк засия.

— Радвам се, че харесвате представянето, Жан-Луи. Струва ми се, че снимките имат по-драматично излъчване, ако са в черно-бяло, не мислите ли?

— Фантастично, mon ami^[2], фантастично. — Когато Ем влезе в студиото, той се обърна и се запъти към нея. — Жан-Луи взе ръката й и я целуна, после й се усмихна сърдечно. — Приятно ми е да ви видя отново. Специални поздравления, снимките са невероятни.

— Всъщност, това идва от дрехите, господине — отвърна тя искрено. — Вие и Люк сте гениите тук, не аз.

— А, ласкаете ме, госпожице, ласкаете ме — отбеляза французинът и в тъмните очи проблесна очарованието му от нея. Харесваше я много, беше я ангажирал незабавно, още щом я бе срещнал преди няколко дни. Знаеше, че Кейт е права. Тя щеше да стане звезда. А за него и муза. Имаше несравним стил и класа.

Кейт бе очарована от фотосите. Хвана Люк за ръка и застанаха заедно пред тях:

— Какво ще кажеш да ги изложим в магазина ни на Медисън авеню? От средата на декември, за новогодишните празници? Ще бъдат оригинална експозиция.

— Вие с Жан-Луи можете да прецените най-добре. Предполагам, че ще послужат за реклама на новата колекция, която ще покажете в края на януари в Париж. Прав ли съм?

— Напълно и между другото искаме ти да заснемеш тази нова колекция, Люк, но това ще го обсъдим по-късно. Сега трябва да уговоря подробностите с Ем.

— Ще настоява всичко да мине през „Блейн“. Тя е лоялна към тях.

— Няма никакъв проблем. Но вчера ми каза, че би искала първо лично да се запознае с всички подробности, преди да се свържем с „Блейн“. Разбрах, че има сестра в Лондон, която притежава бутик, и иска да обсъди условията с нея, преди да включим агенцията.

Люк не можа да сдържи смеха си.

— Не съм изненадан — вметна той, като все още се кикотеше.

Кейт го изгледа с любопитство.

— Защо?

— Защото Карес винаги е казвала, че Ем е костелив орех по отношение на бизнеса. Но не ме разбирай погрешно, тя обожава Ем. Кой ли не би?

— Забелязах и разбирам защо, тя наистина е много приятна млада жена. Не бих я обвинявала, че иска консултация с по-опитната си сестра.

Кейт Морел закара Жан-Луи Тремон на летище „Кенеди“ за късния полет до Париж. Преди да тръгнат, бе отделила няколко минути да поговори с Люк и Ем. Влиятелна фигура в модния бранш и решителен човек, когато се захванеше с някой проект, тя му се посвещаваше изцяло, докато не постигнеше целта си. В случая главната й идея бе да направи Ем известна, преди да пуснат януарската колекция.

Тя обясни подробно всичко на Ем:

— Ще се наложи утре да се отбиеш в магазина, защото трябва да вземем точните ти размери. Жан-Луи вече е готов с част от новата пролетно-лятна колекция, но останалото ще бъде моделирано спрямо теб. Заради това дрехите трябва да са ти точно по мярка.

— После се обърна към Люк: — Ти също трябва да дойдеш, Люк, защото с Жан-Луи искаме да снимаш някои модели от линията пре-а-порте, с Ем, разбира се, защото имаме добър успех с конфекцията. Ще ги изберем заедно.

Уговориха се да се срещнат в магазина на Медисън авеню в два часа, а Кейт остана доволна от готовността им да сътрудничат.

Люк бе останал сам в студиото. Централното осветление беше изключено и в тъмнината само насочващите прожектори осветяваха шестте фотоса на Ем. Тя си бе тръгнала, а Карес почистваше кухнята. Когато се канеше да изключи прожекторите, отново бе привлечен от гледката.

Идеята да представи снимките по този начин бе спонтанна. Експозицията буквално бе взривила Жан-Луи, макар да нямаше нужда от убеждаване, защото още в Монте Карло бе останал очарован от снимките, които Франки бе направил на Ем.

Люк тихо въздъхна, като се сети за Франки. Ужасно му липсваше, всеки ден. Каква загуба. Фаталният удар на Гранд Корниш бе предизвикан от обичайното прекалено бързо шофиране на Франки. Но вина имаше и отсрещният шофьор, който също караше много бързо. Колко пъти беше предупреждавал Франки да кара по-бавно. Винаги го бе притеснявал състезателният му темперамент. Обичаше високите скорости и нищо не го плашеше.

Люк изключи единия прожектор и внезапно атмосферата в студиото се промени. Сенки плъзнаха по фотосите на Ем и добиха страховит, почти призрачен вид. Побиха го тръпки и по необяснима причина го завладя мрачно предчувствие за надвиснало нещастие. Притеснен, той се опита да се отърси от неоснователните си чувства, но не се получи.

Канеше се да изключи и втория прожектор, но се отказа. Вместо това се загледа в почти двуметровата Ем, облечена във великолепна вечерна рокля, и си помисли колко е прекрасна. Тя бе една от най-фотогеничните жени, които бе срещал, и беше убеден, че ще стане звезда — Кейт Морел щеше да се погрижи за това. Но това беше опасен свят, пълен с всякакви изкушения, слава в излишък, аплодисменти, стимулиращи егото, и медийно внимание, известност, купони и често дрога. Всичко това бе провалило много велики модели.

Пое си дълбоко въздух, като си напомни, че Ем беше практична, делова и здравомислеща. Беше почти сигурен, че щеше да си остане същата и въпреки това потръпна от тревожно предчувствие.