Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (19)

18.

Всеки път щом видеше Лари, независимо за колко кратко са били разделени, Ем усещаше вълнуващи тръпки, за пореден път зашеметена от тъмната му коса и тези невероятни сини очи.

И тази вечер не правеше изключение. Отключи вратата на апартамента му, влезе в антрето и дъхът й спря, като го погледна. Той стоеше на вратата на хола и я чакаше, невъобразимо красив в снежнобялата си риза, черен пуловер и панталони.

Усмихна й се, явно щастлив, че я вижда, и се приближи към нея. Тя му се усмихна на свой ред и се втурна към обятията му, преливаща от любов. Той я прегърна силно и промълви до лицето й:

— Толкова ми липсваше.

— И ти на мен — прошепна тя и отстъпи назад, за да го погледне.

— Защо си станал и си се облякъл? Когато излязох тази сутрин, те оставих болен. Не трябваше ли да си в леглото?

Той се разсмя, взе палтото й и го прибра в дрешника.

— Чувствам се много по-добре, ти ме излекува — отвърна той. — Пилешката ти супа сътвори чудо. Няма да е зле да я консервираш и продаваш. Аз вече ядох достатъчно от нея. Тази вечер ми се иска сочна пържола с пържени картофи. Запазих маса в „Двамата приятели“.

— О, супер, няма да готвя! — възкликна Ем и двамата отидоха в библиотеката, където огънят в камината пламтеше, а бутилка шампанско се изстудяваше в шампаниера на малката масичка.

— Колко странно, че си приготвил шампанско, Лари. Сякаш си знаел — започна Ем и се спря, като се сети, че не е възможно да знае за разговорите на Люк с Карес.

— Какво трябва да знам? — погледна я озадачено Лари. Той прекоси стаята, извади бутилката от леда и започна да сваля металното фолио около тапата.

— Че имам чудесна новина.

Той повдигна глава и й се усмихна.

— Виж ти, аз също, затова е и шампанското. Изчакай само да сипя по чаша и можеш да ми кажеш твоята новина, дамите винаги са с предимство.

Ем се приближи до него пред огъня, пое чашата, която й подаде, изчака да напълни своята и едва тогава рече:

— Ще се пръсна, ако не ти кажа! Толкова съм развълнувана, Лари.

— Тогава давай — усмихна й се той.

— Получих първия си ангажимент. Най-после! Ще направя снимки с Люк Хендрикс. Той има поръчка от Жан-Луи Тремон, френския дизайнер, и аз ще покажа неговите модели. Мисля, че нещата потръгват.

— Скъпа, това е страхотна новина! — усмихнат, Лари вдигна чашата си и я чукна в нейната. — Поздравления, Ем! Щастлив съм заради теб.

Лари беше напълно искрен, защото знаеше колко много тя желае кариера на модел и бе усетил огромното й разочарование след смъртта на Франки. Радостта бе изписана на лицето му и Ем много се зарадва. Отпиха от шампанското и почти веднага Лари остави чашата си на масичката и бръкна в джоба си.

— Моята обаче не е точно новина, а потвърждение на всичко, което ти говорех през последните няколко седмици.

Той се покашля няколко пъти и продължи забързано:

— Мисля, че трябва официално да се сгодим. — Без да дочака реакцията й, той извади тъмносинята кутийка и й я подаде. — Това е за теб, скъпа моя Ем.

Изненадана, дори леко стъписана, Ем го загледа, после погледна в ръката му. Остави чашата си и взе кутийката.

— О, Лари, скъпи, купил си ми пръстен! — в гърлото й заседна буца, бе развълнувана до сълзи.

— Да, и ти го давам с цялата си любов за цял живот.

— О, великолепен е! — ахна Ем, загледана в пръстена със сапфир, който блестеше на фона на бялата възглавничка на кутийката. — Невероятно красив е, наистина.

Той взе от ръцете й кутийката, извади пръстена и го надяна на пръста й.

— Сега наистина сме сгодени, скъпа.

Тя стоеше и го гледаше безмълвна, той разглеждаше лицето й и побърза да я попита:

— Така е, нали?

— Разбира се, глупчо! — Ем го прегърна и доближи лицето си до неговото, сияеща.

След дълга, страстна целувка Лари я заведе до канапето, където да си допият шампанското, и двамата за няколко мига потънаха в мислите си.

Лари пръв наруши мълчанието:

— Така и не бях сигурен дали си взимала думите ми на сериозно. Може би го приемаше като шега. — Лари замълча и я погледна изпитателно.

— Откровено казано, да — веднъж, два пъти. Но дълбоко в себе си усещах, че изпитваме едно и също. Вечерта, когато се срещнахме у Айрис Ингерсол, беше любов от пръв поглед, не мислиш ли?

— Така беше. В секундата, когато те зърнах, сякаш някой ме удари в стомаха. По правилно ще е да използвам френския израз „бях ударен от мълния“. Познах те. Веднага разбрах, че ти си жената.

— Аз разбрах това за теб още на десет години — засмя се тя, протягайки напред лявата си ръка и с възхищение загледа пръстена.

— Истинска прелест. Благодаря, благодаря, Лари. Съвършеният пръстен. Такава късметлийка съм и много се радвам, че си избрал сапфир. Обичам те — задъхана от вълнение каза тя, все още смаяна от предложението му.

— И аз те обичам, Ем. Има още нещо, което искам да ти кажа. Никога досега не съм подарявал пръстен на жена, нито съм предлагал брак, нито съм бил сгоден. Ти си първата, на която някога съм правил предложение.

— Да, знам това — прошепна тя с блеснали от щастие очи.

— Разбира се, че знаеш. Как бих могъл да забравя, че знаеш всичко за мен? — усмихна й се Лари.

— Да, вярно е — съгласи се тя. После се сети нещо: — Кога успя да купиш пръстена? — учуди се Ем. — Трябва да е било преди да те хване грипът.

— Точно тогава. Преди около две седмици и не можех да чакам повече. Исках да го видя на ръката ти, исках да знаеш, че имам сериозни намерения, а сега настоявам да определим дата за сватбата. За мен вече е много необходимо и много спешно.

— Мислех, че ще имаме бяла коледна сватба? Тук в кметството на Ню Йорк, само двамата. Ти предложи това и решихме да се скрием. Промяна в плана ли има? — изви тя вежди. — Звучеше ми перфектно.

— На мен също и точно това ще направим. — Той се облегна назад, внезапно смръщи вежди и попита: — Трябва ли да имаме свидетели? Не съм сигурен какъв е законът тук.

— Нито пък аз, но ще разбера и ако се налага, бихме могли да помолим Джо и Джеймс.

— Хубава идея. Виж, Ем, страхувам се, че трябва да сменя темата, изскочи нещо ненадейно. Майка ми позвъни днес от Лондон. Моли ме да замина за Канада, за да остана с баща ми в Торонто. Там подготвя пиесата „Сирано дьо Бержерак“ и според нея се нуждае от морална подкрепа. — Лари й предаде разговора с майка си от сутринта. — Имам намерение да тръгна тази събота и се надявам да дойдеш с мен, скъпа.

— О, Лари, не мога! — Ем го погледна притеснено и бързо забърбори: — Този уикенд ще снимам с Люк. В студиото на Франки. Всичко е уговорено — фризьор, гримьор, всичко. Ще работя през целия уикенд, а също и цялата седмица според Карес. О, Господи, толкова съжалявам. Лари. Наистина ми се иска да можех да дойда, но, разбери, не мога.

Макар да беше разочарован и да изглеждаше унил, Лари хвана ръката й и я стисна.

— Не се притеснявай, всичко е наред, наистина. Разбирам, че не можеш да пропуснеш този голям шанс: всъщност, това е най-важното. Но аз трябва да замина, да подкрепя баща си. Надявам се, ще се съгласиш, сигурен съм, че разбираш. Толкова ще ми липсваш, мила. Не искам да се разделяме. Не бих го направил, ако не се налагаше.

— Нито пък аз — въздъхна Ем. Тя се надигна, поколеба се за част от секундата, после притеснено го загледа. — Лари, аз… — започна неуверено тя, но незабавно спря, защото се чудеше дали да продължи.

— Какво има? Какво щеше да кажеш? — попита той, доловил тревогата в гласа й.

— Ти спомена, че искаш годежът ни да е официален. Това означава ли, че искаш да го обявиш пред света?

— Нямах това предвид, не. Защо? Какво те притеснява? — учуди се той.

— Всъщност, нищо — оправда се тя. — Но бих предпочела, ако може да го не го разгласяваме засега.

— Защо? — попита той с нотка на изненада в гласа си.

— Защото майка ми веднага ще се намеси. Сериозно ще се намеси — обясни тя. — Ще започне да прави планове за голяма сватба с всичките подробности и без да усетим, ще бъде отложена за следващата година. Големите сватби изискват дълги приготовления и сигурно разбираш, че ще загубим контрол. Майките ще поемат всичко в свои ръце.

— О, по дяволите, права си! Разбира се. Майките обичат големите сватби. Особено когато става дума за любимото дете, а аз подозирам, че у вас това си ти. Да, напълно си права. Никакво обявяване, ще си остане нашата тайна. Ще съобщим, след като се оженим. Как ти звучи това?

— Перфектно — отвърна тя с облекчение, че току-що бе предотвратила една катастрофа.

 

 

Ем се събуди посред нощ и не можа да мигне повече. Мислите й препускаха. Лежеше притихнала, за да не събуди Лари. Той спеше дълбоко, дишаше тежко заради последиците от грипа. Слава богу, че вече се възстановяваше. Но дали беше достатъчно добре да лети за Торонто в събота? Не беше убедена, защото го чуваше да кашля лошо. Можеше само да му осигури лекарства. Искаше й се да замине с него, но нямаше как да се откаже или да отмени датата за фотосесията, нито пък Лари би искал това. Той напълно я разбираше.

Усмихна се, когато си спомни вечерята им във френското бистро, близо до Първо авеню. Лари бе настоял да поръчат още шампанско, за да отпразнуват годежа си и предстоящия й ангажимент. От време на време тя бе изпъвала ръка, за да погледне с възхищение сапфирения пръстен, проблясващ на светлината на свещта, а Лари я бе гледал с онази негова топла усмивка и с любов в искрящосините му очи.

Настроението й се бе помрачило само от новината, че брат му Едуард също щеше да отиде в Торонто, където щели да прекарат няколко дни заедно и после щял да остане при баща им.

Тя винаги се напрягаше, когато ставаше дума за Едуард Вон, тъй като знаеше колко е тормозел Лари в миналото. Сега между тях имаше примирие, поне така твърдеше Лари, но тя не вярваше, че вълкът мени нрава си. В себе си тя не се съмняваше, че Едуард продължаваше да му завижда. Преди време го беше проверила в интернет и за своя голяма изненада бе открила, че Едуард имаше успешна кариера, макар да не блестеше с нещо особено. Той единствен от семейството не бе печелил никаква награда. А Лари беше получил най-голямо признание: един „Оскар“, една „Еми“, два пъти „Тони“ в Америка, а в Лондон бе спечелил БАФТА^[1], както и особено желания театрален приз „Оливие“.

Беше много горда с постиженията му. Лорънс Вон, мъжът, когото всеотдайно обичаше, беше един от най-великите актьори на света с талант, който будеше страхопочитание. Тъкмо заради това Едуард го мразеше. Тя не се съмняваше, че е негодник и в личния си живот с всички тези съпруги, жени и толкова деца. Беше пълна противоположност на нейния Лари.

Неочаквано Ем потръпна и кожата й настръхна. Едуард щеше да създава проблеми на Лари в Торонто. Инстинктът й подсказваше, че не греши и я обзе внезапно мрачно предчувствие. Колкото и да се опитваше, не можа да се отърси от това до зори.