Барбара Тейлър Брадфорд
Непозволени игри (34)

33.

Когато Лари отвори вратата, Джеймс Кардиган възкликна:

— Господи, бял си като платно. Изглеждаш ужасно. Добре ли си?

— Вече съм по-добре — въздъхна Лари и затвори вратата. — Влез и седни, ще ти обясня.

Двамата мъже се настаниха един срещу друг и Лари продължи:

— Днес на снимките, веднага след като обядвах, ми стана толкова лошо, че започнах да повръщам. Явно е от храната. Медицинската сестра в екипа ни е убедена, че имам хранително отравяне. Не можех да спра да повръщам. След като малко се съвзех, помощник-режисьорът ме докара до хотела.

— Какво яде? — попита Джеймс, като го наблюдаваше напрегнато. — Това може да стане от миди или яйца. Може да се дължи на салмонела.

Лари поклати глава и направи болезнена гримаса:

— Страхувам се, че ядох и от двете. Яйца по парижки, знаеш какво представляват, ти също ги харесваш. Твърдо сварени яйца с майонеза и аншоа. После салата от скариди. Май е лоша комбинация?

— Без съмнение — поклати глава Джеймс. — Прегледа ли те лекар?

— Да, лекарят на продукцията дойде преди около два часа и потвърди съмненията на сестрата. Даде ми рецепта, която пиколото изпълни, главно защото се опасяваше да не получа нова атака на диария. Каза ми, че най-добре е да не правя нищо, след като стомахът ми се успокои. Предписа ми горещ черен чай, без мляко или лимон. Може също вода и сухи бисквити, или препечена филийка, ако огладнея.

— Как се чувстваш сега, старче? — загледа го Джеймс. — Изглеждаш малко изтощен.

— Точно така се чувствам. Вече съм по-добре. Със съвсем празен стомах, но по-добре.

Джеймс му хвърли особен поглед, отвори уста да каже нещо, но после внезапно се отказа. Облегна се назад в стола и като въздъхна дълбоко, кръстоса крака.

— Какво има? — свъси вежди Лари. — Каква е тази физиономия?

— Надявам се Ем да не си помисли, че си взел някои от забранените медикаменти.

— О, я стига, Джеймс! Няма да си помисли това! Бях на работа, за бога, а тя добре осъзнава, че съм най-добрият професионален актьор. Освен това обещах никога повече да не взимам от онези хапчета. Аз държа на обещанията си.

— Съжалявам, Лари, не исках да прозвучи така. Слушай, точно преди ти да ми се обадиш, се канех да ти звънна. Не знаех дали си се върнал от снимачната площадка. Исках да ти кажа, че Ем си изкълчи глезена и не можа да довърши ревюто. Така че…

— Тя добре ли е? — бързо го прекъсна Лари и се наведе напред, вперил поглед в сините очи на Джеймс. — О, Боже, сигурно се опитва да ме открие на мобилния. Изключих го, защото не можех да говоря.

— Няколко пъти се опита да се свърже с теб и накрая преди около петнайсет минути звънна на мен, за да ме помоли да те намеря и да ги предам, че е добре. Да ти обясня за катастрофата в хотела.

— Катастрофа?

Джеймс осъзна, че Лари не е чул нищо за трагичния инцидент в хотела и му обясни:

— В голямата зала към края на ревюто се случи нещо ужасно. Беше около шест часа. — Джеймс Кардиган продължи да разказва на Лари в типичния си педантичен стил всичко, каквото знаеше за трагедията в хотел „Черният лебед“.

Лари потръпна:

— Каква ужасна трагедия. Колко души са ранени?

— Още не знам. Получавам информация от тук от там, първо от Стюарт, после от Крейг, а малко след това и от Джо, която също е била там. Топмоделът Софи е била ранена, но е жива. Слава богу, Джо и Люк са добре. Успели са да се измъкнат през аварийния изход. Сега пътуват насам с колата на Ем и охраната.

Лари се свлече в стола, затвори очи за миг, после се изправи, загледан в Джеймс и възкликна недоумяващо:

— Как е възможно да се случи подобно нещо? И то в Париж, света на ревютата, центъра на модата.

— Не знам — отговори Джеймс. — Според Крейг, който успя да говори с полицаи пред хотела, има подозрение, че е терористичен акт.

Лари го зяпна смаян.

 

 

Двамата охранители подкрепяха Ем от двете страни, за да й помогнат да се прибере в апартамента си в хотела. Усмихната широко, тя влезе, подскачайки на един крак, но щом видя Лари по халат и пижама, призрачно блед, усмивката й угасна.

— Скъпи, какво има? — ахна тя, когато той се приближи разтревожен към нея.

Той я прегърна, целуна я по бузата и се намръщи:

— Успях да се уредя с хранително отравяне на снимачната площадка. На обяд. Помощник-режисьорът ме докара вкъщи, а лекарят на екипа, дойде да ме види. Добре съм, скъпа, нищо сериозно, а какво става с твоя глезен?

— Ще трябва да му направя рентгенова снимка утре сутрин. Макар да съм сигурна, че е само изкълчен. Какво яде, че се почувства зле? — тя внимателно го загледа и повдигна изпитателно вежди.

— Първо яйца, после салата от скариди.

— Дори и едно парченце развалена храна може да те тръшне, поне татко твърдеше така — Ем седна на стола. Тя погледна към Стюарт и Крейг и каза: — Много съм ви благодарна, че се погрижихте за мен, за Джо и Люк. Да си поръчаме по едно питие, а? Май всички имаме нужда — и като погледна към Лари, добави: — О, извинявай, скъпи. Може би не трябва да ти се мотаем всички тук. Трябва да си почиваш.

— Приятно ми е, че сте тук, а винаги мога да отида да си легна, ако се почувствам отново зле. Точно сега мога да заявя, че се чувствам горе-долу добре. Люк. Джо. От това, което Джеймс ми каза, разбирам, че и двамата сте извадили истински късмет.

Люк свъси вежди:

— И то какъв късмет. Добре, че се оказахме в края на подиума и още по-важно, до аварийния изход. Но най-голям късмет извади Ем. Ако не беше се случил онзи инцидент с глезена й, щеше да е на пътеката. Всички щяхме да се разхвърчим, както останалите.

— Не искам да си мисля какво можеше да се случи — изохка Лари и го полазиха студени тръпки. Той преглътна мъчително, стисна рамото на Ем и благодари на Господ, че я е опазил.

Джо, която стоеше, хванала под ръка съпруга си, погледна Лари, после Ем и тихо добави:

— Сигурно ангел-пазител е кацнал на рамото ти, Ем.

Ем сви устни, загледа се в Джо и произнесе много бавно, с отнесен поглед:

— Веднъж, когато бях много малка, паднах в една дълбока клисура. Търкалях се, премятах се, търкалях се, премятах се чак до дъното. Когато майка ми, обзета от паника, стигна до мен, аз се оказах съвсем здрава. Нямах дори драскотина по себе си. Бях само изпоцапана. Беше цяло чудо, че съм жива, и тогава тя ми каза, че имам ангел-пазител, който бди над мен. Явно е така. Дано да е така и в бъдеще.

Лари помоли:

— Джеймс, ще бъдеш ли така добър да се обадиш на рум сървиса? Да си поръчаме две бутилки бяло вино и кофичка лед. Тук имаме количка с разни питиета — скоч, водка и джин, а в минибара има кока-кола, тоник и сода. Аз няма да пия алкохол, но съм сигурен, че всички вие се нуждаете от едно питие след преживяното.

Щом даде поръчката, Джеймс отиде при Стюарт и Крейг:

— Разкажете ми вашата версия за случилото се. Какво откри, Крейг. Ти беше на улицата, нали? Хайде, момчета, да седнем, ето там. — Тримата мъже се отдалечиха към другия край на помещението. Те бяха двама от най-добрите му служители и той се доверяваше на преценката им.

Лари седна на канапето до Ем и я хвана за ръката, Джо се настани на стол от другата й страна, а Люк до Лари и го попита:

— Имам ли още кръв по лицето?

— Не, нямаш — отговори Лари и погледна нежно съпругата си.

— Утре ще трябва да ти намеря чифт патерици, за да можеш да се движиш.

— И една ще свърши работа. Благодаря ти, скъпи.

След няколко минути Джеймс, Стюарт и Крейг се присъединиха към тях и се разположиха на срещуположното канапе пред камината.

Джеймс започна:

— Всички искаме да научим възможно повече, за да разберем какво се случи, и мисля, че двамата, които знаят най-много, са свидетелите — Люк и Джо. След това Ем може да ни разкаже подробности от събитията зад кулисите. Да започнем с Люк.

— Да, щом искате. Всъщност добре е Джо да започне първа, защото тя видя повече.

Преди Джеймс да успее да си отвори устата, Джо се обади:

— Точно така. Аз наистина видях всичко. Най-интересното е, че видях нещо наистина странно още в началото на ревюто. Стори ми се, че подиумът леко се помести. Като че ли вибрираше. Реших, че ми се е привидяло или че имам нужда от очила. — Тя направи усилие да се овладее, за да не се разплаче. Трябваше й малко време, преди да продължи разказа си.

След Джо Люк взе думата и обясни какво се бе случило, когато хората бяха завладени от паника, как се блъскаха и събаряха столове. Как моделите падали от подиума сред публиката и някои хора били ранени, други били притиснати от тълпата.

Тогава Джеймс погледна Ем:

— Разбрах от Джо, че си била зад кулисите. Как разбра за срутването?

— Филип Тремон влетя отзад разтревожен и ми каза бързо да си събирам вещите и да тръгвам с него. Помолих го да повика Стюарт и след секунди двамата буквално ме изнесоха на ръце. После убедих Стюарт да се опита да се върне в хотела и през фоайето да стигне до големия салон. Да намери Джо и Люк и да ги измъкне.

Стюарт се обади за колата и щом ме настани вътре, тръгна към главния вход на хотела.

— Нещо да добавиш, Стюарт? — попита Джеймс.

Той поклати глава:

— Това е, Джеймс. Сигурно Крейг е имал по-ясен поглед върху събитията отвън, видял е да пристига полицията и всичко останало.

Крейг кимна:

— Така е. Макар че нямам много за казване. Струпаха се много полицаи. Отцепиха района с коли и ванове. Много хора останаха с колите си заклещени в образувалото се задръстване. Чуваха се крясъци, свиреха клаксони, от прозорците се сипеха ругатни. От двама полицаи, с които успях да говоря, разбрах, че са повикани силите за борба с тероризма. Имало съмнения за бомби, поставени в хотела. Опитах да говоря и с други, но не даваха информация.

В този момент звънецът на апартамента звънна и Джеймс скочи да отвори. Сервитьорът докара една количка, незабавно отвори бутилка бяло вино и сипа малко на Джеймс да го опита. Той кимна одобрително и сервитьорът се оттегли.

— Кой какво иска? Джо? Ем? Люк? — изгледа ги Джеймс.

— Аз ще пия бяло вино, предполагам Джо също — отвърна Ем.

Джо се усмихна на съпруга си:

— Това е добре, скъпи.

Останалите също се спряха на бяло вино. След като чашите бяха раздадени, разговорът продължи.

Пръв заговори Лари, като се обърна към Джеймс:

— Тъй като ти си експертът тук, защо мислиш, че ченгетата повикаха антитерористите? Защо според теб предполагат, че Жан-Луи би могъл да е мишена?

— Ако трагедията в хотела е терористичен акт, абсолютно сигурен съм, че не е бил насочен срещу Жан-Луи Тремон. — Джеймс вдигна чашата си с вода и каза наздраве, отпи и завърши: — Целта е бил хотел „Черният лебед“. Между другото, той е американска собственост и се посещава от много американски кинозвезди и знаменитости. Насочен е и към една от най-големите индустрии във Франция, бизнес, който най-вероятно терористите искат да заклеймят и разрушат.

— Модният Бизнес, с главни букви — обясни Ем и погледна съсредоточено Джеймс. — Една индустрия, която прави милиарди на година и една от двете топ експортни дейности на Франция. Вино и мода — символите на Франция. — Тя замълча, за да отпие малко вино и продължи: — Знам, че висшата мода не е каквато беше преди, защото богатите клиенти намаляват, но все пак си остава голям бизнес. Прет-а-порте колекциите, както и дизайнерските, имат добър пазар по целия свят. Купуват правата да копират оригиналите. Това е безкрайна дейност, която дава работа на много хора. И ето вероятно това са мотивите: поражения върху един американски хотел, поражения върху френската индустрия, унищожаване на неверници, тоест освобождаване от западните демокрации чрез унищожаване на хората им с един замах. Според мен това е терористичен акт — довърши Ем и хвърли поглед към Крейг и Стюарт, които споделяха нейното мнение.

Люк се намеси:

— Абсолютно съм съгласен с Ем, особено по отношение на модата. Тя е голям бизнес, а толкова много хора я оценяват като суета и забавление, без да осъзнават разнообразните й финансови аспекти. Модна фотография, издания, връзки с обществеността и още много. И…

— О, Боже, трябва да се обадя на сестра си! — Ем прекъсна Люк и се помъчи да се изправи. — Трябва да й се обадя в Лондон, преди да е чула новините по телевизията. Лари, моля те, помогни ми да отида в спалнята. Извинете, връщам се след минутка.

Щом влязоха в спалнята и затвориха вратата, Лари грабна Ем в прегръдките си и я притисна силно. Прошепна в косата й:

— Благодаря на Господ, че не си ранена, че се спаси, скъпа моя. Ти си моят живот, знаеш това. Без теб съм нищо.

— И аз изпитвам същото, Лари. Може би майка ми е била права, че имам ангел-пазител, днес се отървах на косъм.

— Да, така е. — Той я погледна с яркосините си очи и каза тихо и много сериозно: — Наистина имах хранително отравяне, Ем, не съм взимал хапчета. Обещах ти, че няма да го правя никога повече.

— Знам, и дори не съм си помислила, че си взимал хапчета. Познавам те, Лорънс Вон. Никога не би направил нещо, което да застраши кариерата ти. Имам обаче един въпрос. Някой друг имаше ли проблеми след обяда?

— Всъщност, да. Двама оператори и жената, която организира кетъринга на снимачната площадка, Шангел Валбон. Май и помощничката й, но не съм сигурен.

— Утре ще можеш ли да отидеш на работа? — загледа го разтревожена тя.

— Да. Добре, че не съм на повикване.

— Нито пък аз, с този глезен. Знам, че не е счупен, но ще отида на лекар.

— Моля те, скъпа. Аз ще дойда с теб.

— Чудесно. Ще те черпя на обяд. Но сега трябва да се завлека до онзи стол, за да се обадя в Лондон.

— Хайде, скъпа, ще ти помогна. — Лари я прихвана през кръста и почти я занесе до стола пред бюрото. Тя извади мобилния си телефон от джоба на сакото и набра сестра си.

— Ало, скъпа, ти ли си? — попита Ем.

— Да. Откъде се обаждаш, Ем? Току-що чух ужасните новини по телевизията за трагедията в хотел „Черния лебед“. Толкова се разтревожих за теб, защото ми беше казала, че ще имаш ревю. Беше ли там?

— Да, бях, Бърди.

— Има ли много пострадали? — прекъсна я сестра й.

— Разбирам, че има, но не знам подробности. Аз претърпях инцидент преди това, паднах зад кулисите и си изкълчих глезена. Глупава история, но не можах да изляза на подиума и това ми спаси живота.

— Така изглежда! Тъкмо се канех да ти звънна, добре, че се обади. Как е Лари?

— Много добре, само че и той е имал проблеми днес. Има хранително отравяне от нещо, което е ял на снимачната площадка. Но вече и двамата сме добре, наистина.

— Кога пристигаш в Лондон, скъпа? Нямам търпение да те видя.

— След десет дни. Ще дойда в началото на април. Лари ще снима там около седмица, а после отива в провинцията. Тези кадри са последните, остава само постпродукцията. Но всичко това ще бъде правено в Лондон. Така че сигурно ще останем там два месеца.

— Уха! Това е страхотна новина, Ем. Всички ще бъдат много развълнувани. Между другото, обади ли се на сестра ни? Да й кажеш, че си добре.

— Дори не знаех, че е в Париж. Мислех, че е с децата. Не, не съм. — Ем дълбоко въздъхна. — Би ли й се обадила вместо мен, Бърди, моля те. Просто още не искам да говоря с нея, нито да я виждам.

— Ще го направя, ако престанеш да ме наричаш Бърди. Въпреки че не те разбирам, Ем. Защо я избягваш?

— О, Бърди, не я отбягвам! Просто ми трябва време, за да остана себе си, а не да бъда част от всички вас.

Сестра й избухна в смях и след малко каза:

— Добре, ще й се обадя. До скоро.

— Защо не искаш да говориш с Красавицата? — попита Лари, назовавайки я с едно от прозвищата й. В гласа му имаше нотка на объркване.

Ем го погледна от леглото, върху което се беше опънала да си отдъхне.

— Защото е малко особена, а пък и аз искам да приключа с кампанията на Жан-Луи Тремон, поне с първата част. Освен това искам да посвикнем един с друг, преди да те представя на семейството си.

— Вече сме свикнали. Поне аз. Чувствам се съвсем женен и трябва да ти призная, това ми харесва! Така че ела тук скок–подскок и дай една голяма целувка на твоя старец.

— Разбира се. Идвам веднага, господине.

— О, не, по-добре не го прави, че ще паднеш — извика той. — Аз идвам.

Същата нощ Ем заспа изтощена, но около три часа внезапно се събуди. Неочаквано бе обзета от странно мрачно предчувствие и тревога. Притесняваше се за Софи, която пострада, защото я бе сменила. Завладя я чувство за вина. Опита се да се отърси от тези мисли и загледа Лари, който спеше неспокойно до нея. Донякъде се ядосваше на себе си, че го подозира, че пак е взимал от онези хапчета. Тази мисъл бе изплувала неволно. Сега знаеше, че не би посегнал отново към тях. Беше й дал дума. Тя усещаше, че не би нарушил обещанието си. Вярваше му.