Марк Твен
Един янки в двора на крал Артур (4)

I
Кемелот

„Кемелот… Кемелот… — говорех на себе си. — За първи път чувам това име. Вероятно така се нарича лудницата.“

Какъв тих и спокоен летен пейзаж, сладък като сън и безлюден като неделен ден! Въздухът беше напоен с ухание на цветя, жужеха насекоми, пееха птички, но не се виждаха нито хора, нито коли, нямаше ни най-малък признак на живот, никакво движение. Пътят всъщност беше една криволичеща пътека със следи от копита и само тук-там от двете страни на пътя със слаби отпечатъци от колела, широки колкото педя.

Неочаквано на пътя се появи хубаво, стройно, около десетгодишно момиче. Гъсти златисти коси падаха по раменете му. На главата си носеше венец от огненочервени макове. Такъв прелестен накит никога не бях виждал. Тя вървеше лениво и невинното й личице отразяваше дълбок душевен покой. Спътникът ми от цирка не й обърна внимание, сякаш не я видя. А тя? Тя ни най-малко не се учуди на фантастичния му костюм, като че ли беше свикнала да вижда всеки ден хора с брони. Мина покрай него така равнодушно, сякаш минаваше край крави. Но как се промени, когато съгледа мене! Вдигна ръце и се вкамени. Със зинала уста и с широко отворени от уплаха очи тя беше въплъщение на любопитство, смесено със страх. Остана така втрещена, със слисани, приковани очи, докато завихме зад гората и се изгубихме от погледа й. Никак не можех да си обясня защо се уплаши от мене, а не от спътника ми. И това, че тя считаше мен за необичайно зрелище и съвсем забравяше своята външност, беше друга загадка, а също и проявление на великодушие, необичайно за едно такова младо същество. Имаше за какво да размишлявам. Продължих да вървя като насън.

Като приближихме града, се появиха и признаци на живот. От време на време минавахме край някоя мизерна колиба със сламен покрив, оградена с малки, лошо стопанисвани ниви и градини. Срещахме и хора — здравеняци, чиито дълги, остри и невчесани коси падаха по лицата им и им придаваха съвсем див изглед. И мъжете, и жените носеха груби домоткани ризи от коноп, които се спускаха доста под коленете им, и груби сандали. Мнозина имаха на шиите си железни нашийници. Малките момченца и момиченца ходеха съвсем голи, но като че ли никой не обръщаше внимание на това. Всичките тези хора се стъписваха пред мене, говореха за мене, втурваха се към колибите си и извеждаха оттам своите близки, за да ми се начудят; но никой не забелязваше моя спътник, само го поздравяваха със смирен поклон, на което той и не отговаряше.

В града се издигаха няколко солидни каменни къщи, без прозорци, пръснати сред купища колиби със сламени покриви. Улиците бяха обикновени криви алеи без никакъв паваж. Сюрии кучета и голи деца играеха на слънце и вдигаха глъчка. Навсякъде грухтяха и риеха свине, а една от тях, потънала в мръсотия, се беше разположила в една воняща яма насред главната улица и кърмеше своята челяд. Внезапно отдалече се чуха звуци на военна музика, те постепенно се усилиха и скоро видях да се задава рицарска кавалкада, великолепна с обкичените с пера шлемове, с лъскавите брони, с разветите знамена, с пищните одежди на хората и конете и позлатените върхове на копията! Тя навлезе величествено сред мръсотията и свинете, сред голите момчетии, игривите кутрета и разкривените колиби. Тръгнахме подире й. Следвахме я по заплетените улички, изкачвахме се все по-високо и по-високо, докато най-после достигнахме върха на ветровития хълм, където се издигаше грамадният замък. Протръби рог; от замъка също протръби рог. Започнаха се преговори от кулите, където тежковъоръжени стражи с ризници и шлемове и с алебарди на рамо се разхождаха напред-назад под разветите знамена, на които грубо беше извезана фигурата на дракона; после големите врати се отвориха, подвижният мост бе спуснат и кавалкадата се вмъкна под мрачните сводове. Ние я последвахме и скоро се озовахме сред голям двор, покрит с калдъръм. В четирите му страни се извисяваха множество кули и кулички. Всички около нас наскачаха от конете си и се засуетиха нагоре-надолу, чуваха се церемониални приветствия, сред пъстроцветната тълпа настъпиха радостна врява, шум, оживление, бъркотия.