Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Susension Of Mercy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Корекция и форматиране
NMereva (2019)

Издание:

Автор: Патриша Хайсмит

Заглавие: Без милост

Преводач: Бисера Георгиева

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Скорпион

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Полиграфически комбинат, София

Редактор: Жени Божилова

Художествен редактор: Мая Петкова

Технически редактор: Валери Терзиев

Художник: Симон Сасен

Коректор: Мария Иванова

ISBN: 954-8210-06-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5545

История

  1. — Добавяне

Глава двадесет и пета

Около два часа същия ден, точно когато Сид атакуваше стаята с вехториите, решен да изхвърли всичко и да подреди, телефонът иззвъня. Беше инспектор Брокуей, който го молеше да се яви при него, в Ипсуич, в четири.

— Добре — отвърна той, макар че това бе последното нещо, което му се правеше.

— Много е важно, иначе нямаше да ви моля. Пристига инспектор Хил от Лондон, господин Полк-Фаради е говорил с него, така че ако нямате нищо против, господине…

Сидни тръгна към три и петнайсет, за да не предизвиква инспектора със закъснението си. Изпитваше полунадежда да срещне Алекс, който сигурно е тръгнал скоростно за Лондон тази сутрин, да говори с „висшестоящите“ и вероятно е придружил инспектор Хил до Ипсуич, но Алекс не се появи. Представен бе на инспектора, висок, строен, красив мъж в края на четиридесетте. Запозна ги инспектор Брокуей, важен и истукан като бастун, с „лондонски“ обноски като за случая. Тримата влязоха в стая, която или бе специално освободена за срещата, или бе офис на инспектор Брокуей. Не можа да определи, защото Брокуей не седна зад бюрото.

Първите пет минути инспектор Хил отдели за предразполагане на присъстващите — говореше за това колко трудно се намирали хора, решени да се крият, изказа и разочарованието си, че Сидни не е успял в издирването на жена си в Брайтън.

— Господин Полк-Фаради дойде днес при мен в Лондон. Той сподели някои неща, с които бих желал да се занимаем сега.

Гласът на инспектор Хил бе много приятен. Той взе в ръка три-четири листчета с бележки по тях.

— Тази история с килима — започна той с усмивка — Полк-Фаради са ви гостували една събота, малко след заминаването на жена ви. Госпожа Полк-Фаради е забелязала тогава новия килим в дневната. Те казаха, по-скоро — той каза, че държанието ви е било странно, когато съпругата му попитала за килима.

— По какъв начин странно?

— Според Полк-Фаради — странно неспокоен.

— Не разбирам, какво имат предвид? Отвърнах им, че съм купил килима много евтино и съм изхвърлил стария.

— Споменахте ли им как се освободихте от него?

— Не — отвърна Сидни.

— Втори момент. Господин Полк-Фаради отбеляза, че сте се държал не по-малко странно, когато ви се обадил един ден по телефона от Лондон, след гостуването. Вие сте му разказвал, как сте се отървал от жена си. Господин Полк-Фаради вметна, че може би е било шега, или не? „Бутнах я по стълбите“, така сте казал, и „никога не съм се чувствал по-добре“ — инспектор Хил се засмя.

Но не и Сидни:

— Да, има такова нещо. Какво цели Алекс, да го обърне на сериозно?

— Не знам. Той просто разказа случката, но е истина, нали?

— Да — отговори Сидни. Нямаше съмнение, че Хил бе чел бележника, най-вероятно преди тридесетина минути, и всичко бе прясно в паметта му.

— Той… — не спираше инспекторът и Сидни остана с усещането, че иска да го затрупа с всичко, което знае, за да види реакцията му — говори още за вашето състояние на истерична веселост. За същия този следобед, че ергенският живот много ви допадал, и други от този род.

— Да, но това е мнение на Алекс.

— Похвалили сте се как съвсем скоро ще си живеете с парите на жена си.

— Но това бе негова забележка. Аз също се пошегувах, но по-после. Разбирате ли, ние използваме такива сюжети. Шегите ни винаги са мрачни. — Дланите, притиснати между коленете, бяха овлажнели. — Не съм предприел никакви стъпки да се възползвам от парите й, не съм сигурен дали въобще е възможно. Мисля, че родителите й имат права и могат да попречат.

— Не, нямат, не и що се отнася до петдесетте лири месечна издръжка на жена ви, дори и в случай на нейната смърт. Но ако те починат, вие няма да получите полагащото се на Алисия — каза инспектор Хил.

Сидни дръпна от цигарата си. Отправи поглед към Брокуей, който слушаше, облегнат на бюрото.

— И още — продължи инспектор Хил, потънал в размисъл, почти неподвижен на стола, преметнал крак връз крак. — Полк-Фаради смятат, че сте прехвърлил мярата като сте заразправял наляво и надясно, че не знаете кога ще се върне жена ви, че ще отсъства дълго, може би даже шест месеца, или приблизително толкова.

— Отговарях им, каквото ме питаха.

— Не сте имал никаква задна мисъл, нали?

— Не.

— Но Полк-Фаради смятат иначе.

Сидни се питаше дали Хити също е била в Лондон, реши — не, заради децата. Алекс е говорил от името на двамата: „както жена ми и аз мислим…“

— Полк-Фаради мислят грешно.

— Следващият момент — инспектор Хил погледна бележките си. — Става въпрос за вашите приятелки Инес и Карпи Дън. Полк-Фаради май също ги познават. Той ни каза, че е приказвал с тях, и те подробно му описали събитията от съботния пикник у вас. Било е три седмици след заминаването на жена ви. Според Полк-Фаради, вие сте повтаряли, че вашата съпруга е при майка си в Кент, но когато по време на пикника госпожа Инес Хагърд споделила, че жена ви не е там, защото тя вече я била търсила, а майка й даже не знаела, че дъщеря й е отпътувала, вие сте бил много изненадан. Или изтръпнал от уплаха?

— Уплашен!? Не, изненадан бях, защото тя ми обясни, че отива при майка си.

Инспектор Хил се облегна назад, наблюдавайки внимателно Сидни.

Сидни също се облегна назад и скръсти ръце. Пред очите му изплува картина без звук: Алекс, възбудено плещи и се блещи пред инспектор Хил в Лондон.

— Господин Полк-Фаради не ви ли разказа за сериала, който пишем за „Гранада“, за Бич, нашия герой?

— Не — отвърна инспектор Хил.

— А е трябвало, защото там се крие всичко. Неотдавна бяха одобрени шест епизода и господин Полк-Фаради предложи да делим хонорара четиридесет на шестдесет процента в негова полза, а не според съответната клауза на договора, по равно. Струва ми се, че Полк-Фаради се стреми да изтръгне от мен и останалото, като хвърли върху ми колкото може повече вина. Мисля, че инспектор Брокуей ви е намекнал.

— Не, нито пък Полк-Фаради — отвърна Хил. — Разбирам, че сте засегнат, но ще отречете ли, че твърденията на господин Полк-Фаради в основата си са верни? Или не са?

Сидни се размърда на стола си.

— Преувеличени са. Всичко беше шега, а както изглежда, Алекс го представя като истина.

Инспектор Хил се усмихна и потри брадичка.

— Ценя писателското въображение. Запознах се с бележника ви и приемам прочетеното за фантазия, а не за достоверни факти.

Фантазия? Достоверност? Сидни прекара ръка по челото си.

— Самият разказ не е истински, би могло да се каже, че истинното там е фантазията, моите мисли. Имам предвид, че това не са записки на факти.

— За вас е опасно точно в този момент да пишете така.

— Не е предназначено за други очи, само за моите, носех бележника винаги у себе си. Извадил съм го без да искам, заедно с портфейла. — „Небрежност от страна на убиеца, според Фройд“, каза си Сидни. Погледна в пода. Беше жаден.

— Засега ще ви повярваме, но бележникът трябва да остане при нас, докато обстоятелствата се изяснят — отбеляза инспектор Хил. — Ако всичко споделено от вас с Полк-Фаради… а между впрочем, разговаряли ли сте по подобен начин с някой друг?

— Така се шегувам само с Полк-Фаради.

— Все пак, доста странно е било, жена ви отпътува за толкова дълго! По-дълго от предишните й отсъствия. Вярно ли е?

Дали пък не искаха да рухне под напора на очевидните факти, чудеше се Сидни.

— Да — отвърна той.

„УБИ ЛИ Я?“ — Безстрастните очи на инспектора издаваха въпроса и Сидни прехвърли в ума си евентуалните подозрения, които семейство Снийзъм също са изложили пред него. А междувременно Алисия спи с Едуард Тилбъри.

— А защо не откриете трупа, щом мислите, че съм я убил? Под земята или над нея? — не по-малко безстрастно каза Сидни.

— Търсим. Не е лесно, както виждате.

— А дотогава трябва да понасям нападки като тези на Полк-Фаради. И на мен не ми е лесно, инспекторе.

— Във вестниците няма да се появи нищо, ако това може да ви утеши. Нямаме такава практика — инспектор Хил обърна поглед към застиналия, цял в слух инспектор Брокуей. — Но от друга страна, надали някой би могъл с по-голям успех от вашия да се забърка в ред подозрителни обстоятелства, нямам предвид само бележника, за който между впрочем, господин и госпожа Снийзъм нищо не знаят. Ами бинокъла? Вашата съседка, госпожа Лилибанкс е съобщила на инспектор Брокуей, че при вида му сте бил извънредно смутен, както тя е определила състоянието ви, особено като е споделила с вас за наблюденията си същата сутрин, когато сте отивал да заровите килима.

— Нали вие го изровихте?

— Моля отговорете на въпроса. Какво ви смути, когато разбрахте, че тя ви е наблюдавала?

— Ами не ми беше трудно да се досетя какво си мисли, какво се върти в главата й.

— Наистина ли? — Този път инспекторът искрено се изненада. — Какво ви накара да решите, че тя мисли така?

— Е, тя не бе получила писмо от жена ми, и когато спомена за този факт, започнах да разбирам какво си представяше.

— Хм — каза инспектор Хил и погледна инспектор Брокуей, който все така кротко си стоеше облегнат на бюрото.

Хил се изправи.

— Е, засега нямам повече въпроси, господин Бартълби, освен един: лекуван ли сте някога от психическо заболяване?

— Не.

— Никакъв срив, никога?

— Не — Сидни също се изправи. Алекс трябва да им е казал, че ми хлопа дъската, помисли Сидни. Милият Алекс.

— Бих желал да дойда с вас. Искам да разгледам дома ви, ако не възразявате, само за няколко минути.

Естествено, Сидни не възразяваше.

— Бихме могли да отидем с една от нашите коли — каза инспектор Хил. — Вкъщи ли се прибирате?

Сидни беше решил да ходи в библиотеката, но отвърна утвърдително.

— Ще взема инспектора с моята кола — намеси се Брокуей. — Тъкмо няма да се наложи да водите по пътя.

Сидни, както обикновено, шофираше бързо. Инспекторите пристигнаха с колата на Брокуей след по-малко от пет минути.

Влязоха в дневната и инспектор Хил се заоглежда, премери с очи евентуално фаталното разстояние от върха на стълбата до долу. Застлано беше с дебела пътека, спасение за падащия, но истинско препятствие за убиеца. Качиха се на горния етаж и Сидни ги въведе в Алисиното студио, палитрата беше засъхнала и прашна, въпреки че Сидни чистеше и бършеше прах и в тази стая. Те надникнаха в неговия кабинет, в кухнята. Излязоха навън, пред главния вход и инспектор Брокуей посочи към къщата на Лилибанкс, а след това се отправиха към задния вход. Инспектор Хил искаше, разбира се, да види разстоянието между алеята, черния вход и нейните прозорци.

Сидни погледна от кабинета си и видя, че инспектор Хил обхожда правоъгълната градинка, забил очи в земята. Той разтвори широко вратата на гаража, за да влезе светлина и за няколко минути потъна вътре. След това поведоха разговор, застанали между гаража и градината, който продължи толкова дълго, че Сидни се отказа да ги гледа и седна зад бюрото си. Беше получил сметка за млякото. Извади чековата си книжка и написа чек за една лира, три шилинга и девет пенса, който щеше да сложи в празната бутилка утре сутринта.

Когато ги чу да влизат през черния вход, Сидни слезе при тях.

Инспектор Хил му се усмихна:

— Благодаря ви, господин Бартълби, че ми позволихте да поогледам наоколо. Мога ли да попитам, какво смятате да правите с къщата? Тук ли ще останете?

— Да — отговори Сидни.

— Не сте ли много самотен?

— Малко. Но не ми пречи. Поне не толкова, колкото на някои — явно си имаше работа с човек, поел всичките приказки на Алекс.

Инспекторите си тръгнаха.

Беше малко след шест. Сидни скочи в колата и отиде до Бликъм Хийт, за да си купи „Ивнинг стандард“.

В магазина се засече с госпожа Хокинс, но бе решил да рискува срещи с всички нежелани личности; защо трябваше да изминава излишни километри до Фрамлингъм, само и само да избегне срещата с нея? Госпожа Хокинс се скри сред сладките в дъното на магазина и хвърляше отчаяни погледи за помощ към двамата непознати, намиращи се между нея и него; Сидни отдели четири пенса, взе вестника и се изненада да види стара своя снимки, отрязана до раменете, на първа страница, заела ширината на една колонка.

Снимката бе правена от Алисия, в дома на родителите й, малко след пристигането им в Англия. Сидни бе с разкопчана яка на бялата риза. Той предположи, че Снийзъмови са я дали в редакцията.

— Добър вечер — поздрави Сидни кисело Хокинс и чу как онази изгрухтя нещо в отговор.

Не разтвори вестника преди да се прибере. Писанието под неговата снимка бе колкото кратко, толкова и мъгляво:

ЧОВЕК — ЗАГАДКА! ОТ АВТОРИТЕТЕН ИЗТОЧНИК НАУЧИХМЕ, ЧЕ НЯКОЙ ОТ ПРИЯТЕЛСКОТО ОБКРЪЖЕНИЕ НА ИЗЧЕЗНАЛАТА СЪПРУГА Е ХВЪРЛИЛ ОБИЛНА СВЕТЛИНА ВЪРХУ ЛИЧНОСТТА НА СЪПРУГА Й — МЛАДИЯ АМЕРИКАНЕЦ. БЕЗ ДА СЕ СЪОБЩАВАТ ПОДРОБНОСТИ, ЗА БАРТЪЛБИ СЕ КАЗВА, ЧЕ Е ИЗВЪН НОРМАТА ВЪВ ВСЯКО ОТНОШЕНИЕ.

Да пукнат всички дано, помисли си Сидни, но изведнъж се сети, че тази гадост може да обърка работата с „Големите планове“, а също и с „Удар на Бич“. Запокити вестника, чу се леко шляпване, страниците се разстлаха по пода. Твърде вероятно е, Алекс да е казал, че повечето от епизодите за Бич е измислил сам, че е трябвало да се погрижи развихрената (Алекс би споменал „развинтената“) фантазия на Сидни да не излиза от руслото на замисъла.

Бе осенен от внезапна идея и отиде в гаража. Намери на пода голяма хартиена торба, пълна с изписани листове. За щастие не бе горил нищо от месец насам. Измъкна няколко листа, изписани на машина, а на гърба (сгъваше ги напреко) винаги нахвърляше бележки за поредния сценарий от серията за Бич, или за отделни глави от книгите си. Откри четиринайсет такива, сгънати и запълнени с нечетливия му ситен почерк. Разбира се, имаше по едно копие от всички сценарии, но тези драскулки бяха тяхното истинско раждане, бяха си само негови.

Върна се в къщата, за да ги подреди и да реши какво ще предприеме, ако битката пламне.