Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Susension Of Mercy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Корекция и форматиране
NMereva (2019)

Издание:

Автор: Патриша Хайсмит

Заглавие: Без милост

Преводач: Бисера Георгиева

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Скорпион

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Полиграфически комбинат, София

Редактор: Жени Божилова

Художествен редактор: Мая Петкова

Технически редактор: Валери Терзиев

Художник: Симон Сасен

Коректор: Мария Иванова

ISBN: 954-8210-06-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5545

История

  1. — Добавяне

Глава деветнадесета

Госпожа Лилибанкс бе мъничко изненадана, като видя Снийзъмови без Сидни, но почти веднага се досети за мисията им. В първите минути, докато Приси беше с тях, не се чувстваше напрежение, но то нарасна щом тя си тръгна. Снийзъмови настъпваха бавно, тактично, но с отчаяна решимост. Как се отнася към бохемския живот на дъщеря им и зетя? А занемарената морава пред къщата наистина говори лошо за нравите им! Принудени, вежливи усмивки предизвикваха толерантните отговори на госпожа Лилибанкс, но не след дълго те отново ставаха нападателни.

— Никога не съм вярвала, че Сидни ще я направи щастлива — каза госпожа Снийзъм. — Женитбата им не ни беше по сърце, знаете, но не искахме да се изправяме на пътя й като строги и старомодни родители. Ала не очаквахме нищо добро, нали Хартли?

— Да, така е — потвърди Хартли Снийзъм.

— Тя винаги е правила каквото си иска, така беше и когато реши да се омъжи за Сидни, обаче Алисия не издържа на напрежение, въпреки че може да си мисли обратното — госпожа Снийзъм плесна с опакото на едната си ръка дланта на другата. — Тя се нуждае от здрави основи за живота си, така е възпитавана да живее. Не обичах много Сидни Бартълби, когато се ожени за дъщеря ми, а още по-малко ми харесва поведението му сега, съвсем открито си го казвам — продължи тя, гледайки прямо госпожа Лилибанкс.

— Какво искате да кажете с „поведението му сега“? — попита госпожа Лилибанкс.

— Ами не се държи като човек, чиято съпруга е изчезнала — потвърди тя думите си. — Поне моята представа е по-различна, един съпруг не може да се държи като него! Съвсем хладнокръвно приема факта, че жена му я няма, сякаш знае нещо, а къде е, не казва. Имам предвид, че тя изобщо не го интересува, ето това е, което мисля. Простете, госпожо Лилибанкс, че говоря така откровено, но това е много сериозно, ние живеем с тази тревога вече цял месец. Допускате ли, че Сидни и Алисия имат споразумение, което пазят в тайна?

Госпожа Лилибанкс понечи да долее чай, но бе спряна от гостенката с леко поклащане на главата.

— Сидни ми каза, а и Алисия също, че искат да се разделят за известно време.

— О, това съм го чувала толкова пъти, че не искам повече да слушам. И Хартли също. Имах предвид нещо по-сериозно, развод например.

— Не зная нищо подобно — каза Лилибанкс — но надали Алисия би споделила с мене.

— Никога ли не ви е говорила за друг мъж?

— Не, наистина не.

— Трябва да помислим за всичко, дори и за възможно най-неприятните неща. — След кратко мълчание добави — дори за възможността да е убита от Сидни!

Госпожа Лилибанкс погледна към майката на Алисия, която явно внимателно я наблюдаваше, за да разбере дали подобна мисъл е минавала през нейната глава. Господин Снийзъм не трепна, което значеше, че те с жена си бяха обсъждали този въпрос.

— Спохождала ли ви е такава мисъл?

— Клариса — каза меко господин Снийзъм — не се оставяй въображението да те подведе.

— Гледай фактите — отвърна жена му с мрачно спокойствие. — Полицията не откри Алисия нито в Брайтън, нито другаде. Тя не се появи, въпреки че снимките й бяха във всички английски вестници от преди седмица. Сидни не е бил късметлия в живота си, ще спечели доста от смъртта на Алисия.

— Говоря ти сериозно, скъпа моя, заприлича съвсем на криминален разказ.

— Всички говорят като тебе, но после, когато вече е късно. Мисля си, че е време да наемем някой добър детектив! — тя замълча, за да изслуша госпожа Лилибанкс.

Госпожа Лилибанкс не се сети какво да каже и няколко минути изминаха в тишина.

— Надявам се, че ще постъпите честно с нас и без да изпитвате угризения, ще ни кажете, ако подозирате Сидни в някаква подла игра, или ако знаете за някое тяхно спречкване… госпожо Лилибанкс?

Сълзите на майката не останаха скрити за госпожа Лилибанкс и сърцето й се изпълни с обич, каквато не бе изпитвала преди това към тази жена.

— Сигурна съм, че и те, като всяко друго семейство, са имали недоразумения.

— Звучи като признание, че сте ги чували да се карат.

— Е — объркана, госпожа Лилибанкс продължи — нищо особено, освен малко повишаване на гласа една вечер в кухнята, когато им бях на гости. Но то бе само за секунда.

— И чий беше гласът?

— На Сидни. Само за миг.

Госпожа Снийзъм не остана доволна.

— А кавга, непосредствено преди заминаването й?

— Не, не мога да кажа, не зная! — отвърна госпожа Лилибанкс.

— Виждали ли сте го да я удря?

— О, Господи! Не!

— Да разбирам ли, че харесвате Сидни?

Поемайки дълбоко дъх и подбирайки внимателно думите, тя каза:

— Намирам го интересен и понякога доста забавен. Пълен с идеи.

— Да, обаче са непродаваеми.

— Е, има искрица надежда за последната му работа. Не ви ли е споменавал? Серия телевизионни пиеси, обединени около Бич, главния герой.

— О, така ли? — госпожа Снийзъм погледна съпруга си, който с нищо не показа да го интересува чутото. — Предполагам, че работи заедно с Полк-Фаради.

— Да, мисля, че да — отговори Лилибанкс.

— Ето един приятен млад човек, който не се гнуси да работи, макар че голямото му желание е да бъде писател.

Госпожа Лилибанкс замълча, но усети как вълната от съчувствие заляла я преди малко, взе да се оттегля. Но трябва ли за бога, да й казва за случая с килима, чудеше се госпожа Лилибанкс. Ако каже, ще наруши обещанието, дадено на Сидни, но не е ли малодушие да криеш нещо от страх, че виновникът ще те намрази? Или да бъдеш наречен клюкар от един невинен? Ако госпожа Снийзъм не бе толкова емоционална по природа, то тя би могла да я посъветва предпазливо да поговори с полицията, да изложи фактите без горещене — размитата картина в светлината на сивата зора видяна с нейните слаби очи и да остави полицаите да свършат останалото, но госпожа Лилибанкс знаеше, че не може да се довери на майчиното хладнокръвие.

— Значи го харесвате! — каза госпожа Снийзъм.

— Скъпа моя, не мисля, че трябва да въртиш на шиш нашата домакиня — намеси се господин Снийзъм.

Няколко минути по-късно Снийзъмови се сбогуваха, като благодариха на госпожа Лилибанкс за чая. Усети как госпожа Снийзъм понечи да я целуне по бузата и това я умили. Дори господин Снийзъм сърдечно задържа за миг ръката й в шепите си.

Отидоха до колата си, която бе пред входа на Сидни.

Госпожа Лилибанкс разтреби извадените за чая прибори, постави чиниите за миене в мивката, и пряко волята си, отиде до телефона. Бе взела решението, докато говореше със Снийзъмови, и не искаше да се отметне от него. Позвъни на полицията в Ипсуич и потърси инспектор Брокуей. Инспектор Брокуей го нямаше.

— Имам да му казвам нещо, което според мен може да се окаже важно — каза тя. — Отнася се за Алисия Бартълби.

— Така ли? Ще ми предадете ли съобщението, госпожо Лилибанкс?

— Не, благодаря. Предпочитам да не е по телефона. Искам да говоря лично с инспектора.

Казаха й, че до деветнайсет часа инспекторът ще е уведомен и ако той няма възможност да я посети по това време, ще му предадат да й се обади по телефона.

Когато остави слушалката, осъзна, че за да изрече цялата истина, ще трябва да разкаже на инспектора за внезапното гневно избухване на Сидни вечерта, когато Алисия бе изпуснала чашата. Може и да се бе разминало, но това положително говореше, че у Сидни има бяс. Алисия бе споделяла с нея, че я бе удрял при други два подобни случая. „Сидни може да побеснее просто ей така“ — бе казала Алисия и щракна с пръсти. Мина й през ум, че е възможно Алисия да се забавлява някъде, може дори и с приятел, за да укрепи своето наранено его. След посещението на семейство Снийзъм тази възможност й се струваше по-малко вероятна, по-скоро мислеше, че Сидни бе прехвърлил мярата по време на някое от своите ядни състояния. Инспектор Брокуей бе попитал какво мнение има за характера на Сидни, за неговия темперамент. Госпожа Лилибанкс го виждаше във въображението си достатъчно вбесен, за да убие човек, и достатъчно хладнокръвен, за да изнесе трупа.

Инспектор Брокуей се обади в седем и двайсет и посети госпожа Лилибанкс в девет без петнайсет.

След като излезе от къщата й, прескочи и до съседната, искаше да говори със Сидни Бартълби.