Джанел Тейлър
Холивудски тайни (8)

Осма глава

За свое най-голямо смущение Ками едва не избухна в сълзи. Те пареха болезнено зад клепачите й и тя примигна няколко пъти. Очите й бяха неестествено ярки, изпълнени с ужас. Бе на път да се самоунижи по най-лошия начин.

— Някой ти плаща, нали? — настоя гневно Тайлър. — По дяволите, Ками, отговори ми!

— Не!

— Няма да повярвам, че си дошла тук от някаква криворазбрана „нужда от семейство“. Знам как се чувстваше, след като баща ми се отнесе така зле с майка ти. Аз самият съм си имал работа с него. — Замълча, за да си поеме дъх. — Но след като ти отново си говориш с него, някой има какво да печели. И така, какво е то, а? Защо му помагаш?

— Не му помагам. — Ками бе твърда. — По никакъв начин не бих помагала на баща ти! Съжалявам, но това е истината. Ако не искаш да ми вярваш, добре. Мога веднага да си тръгна.

— И на кого да отидеш да кажеш?

Гневът най-после надделя и тя бе доволна. Бе й дошло до гуша всички да й казват как се чувства самата тя, какво иска и какво е най-добре за нея.

— Добре, хвана ме — заяви Ками разгорещено и вдигна ръце. — Цяла орда журналисти чака зад вратата. Всички искат да откъснат по едно парче от теб. Всъщност баща ти е в близкото телевизионно студио и рони сълзи пред милиони зрители как е изгубил любовта на сина си. Това е предаване на живо, което ще покаже как ще се съберете отново. Аз трябва само да те заведа там и публиката ще полудее от радост. Хайде, да вървим. Ще бъде страхотно шоу и ти ще си звездата. О, и не забравяй, аз ще получа солидна награда, че съм те намерила, така че всички да сме доволни!

За малко не се разплака самата тя и едва не развали всичко. Устните й трепереха, заплашвайки трудно постигнатото й самообладание. Но срещна студено погледа му и накрая Тай наклони глава и се почеса по брадата, сдържайки усмивката си.

— Добре.

— Какво добре?

— Разбрах те. Може и да си прилична артистка, въпреки че тогава сцената щеше да завърши със сълзи.

— Копеле такова — каза тя с чувство.

Той направи гримаса и пое дъх. Когато я погледна, в дълбините на очите му се мярна възхищение.

— Тъй като не мисля, че Жералдо, Лиза или Опра са в радиус от хиляда километра, предполагам, че не ме заплашва шоуто, в което ще се събера с баща си. Аз… се извинявам.

Пулсът на Ками бумтеше в главата й. Думите му пресякоха яростта, която напираше на езика й. Искаше й се да задържи тази ярост. Тя бе нейната защита срещу привличането, което той не можеше да не я кара да чувства. Дяволите да го вземат! Не беше честно толкова глупаво да копнее да му угоди, да го направи щастлив, да иска да му се хареса. Нито беше честно, че можеше толкова лесно да я нарани, инстинктивно да не й вярва, да я докара дотам, че да му се развика като луда.

— Забавна си — добави той и така съвсем разруши стената й от гняв.

— Не съм забавна. Просто от три години работя в телевизията и съм изгледала достатъчно телевизионни клюки, за да мисля като идиот.

Тай й протегна ръка и поклати глава:

— Вече не знам как да се държа.

— Много добре се държиш — измърмори тя напрегнато, прекалено развълнувана, за да сложи дланта си в неговата и да очаква да е на себе си.

— Радвам се да те видя.

Това искрено признание още повече срина защитата й.

Тя се обърна и удари пръста си в ръба на плота, изскимтя от болка и го притисна към гърдите си. Тай хвана ръката й, внимателно разтвори пръстите й и огледа по-отблизо раната.

— Пулсира ужасно, нали? Трябва да свалиш напрежението.

— Ще се оправя.

— Мога да те закарам до болницата, където ще…

— Не — прекъсна го тя твърдо.

— … където ще го оправят, или мога аз да сваля напрежението.

Сините й очи се вгледаха в неговите.

— Ти? — Той кимна и Ками попита: — Как?

— С игла. Мисля, че имам тук някъде в един несесер.

— Игла ли? — Не й харесваше как звучи.

— Лекарят просто ще пробие една малка дупчица в нокътя ти, за да освободи напрежението. Веднага ще ти стане по-добре, повярвай ми. Но ако искаш, мога и аз да стерилизирам една игла със спирт и да го пробия.

— Боже, не!

Той сви рамене:

— Правил съм го на себе си.

— Е, не, благодаря, планинецо. Мисля просто да оставя природата да си свърши работата.

— Ако размислиш, кажи ми — съгласи се той и отново се зае със закуската си.

Ками от своя страна се измъчваше дори с филийката и сока. Бе по-лесно да преглъща кафето и да се надява кофеинът да й подейства. Ала се чувстваше неудобно, че не яде.

— Просто не съм гладна — смотолеви тя и в отговор Тай само сви безразлично рамене. Ками обаче забеляза, че и той няма особен апетит. А когато се опита да му помогне да отнесе съдовете в умивалника, той й хвърли дълъг поглед, който трябваше да й каже да престане да се прави на толкова услужлива, когато има само една ръка.

Но да остави Тай да се занимава с домакинството означаваше само да осъзнае колко е безполезна. Застана насред хола, за да се възхити отново на каменната камина, въпреки че мислите й бяха другаде. С въздишка насочи вниманието си към изгледа през масивните прозорци, като през цялото време се опитваше да не поглежда към пръста си.

Може би трябваше да го остави да направи каквото може, помисли тя, чудейки се защо се чувства длъжна да му противоречи. Не бе толкова капризна, колкото му се бе показала, но… поради причини, които не разбираше, не можеше да го остави да й помогне.

Когато той свърши с разчистването, се насочи към вратата до кухнята, която водеше към задната тераса.

— Къде отиваш? — попита Ками.

— Да насека малко дърва. Реших, че ще е добре да наклада огън.

— О…

Устните му се изкривиха.

— Да не помисли, че ще си тръгна, без да ти кажа довиждане?

— Е, няма да ти е за пръв път.

— Ами… да… — съгласи се той и отвори вратата. В стаята нахлу пропитият от дъжд априлски въздух, мразовит като януарска вихрушка. Ками потрепери в джинсите и бялата памучна блуза. Тай, облечен по-топло, с дебели кафяви ботуши, тъмнозелена фланелена риза и дънки, специално предназначени да бъдат не толкова модни, колкото издръжливи, изглеждаше недостижим за студа. През прозореца Ками го гледаше как се спусна по няколкото стъпала към задната част на къщата, където стоеше дебел пън със забита в него брадва. Той взе едно голямо парче, постави го на пъна, замахна силно с брадвата и сръчно раздели дървото на две. После нацепи парчетата, събра ги и се върна в къщата.

Ками му държа вратата, докато той влезе сред виелица от мокър бриз, който миришеше леко на море, примесен с влажния, но въпреки това успокоителен дъх на влажно дърво. Но когато Тай стовари цепениците в камината, старателно напъха под тях вестник и го запали с дълга кибритена клечка, дървото изпращя и почти веднага пое огъня.

— Дървата са сухи — изненада се Ками, като гледаше мократа му кора.

— Те стоят под терасата — обясни Тай. — Снощи сложих няколко парчета до пъна, защото помислих, че ще трябва да наклада огън. Мокри са само от вятъра, който довява капки вода от залива.

— Когато снощи пристигнах, огънят беше угаснал — забеляза Ками, не толкова, защото много я интересуваше, а колкото да върви разговорът.

— Нямах намерение да вися тук — отвърна той бавно и се огледа към редицата от кашони до прозореца. — Бях решил да се напия и да си събера багажа.

— Да си събереш багажа?

— Обадиха ми се, че скривалището ми е разкрито и изведнъж се появи ти, сякаш падна от небето.

— Кой ти се обади? Никой не знаеше, че идвам. Поне не със сигурност.

— Обади ми се един приятел, същият, чиято къща е била разбита.

Ками поклати глава:

— Това няма нищо общо с мен — заяви тя уверено.

— Може да няма, а може и да има… Милото татенце ми се струва най-вероятният виновник, а той е изпратил теб.

— Той не ме е изпратил!

Тай срита с ботуша си цепениците и към комина полетяха искри.

— Съжалявам, Ками. Не е възможно да е просто съвпадение. Някой е влязъл и е намерил моите папки.

— Какъв е този приятел? — намръщи се тя.

— Не го познаваш. Занимава се с финансовите ми дела.

— И живее в Лос Анджелис?

Тай започваше да вярва, че тя не знае нищо за взлома и се чудеше дали не си прави прибързани заключения. Възможно бе баща му да е знаел адреса му от години, макар че изглеждаше малко вероятно. Самюъл Стовал не бе търпелив човек, ни най-малко. Тай инстинктивно чувстваше, че взломът и появяването на Ками по някакъв начин са свързани, макар и тя да не се досещаше.

Но всичко това бяха теоретични разсъждения, след като, независимо от последователността на събитията, местоположението му бе публична тайна. Сега трябваше да реши как да действа по-нататък.

— Остави — каза на Ками, която го гледаше загрижено. На изразителното й лице бе изписан ужас, че той можеше да я подозира. — Няма значение.

— Сериозно ли мислиш пак да бягаш?

— Не разбирам защо трябва да се приема като бягство, когато всичко, което искам, е да ме оставят на спокойствие — отсече той.

— Никога ли не си мислил да се върнеш?

— В Холивуд? В киното?! Шегуваш ли се?

— Наистина ли беше толкова лошо? — попита тя, сплете ръце и трепна от болка. За момент почти бе забравила.

Тай отново отиде да намести дървата, въпреки че вече нямаше защо да се занимава с огъня. Просто изпитваше нужда да прави нещо, за да не позволи на нежния й образ да се запечати в съзнанието му. Бе ужасен от себе си, ала не можеше да гледа на Ками по друг начин, освен като мъжкар, който си търси женска.

— Защо беше толкова лошо? — настоя тя. Или не забелязваше отчужденото му изражение, или не го разбираше. Във всеки случай въпросите й го дразнеха.

— Трябва ли да има причина? — попита той напрегнато.

— Не… Но ти беше постигнал такъв успех и изведнъж край. — Тя щракна с пръсти. — И си замина. Винаги съм мислела, че има още нещо и когато те видях… — Тя пое рязко въздух, уплашена, че едва не бе казала „през последната ни нощ заедно…“.

Тай се обърна стреснато и погледна в широко отворените, уплашени очи на Ками.

— Какво стана? — попита напрегнато. — Ръката ти ли?

Ками скри очи зад миглите си и раздвижи пръстите си, сякаш бяха схванати и безчувствени.

— Ами… да…

— Отивам за иглата — заяви решително Тай и се отправи към банята, където беше походният несесер. В него имаше малък комплект за шиене.

Ками се загледа след него ужасена. Причината не беше в ръката й. Поне не в момента. Не се страхуваше и от предстоящата лека хирургическа намеса. Можеше да се справи с това, ако трябва.

Но не можеше да се съвземе от факта, че едва не бе споменала за онази вечер! Тогава бяха се любили сладостно и яростно! Тази нощ, за която той не помнеше почти!

„… последната ни нощ…“

Собствените й неизречени думи звучаха в ушите й като прибой. Те почти я бяха унищожили на място. Ако не се беше сетил — Господи, дано не си спомни — тя се надяваше никога да не се сети.

— Ето. — Тай се появи с малък несесер, бутилка спирт и пликче с памук.

Ками се дръпна уплашено назад. Но това, което я плашеше, бе близостта му, не намерението му да се прояви като лечител на всички рани. Той седна до нея на дивана и бедрото му се опря в нейното.

— Дай си ръката.

Цялата стая кънтеше от ударите на сърцето й. Откри, че й е трудно да диша. Дробовете й очевидно бяха забравили инстинктивните си движения, защото се чувстваше замаяна и въздухът не й стигаше.

Тай напои тампонче памук със спирт и изтри иглата. После почисти ръката й и тя трябва да бе издала някакъв звук, защото очите му потърсиха нейните.

— Добре ли си?

— Голямо шубе съм — призна Ками.

— Недей да гледаш.

Тя откъсна очи от него и се вторачи в прозореца. За неин ужас Тай постави ръката й върху твърдото си бедро. Ками погледна надолу. Чувстваше натиска на мускулите под дланта си. Но в този момент той натисна върха на иглата върху нокътя й. Внезапен силен натиск. Тя простена, пое дълбоко въздух и стисна очи. Толкова силно прехапа устни от леката болка, че почти ги разкървави. Иглата проби нокътя. Пулсирането моментално стихна. Тя примигна от нежеланите сълзи и отвори очи тъкмо навреме, за да види как Тай се вглежда в нея с нещо, което много приличаше на сериозна тревога.

— Заболя ли те? — попита напрегнато.

— Не, не, нищо ми няма.

— Ти плачеш…

— Не плача!

— В ъглите на очите ти има сълзи.

Сълзи от страх и вълнение.

— Казах ти, че съм шубе — излъга го тя със смях. Ръката й още лежеше върху бедрото му и тя нямаше никакво желание да я мести. Да, здравите мускули на бедрото му привличаха цялото й внимание, макар да се опитваше да гледа навсякъде, но не и към Тай.

Той хвана ръката й и огледа добре ли си беше свършил работата. Както бе предсказал, кожата под нокътя бе пълна с кръв и през мъничката дупка се просмукваха миниатюрни капчици.

Изведнъж й стана лошо. Не можеше да понася кръв. Не можеше да понася такива неща, макар да се преструваше, че стомахът й е от желязо.

— Ками…

Гласът на Тай звучеше някъде отдалеч. „О, Господи“, помисли тя отвратено, „ще припадна“.

И го стори.

 

 

Събуди се от странното чувство за хладина и разбра, че на челото й има мокра кърпа. Главата й бучеше. Вдигна натежалата си ръка към кърпата и изведнъж чу шумолене.

— Ками…

Лицето на Тай се появи пред очите й. Лежеше на леглото му, осъзна тя стреснато. От мисълта, че е носил отпуснатото й тяло, върху нея се стовари нова вълна на унижение.

— Толкова ми е неудобно — прошепна тя.

— Трябваше да те закарам в болницата — ядосваше се Тай. — Къде ми беше умът? Изкара ми ангелите.

— Не, не… винаги съм такава. Колко… колко време бях в безсъзнание?

— Пет-десет минути. Точно колкото да те донеса тук. Мога да се обадя на местния лекар и…

— Не! Не усложнявай нещата. Моля те. — Ками се опита да се надигне и той внимателно я спря. Чувстваше се слаба. Бе лесно да се предаде и просто да се отпусне.

— Ще ти донеса вода — каза след кратко мълчание Тай и когато излезе, Ками изведнъж усети, че бялата й блуза е разкопчана до кръста. Нищо чудно, че бе почувствала нещо нередно. Със свободната си ръка провери сутиена и откри, че си е на мястото. Копчето отпред не бе разкопчано и дантелата я покриваше достатъчно, за да й създава чувството, че благоприличието й е непокътнато.

Мислите й бяха абсурдни! Тай не се интересуваше по този начин от нея. Бе разтворил блузата й, за да осигури достъп на въздух до гърлото и дробовете й. Той изпитваше не страст, а вина, че е станал причината за нейния припадък. Тя бе тази, която забелязваше и най-малките подробности, свързани с тях двамата във вечните отношения мъж — жена. Тя бе тази, която се правеше на глупачка заради него!

Със стон зарови лице във възглавницата, полежа малко така и се обърна да види пръста си и резултата от хирургическата намеса на Тай. Нокътят бе грозно почернял, но болката я нямаше. Дори можеше меко да си свие пръста.

Тай се появи на прага и тя веднага придърпа блузата си. Движението й привлече вниманието му.

— Извинявай, просто исках да съм сигурен, че нищо не те ограничава. — Хвърли поглед към сутиена и добави: — Тъкмо се гласях да го разкопчая, и ти дойде на себе си.

— Радвам се, че не си го сторил — призна тя и преглътна. Начинът, по който я гледаше, с нищо не й помагаше. — Обикновено не съм толкова лигава. Искам да кажа, лигава съм, но не чак толкова! Чувствам се като идиот, и… о, благодаря. Пръстът ми наистина е по-добре.

— Хубаво. — Тай остави на нощното шкафче чаша вода с лед и погледът му попадна на полуотвореното чекмедже — възмездието на Ками. Той го отвори докрай и извади купчината листове, които тя толкова бе искала да прочете.

Сега Ками съсредоточено гледаше в тавана и продължаваше да държи здраво бялата си блуза. Трябваше ли да се опита да я закопчее? Не вярваше на пръстите си, но пък бе меко казано неприлично да лежи полуоблечена, докато Тай е в стаята.

— Гледала си това — каза той без злоба, сякаш забрави предишната си реакция. Но Ками не можеше да забрави раздразнението и гнева му и се надяваше той да разбере, че не е предателка.

— Не успях.

— Уплашила си се, че ще те хвана на местопрестъплението, пъхнала си ръкописа обратно в чекмеджето и докато си го затваряла, си си прищипала пръстите.

— Горе-долу така стана — призна Ками с гримаса. — Предполагам, че съм си получила заслуженото.

Той поклати леко глава, сякаш да отрече думите й. Мълчанието се проточи и нервите й се опънаха от близостта му.

— Сценарий ли пишеш? — изтърси тя.

— Казах ти, занимавам се с недвижими имоти.

— Чие е тогава това? — Кимна към папката в ръцете му. — Имам предвид, не прилича на нещо, което си донесъл със себе си преди десет години… — Погледна към листовете и добави: — Но тези изглеждат, сякаш току-що са излезли от принтера. Готова съм да се обзаложа, че ти самият си ги писал.

— А ако е така, какво?

— Нищо. — Тя сви рамене. — Искам да кажа, защо не? Ти имаш опит като артист, а и си спомням, че като момче те биваше в писането. Пък и майка ти някога е била сценаристка, значи ти е по наследство.

— Освен това с какво друго мога да си запълвам времето, нали така?

Саркастичен ли беше? Ками подозираше, че е така, макар той да говореше достатъчно весело, сякаш се опитваше да не й позволи да възстанови равновесието си.

Ала нямаше нужда от това! Тя бе загубила равновесие още в момента, в който прекрачи прага му.

— Щом казваш… — измърмори тя и облиза малко нервно устни.

— Какво? — Тай остави листите и отпусна ръце. Лицето му бе опасно близо до нейното.

— Просто не си те представям да продаваш недвижими имоти.

— Не ги продавам. Е, продавам моите — поправи се той. — Имам няколко имота тук, но не съм брокер, ако това имаш предвид. Купувам и продавам с надеждата да спечеля нещо от промяната в цената.

— И от десет години се занимаваш с това?

— Почти. Опитах малко фермерство, но съм по-силен в теорията, отколкото в практиката. Веднъж една стара овца ме ухапа и едва не ми счупи ръката.

Шегуваше се. Тя улови усмивката и не можа да се въздържи да не й отвърне. Спомни си колко им бе приятно заедно като деца и без да мисли, изрече каквото й бе на душата:

— Толкова се радвам да те видя.

Може би ако не бяха в такова компрометиращо положение. Може би ако бяха имали повече време да се възприемат отново като „брат и сестра“. Или може би ако и двамата бяха по-малко самотни, следващите няколко мига нямаше да се случат.

Ала непредпазливите думи на Ками, съчетани с изписания на лицето й копнеж и потъмнелите й сини очи, разпалиха тлеещата жарава. До този момент тя не знаеше, че и в Тай дреме такъв огън, мислеше, че емоциите са само от нейна страна. Но когато той нежно я погали по бузата с опакото на ръката си, тя развълнувано ахна.

— Не усещах колко ми липсваше — призна Тай. Гласът му бе дълбок и почти трепереше. Ками го погледна с неосъзнат копнеж. Всичките й артистични умения се изпариха от желанието да бъде с мъжа, когото обичаше, когото по някакъв начин бе обичала. Тай бързо пое въздух. Не бе пропуснал сигналите, но още се колебаеше. Спусна поглед към треперещите й устни, сякаш не можеше да откъсне очи от сладостните им розови очертания.

— Ками? — попита той несигурно.

— Няма ли да ме целунеш? — неочаквано за самата себе си промълви тя.

Тай преглътна почудата си.

— Да — призна той и се наведе към нея. Ками усещаше топлината на кожата му, пусна ризата си и протегна ръце към гърдите му. През фланелената риза тялото му бе топло и твърдо и й се искаше да смъкне дрехата и да го притисне към тръпнещите си гърди.

Ресниците й се спуснаха, устните й се разтвориха в нетърпеливо очакване на целувката, както цветът се разтваря под слънчевата светлина. Бе жадувала за това от нощта, когато правиха любов, дори отпреди това, когато бе момиче, унесено в неосъзнати мечти, гладна за любовта, възхищението, страстта и докосването на друго човешко същество.

Чакаше безпомощно, чуваше дишането му, сподавено и неравномерно, усещаше напрежението в усилието да стои надвесен над нея, опрян на ръце. Искаше й се той да се предаде, просто да се отпусне върху нея и да вземе това, което му се предлага… Но след няколко безкрайни момента, в които нищо не се случи, отвори очи и го погледна несигурно.

— Не знам какво правя — каза той и Ками разбра, че угризенията са го обзели още преди целувката.

И тогава, сякаш за да постави нещата на местата им, Тай я целуна небрежно по бузата и се изправи на крака. Бе съкрушена, не можеше да превключи толкова бързо като него, но оттеглянето му й възвърна самоуважението. О, Господи! Какво ли си мислеше той за нея? Нали не я възприемаше като заслепена негова почитателка?

Страните й пламнаха. После по цялото й тяло се разля болезнено чувство. Искаше й се да се свие на топка и да умре.

Тай от своя страна се държеше, сякаш всичко е както преди. Събра разпилените по леглото листове и ги сложи върху нощното шкафче.

— Аз… съжалявам — измърмори той.

Съжаляваше? Съжаляваше, задето не се е възползвал от нейната покана?

— Няма защо — заяви Ками, опитвайки се отчаяно да скрие обидата от неговото отхвърляне.

— Не те обвинявам — каза той, без да разбира напълно чувствата й. — Обикновено не се държа като женкар — обясни напрегнато, сякаш думите го измъчваха. — Това е характерно за баща ми. Не те обвинявам и за това, че не ми вярваш. За бога, та аз почти те бях съблякъл, докато беше в безсъзнание! — Усмихна се смутено. — Отдай го на това, че не съм свикнал в леглото ми да лежи красива жена.

— Ти не се нахвърли върху мен — възрази Ками, седна и подви колене. Тя се притесняваше, задето е прекалено лесна и пламенна, докато в същото време той обвиняваше себе си. Не можеше да позволи това. — Ако някой се е нахвърлил върху някого, това бях аз.

Тай вдигна вежди неразбиращо.

— Какво?

— Помислих, че ме отхвърляш.

— Какво?! — повтори той, ала това бе шепот, риторичен въпрос към боговете или към стената от мълчание, която ги обграждаше. — Какво говориш?

„Говоря, че искам да бъда с теб. Да спя с теб. Ръцете ти да са обвити около мен и тялото ти да ме притежава. Искам да забравя за света навън и да правим любов, докато останем последните двама на земята.“

— Говоря… — промълви тя, преглътна и облиза устни. — Говоря…

— Говориш? — подсказа й Тай, докато гледаше очарован устните й.

— Ох, Тай…

Това бе всичко, което му трябваше. Всякакви опасения бяха пометени от вълната на страст и огъня, който ги погълна и двамата. В един момент бе впил поглед в нея и я чакаше да изрече на глас, че го иска, в следващия вече я бе притиснал върху дюшека, а блузата й се бе разтворила, за да открие дантеления й сутиен и извивката на гърдите.

— Какво правим? Струва ми се, че сънувам. — Устните му се притиснаха към бузата й, горещият му дъх изгаряше кожата й.

— Не знам. Не знам. — Ръцете й се плъзнаха по гърба му и конвулсивно замачкаха ризата. Искам те, помисли тя. Искам те, искам те, искам те!

И тогава устните му уловиха нейните, смазаха ги, разтопиха ги. От нея се изтръгна въздишка, наполовина стон, наполовина сподавен страстен вик. Устните му бяха твърди и въпреки това меки, толкова меки. Парадокс, който възпламени кръвта й и я накара да не мърда, така че този сладостен огън никога да не стихва!

Устните му се спуснаха от бузата й към ухото, захапаха го леко, после по-силно и я пронизаха огнени стрели. Ками се вкопчи в него, за да бъде колкото може по-близо.

Когато отново я целуна, езикът му се стрелна между зъбите й, имитирайки движенията, които тя искаше да изпълнят телата им. Ками се заизвива под него, ръката му се плъзна по гърдите й и започна да ги мачка през тънката бяла дантела. Миг по-късно пръстите му разкопчаха и разтвориха сутиена. Ками простена и твърдото зърно се надигна под дланта му.

— Боже мой… — прошепна той.

„Не спирай“, помисли тя несвързано и обви крака си около неговия в глупав опит да го задържи. Както се оказа, не беше необходимо, защото тялото му вече бе започнало да се движи през двата чифта джинси срещу нейното в този стар като света ритъм с настойчивост, от която дъхът й секна.

Изведнъж пръстите върху гърдите й се смениха с горещите му влажни устни, езикът му описа кръг около тъмното зърно. Ръцете й се вплетоха в гъстата му коса, направлявайки го, главата й се замята върху възглавницата, гърбът й се изви.

„Боже мой, само от това ще стигна до върха!“

Ръката й конвулсивно се спусна по гърба му и го притисна по-близо. Ками се движеше трескаво под него, лицето й гореше, мислите й бягаха…

И в този момент Тай се отдръпна. Тя проплака недоволно. Но главата му се спусна по-надолу и тя вдигна глава точно колкото да види тъмната му коса, преди да усети топлия му дъх. През джинсите той я докара до внезапен, разтърсващ връх. Пръстите й се впиха конвулсивно в косата му.

— О, боже, о, боже… — задъха се тя, потресена и ужасена, извика рязко, тялото й се изпъна и изви в екстаза си…

Почти веднага я обзе слабост. Тя лежеше безсилно и дишаше тежко. Когато Тай вдигна глава, тя мярна в сивите му очи пламъка на страстта и бързо замижа, защото не искаше точно в момента да изпита смущението и унижението, които бе сигурна, че ще последват.

В главата й бе каша от шум, впечатления и истинска радост. Знаеше, че никога не бе достигала до такива висини на страстта — а дори не бяха правили любов!

Ала Тай очевидно имаше други идеи, защото отново зарови лице в джинсите й. Усещанията обаче бяха загубени. Нямаше значение. Мисълта, идеята, образът бяха достатъчни.

В нея отново избухна внезапно неочаквано удоволствие. Искаше й се да възрази, че по този начин всичко е за нея и нищо за него, ала единствените думи, които можеше да произнесе, бяха „Обичам те, обичам те, обичам те…“.

Така и не разбра дали ги е изрекла на глас. Всичко, за което можеше да мисли, бяха собствените й усещания, а Тай се грижеше за това, отново и отново.