Джанел Тейлър
Холивудски тайни (10)

Десета глава

— О, Тай… — промълви Ками.

— Не можех да остана повече в Лос Анджелис. Не издържах… Има и още нещо — призна той след дълго мълчание и пресуши чашата си.

— Още нещо? — попита тя тревожно.

— Тя беше бременна.

Зави й се свят. Сега разбираше какво го бе измъчвало онази нощ, когато отиде в неговата къща. Сега разбираше, че не е бил на себе си от мъка и пиянство. Десет години след това още не се бе възстановил.

— Има и още нещо… — прошепна той отново.

Ками дори не можеше да го попита. Бе съвсем сигурна, че не иска да го знае.

Тай, сякаш усетил, че няма да успее да се насили да говори повече за това, пое рязко въздух, стисна зъби и се облегна назад на стола. Бавно поклати глава и се отказа от неизреченото признание.

— Затова напуснах — завърши кратко.

Ками хвана дланите му и силно ги стисна, предлагайки му безмълвно цялата си любов и подкрепа. Тайлър сведе поглед към сплетените им ръце и за нейна най-голяма изненада се наведе и целуна пръстите й. Когато вдигна глава, сърцето й биеше като барабан, пулсът се блъскаше във вените, гърдите й се надигаха като след маратонско бягане.

— Прави любов с мен — каза той.

Ками се поколеба, развълнувана и малко потресена. Преди да е успяла да отговори, сервитьорът се върна с поръчката им и тя бе принудена да пусне ръцете му.

Ядоха в напрегнато мълчание. Ками не бе сигурна какво да прави. Чувстваше се лекомислена, замаяна и свободна. Тя го желаеше и той я желаеше. Какво повече можеше да иска?

Любов, напомни й малка част от съзнанието, което все още работеше. Любов.

„Тайлър ме обича — отговори си тя наум. — Винаги ме е обичал.“

„Не по начина, по който ти искаш…“

Яденето бе превъзходно, но тя почти не усещаше вкуса му — парченца сьомга, които се топяха в устата, всяко напоено в сметанов сос с копър, меко сухо вино, моркови и броколи в масло. Заливът зад прозореца бе невероятно красив с черната си вода и проблясващите върху нея светлинки. Дивота, свобода и чувството, че си в най-красивото кътче на света.

Ала Ками виждаше само Тай. Спомняше си докосването му, сладостната настойчивост на езика му, страстния блясък в очите му.

„Загивам“, помисли, когато Тай плати сметката, излезе на улицата и тя почти машинално тръгна до него. Той можеше да поиска от нея всичко, каквото и да е, и тя не можеше да му откаже. Любов ли бе това или страст? Почти й се искаше да е второто, защото тогава можеше да се възстанови. Ала знаеше какво чувства и това бе нещо дълбоко, което не можеше да се пренебрегне.

В къщата атмосферата бе още по-напрегната, ако това изобщо бе възможно. Ками се задъхваше, а Тай бе необичайно мълчалив, откак направи признанието за бившата си любовница. Едва сега разбираше разочарованието й, болката му, макар отричането на всичко, свързано с Лос Анджелис и Холивуд, все още да й се струваше прекалено. Сякаш бе търсил оправдание, за да захвърли всичко, и самоубийството на Гейл се е оказало повече от достатъчно.

— Ще направиш ли кафе? — попита тя.

Колкото и да желаеше Тай — а не можеше да го отрече, само като чувстваше как тялото й се е напрегнало като струна на китара — не можеше просто да се впусне в сексуална връзка с него. Освен всички очевидни спънки, най-голямата от които бе, че живееха в различни части на света и никой от двамата не бе готов да се откаже от собствения си живот заради другия, Ками не бе правила секс с мъж преди и след Пол, ако самият Тай не влизаше в сметката. А единственият път с Тай… бе отговорила на някаква болезнена нужда в него и бе захвърлила предпазливостта на вятъра. В този момент собственото й бъдеще не я бе интересувало особено, бе се отдала, просто за да смекчи ужасната болка на мъжа, когото обичаше.

Сега обаче нещата бяха съвсем различни. Тай бе готов, желаеше я и тя не можеше да обвинява никого, освен себе си и собствените си плътски желания.

И въпреки това, докато Тай слагаше кафето, тя разбра, че вътрешният й диалог бе чисто теоретичен. Ако той отново поискаше, тя щеше да се съгласи.

Тайлър й подаде чашата и Ками я стисна с треперещи ръце. Нараненият й пръст бе почернял под нокътя и тя го изгледа тъжно.

— Още изглежда ужасно.

— Ще мине — успокои я той.

— Обаче твоята магия наистина свърши работа. Оттогава не ме боли.

Той вдигна вежди:

— Моята магия?

Кой знае защо, това й напомни за моментите в леглото му, за преплетените им тела и за неговите ласки…

— Хирургическата ти магия, ако може да се нарече така — заяви тя нервно. — Ти няма ли… да пиеш кафе? — попита, след като забеляза, че не сипва втора чаша.

— Не, и едва се сдържам да не изпия още едно питие.

— Ако е заради мен, съжалявам. Не искам да ти преча. Прави каквото ти се прави.

— О, заради теб е — съгласи се Тай.

— Това си е… твоят живот, Тай — заекна Ками. — Аз не мога да го променя. Боже мой, изненадана съм, че изобщо ме слушаш.

— Не те слушам — отсече той.

— Но ти току-що каза…

— Казах, че ти си причината да ми се пие — уточни Тай, въздъхна дълбоко и прокара пръсти през гъстата си коса. При това движение ризата се измъкна от джинсите и тя видя плоския му мускулест корем с подаващи се над колана тъмни къдрави косъмчета.

Усети странното чувство, че се разтопява. „Боже мили — помисли тя — аз не съм по-различна от моята зажадняла за любов героиня Дона Дженкинс!“

Явно мимиката издаде мислите й, защото Тайлър въздъхна, взе чашата от омекналите й пръсти и я привлече към себе си. Ръцете му се обвиха около нея и той опря брадичка на главата й. Тя броеше ударите на сърцето си и знаеше, че няма връщане назад. Въздъхна примирено и притисна буза към гърдите му. За момент през ума й мина да не му споменава колко го обича, но когато устните му обсипаха челото й с целувки, мислите й сякаш излетяха от главата.

Зъбите му захапаха ухото й и в нея се завъртя вихрушка от усещания. Пръстите й се вкопчиха в меката тъкан на ризата му. Бе разведена, ала все още неопитна в чувствените удоволствия. Любенето на Пол винаги бе много бързо, без увертюри, сякаш съзнанието му не можеше да се откъсне от следващата точка в плана, за да достави удоволствие на жена си. Ками мислеше, че така и трябва да бъде, освен онази случайна среща с Тай. Дори в алкохолното опиянение ръцете му, устните, тялото, страстта му, всичко се бе включило, за да я превърне в трепереща маса от желание. Тя бе викала при всяко движение, бе се молила за още, въпреки че някаква далечна част на съзнанието й се чудеше на собствената й необузданост. Бе обвила крака около него, подканяйки го нетърпеливо и съжаляваше единствено за това, че всичко свърши много бързо.

Разбира се, по-късно дойдоха други съжаления. Но точно в момента, когато плътта й се бе предала, а устните й се протягаха към неговите, тези мисли приличаха на далечни светлинки, бързо гаснещи в черната вихрушка, която я бе понесла. Тя нетърпеливо прие целувката му и когато Тай тихо простена, коленете й омекнаха.

— Ками — прошепна той и зарови ръце в косите й да я задържи. Езикът му се вмъкна между разтворените й устни, посрещнат от нейния. Заля я море от емоции, което съвсем отслаби съпротивата й. Съпротива? Тя го желаеше не по-малко, отколкото той нея. Може би дори повече. И макар че в това нямаше бъдеще, нямаше положителен изход, не можеше да се спре, защото толкова го искаше.

— Не спирай — прошепна тя, когато Тай се отдръпна да я погледне.

— Не мога — призна той простичко.

И пръстите му започнаха да разкопчават блузата й. Тя я гледаше как пада и как загорялата му ръка разкопчава сутиена с опитност, от която се почувства още по-слаба. Вдигна очи към него.

Тай рязко пое въздух:

— Не ме гледай така!

— Как?

— Като уловено животно.

Ками почти се засмя.

— Неправилно ме разбираш. Боже мой, Тай… Искам те…

Това преля чашата. Каквото и благородство да бе останало в него, изведнъж изчезна. С нова сила започна да я целува, да я гали, да притиска тялото й към своето. Ръката му обхвана гръдта й, палецът и показалецът уловиха твърдото зърно. Бедрата му я приковаха към плота и тя не можеше и да се съмнява във възбудата му.

С чувството, че това не е тя, Ками спусна ръка надолу. Тай простена и я пусна за момент, за да смъкне ципа на джинсите си, но пръстите му трепереха, ципът заяде и той изруга сподавено. Ками блъсна настрани ръцете му и сама го разкопча. Джинсите се свлякоха безпомощно по бедрата му. Ръката му веднага се насочи към най-женствената й част, под ластика на копринените й бикини.

Тя ахна, потресена от пронизалото я усещане. С Пол никога не се бе възбуждала бързо. Всъщност бе почти невъзможно да се възбуди.

Ръцете й бяха върху раменете му и го привличаха още по-близо, въпреки че телата им бяха практически слети, а когато главата му се наведе към гърдите й, вплете пръсти в косата му. Усещанията, сякаш дръпнати струни, се разпространяваха от гърдите към утробата й. Искаше й се да легне на пода, искаше й се да стене, да се извива и да крещи като диво животно.

— Тай… Тай… — прошепна тя.

А когато главата му слезе още по-надолу, Ками просто загуби сили, свлече се на пода и с нещо средно между писък и скимтене стигна до върха толкова бързо, че тялото й конвулсивно се разтресе в див екстаз.

Струваше й се, че изплува от някаква далечна земя. Бавно осъзна, че Тай е замръзнал над нея. Смущението се опитваше да замъгли съзнанието й, ала тя го отхвърли и протегна ръка към слиповете му. Той притисна лице в извивката на врата й и я остави да го съблече, докато и двамата лежаха голи между разпилените дрехи.

Опрян на лакти над нея, той се вгледа в знойните й очи.

— На кухненския под?

Тя избухна в пристъп на смях. Тай също се засмя, издърпа я да стане, грабна я на ръце и я понесе към спалнята, преди същото старо смущение да е успяло да направи нещо повече, освен да порумени страните й. Положи я на леглото, легна до нея и плъзна ръка от шията към бедрата й с леко, сладостно движение, което отново възпламени дремещата й страст. Никога не можеше да му се насити!

— Аз съм една безсрамница — каза тя през смях.

— Хубаво — одобри той.

— На сутринта ще се мразя.

— Няма. — Развеселеният израз в очите му бързо се стопи в изгарящия гняв, който я накара да затаи дъх.

— Няма — съгласи се тя, но твърдите му устни погълнаха думата. Ръцете му привлякоха тялото й по-близо, а коляното му разтвори бедрата й. После легна върху нея и Ками, чиито спомени от онази първа нощ все още влияеха на поведението й в момента, обви ръце около него и сплете крак около крака му, сякаш се страхуваше да не я остави, преди да е напълно задоволена.

Ала този път Тай нямаше намерение да спира по средата… Просто не можеше да се сдържа. Той обсипа цялото й тяло с целувки, докато тя вкусваше солената кожа на раменете и врата му. И когато Ками го усети срещу себе си, хвана с две ръце бедрата му и нетърпеливо го привлече по-близо, докато Тай загуби всякаква надежда за съпротива и проникна в нея.

Тя ахна. Много време бе минало, откак бе правила любов с Пол, още повече с Тай, и бе забравила това сладко чувство на притежание, на искане. В този момент Тай започна да се движи ритмично и тя потъна в безпомощна страст и спомени. Пол никога не й бе отделял толкова време. Дори не бе осъзнавала този факт до този момент, в който си спомняше всяко дихание и докосване от предния път, когато бяха правили любов.

Превъзбудената й кожа отговори с потреперване. Тя въздъхна, после затаи дъх.

— Ками… — прошепна с копнеж Тай.

— Моля те…

Искаше й се той да направи нещо повече. Да прекрати това бавно, сладостно мъчение, да побърза. Ръцете й трескаво го молеха, привличаха бедрата му по-близо, тялото й се извиваше към неговото. Ала Тай отказваше да промени ритъма и скоро главата й се замята върху възглавницата. Това бе сладко мъчение! Тя не можеше повече да издържа. Извика, молейки за нещо непонятно.

Горещите му устни отново се притиснаха към шията й. Следващият й оргазъм бе стремителен като излитаща в небето ракета, цялото й тяло конвулсивно се разтресе, устните й шепнеха сладки молби и думи за любов.

Тя се отпусна, опиянена от удоволствие, потънала в прелестно вцепенение. И тогава чу напрегнатия му глас:

— Използваш ли предпазни средства?

— Какво? — попита тя замаяно.

— Ками, моля те, не мога да се сдържам още много.

Реалността наистина бе като студен душ, помисли смътно Ками, когато думите му достигнаха до съзнанието й и то неохотно се пробуди. Стана й студено, сякаш я обляха с ледена вода. Всичката радост, топлота и любов бяха изкоренени от водопада на мразовитата реалност.

Тай се бореше. Тялото му говореше едно, съзнанието друго. Той не искаше деца, тя помнеше. Може би заради преднамереното убийство на неговото дете от Гейл, може би заради отсъстващото родителство на баща му, а може би поради не толкова драматични причини, като например че просто няма желание да има дете. Това бе нещото, което за нея бе най-скъпо, а той се бореше срещу него!

— Взела съм мерки — каза тя с горчивина и в душата й се просмука онази стара позната болка.

— Ками…

— Шшшт… — Той не й вярваше напълно. Пък и защо да й вярва? Не знаеше нейното положение, а сега определено не бе моментът да му го каже. И въпреки това сърцето й преливаше от любов и тя искаше това единение повече от всичко друго. — Не се безпокой — прошепна и плъзна ръка да го погали по корема и да докосне мястото, където бяха съединени.

Защитата на Тай рухна. Той започна да се движи трескаво срещу нея и я изненада, като отново я докара до внезапен, неочакван оргазъм. Ками се задъхваше и скимтеше. Тай с едно последно движение изхвърли горещото си семе в нея и в същия момент тя извика от удоволствие. Секунда по-късно той се стовари отгоре й. Тя го прегърна силно, сгуши главата му и докосна устни до ъгловатата му ключица.

Тай бавно се надигна. Изражението му бе неразгадаемо. Устните на Ками затрепериха. Какво мислеше той? Да не би вече да съжаляваше?

Ала следващите му думи, макар да обясняваха реакцията му, я разтърсиха до дъното на душата:

— Правили ли сме го преди?