Джанел Тейлър
Холивудски тайни (15)

Петнадесета глава

— Трябваше да се сетя — произнесе Тай в последвалото напрегнато мълчание. Той не бе поканил Самюъл, но и не бе затръшнал вратата пред него.

Самюъл Стовал застана до камината и огледа скривалището на сина си със смесица от одобрение и недоверие. Ками стоеше до Тай и се чудеше защо и тя не бе очаквала Самюъл да дойде след нея. В края на краищата, бе прекарала твърде много време тук, а филмовата машина в Холивуд стържеше, без да се интересува, че Ками Мерил вече не иска да е едно от нейните зъбни колелца.

— И ти десет години живееш тук? — повтори Сам, сякаш не можеше да си представи как някой би могъл да се пресели на такова отдалечено място.

— Как ме намери? — попита вместо отговор Тай.

— Имам един човек, който… върши нещата вместо мен — призна Самюъл. Изсеченото му красиво лице бе предпазливо безизразно. — Помниш ли Уилям Ренкуист?

— Ренкуист ли ме намери? — Тай не можеше да повярва.

— С помощта на частен детектив.

— Аха… — Тай стисна зъби. — Значи не Ренкуист е обрал дома на моя брокер. Това е била работа на някой по-квалифициран.

Самюъл погледна внимателно сина си, претегляйки думите му. Чудеше се какво точно знае Тай и за какво само се досеща. Ками мълчеше. Скоро Тай щеше да произнесе и нейната присъда — щом Самюъл споменеше за „Скалисто дъно“. Истината щеше да я убие. Всичките й надежди щяха да се разбият на парчета. Мислите й се стрелкаха като светкавици, търсейки отговор, извинение, начин да спре гилотината.

Сякаш разчел мислите й, Самюъл се обади:

— Ние отдавна чакахме Камила да се върне.

Тай се намръщи, очевидно объркан, а Ками затаи дъх.

— Кои ние? — попита той.

Самюъл хвърли един поглед към Ками, питайки я мълчаливо какво е казала вече на сина му.

— Аз не докладвам нито на теб, нито на когото и да е друг — заяви тя напрегнато. Мразеше се заради малодушието си. Сърцето й се блъскаше в гърдите. — Ти сам ми даде адреса на Тай, аз не съм ти го искала.

— Знам, скъпа. И ти изглежда си убедила в това Тай. Значи аз съм врагът, а Ками приятелят? — Погледна към сина си за потвърждение, ала лицето на Тай бе като от камък. Отговор и без това не бе нужен. Ками знаеше, че отношенията й с Тай са прекалено очевидни, за да не се забележат. А Самюъл Стовал, при всичките си недостатъци, бе проницателен. Тя сведе поглед към изпомачканата си блуза. Издайнически следи.

— Защо дойде сега? — Тай погледна баща си право в очите.

— След като Камила не се върна веднага, реших, че трябва да…

— Не, имам предвид защо след десет години? Десет години… и изведнъж идваш. Най-неочаквано.

— Времето минава… — разпери ръце Сам.

— Не. — Тай бавно поклати глава. — Има някаква причина. У Брус са ровили за моя адрес. Кажи ми защо.

Сърцето на Ками бумтеше толкова силно, че едва не я оглушаваше. По гърба й се стичаха струйки пот. Тай бе твърд, разгневен и непреклонен. Той никога не би приел, че Сам просто иска „да си възстановят отношенията“ — нейното собствено неубедително извинение. Мрежата от лъжи, която бе изплела, сега нямаше да може да я спаси от простата истина.

Сам й хвърли един поглед и Ками замръзна. Трябваше да е разбрал, че не е говорила за „Скалисто дъно“, както бе обещала, иначе Тай досега щеше да го спомене. Гилотината бе нагласена, ротата бе готова за огън.

Тя чакаше в агония.

— Имаш ли нещо против да пийна едно бренди? — попита Сам.

— Имам уиски.

— Ще свърши работа. — Самюъл се прокашля и седна на дивана. Ками се молеше наум да продължи. Нервите й не издържаха на надеждата, че по някакъв начин всичко ще се размине. Нямаше да е честно.

Тай наля една чаша на баща си и след кратко колебание — една и на себе си. Без да пита, наля и трета и я пъхна в студените ръце на Ками. Тримата се гледаха и от всички най-спокоен бе Самюъл.

— Ох, престанете да ме гледате, сякаш е настъпил апокалипсисът! — изръмжа той.

— Какво предизвика твоето нашествие? — напомни му Тай навъсено.

Ками преглътна. Бе забравила да диша. Виеше й се свят, коленете й бяха омекнали. Не можеше да се помръдне от страх да не падне. Стисна уискито и мрачно се зачуди дали то наистина действа съживяващо. Реши, че няма да й навреди да опита и поднесе чашата към устните си. Глътна, задави се, пое дълбоко въздух и отпи още една голяма глътка. Докато Тай и Самюъл безмълвно се дуелираха с очи, тя се запрепъва с треперещи крака към фотьойла срещу Самюъл и се стовари в него.

„Заслужавам си го… заслужавам си го… заслужавам си го… Но, о, Господи, не мога да го понеса!“

Тай се приближи до нея и докосна рамото й.

— Добре ли си?

— Съвсем — изписка тя.

— От уискито е — успокои я Тай, който все още не разбираше какво я терзае.

— Чиста отрова — забеляза подигравателно Самюъл и с усмивка отпи от чашата си. Тай му хвърли още един поглед и Сам пое дълбоко въздух.

Ками чакаше вцепенена.

— Трябва да ти разкажа една история — започна Самюъл. — Ти знаеш само някои части от нея, но това е истинският повод.

— Каква история? — Тай приседна на облегалката на фотьойла на Ками.

— За теб… и Гейл. — Той остави думите му да достигнат до съзнанието им и Ками го погледна неразбиращо. Гейл?! Какво бе пък това? Нямаше ли да говори за сценария?

Самюъл вдигна ръце, поколеба се за момент, сякаш търсеше нужните думи, и предложи на Тай:

— Може би това трябва да си остане между мен и теб.

Сърцето на Ками подскочи от страх. Бе достатъчно лошо да чуе със собствените си уши, още по-лошо бе Самюъл да обясни всичко на Тай в нейно отсъствие.

„И без това няма надежда. Никаква. Какво значение има?“

— Ками може да чуе всичко, което имаш да кажеш — заяви Тай студено и наклони глава, сякаш искаше да му каже: „Това е твоето погребение“.

Той се прокашля.

— Добре. Всичко започна преди десет години. Малко след смъртта на Гейл и горе-долу по времето, когато ти замина.

— Какво започна? — попита Тай.

— Получих искане за пари, което не можех да пренебрегна — отвърна той безизразно.

Ками объркано вдигна очи. Самюъл дори не я удостои с поглед. Изглеждаше замислен, сериозен и погълнат от историята, която сякаш идваше от сърцето му.

„Какво прави той? Няма ли да му каже истината за филма? Защо лъже? Кого пази?“

— Искане за пари? Изнудване? — вдигна вежди Тай. Това очевидно бе изненада и за него.

— Икономката на Гейл. А може би й беше лична секретарка, не знам. Доста неприятна и упорита жена на име Фийб, която дойде при мен веднага след смъртта й. Носеше едно писмо, написано собственоръчно от Гейл.

Тай примигна.

— Предсмъртно писмо? Не помня да имаше предсмъртно писмо.

— Това всъщност беше лично писмо, адресирано до мен. Фийб ми донесе ксерокопие. В него Гейл казва сбогом на мен и сбогом на теб. Пише, че убива себе си и своето дете, защото аз не я обичам. Че всичко това е защото ме е хванала в нашето легло с друга жена. — Поклати глава: — Нашето легло?! Откъде го измисли? Аз бях женен за Фелиция и веднъж Гейл налетя върху нас в леглото. Изкара ума на Фелиция, а и на мен. Тази жена беше напълно побъркана!

Лицето на Тай си оставаше каменно.

— Хайде, синко, не можеш да отречеш, че беше ексцентрична. Непрекъснато правеше нещо щуро. И ти си го изпитвал на гърба си, недей да отричаш.

— Ти си имал връзка с Гейл. Тя очевидно е мислела, че това означава нещо повече.

— Аз бях женен за Фелиция — повтори Самюъл упорито, сякаш това имаше някакво отношение към действията му, тогавашните или сегашните. — Тази жена е имала маниакална депресия, така каза моят доктор. Заблуждавала се е за мен, а и за теб. Тя непрекъснато вършеше нещо лудо.

— Тя е искала ти да се ожениш за нея — напомни му Тай.

— Какво?! — Самюъл се засмя. — Тя скочи върху мен, защото ти не я искаше, макар че тогава не го знаех. По-късно прехвърли болните си желания върху мен. Беше такава каша.

— Не си бил длъжен да спиш с нея.

— Наистина не трябваше — съгласи се той.

— Защо го стори?

— Не знам… Предполагам, защото беше твоя. — Това признание бе повече, отколкото Ками си бе представяла, че е възможно за този арогантен самовлюбен тип. Изражението й трябва да го бе показало, защото Самюъл сви рамене: — През всичките тези години трябваше да приема някои неща. Имах някои… проблеми с твоя успех. След години психотерапия вече мога да го призная. Гейл беше огромна грешка. — Той се намръщи и преполови уискито, почти без да го усети. — Огромна грешка.

— Била е бременна — промълви Ками.

Самюъл присви очи. Очевидно не искаше да му припомнят този факт.

— Чие е било детето? — осмели се тя да зададе въпроса, който измъчваше Тай от десет години.

И двамата мъже я погледнаха и Самюъл измърмори:

— Значи ти е казал. Изненадан съм. Тай може да е ужасно докачлив, когато става дума за личните му проблеми.

— Така и не направих генетичните тестове — каза Тай.

— Да-а. Е, аз ги направих… — И Тай, и Ками го гледаха с напрегнато очакване. — Детето е било твое — каза той на Тай.

— Какво?! — смая се Тай. — Това да не е поредната гадна шега?

— Не, разбира се! — Самюъл бе обиден. — Тя се опита да каже, че е мое. Може би е искала да е мое. Но тестовете показаха, че не е така, а и това вече нямаше значение, след като тя уби и себе си, и бебето, преди някой да е научил истината.

— И така, за какво те изнудваха?

— За цялата тази мръсна история. Аз, ти, тестовете за бащинство, самоубийството… — Той се намръщи. — Каква отвратителна каша.

— Значи, тази Фийб дойде при теб с прощално писмо. И искаше пари — продължи Тай оттам, докъдето бе стигнал баща му.

— Искаше пари в брой. Солидна сума, но не непостижима. Толкова, че да изпрати сина си, Уорън, да учи право. Аз се замислих. Боже мили, това беше истинска катастрофа. Фелиция не искаше цялата мръсна история да стигне до пресата, а това със сигурност нямаше да помогне на моята кариера, а и на твоята, ако искаш да знаеш, така че сериозно се замислих дали да не й дам парите. Обаче ми беше гадно, знаеш ли? Сякаш Гейл протягаше ръка от гроба.

Ками се отвърна. Не одобряваше изнудването, ала й се повдигаше от безчувствеността на Самюъл. За него Гейл и нероденото й дете бяха само досада, нищо повече.

— И така, тъкмо бях решил да я изритам, когато ти изчезна един Бог знае къде! — Самюъл погледна към сина си, сякаш той бе виновен за всичко.

Тай от своя страна още се опитваше да преглътне мисълта, че детето е било негово. Негово! Никога не го бе вярвал. Никога. И преди бе доказвал несъстоятелността на претенции за бащинство. Това бе просто поредният случай. Досега…

— Ти изглеждаше дяволски виновен! — продължаваше Самюъл.

Това изкара Тай от унеса.

— Виновен? Виновен за какво?

— За това, че си я подтикнал към самоубийство!

— О, хайде! — Тай стовари полуизпитата си чаша. Кехлибарената течност се разплиска по черешовата маса.

— Не можех да допусна скандал — заяви Самюъл — така че платих за образованието на скъпоценното й синче. Не че този лигав червей го заслужаваше.

— Ти си глупак — заключи Тай. — Просто е трябвало да издържиш бурята.

— Ти не трябваше да бягаш! — сопна му се Самюъл. — Трябваше да платя на Фийб, за да потуля скандала, преди още да е избухнал. Добро е всичко, което свършва добре.

Тай поклати невярващо глава:

— Ти си този, който има гузна съвест.

Ками трябваше да се съгласи с него. Само човек с гузна съвест би отстъпил пред такива безобразни искания.

Тай въздъхна:

— Това все още не обяснява защо сега изведнъж трябваше непременно да ме намериш.

— Миналият декември Фийб умря. Синът й Уорън, адвокатът… — задави се, сякаш думата имаше лош вкус — открил писмото на Гейл. Явно, Фийб го е държала в някакъв сейф заедно със списъка на всички суми, които съм й платил. Той отново отвори въпрос за това.

— Сам си си го направил — отсече Тай, разкъсван между ужас и отвращение. — Платил си рекета и си оставил следа, която води обратно към теб.

На Самюъл не му харесваха заключенията на сина му, но бе решил да продължи своя разказ. Ками, макар и увлечена от историята, продължаваше да се чуди кога разговорът ще стигне до „Скалисто дъно“. Или този сценарий бе само удобният повод? Начин да се стигне до Тай, който накрая се оказваше ненужен?

Нямаше логика, но пък Ками никога не бе разбирала Самюъл Стовал. Той бе човек, преследващ своите собствени цели, а тези цели изглежда бяха загадка.

— Мислех, че този малък негодник ще продължи оттам, докъдето беше стигнала майка му. Но не, Уорън отиде в полицията.

— В полицията? — вдигна вежди Ками. — Защо?

— Очевидно е решил, че в цялата тази история има нещо повече. Нещо, което се опитвам да скрия. — Самюъл стисна гневно устни. — На това копеле и окото му не мигна, като разбра как е било платено образованието му. Ей богу, той нямало да остави това да хвърли петно върху него! Той е чист като сълза, а сега има в ръката си и тази диплома.

Яростта на Самюъл бе почти комична. Ками преглътна и насочи погледа си към Тай. Той изглеждаше не по-малко потресен от нея. Баща му не разбираше, че сам си е надробил попарата и сега трябва да си я изсърба.

— Уорън отиде в полицията… — подсказа Тай.

— Те искаха да знаят защо съм платил парите. Бях бесен. После тези простаци започнаха да ме разпитват за теб. Генетичните тестове излязоха на бял свят. Те показваха, че детето не е мое, обаче показателите почти съвпадат. Искаха да знаят как е възможно това. Очевидният отговор беше, че детето е било твое. Ти си се срещал с Гейл, и така нататък.

— И? — попита Тай. Бе стиснал зъби, очите му бяха потъмнели.

Тук Самюъл се поколеба и се изкашля.

— Чудеха се дали внезапното ти изчезване не е било предизвикано от тези събития. В края на краищата, Гейл е била бременна. А срещу теб вече веднъж е имало дело за бащинство…

— Което аз спечелих — напомни му Тай.

— Но те решиха, че ти може би не си искал отново да минаваш през всичко това, по официалния път, особено след като е било възможно да се докаже, че детето е твое.

Изведнъж Самюъл заприлича на шестдесетгодишен, какъвто си беше.

— Ти си ги накарал да мислят, че Тай е виновен за смъртта на Гейл? — ужаси се Ками.

— Не, не, не! Те се опитаха да извъртят всичко, а на мен ми се искаше да убия този хитрец Уорън. Това бяха просто предположения, които се раздуха до безкрай, но сега всичко е уредено. Полицията не те търси.

— О, благодаря — отсече Тай.

— Аз ще поема определена вина — продължи Самюъл — но не съм аз този, който избяга и създаде впечатлението, че е виновен! Ти сам си го направи. И, харесва ти или не, така изглежда.

— Ти си този, който е платил рекета. Ти си го направил да изглежда така — подчерта Тай.

— Направих това, което ми се струваше най-добро. Както и да е, вече всичко е минало. Смъртта на Гейл беше самоубийство. Няма доказателства за престъпление. Тя се хвърли от прозореца, защото беше психически неустойчива. Тя искаше Стовал, който и да е Стовал. Смеси ни. Трябва да прочетеш писмото й.

— Не, благодаря.

— Значи затова си искал да намериш Тай? — попита Ками, ядосана от начина, по който всички са били използвани, дори самата тя.

— Аз имам много причини да се срещна отново със сина си — отвърна той и я изгледа многозначително. — Но след тези разправии с полицията реших, че е крайно време да приключим с тези глупости. Какъв смисъл има да се криеш тук? Това е глупаво и мелодраматично. Време е да пораснеш и да се върнеш у дома.

Тай само се вторачи невярващо в него.

Самюъл плесна с ръце:

— Ако сега се върнеш, това ще има голямо въздействие, страхотен отзвук. Щом се появиш и отново започнеш да правиш филми, всичко ще бъде забравено.

Ками не можеше да повярва:

— Гейл се е самоубила. Убила е и себе си, и детето си. Детето на Тай! И точно когато всичко това се стоварва върху него, той научава, че баща му е имал връзка с неговата жена и че отгоре на всичко детето може да е от баща му. И всичко, което ти можеш да кажеш, е, че завръщането му би имало страхотен отзвук?!

— Нямам нужда от твоя сарказъм — заяви Самюъл.

— Махай се! — изръмжа Тай.

Веднъж започнала, Ками не можеше да спре:

— Това е една грозна, пошла история. А ти изглежда дори не разбираш нейното значение. Ти си толкова виновен за заминаването на Тай, а сега просто си мислиш, че „всяко зло за добро“! Искаш той да се върне, значи трябва да се върне. Точка.

— Не се бъркай, Камила! — предупреди я Самюъл.

— Сърцето на вашия син е разбито, господин Стовал, и той толкова години се опитва да го излекува. Каквито и причини да имате да дойдете тук, те определено не са в интерес на Тай.

— Махай се! — повтори Тай и се вгледа в баща си. — Ти ми напомняш всички причини, заради които заминах.

— Тайлър, има още нещо.

„Има още нещо…“

Пророчески думи. Бе ги чула от устата на самия Тай и тогава също ставаше дума за Гейл. Трагедията на нейната смърт витаеше като мелодията на полузабравена песен.

— Не ме интересува какво е. — Тай отиде до вратата. Стоманеният му поглед мълчаливо подканяше баща му да го последва.

Сам обаче не обръщаше внимание на предупрежденията на сина си. Той остана, където беше, макар и напрегнат, сякаш разбираше, че прекалява.

— Въпреки че полицията повече не се занимава с този случай, страхувам се, че към него има известен интерес от страна на пресата.

— О, Господи… — Тай невярващо поклати глава. — Защо мислиш, че някога бих поискал да се върна?

Сърцето на Ками се сви. Всичко, което бе направила, за да накара Тай да преосмисли причините си да замине, бе разбито от историята на Самюъл. Ако бащата на Тай наистина искаше той да приеме ролята в „Скалисто дъно“, той погребваше този шанс, преди още да е видял бял свят.

— Разбираш ли какво си оставил зад гърба си? — попита го Самюъл риторично.

— О, да.

— Не мисля. Хората цял живот се борят за една трошичка от славата, която държеше в ръцете си, а ти дори не се опитваш!

— Славата, или нейното разбиране за слава, уби Гейл — произнесе безизразно Тай. — Ако аз и ти бяхме например дребни брокери на недвижими имоти в малко крайбрежно канадско градче, тя нямаше да ни преследва. Много просто.

Самюъл нетърпеливо махна с ръка.

— Гейл си беше Гейл. Това е свършило, и край.

— Ти току-що каза, че пресата иска да направи нещо от него.

— Ами разбира се, че ще направят! Те винаги измъкват нещо. Исках да кажа… — Той се поколеба, сякаш разбираше, че следващите му думи няма да бъдат възприети по начина, който той иска. — Исках да кажа, че сега е подходящият момент да се върнеш.

— Искаш да кажеш, да използвам това! Тази известност!

Ужасът на Тай беше неподправен. Ками също се почувства обидена.

— Колко отвратително! — заяви тя.

— Цялата тази известност все едно ще я има — махна пренебрежително с ръка Самюъл. — Тази история се върти вече десет години и независимо кога се върнеш, ще те удари. Просто казвам, че можеш и да я използваш.

— Ти си невероятен. — Тай го изгледа със смесица от отвращение и неволно възхищение. — Ти би използвал всеки по всяко време за всякаква цел. За какво всъщност ме искаш? Кажи ми. Вече нищо, което ми кажеш, не може да ме шокира.

Ками заби пръсти в облегалката на фотьойла. Самюъл се вгледа оценяващо в Тай, сякаш искаше да разбере колко близо е стигнал до истината. Изглеждаше, че Тай е поомекнал към него, въпреки всичките егоистични обяснения на Самюъл. Ала външният вид често лъже, а Ками познаваше актьорските способности на Тай. Дори ако Самюъл, заслепен от собствените си желания, не знаеше, тя бе сигурна, че Тай никога не би се върнал в Холивуд, носен от вълната на жълтата преса — вълна, която се блъскаше гръмовно в брега и носеше на гърба си скандали.

— Искам те за себе си — отвърна откровено Самюъл.

— За теб?

— Да, за мен. Искам синът ми да се върне. Искам да възстанови кариерата си. Ако щеш ми вярвай, но аз искам това, което е най-добро за теб. Като баща за син.

Тай стисна зъби.

— Ти никога не си бил мой баща — каза тихо. — Нито когато бях млад, нито докато спеше с Гейл, нито сега.

— Помогнах на кариерата ти и недей да го отричаш. Ако беше никой, щеше да ти е много по-трудно.

— И заради това ти дължа нещо.

— По дяволите, Тайлър! — Самюъл скочи на крака и стовари празната си чаша на масата. — Инат си като магаре, но не си толкова интелигентен. Погледни какво си направил! — Обгърна с жест уютната стая. — Десет години си събирал прах. Излез и живей, момче, преди да остарееш.

„Като мен…“

Думите не бяха произнесени, ала увиснаха във въздуха и неочаквано красноречиво разкриха чувствата на Самюъл. Той искаше Тай да се върне, защото имаше чувството, че собствената му младост се изплъзва измежду пръстите му. Ками почти го съжали.

Почти.

— Нямам желание да се връщам точно сега — каза Тай по-меко. — Каквото и да мислиш, аз тук имам свой живот. Може и да не е съвършен, но за мен е добър. — Намръщи се. Дали си спомняше за нея, помисли Ками. И че животът му ще бъде живот без нея? Че това място е техен враг?

Или тя преувеличаваше това, която значеше за него?

Сякаш чул мислите й, Самюъл прехвърли властния си поглед към нея.

— А ти, Камила?

— Какво имаш предвид? — попита тя автоматично.

— Ти какво искаш?

— Не става дума за мен. — Тя тръсна глава. — Мислех, че си тук, за да убедиш Тай да се върне.

— И аз мислех, че ти затова си тук — напомни й той и студ прободе сърцето й.

— Не — възрази тя бързо. — Това, което искам аз и това, което иска Тай, не са непременно едно и също нещо. Аз не очаквам от него да промени толкова драстично живота си, само защото аз не мога да живея тук.

Самюъл вдигна вежди и блясъкът в очите му можеше да се опише само като сатанински. Ками започна да се поти още преди да е отворил уста.

— Значи си мислила да останеш тук, а? В това никакво градче?

— Какво искаш да чуеш? — прекъсна го Тай. — Че ние двамата имаме нещо общо, откак е пристигнала? Че имаме връзка. Добре, имаме връзка. Това е… страхотно.

Ако бе мислил, че ще изкара Самюъл от релсите, напразно бе изхабил усилията си.

— Много сте се сближили — забеляза той. — Романтика. Красиво нещо.

— Спести си сарказма. — Тай звучеше уморено.

— Ти си влюбен и вярваш на всичко.

— Самюъл… — предупреди го Тай.

— Не съм ли прав? — Той погледна невинно към Ками, която бе онемяла. Този човек имаше силата да я съсипе и този момент бе близо, много близо.

— Не знам накъде клониш, но знаеш ли какво? Това не е твоя работа. — Тай отново се приближи към вратата и безмълвно подкани отново баща си да си отиде.

— Ами сценария?

Бомбата избухна с трясък, или поне така се стори на Ками. Тя имаше чувството, че през стаята бе преминал ураган и я бе оглушил.

— Сценария? — повтори Тай с убийствен глас.

— Камила… — Самюъл изцъка с език. — Ти не си му го показала?

— Какво не ми е показала? — Тай гледаше към баща си.

Ками се обърна към Тай, към мъжа, когото обичаше.

Чувстваше се като във водовъртеж. Лицето му изглеждаше размазано. Не можеше да вижда, не можеше да говори.

— Аз… не… — заекна тя.

— Твоето любимо приятелче има нещо да ти каже — подсказа Самюъл.

— Махай се! — изрева Тай. — Веднага!

— Тайлър!

— Ако трябва, ще те изхвърля оттук! Върви по дяволите, веднага!

Самюъл отвори уста, после отново я затвори. Убийственият поглед на Тай казваше всичко. Повече никакви обяснения. Повече никакво чакане. Повече никакви разкрити тайни.

— Тръгвай! — настоя Тай. Гласът му бе толкова тих, че Ками се чудеше дали бе чула думите или просто бе разчела движението на устните му.

Самюъл онемя от безсилие. Мразеше да му противоречат. Ала сам си го бе изпросил! В желанието си да накара Тай да прави каквото му казва, бе хвърлил Ками на вълците и по този начин бе убил всякаква надежда за постигане на целта си. Той се приближи вдървено към сина си, но Тай го погледна вбесено. И въпреки това Сам не можеше да признае поражението си.

— Тай…

От устата на младия мъж се изтръгна цветиста псувня, още по-изразителна заради това, че бе произнесена толкова тихо.

Самюъл се поколеба един последен миг. Устните му се разтвориха, ала изражението на Тай бе каменно. Накрая изсумтя гневно и вдървено излезе, опитвайки се безуспешно да изобрази някакво достойнство. Тай внимателно затвори вратата зад него.

После се обърна към Ками и опря гръб на вратата.

— Какъв сценарий?

Моментът бе дошъл. Ками се чувстваше съсипана. Сама си беше виновна. Нямаше смисъл да се сърди на Самюъл. Бе се хванала на въдицата. И никой нямаше да признае невинността й, ако можеше така да се нарече. Тя бе измамила Тай, макар и не по начина, по който той предполагаше. Бе виновна само за това, че е премълчала истината, но това само по себе си щеше да е съвсем достатъчно.

И през цялото време го бе знаела! О, защо не си бе казала от самото начало! Сега щеше да излезе, че наистина е действала по команда от Самюъл… което не бе толкова далеч от истината.

— Какъв сценарий? — попита отново Тай. Гласът му беше безизразен, лишен от емоции.

Ками облиза устни.

— Боже мой, ти си му казала за „Бащата знае най-добре“!

— Не! — скочи тя. Не можеше да понесе огорчението, изписано на лицето му. — Той не може да знае за твоя сценарий. Няма откъде да знае!

— Няма ли?

— Няма. Не виждам откъде би могъл да научи. Аз не съм говорила с него, откак заминах от Лос Анджелис.

— Какво тогава имаше предвид той?

— Тай, седни — помоли го Ками и посочи към дивана, който Самюъл преди малко бе освободил. Не можеше да го гледа как стои прав, напрегнат и обвиняващ, докато тя се е отпуснала безсилно на фотьойла.

— Нужно ли е да седна? — попита той с тон, който не можеше да се разтълкува.

Ками кимна нервно и Тай след кратко колебание доближи вдървено дивана и седна. Сивите му очи се впиваха в лицето й и разчитаха там Бог знае какво. Кръвта застина в жилите й.

— Давай — отсече той.

Ками пое дълбоко въздух и бавно издиша.

— Аз не бях напълно честна с теб… Сигурна съм, че досега вече си го разбрал. Баща ти ми даде твоя адрес, дотук е вярно, но ми го даде и по други причини, освен тези, които ти каза.

— Какви други причини?

— Той иска да се върнеш. Иска да се върнеш като актьор. И като син, разбира се — заекна тя, усещайки, че копае собствения си гроб.

— Разбира се.

— Тай…

— Просто ми кажи. — Погледът му бе студен като Северно море.

— За теб има една възможност — призна тя тихо. — Главна роля в една продукция на „Лятно Слънцестоене“. — Сви се в очакване, но Тай изглеждаше по-скоро озадачен, отколкото ядосан.

— „Лятно Слънцестоене“? — повтори той неразбиращо.

— Продуцентски екип от двама съпрузи. Те ще правят „Скалисто дъно“ — сценария, за който говореше Самюъл.

— Искаш да кажеш, че става дума за роля? — попита Тай бавно. — И това е всичко?

— Ами-и, д-да — заекна Ками и зачака вулканичната реакция, която щеше да последва.

Но се оказа, че не е права, защото Тай изглеждаше успокоен и почти развеселен.

— Отговорът ми е не. Не ме интересува. Точка.

Ками не знаеше какво да отговори, най-вече защото не знаеше какъв път да поеме. Той още не разбираше всички сложности, а когато ги разбереше, нямаше да е толкова доволен.

— Имаше ли още нещо?

Тя въздъхна тежко. Усещаше, че каквото и да каже, каквото и да направи, това е краят на нейните отношения с Тай. Имаше чувството, че е излязла извън тялото си и наблюдава бедната си душа във фотьойла, като знае как нейните надигащи се надежди и напъпила любов ще бъдат смачкани завинаги.

— Очевидно има още нещо — отговори Тай на собствения си въпрос. — Продължавай.

— Когато Самюъл разбра, че искам да те видя, ми даде копие на „Скалисто дъно“ в замяна на твоя адрес. Той искаше да те убедя да се върнеш и да приемеш ролята.

— Добре. — Той зачака, ала Ками само поклати глава. Не можеше да продължи и сама да подпише смъртната си присъда. — Къде е сценарият?

— Аз… аз не съм го донесла.

— Защо? Не беше ли това твоята сделка с дявола!

— Не можех да го сторя. Аз просто… го оставих да мисли, че бих могла — призна тя уморено.

— Излъгала си го. — Устните на Тай трепнаха в усмивка.

Идеше й да заплаче. Той можеше да й прости! Да му донесе сценария нямаше да е престъпление само по себе си — тя щеше да е само куриерът, не съобщението. Ала когато научеше за нейния личен залог, за ролята, която бе предложена на самата нея, нямаше начин да го убеди, че ролята няма нищо общо с чувствата й и мотивите й да го потърси.

— Ти го чу. Самюъл е поръчал да ме проследят, така че май всъщност не съм го излъгала.

— Не се тревожи толкова, любов моя. — Тай коленичи до стола й, хвана ръцете й и нежно я привлече към себе си. Ками се чувстваше неуверена и изгубена и неволно изрече: — Не му позволявай да развали това. — Тай се зарови в разкошните й коси и тя се облегна на гърдите му. Силните му ръце я обгърнаха, сърцето му биеше силно. — Аз имам теб, а ти мен. Ще измислим нещо. И без това не можехме да останем в Бейрок. Сигурно винаги съм го знаел. Ти искаш да се върнем в Лос Анджелис. Може би не е невъзможно. Може би ще мога да намеря едно ранчо някъде там, като майка ми. Не знам.

— Ох, Тай! — Направо можеше да се разплаче.

— Не се безпокой. Самюъл иска да заровим миналото и иска аз да се върна в Холивуд. Това няма нищо общо с теб.

— Има — възрази тя. — Аз също искам да се върнеш. Ти знаеш това.

— Тогава ще се опитам — отвърна той сериозно.

Тя се отдръпна и невярващо се взря в любимото лице.

— Наистина ли го мислиш?

— Да. Милото татенце е прав за едно нещо. — Устните му трепнаха иронично. — Време е да оставя миналото зад гърба си, а това никога няма да се случи, ако не погледна в очите своите собствени духове.

— Сериозно ли говориш?

— Напълно. Почти съжалявам, че не си донесла проклетото нещо.

— Имаш предвид сценария? Наистина ли те интересува?

— О, има някакъв гъдел — призна той. — Аз обичам да играя. Но когато преживявам всички мръсни подробности около смъртта на Гейл… — той потрепери — всички тези ужасни чувства се връщат. През годините съм се чудил дали да избягам, е най-добрият избор, но когато Самюъл отвори дума за миналото, това ме убеди, че единственият ми шанс е бил да замина. Тогава го знаех, сега само си го припомних.

Ками се притисна към него, почувства топлината и подкрепата му. Той я целуна по главата, вдигна я да стане и бавно се отдръпна, за да може да се вгледа в очите й.

— Защо изглеждаш толкова уплашена? Аз не те обвинявам.

Ками преглътна истеричния си смях.

— Не още.

— Как бих могъл да обвинявам теб за предателството на Самюъл? Той ни най-малко не се е променил. Той е егоист до мозъка на костите си. Има и добри черти, но те не са достатъчни.

— Тай…

— Ками, ти сама каза, че не си донесла сценария. Това би трябвало да ми покаже нещо. — Тя обаче още не се отпускаше и за да разведри настроението, той попита: — Е, за какво е сценарият?

— „Скалисто дъно“? Наистина ли те интересува?

Тай я погали по косите. Искаше му се тя да може да преодолее грубото нахлуване на Самюъл. След като първоначалният шок премина, той самият почти изпитваше облекчение, че е открит. Това правеше следващите му действия неизбежни. И се чувстваше по-обвързан, макар да не му се искаше да го признае. Когато видя отново баща си, си спомни, че има семейство — нещо, което Ками първа бе засегнала. То бе важно, колкото и да се опитваше да избяга от него.

— Започни с „Лятно Слънцестоене“. Кои са тези съпрузи?

— Нора и Джеймс Конъли. През последните години много се прочуха. Всички се надпреварват да участват в някой техен филм. Един филм на „Лятно Слънцестоене“ има почти сигурни шансове за успех.

— Е, и защо искат те да ме съживят? — Тай внимателно я поведе към спалнята. За тази нощ бе приключил с битките с баща си и с духовете от миналото. Всичко, което искаше, бе да заспи в прегръдките на жената, която обичаше. Обичаше… С всяка минута му бе все по-лесно да го каже, да го приеме.

— Искат те, защото ти си идеален за тази роля — промълви Ками и се остави да я води. — Това е страхотна роля.

— Ти си чела сценария?

— Да. Прочетох го същата нощ, когато баща ти ми го даде.

Тай спря за момент, хвана с две ръце брадичката й и вдигна наведената й глава.

— Наистина ли мислеше, че бих се върнал в Холивуд заради роля?

— Казах му, че няма да се върнеш.

Той я погледна замислено.

— Толкова ли е добра?

— Да.

— Мислиш ли, че трябва да се върна заради нея? — попита любопитно, без зад думите му да прозира сериозно намерение.

— Мисля, че трябва да направиш това, което искаш. След това, което баща ти разказа тази вечер и след това, което знам за смъртта на Гейл и за всичко останало, не бих те обвинявала, ако никога не се върнеш. — Целуна го по вече гладката буза. Обичаше неговия аромат! — Но знам също, че ако наистина се върнеш, това ще е защото си постигнал мир с миналото. Нищо, със сигурност нищо толкова дребно като една роля във филм не би могло да те подмами в Холивуд, освен ако сам не се чувстваш напълно готов.

— Тъжна си, сякаш мислиш, че това никога няма да се случи. Не казах ли току-що, че мога да се върна?

— Обаче няма да се върнеш.

Изглеждаше напълно убедена в думите си и Тай не можеше да я разбере. Сякаш не й се искаше той да каже „да“. Нещо друго ставаше, но не можеше да го разбере, дори ако животът му зависеше от това.

Дан! Дан! Дан!

Изведнъж двамата подскочиха от резките удари по входната врата. Мърморейки, Тай неохотно пусна Ками и отиде до вратата. Един поглед през триъгълното прозорче беше достатъчен, за да разбере, че баща му се е върнал.

— Милото татенце — изръмжа той. Пребледнялото вече лице на Ками стана още по-бяло и съвсем го обърка. — Какво има? — попита той с ръка върху дръжката.

Тя поклати глава.

— Ками!

— Отвори вратата. Виж какво иска той. Няма да си тръгне, преди да му отвориш.

— Би трябвало да го оставя да изгние там навън — измърмори Тай.

— Баща ти е инат — усмихна се измъчено Ками. — Семейна черта.

— Ще го приема като обида — реши той. Все повече я обичаше. Тази вечер му се струваше толкова крехка, съвсем не приличаше на независимата и самоуверена жена, каквато я познаваше.

Ударите по вратата се повториха.

С едва сдържана ярост Тай отвори вратата и посрещна с леден поглед баща си:

— Още нещо ли имаше?

— Можеш да се обзаложиш, че има. — Самюъл очевидно бе възвърнал самообладанието си. Минутите след тръгването го бяха убедили, че не трябва да слуша сина си. Самооценката на Самюъл Стовал винаги бе на ниво. За момент просто бе забравил, че той, а не Тай, е шефът, сега и завинаги.

Пъхна в ръцете му купчина листи.

— Аха… — Тай мярна заглавието „Скалисто дъно“.

— Прочети го, по дяволите! Поне това можеш да направиш, нали?

— Няма да има полза.

— Тя трябваше да ти го даде — заяви Сам и хвърли злъчен поглед към Ками. — Какво си въобразяваш ти? Не можеш вечно да стоиш тук. Нора и Джеймс не те искат чак толкова.

Дъхът на Ками спря.

Тай гледаше ту нея, ту баща си.

— Ако не ме искат чак толкова, защо тогава настояваш да го прочета? — попита той, явно не разбрал нищо.

— Не теб. Нея! — Гневното лице на Самюъл изведнъж се проясни, като почувства момента. — Не ти ли е казала?

Тай чакаше мълчаливо.

— На мен също ми предложиха роля — припряно обясни Ками.

— Какво?!

— Предложиха ти роля? — Самюъл избухна в грозен смях. — Това е причината да дойде да те търси, синко. Те не я искат, освен ако не докара теб. Всичко зависи от теб. — Погледна със съжаление към Ками. — Камила, скъпа моя, ти наистина трябва да се научиш да слагаш картите си на масата. Мислила ли си, че той няма да разбере? Тайлър, ако ти приемеш ролята, Камила ще играе другата главна роля!