Джанел Тейлър
Холивудски тайни (3)

Трета глава

Пол зави по алеята на Конъли. Ками седеше, стиснала здраво ръце в скута си. Лампите от двете страни разсейваха мека светлина изпод гъбовидните си абажури и хвърляха в кръг лъчи върху добре поддържаната земя. Листата на едно осветено палмово дърво се развяваха леко от вечерния бриз. Самата къща беше бяла, с извити прозорци от ковано желязо, дебели стени и масивен покрив с червени керемиди. Ками дори не можеше да предположи каква площ има — поне към хиляда квадратни метра.

„Ако имаш, трябва да се показваш“, помисли тя и преглътна мъчително. Успехът очевидно не бе нещо, от което Конъли мислеха, че трябва да се срамуват, защото не криеха богатството си.

Пол подсвирна и спря колата. Униформен камериер пристъпи към тях и ги поведе към стълбите отпред.

— Това страхотно ли е, или на мен така ми се струва? — ухили се Пол.

— Във всички случаи плашещо.

— Ох, не разваляй всичко. Впечатлена си, също като мен.

— Не съм казала обратното. — Впечатлена и уплашена бяха две различни неща, макар Пол явно да не се интересуваше от разликата.

Когато слезе от мерцедеса и наметна тънката пъстра пелерина на раменете си, тя се запита: „Защо съм тук? Луда ли съм? Как позволих на Пол и Сузана да ме уговорят?“.

— Леле, какъв размах! — Пол не можеше да го преглътне. Той приглади папийонката си и направи подканващ жест, за да го хване Ками под ръка. Между неговото героизиране и увещанията на Сузана тя неохотно се бе съгласила да отиде на приема у Конъли. Част от нея — тази, която от самото начало бе по-разумната — трепереше от предчувствия. Защо не се бе вслушала в собствените си клетви да стои настрани от всичко това?

Отговорът се криеше в самия филм. „Скалисто дъно“ бе най-добрият сценарий, който бе чела от много време насам. Историята беше не просто добра, тя беше фантастична. От страниците бликаше чувство.

Възможност, която се пада веднъж в живота… сценарий, за който да умреш… нещо, което ти се случва веднъж на сто години, ако имаш късмет… роля, за която други актриси биха продали душата си…

Сузана не искаше и да чуе възраженията й.

— Трябва да го направиш. Трябва да опиташ — настояваше тя. — Толкова е хубаво, че направо душата ме боли.

— Сузана, ти не разбираш — отговори Ками и силно тръсна глава.

Приятелката й разпери широко ръце.

— Хайде, накарай ме да разбера. Обясни ми, така че наистина да разбера. Кажи ми кристално ясно защо сама би си прерязала гърлото, така да се каже. Имам предвид, Ками, че никой не получава такъв шанс. Никой!

— Някои го получават.

— Добре, разбира се. Хората с влияние. Прочутите и богатите. И знаеш ли кой друг? Късметлиите. Ето къде попадаш ти. Такъв късмет имаш!

Ками само я погледна. С нейните медицински проблеми съвсем не мислеше, че попада в тази категория. Но Сузана не знаеше нищо за посещението й при доктор Кроули, още не бе успяла да й каже. По-късно, когато й минеше възторгът от възможностите, които даваше сценарият, Ками щеше да й довери истината. Засега обаче всичко друго бе излетяло от иначе разумната глава на Сузана.

— Ти можеш да намериш Тайлър. Знам, че можеш.

— Няма да се свържа със Самюъл Стовал.

— Добре, добре. Трябва да има и друг начин. Ами майката на Тайлър? Винаги си казвала, че я харесваш.

— От години не съм говорила с Нанет.

— Е, и? — Сузана вдигна въпросително ръце, предизвиквайки я да стигне до очевидния извод.

— Не искам да намеря Тай! — избухна Ками.

— Добре де, защо? — настоя тя.

— Просто не искам, и толкова! Защо всички са толкова сигурни в мен, след като него го няма от почти десет години? Аз да не съм следовател! Не разбирам.

— Ти имаш връзки. Сам Стовал е бил твой пастрок, независимо дали ти харесва или не.

Ками стисна устни и твърдо поклати глава.

Сузана, която разбираше само част от омразата й към този човек, продължи упорито:

— Ти можеш да се свържеш с който и да е от фамилията, поради факта че някога си била негова доведена сестра.

— Не е толкова просто.

— Може би е време да стане. Само казвам, че е възможно.

— Самюъл Стовал нарани майка ми и мен, и дори Тай. Казвала съм ти и преди, аз го хванах в леглото с друга жена, когато все още беше женен за майка ми.

Сузана трепна.

— Знам, знам. Само секунда… — Тя допълни и стисна чашата си.

— Това не е повод за празнуване — предупреди я Ками.

— Ела — задърпа я Сузана към балкона. Там я бутна да седне, придърпа своя стол по-близо и приседна на ръба му. После погледна право в синьо-зелените й очи. Предстоеше женски разговор, Ками го чувстваше. — Кажи ми защо толкова не можеш да свършиш тази работа? Добре, Самюъл е гадняр. Но ти харесваш Тайлър, нали? Не ти ли се иска да го видиш отново? Да разбереш какво прави? Представи си, миличка, изведнъж да изникнеш на вратата на Тайлър Стовал. Толкова е хубаво.

Ками бе споделяла със Сузана някои от най-мрачните си спомени, макар да бе запазила за себе си онази единствена нощ с Тайлър. Това си бе лично нейно, не можеше да довери на нито един жив човек тази мъчителна история.

— Не мога да се видя със Самюъл Стовал. А дори и да можех, какво ще му кажа? „Хей, знам, че ние с теб никога не сме се обичали кой знае колко, обаче знаеш ли къде е Тай? Ако го намеря, това наистина ще ми помогне да получа роля в един филм. О, и между другото, ще бъде страхотно и ти да се срещнеш с него, така че, нали виждаш, не съм егоист“. Не мога да кажа такова нещо и на Нанет.

— Разбирам те, малката. Наистина те разбирам. Но трябва да има и други начини.

— А, така ли? И какви са те?

Тя сви рамене.

— Не знам точно. Можеш да изразиш загриженост за Тай. Мислила си за него. Много неща са се променили.

Ками изсумтя:

— А когато после се разбере, че ние с Тайлър сме избрани да играем главните роли в нов филм? Какво според теб ще помислят родителите му? А и забравяш за самия Тай.

— Е, Сам Стовал ще разбере мотивите ти по-добре от всеки друг. Той е специалист по себеиздигането и машинациите, особено когато му е изгодно.

— Никога не са изричани по-верни думи.

— Още малко шампанско? — попита Сузана и взе празната си чаша. Ками закри своята с ръка. Вече се чувстваше леко замаяна, а бе сигурна, че трябва да бъде трезва. — А може би Тай просто чака някой да го потърси и да го върне — отбеляза Сузана и тръгна към стаята, след като си бе доляла.

— Ти не го познаваш — отбеляза Ками сухо.

— Добре де, тогава разкажи ми за него — извика тя отвътре.

Ками я изчака да се върне. Спомените се трупаха един върху друг, старите чувства нахлуха във вените й. Години наред се бе опитвала да си внуши, че това, което е изпитвала към Тайлър, е била детска любов и обожание, ала се чудеше дали не е грешила. Каквото и да бе чувствала, то си бе останало силно и истинско. Дори не можеше да говори за него, без да почувства нещо. И сякаш нямаше значение колко време е минало.

Но когато Сузана отново се разположи срещу нея, Ками се поколеба. Не бе съвсем сигурна, че иска да тръгне по този път, изпъстрен с камъни, дупки и опасни завои. Внимателно започна:

— Тайлър много прилича на Сам, но не съвсем. Определено не е такъв егоист. По това може би повече прилича на Нанет.

— Разкажи ми за нея.

— В Нанет имаше… има… дълбочина — поусмихна се Ками. Макар да не се бе срещала от години с майката на Тайлър, споменът за жизнерадостната жена не бе избледнял. Нанет може в момента да не бе част от холивудския пейзаж, ала на младини бе писала сценарии — докато бракът й със Самюъл задушил творческите й пориви. — Хората не я помнят много, поне не толкова, колкото другите бивши съпруги на Сам. Дори майка ми се споменава по-често в холивудските клюки, отколкото Нанет — призна Ками иронично.

— Обаче Нанет е истинската майка на Тайлър.

Тя кимна.

— Може би ако той бе продължил да играе, тя днес щеше да е по-често в светлината на прожекторите. А може би не, защото никога не е харесвала целия този панаир. И всеки път, когато Самюъл се опитваше да я впечатли с това, кого познава и така нататък, тя изглеждаше безкрайно отегчена. Това много добре го помня — добави със смях. — Майка ми обичаше Нанет. Наистина я обичаше. Мисля, че Нанет я съжаляваше, задето е повторила нейната грешка. — Сви рамене. — Трудно е да се каже след толкова години.

— А Сам Стовал никога не е оценявал която и да е от тях — обобщи Сузана по своя груб начин.

— Амин. — Ками наклони глава. — Знаеш ли кое е най-странното? Омъжих се за човек, който много прилича на Сам.

— Сбъркала си. Няма значение — потупа я по коляното Сузана. — Сега вече е минало, а ти можеш да извлечеш полза от това:

— Не се отказваш, а? — смъмри я приятелски Ками.

— Никога. Разкажи ми още нещо.

— Ами, Тай беше страхотният ми голям брат. Аз много го харесвах.

— Обичала си го — заяви Сузана, докато я наблюдаваше внимателно.

— Ами да. Като брат.

— Ъхъ.

Ками бе съвсем сигурна, че не й харесва предпазливо неутралния тон на Сузана. Приятелката й като че ли леко й се присмиваше, но се опитваше да не го показва.

— Обаче, когато налетях на Сам и любовницата му, се вбесих. И ми се стори, че Тай взе страната на баща си. Може и да не е било така, не знам. Но тогава така ми се струваше и аз много се разстроих. Развиках им се и на двамата. Сам се опита да обясни, че не е станало нищо особено. Изневярата може да се приеме и разбере и така нататък, и така нататък, като се има предвид неговото положение…

Сузана се изсмя.

— Точно така — съгласи се Ками, окуражена от проявеното разбиране. — Както и да е, тогава ние с Тай се скарахме и повече не си проговорихме.

— Никога?

Това бе нагла лъжа и Ками за момент се поколеба. Ала не можеше да каже истината на Сузана.

— Отношенията ни на брат и сестра в този момент приключиха — отстъпи тя. — Напълно. Във всеки случай, не ми се вярва той да иска отново да ме види. Аз съм последният човек на света, когото би искал да види. И никога не бих могла да го помоля за услуга.

— Ти не молиш за услуга. Ти му правиш услуга!

— Той няма да го приеме по този начин.

— Откъде знаеш?

— Просто знам.

— Не, не знаеш. — Сузана се вгледа в недопитата си чаша. — Тайлър Стовал го няма от дълго време. Какво ще ти стане, ако го потърсиш?

„Нямаш представа!“ — помисли Ками.

— Аз със сигурност не съм специалист, но ми се струва, че имаш доста недоизяснени неща, свързани с него и с баща му.

— Беше много отдавна — възрази Ками. Не искаше да чува това. Не искаше Сузана да докосва най-съкровените й чувства, когато ставаше дума за Тай. Това беше болезнено място. Слабост, която, разбираше го инстинктивно, бе опасна за нея.

— Не става дума само за сценария, нали? Има и още нещо.

— Нали ти казах, скарахме се.

Сузана сбръчка нос и изгледа с присвити очи приятелката си. Тя бе с десет години по-възрастна от Ками, пълна с мъдрост за Холивуд в частност и за света като цяло. Понякога способността й да разбулва тайни бе, меко казано, смущаваща. Ками нямаше нужда точно в момента Сузана да бъде проницателна, особено когато ставаше дума за Тай.

— Ти се страхуваш да го видиш отново — заяви Сузана и вдигна вежди, предизвиквайки я да отрече.

— Не! Да! Не искам да го виждам отново.

— Защо?

— Току-що ти казах.

Сузана изруга по своя съвсем не женствен начин, после се засмя, сякаш знаеше някаква шега, която само тя можеше напълно да оцени.

— Добре, както искаш. Но няма да те оставя. Обаче сега трябва да тръгваме. Времето минава, а и аз трябва да реша какво да облека. — Огледа одобрително прозирната розова рокля на Ками. — Изглеждаш великолепно, скъпа моя. Трудно ще ми бъде да те засенча.

— О, разбира се. — Ками се обърна с любов към приятелката си. — Ти си толкова… ти.

Сузана се засмя.

— Проблемът ти е, че се опитваш да се пребориш с нещо, което се е случило между теб и Тайлър преди десет години. Зарежи го и всичко друго ще си дойде на мястото. Ще видиш какво имам предвид.

— Не се и надявай.

Но сега, неохотно хванала бившия си съпруг под ръка, тя се наричаше с всякакви имена, на първо място „лицемерка“. Бе сбъркала, че послуша Сузана, и сега нещата изглеждаха почти възможни.

Проблемът бе, че Джо Маркс, главният герой в „Скалисто дъно“, бе едно към едно Тайлър Стовал. Той бе създаден да изиграе тази роля и не би се изненадала, ако сценаристът го е използвал като прототип, когато е създавал своя герой. Тайлър трябваше да изиграе Джо Маркс и сега, когато го виждаше пред очите си, не можеше да си представи никой друг в тази роля. Бе едновременно отвратена, развълнувана и объркана. Някой трябваше да намери Тайлър и да му покаже сценария.

„Ако не си ти, ще е някой друг.“

Вчерашните думи на Пол още й звучаха правдиво. Никак не й харесваше положението, в което се намираше, и въпреки това част от нея бе възторжена и готова.

Това бе най-опасното чувство.

— Виж това пано — измърмори Пол.

Кръгове от яркорозови мексикански плочки ограждаха фонтаните и ярките лехи с цветя, червени тропически храсти и млечнобели олеандри. Райски птици излитаха разтревожено, нефритовозелени дървета и палми стояха изправени като на пост.

Пол натисна звънеца. Ками измъкна ръката си, ала той отново я хвана и я пъхна в сгъвката на лакътя си, като с другата ръка стисна здраво пръстите й. В този момент тя разбра, че каквото и да казваше, той имаше нужда от нея повече, отколкото признаваше. Дали защото е била свързана с Тай? Вероятно. Мисълта, че се оставя да бъде използвана, я отвращаваше.

Прислужничка в черна униформа отвори вратата и до тях долетяха музика и гласове. На всяка крачка се виждаха холивудски светила. Сърцето на Ками заседна в гърлото и се заблъска бясно. Бе обзета от страхопочитание. Нищо чудно, че Сузана бе решила жива или мъртва да дойде на приема.

„Ако това е представата на Конъли за малко приятелско събиране в домашна обстановка, значи вече нищо не разбирам.“

Тя преглътна и с мъка успя да тръгне напред. Сам и Клер никога не бяха правили такива приеми, но тя винаги бе подозирала, че Сам е невероятно стиснат. Или пък не искаше да си създава грижи. Той обичаше другите да се грижат за него. Искаше него да го хранят и поят, а не наопаки.

Господи, никак не бе снизходителна към Самюъл. С усилие се отърси от чувствата си към бившия си пастрок и насочи вниманието си към пищните маси, отрупани с храна и ледени скулптури.

Дори Пол, който още се въртеше около нея, бе загубил ума и дума. А когато самата Нора Конъли се приближи към тях, протегнала ръце към Ками, от гърлото му се изтръгна уплашен стон. Ками само гледаше своята домакиня и призоваваше на помощ артистичните си умения, за да се справи с този странен и вълнуващ момент.

— Ками, нали? — попита Нора, усмихна се и изведнъж заприлича на по-земна, сякаш не бе една от най-търсените продуцентки през последните няколко години. Носеше семпла черна рокля, тъмнокестенявата й права коса падаше до брадичката. Повече делова, отколкото красива, тя излъчваше самоувереност и сила и Ками й завидя за очевидния успех.

— Да.

— Пол ни разказа за вас. Беше доста настойчив.

— Аз… аз знам, че Ками е най-добрата. — Гласът на Пол бе неестествено висок.

— Той каза, че сте прекрасна актриса — добави любезно Нора.

Ками преглътна.

— Казал ви е, че съм доведената сестра на Тайлър Стовал.

Нора вдигна вежди, изненадана от прямотата й.

— Това също — призна тя.

— Не знам какво да кажа — започна Ками с намерението да я извади от заблуждение, ала Пол бързо се намеси:

— Това е чудесно! Просто чудесно! Като на филм. Тя може да го намери и да го върне.

— И това ще е истинската драма на следващата година — съгласи се Нора с известна ирония. В този момент Джеймс Конъли се раздели с една руса жена и дойде при тъмнокосата си съпруга. Със сребристата си вълниста коса и очилата с телени рамки приличаше повече на филмов критик, отколкото на преуспял продуцент. Той се представи на Ками и безуспешно се опита любезно да не обърне внимание на Пол. На Ками й стана съвсем ясно, че Пол не е толкова близък със семейство Конъли, колкото се опитваше да я накара да повярва. Той им бе предложил идея — всъщност сделка — и те бяха достатъчно заинтригувани, за да му дадат зелена светлина.

Ками за секунда схвана всичко. Вече мислеше как да прескочи този любезен светски разговор с Джеймс и Нора и да им каже истината за своите чувства, когато към тях се втурна Сузана. Обикновено рошавата й коса бе прибрана в стегнат кок, който, в съчетание с развяващата се пола и големите кръгли обици, й придаваше малко цигански чар.

— Здравейте, здравейте! — Тя задъхано поздрави семейство Конъли и впи пръсти в рамото на Ками.

— Сценката се развива просто прекрасно — съобщи й Ками полугласно и се усмихна. Липсата на отговор я смути и тя погледна в посоката, привлякла вниманието на Сузана. В другия край на преддверието съзря причината за объркването на приятелката си, и очите й се разшириха.

— О, боже мой — отрони тя. Почувства се притисната до стената. Самюъл Стовал, в целия си блясък, стоеше, обвил ръка около Фелиция, последната му съпруга. Бъбреше за нещо и бе почти скрит от погледа на Ками от една ледена скулптура на Зевс.

Тя автоматично отстъпи назад. Бе преживяла тези години в същата професия, но всъщност никога пътищата им не се бяха пресичали. Това не беше трудно, защото той бе няколко нива над нея в йерархията. Бяха нужни „Скалисто дъно“, Списъкът на звездите и отношенията й със самия Сам, за да ги сблъскат.

Но защо тогава тя бе тук? Защо искаха от нея да се заеме с издирването на Тай, след като имаха връзка със собствения му баща? Нямаше логика.

Каквато и да бе причината, имаше един неоспорим факт: тя не искаше да има нищо общо със Самюъл Стовал.

Сякаш доловил мислите й, в този момент Сам се огледа и очите му срещнаха нейните милисекунда, преди да е извърнала поглед. Тя с пресъхнало гърло се обърна, сякаш за да избяга, ала до нея бе Сузана и още я държеше.

— Сузана — изръмжа през зъби Ками.

— Знам. Става по-лошо — отвърна тя шепнешком.

— Какво искаш да кажеш?

— Той иска да говори с теб… за… за… — Засмя се малко истерично. — Да намериш Тай!

— Какво?!

— Очевидно години наред се е опитвал да се свърже с Тайлър и така и не е успял. Иска ти да опиташ.

— Не вярвам!

— Повярвай — промълви Сузана и отново затаи дъх.

За ужас на Ками, Самюъл Стовал се освободи от ръката на жена си и се запъти към мястото, където Ками, Пол, Сузана и семейство Конъли бяха образували малка групичка. В първия момент Ками бе потресена от начина, по който той вървеше, по походка толкова приличаше на сина си. Огромните му крачки го приближаваха и го караха да изглежда много голям и важен, дори без всичките дрънкулки, които се бяха превърнали в част от филмовия му успех.

И приличаше на Тай. По-възрастна, по-изтънчена версия с посребрени на слепоочията коси и очи със същия сив цвят като на Тай, но по-студени, много, много по-студени.

Срещата с него я изпълни с копнеж по Тай. Изникна отникъде — тази дълбока, коварна болка. Независимо колко години бяха минали, колко слънца бяха залезли и колко живота се бяха променили, Ками копнееше да бъде с Тай по чисто женски начин. Изглежда, не можеше да овладее този копнеж, а срещата със Сам изкара всички тези чувства на повърхността и я накара да го мрази още повече.

— Отдавна не сме се срещали — каза Сам и посегна да я прегърне. Тя замръзна. Не можеше да каже дали е забелязал, при нея това бе чисто автоматично. — Разбрах, че си била избрана за ролята на Ванеса, така да се каже.

— Знам, че ме разглеждат за нея — отвърна тя, опитвайки се да прозвучи уклончиво.

— Повече е — намеси се нетърпеливо Пол. — Ками е първият избор на всички.

Самюъл погледна към него, сякаш бе някакъв гаден червей.

— А вие сте нейният агент?

— Аз съм нейният агент — подчерта Сузана и се пресегна да си вземе трета чаша шампанско от преминаващия край тях келнер. Ръката й леко трепереше. Изглежда, никой не се чувстваше уверен.

— Аз съм нейният съпруг — уточни Пол и когато Ками неволно ахна възмутено, призна: — Нейният бивш съпруг. Но ние работим заедно.

— Хм… — Сам бе загубил интерес.

Ками от своя страна искаше само веднъж завинаги да се измъкне от тази ситуация. Ала Нора и Джеймс се бяха ентусиазирали от проекта и след като Сам бе проявил известен интерес, бяха прегърнали идеята с две ръце. Ками не можеше да се измъкне и, което си бе вярно, изгледите им за успех с този сценарий струваха колкото теглото му в злато. Разбира се, ако тя изобщо се явеше на пробни снимки, което не бе сигурна, че ще направи.

Нямаше ли?

Десет минути по-късно Ками измърмори някакво извинение и тръгна да търси дамската тоалетна. Откри отделна, към една от спалните, и намери така нужното й усамотение.

Погледна отражението си в огледалото и едва не се разсмя истерично при вида на тревожните си очи. Прическата й също беше в безпорядък. Естествено къдрави, дългите й до раменете коси тази вечер бяха особено непокорни и малките кръгли лампички, обграждащи огледалото, хвърляха огнени отблясъци в тъмнокестенявите й кичури. Чувстваше се толкова обезумяла, колкото изглеждаше. Искаше просто да си отиде у дома и да се наплаче.

„О, Тай, какво да правя? Толкова искам да те видя отново. Къде си? Щастлив ли си? Бих дала всичко, за да съживя миналото и да бъда отново с теб.

Страхувам се, че още те обичам. Страхувам се, че винаги ще те обичам.

Тай, какво, какво, какво да правя?!“

 

 

Тай прочете последните си думи и изсумтя с отвращение. Щракна върху иконата за излизане от програмата и на екрана на компютъра автоматично се изписа: „Искате ли да запазите промените в документа?“, на което той недвусмислено натисна бутона „Не“.

Стана от стола си и тръгна надолу по стълбите, за да погледне водата зад прозореца. Защо продължаваше да пише сценарии, след като знаеше, че никога няма дори да се опита да ги филмира?

Катарзис, помисли той. Тази вечер чувстваше предишния си живот много близко. Докато се взираше към блещукащите звезди в дълбокото кадифено небе, разбра, че смътната меланхолия е свързана с работата му върху сценария.

Странни чувства го бяха обзели. Мисли, които не се бяха въртели в главата му през последните десет години. Мъчейки се да определи душевното си състояние, накрая се спря върху една дума: копнеж. Бе обхванат от копнеж за нещо, което не можеше да назове.

Изненадано изсумтя отново, отвратен от глупостта си. С мъка се отърси от това чувство и се повлече обратно нагоре по стълбите към своя компютър и към работата, която изпълваше свободните му часове.