Джанел Тейлър
Холивудски тайни (18)

Осемнадесета глава

— … Обвиненията на Уорън Гелъуей за изнудване и прикриване на истината хвърлят нова светлина върху мотивите на Тайлър Стовал да напусне Холивуд. Господин Гелъуей твърди, че около смъртта на продуцентката Гейл Мълдун има нещо повече от това, което се съобщава досега. Обаче полицията не желае да продължи разследванията и добре информирани източници предполагат, че известният Самюъл Стовал е използвал огромното си влияние, за да спре по-нататъшната работа по делото…

Тай с отвращение изключи телевизора, уморен от глупостите, които не спираха да се повтарят през последните седмици. Този кадър бе от „Последна истина“ — телевизионно предаване, в което бе интервюиран и той, и Уорън Гелъуей. Макар че то в крайна сметка представяше Тайлър в благоприятна светлина, бе му дошло до гуша да слуша за себе си, бе му дошло до гуша да го затрупват с въпроси, бе му дошло до гуша от всичко, освен от работата върху „Скалисто дъно“ и отношенията с Ками.

Най-лошото от истерията на медиите отмина за четири дни, но историята на Гейл се възкресяваше отново и отново заради желанието на Уорън Гелъуей да остане в светлината на прожекторите. Самюъл изглежда правилно бе оценил характера на Гелъуей: той се стремеше към слава и за него истината нямаше значение.

За хиляден път Тай помисли, че би искал просто да си върши работата без целия този панаир около него. Но желанията изглежда никога не се сбъдваха.

Карен го бе посъветвала да остане в хотела си, далеч от Ками, за да охлади страстите около последната си любовна история. Това бе добър съвет и за него, и за Ками, макар че му бе трудно да спи без нея. Въпреки това успяваха от време на време да се срещат и засега това трябваше да им стига.

Договорът, който Тай подписа с Конъли, бе изгоден и коректен. Ками не присъства на тази вътрешна среща — тя бе между Тай, Конъли и техните агенти. Сузана се втурна в офиса си, където Ками нетърпеливо я чакаше, но освен вдигнатия победоносно палец и краткото „Тай ще ти разкаже всичко“, професионално премълча всякакви подробности.

Това бе разпалило до крайна степен любопитството на Ками и бе развеселило Тай, който по-късно й разказа всичко, докато за пореден път потвърждаваха чувствата си един към друг в леглото.

— Карен скоро ще ражда — спомена този ден Ками и Тай се разтревожи за настроението й.

— Не се измъчвай — прошепна той в ухото й и плъзна език в меката розова раковина.

— Не се измъчвам — отвърна тя, но в гласа й ясно прозвуча копнеж. Тай реши засега да не говори за това. Все едно нищо не можеше да се направи.

Известно време всичко вървеше гладко, до деня, в който на снимачната площадка Тай до такава степен се вбеси на баща си, че изтърси пред Ками:

— Този човек е най-големият егоист на света! Той се отнася към всички като към свои роби. Истинско щастие е, че няма да имаме деца. Не бих искал да рискувам да имам с децата си отношения, каквито имам с баща си.

Глупави, глупави думи, особено като се има предвид чувствителността на Ками на тази тема. Когато тя притихна, той се притесни, но знаеше, че е казал това, което мисли и се надяваше, че рано или късно тя ще го разбере.

Сега Тай гледаше през прозореца към избледнялото от горещина небе на Лос Анджелис. Папараците още висяха около хотел „Бевърли Хилс“, но кипящата треска около появяването на Тай бе стихнала до тихо къкрене. Той бе изключително благодарен за това, макар че местните новини не спираха да го обсъждат.

И точно както бе предвидила Керън, жителите на Бейрок бяха надлежно интервюирани. Те бяха приели с учудване и благоговеене факта, че Джери Мърсър наистина се бе оказал Тайлър Стовал, а не просто някой, който много прилича на него. Целият град бе изненадан. Докато слушаше интервюто с Миси, Тай се приготви за буря, която така и не се разрази. Разказът на Миси можеше да го постави в безкрайно неудобно положение, като се има предвид истината за техните отношения, но тя бе толкова потресена от факта, че е имала връзка със самата звезда, че едва успя да промълви: „Леле, не мога да повярвам!“. На журналистите бързо им омръзна и тръгнаха да търсят по-пикантни източници на информация. Сега вече никой не би повярвал на физическата връзка на Миси с Тайлър, дори ако тя изведнъж започнеше да разказва на всички за това. Щяха да го приемат за чиста фантазия.

Тай благодари на Бога за малките услуги.

По време на следващото интервю с Корки и другите познати, разположени край бара на „Родео Боб“, Тайлър се чувстваше малко по-добре, отколкото с Миси. Макар и да се смущаваха от камерата, хората можеха да кажат само хубави неща за „звездата“, която се бе подвизавала сред тях.

— Той е добър човек — заяви Корки и сви рамене. — Независимо как се казва. — Хей, Джер — обърна се към камерата и вдигна чаша — това е за теб, приятел. Дръж се.

Сърцето на Тай се сви от носталгия, ала той се закле да продължи със „Скалисто дъно“.

Но после Уорън Гелъуей се развихри и Карен свика спешно съвещание, за да се изяснят нещата. Тай неохотно обясни обстоятелствата около смъртта на Гейл и Карен предложи защита тип „никакви коментари“ от страна на всички. Оказа се трудно, особено когато Уорън разказа на един противен водещ на сутрешно предаване своята история за самоубийство, измама и изнудване и разкри колко големи, но безуспешни усилия е положил Сам да прикрие нещата. Уорън описа Самюъл и Тайлър като съучастници в долен план, целящ да подтикне бедната Гейл към самоубийство, за да се унищожи „детето на любовта“, чийто баща е бил един от тях. Мелодраматичната и абсурдна история съдържаше достатъчно истина, за да бъде приета на сериозно. Дори следствието бе споменато като част от заговора за прикриване на подлото деяние.

Нападките продължиха с отслабваща сила, но без никога да спират. Предсказанието на Самюъл се оказа вярно. Миналото ги преследваше от гроба.

Една вечер Самюъл загуби търпение и се обади на Тайлър:

— Свиквам пресконференция. Ти трябва да дойдеш и да помагаш да отбиваме въпросите.

Тай просто му затвори телефона.

— Достатъчно! — изръмжа той на Ками, която бе приседнала на ръба на един от фотьойлите в частния му апартамент. — Съжалявам за Гейл и детето и съжалявам, че баща ми се е поддал на изнудването. Но проклет да съм, ако отида и оправдая тази клевета. Самюъл се е забъркал в това, той да се отравя.

Самоубийството на Гейл и смъртта на нероденото й дете бяха широко отразени в пресата. По вестници и списания се появяваха снимки на покойницата. Бе съобщено, че Уорън Гелъуей е подписал договор за издаването на книга.

От всичко това на Тай му се повдигаше.

А Ками, странно насълзена след цялото това изпитание, заключи тъжно:

— Те ще продължават да опяват за тази трагедия. Мразя ги.

— Забрави за това, любов моя. И аз ги мразя. — Тай я привлече в прегръдките си и Ками се вкопчи в него.

— Не знам как е могла…

— Да убие детето си? — довърши Тай думите, които тя не можеше да произнесе и отметна косите от лицето й.

— Бих направила всичко, за да имам дете. Всичко! А как само раздуват историята на Гейл! Това си е направо престъпление.

Шумът около клеветите на Уорън стигна до истерия и Карен трябваше да преразгледа предишното си решение. Тя предложи Тай да направи изявление по повод на Гейл и нейното неродено бебе. Намеците относно бащинството на детето се бяха раздули заради мълчанието на Тай и Самюъл. Тай не искаше да вадят на показ кирливите си ризи, но Карен вдигна ръце:

— Колкото и да са накърнени личните ти чувства, това няма да охлади публиката. Кажи им истината. Кажи им, че детето е било твое. Кажи им, че не си го знаел, преди да е станало твърде късно и им кажи, че това е била причината да заминеш.

Това противоречеше на всичко, в което Тай бе вярвал. Идеята да разголи душата си пред гладната и алчна публика му звучеше като анатема. Той не можеше да го направи. Не можеше да извърши такова предателство към себе си. Беше бесен на Самюъл, че го е поставил в такова положение. Беше бесен и на Гейл, че е унищожила себе си и още един живот заради едното отмъщение. Предсмъртното й писмо до Самюъл бе пълно с обвинения и през всичките тези години го бяха използвали за изнудване.

Тайлър се надяваше да се измъкне от затруднението, но вместо да намалее, шумът продължи да се увеличава до първия ден, в който се пусна рекламата на „Скалисто дъно“. Той имаше чувството, че предава самия себе си, но въпреки това се съгласи на интервю с журналист от „Последна истина“, едночасово предаване, което се излъчваше едновременно по две програми.

Ками реши да си остане у дома, докато заснемаха епизода и когато изтезанието свърши, Тай дойде в нейния апартамент.

— По дяволите, всички медии! — измърмори той, като я прегърна, след като се бе отървал от папараците, които го следваха по петите. — Писна ми да съм новината на деня и ми писна да се държа любезно. — Успя да се изсмее. — Всеки път, когато някой ми пъхне микрофон в лицето, ми се приисква да прибягна до груби звуци и жестове.

— Това би трябвало да ти спечели симпатиите на публиката — отвърна Ками с едва сдържан смях.

— Всички биха предпочели изобщо да не се бях появявал.

— Не всички — възрази Ками и Тай бе готов да се удави в синия й поглед.

— Ела тук, скъпа — прошепна той.

Ками се отпусна в прегръдките му.

— Обичам да се държиш като мъж.

— И сега какво да сторя?

— Занеси ме в леглото.

Той многозначително вдигна вежди:

— Като представяш въпроса по този начин…

Целуна я силно и тя се усмихна в устните му. Послушно изпълнявайки нарежданията й, Тай я отнесе в спалнята и правиха любов със страст и чувства, по-дълбоки, отколкото Ками бе изпитвала досега. Когато всичко свърши, тя се отпусна върху гърдите му. Косите й бяха разпилени върху тялото му като меки червеникави вълни. Тай замислено хвана един кичур между пръстите си.

— Опитах се да не говоря за това — призна той. — Направих всичко, което можех, за да избегна този въпрос.

Ками отвори очи и се вгледа в полутъмната стая.

— Как мислиш, че мина?

— Добре — реши той малко изненадано. — Измъкнаха от мен някои отговори, но нищо не може да промени факта, че Гейл сама е посегнала на живота си. Моето заминаване е било реакция на всичката тази грозота. Това е цялата история.

— Хубаво — отзова се весело Ками. — Изглежда, че тревогите са останали зад гърба ни и можем да гледаме напред към бъдещето.

— Надявам се — съгласи се той и тя още по-здраво обви ръце около косматите му гърди. Чувстваше се напълно щастлива.

Това предаване бе излъчено след една седмица. Въпреки че Тай й бе казал, че ще мине добре, Ками не можеше да гледа, без да си гризе ноктите. Бе в офиса на Сузана, която, като я видя колко се вълнува, я потупа по ръката:

— Беше страхотен! — заяви тя и Ками с облекчение се съгласи.

Самият Тай не беше с тях — тази вечер още правеха снимки за „Скалисто дъно“. Ками трябваше да се яви на снимачната площадка едва в края на следващата седмица, затова прекарваше времето си, като кръстосваше апартамента, преповтаряше ролята си и побъркваше Сузана. Оказа се, че „главната женска роля“ е доста обезценено название. В центъра на историята бе Тай и неговият герой, Норм Франклин. Тя бе катализаторът за промяната на користолюбивия живот на Норм, тя даваше тласъка за неговото спасение. Но това не означаваше, че ролята й е голяма, макар да бе важна. И така, Ками бе принудена да чака, докато Тай работеше върху „ръждясалите“ си актьорски умения, както той ги наричаше.

Самюъл от своя страна се опитваше да остава в сянка. Тай се бе скарал с него по повод на тайните му планове да издейства роля и за себе си. Самюъл невъзмутимо бе отвърнал:

— Престани да търсиш под вола теле. Сякаш ти самият не си се уредил!

— Той никога не престава да ме изненадва — сподели по-късно Тай пред Ками.

— Как се справяш с това?

— Просто не мисля за него като за мой баща, тогава няма значение.

Сега Тай се приготвяше за поредния снимачен ден и се опитваше да забрави раздразнението си от Самюъл и от непрекъснатите атаки на медиите. Той обичаше да играе и обичаше Ками. Нищо друго нямаше значение.

 

 

Ками паркира колата си пред офиса на Сузана, влезе във фоайето и повика асансьора. Влезе вътре и натисна бутона за втория етаж. Асансьорът се заклати нагоре. Започна да й се повдига и когато вратите се отвориха на етажа на Сузана, тя остана за момент опряна на стената, притиснала ръка към стомаха си. Предпазливо пристъпи в коридора и бавно стигна до офиса на Сузана.

— Здрасти! — поздрави я Тери, но като я видя, бързо добави: — Добре ли си?

— Вода… — едва изрече Ками.

Грижливи ръце я отведоха в кабинета. Сузана, както винаги, говореше по телефона, ала като забеляза неестествения цвят на Ками, приключи набързо разговора.

— Какво ти е? — попита тя.

— Ами… лошо ми е.

— Ела, ще те заведа в банята.

Почти я издърпа от фотьойла и я отведе. Ками й махна да я остави и Сузана неохотно се подчини. Ками се надвеси над тоалетната чиния.

Дълги минути по-късно, след като бе изплакнала лицето и устата си на умивалника, вгледана в зеленикавото си отражение, звънецът оповести пристигането на нов посетител.

— Ох… — простена тя. Нямаше желание да вижда никого в сегашното си състояние.

В сегашното си състояние…

По вените й се разля топлина. Бременност? Би предположила, че просто е хванала грип, но след като нямаше никакви други симптоми, отговорът трябваше да е някъде другаде. Притиснала ръка към устата си, тя си припомни предишните си бременности и с радост установи, че тогава се бе чувствала точно по този начин.

Дете. Семейство. Мъжът, когото обичаше!

Мислите се блъскаха в главата й. Опасни, неудържими мечти. Веднага я обзе страх — връщане към реалността. Не че не можеше да забременее. Това никога не се бе оказвало проблем. Проблемът бе, че не можеше да износи здраво дете.

След безкрайната радост последва отчаяние. Ками с усилие се овладя. Трябваше да помисли…

Не бе ходила при доктор Кроули, откак се бе върнала от Бейрок. Бе прекалено увлечена от събитията около завръщането на Тай. Щеше да си запише час за утре.

Тази вечер щеше да запази своята тайна.

— Добре ли си? — попита я Сузана, когато Ками се върна в офиса.

Отвори уста да й отговори, но видя зад Сузана новопристигналия. Разположен в един от фотьойлите, сякаш това място му принадлежеше, седеше бившият й съпруг. Докато се опитваше да скрие раздразнението си, той я изгледа изпитателно.

— Ужасно изглеждаш. Сузана каза, че ти е лошо. — Погледът му изведнъж стана по-остър и за ужас на Ками попадна право в целта: — Да не ми кажеш, че пак си бременна?

— Знаеш, че това е невъзможно — успя тя да промълви. — Какво правиш тук?

— Всъщност, дойдох да се срещна с теб. Оказва се, че са ми отмъкнали „Скалисто дъно“. — Гневът насочи вниманието му към самия него, за голямо облекчение на Ками. — Аз съм ненужен, или поне така ми казаха! Много възпитано ме помолиха да си отида.

— Ами разбира се, че си ненужен — намеси се Сузана, сякаш това бе най-глупавият човек на света. — Това е шоуто на Конъли. Ти си им помогнал, но това е тяхното творение. Ти знаеше, че така ще стане, Пол.

Той не можеше да спори с нея, затова просто стисна устни. Ками бе прекалено погълната от откритието си, за да му обръща особено внимание. Накрая, когато разбра, че няма да получи нито помощ, нито съчувствие от бившата си съпруга, Пол си тръгна намусено.

Сузана се обърна към Ками:

— По-добре веднага да отидеш при тази твоя гинеколожка, не мислиш ли?

— Не можеш да вярваш на всичко, което Пол казва — отвърна Ками.

— Моите инстинкти… помниш ли? Миличка, толкова рядко греша, че чак се плаша.

— Не може да бъде! — възрази Ками, ала в думите й се прокрадваше надежда.

В отговор Сузана се приближи и силно я прегърна. В миглите на Ками заблестяха сълзи и приятелката й шеговито простена:

— Само да не объркаш снимките на „Скалисто дъно“, моля ти се. Само това ме интересува.

— О, разбира се.

Сузана прекалено добре разбираше медицинските проблеми на Ками. Прегърна я още веднъж с любов и каза:

— Добре, аз съм една лигла. — Замълча. — Е, а когато всичко се потвърди, кога и как ще съобщиш на гордия татко?

— Нямам представа — призна Ками.

 

 

Три часа по-късно, в безопасността на прегръдките на Тай през откраднатите мигове в нейния апартамент, преди той да трябва да си отиде в своя хотел, Ками още не можеше да спре да трепери вътрешно. Пол бе успял да я изкара от равновесие с проклетата си интуиция, а собствените й опасения, изказани на глас от Сузана, направо я бяха съсипали.

— Хей, отпусни се — прошепна Тай и тя долови усмивката в гласа му. — Рано или късно трябваше да се случи.

— Кое? — попита тя безсилно. Почти се надяваше, че той по някакъв начин можеше да се е сетил!

— Пол да разбере, че го гонят. Обаче е доста упорит. Няма да остави никой да забрави, че той е уредил нещата. Едва не побърка милото татенце.

„Не става дума за Пол!“

Ками затвори очи и преглътна. Бе се вкопчила в него, откак той се бе измъкнал, за да дойде в апартамента й.

— Пол има късмет, че още е ангажиран в онзи телевизионен сериал — добави Тай.

— „Улица Вишнева“ — прошепна Ками по навик.

— Престани да се тревожиш за него. Той е просто част от твоето минало, а сега става дума точно за това, да се отърсим от миналото си.

Ками мълчаливо кимна. Страшно й се искаше това да е вярно и се надяваше наистина да е бременна. Навлизаха в изцяло нов живот. Нямаше ли да е прекрасно, ако всички красиви кътчета от мозайката си дойдеха на мястото?

„Само дето Тай не иска деца. Не че ти можеш да износиш бебето. Ако наистина си бременна…“

— Ужасно си мълчалива — отбеляза той.

— Уморена съм.

— Тогава да те сложа в леглото. Трябва и аз да тръгвам. Утре трябва да ставам рано. — Изправи се и нежно я издърпа на крака.

— Обичам те — внезапно заяви тя и го целуна с нов порив.

Той се засмя и се отдръпна да разчете изражението й.

— И аз те обичам. — С всеки изминал ден му бе все по-лесно да произнася тези думи. Ала очите й бяха тревожни, устните й напрегнати. — Какво има?

— Просто искам всичко да е идеално. Не искам нищо да развали това.

— Какво може да го развали? Ние минахме заедно през огъня.

— Прав си — кимна Ками.

— Не изглеждаш убедена.

— Не, убедена съм. Наистина.

— Какво има тогава?

— Нищо. Тай…

Докато вървяха прегърнати към спалнята, Тай я погледна влюбено.

— Да?

— Просто всичко е толкова хубаво, че понякога ме плаши. Знаеш ли, винаги съм мечтала, че ще дойде денят.

— Кой ден?

— Денят, когато всичко ще бъде идеално. Когато ще намеря всичко, което искам.

Напрежението й му се предаде и Тай се вгледа в лицето й в полумрака на малкия коридор.

— Приближаваш ли се към този ден?

— Почти съм стигнала, Тай. Ние почти сме стигнали — добави тя разпалено. — Отново имам семейство. Чувствам се… свързана.

— Е, хубаво — съгласи се той малко объркано.

— Може би денят вече е дошъл. — Поколеба се и Тай започна да се тревожи. Разбираше, че тя се опитва да му каже нещо, но по някаква причина не се доизказваше. Тъкмо щеше да я попита за какво става дума, когато Ками му подари лъчезарна усмивка, от която дъхът му спря. — Държа се глупаво — каза тя. — Не ми обръщай внимание.

— Значи всичко е наред?

— Идеално.

Тя приключи разговора, като протегна устни към него. Тай не можеше да устои на такава покана. Привлече я към себе си и зарови лице в коприната на косите й.

— Не се тревожи, любов моя — успокои я той, макар да не разбираше за какво. — Сега нищо не може да ни раздели.

Вместо отговор тя потрепери безмълвно в ръцете му.

 

 

Доктор Кроули се вгледа в Ками над очилата си.

— Всичко изглежда прекрасно.

— Бременна съм — промълви Ками, повтаряйки думите, които бе чула преди малко. — Бременна съм.

Доктор Кроули се въздържаше и от съвети, и от предвиждания относно изхода на тази бременност. Ками я разбираше, но въпреки това имаше нужда от уверения.

— Искам това дете — прошепна тя. — Наистина го искам.

— Разбирам.

— Има ли нещо, което мога да направя? Каквото и да е…

— Грижи се за себе си и не се претоварвай.

— Следващата седмица започвам работа по тази роля. Не е тежка, но ако мислите, че трябва да се откажа, веднага ще го сторя.

Лекарката се усмихна и поклати глава:

— Не. Във всеки случай не сега. Ти си здрава млада жена, която разбира рисковете, свързани с ендометриозата. Стискай палци и вярвай в добрия изход. Медицински казано, просто трябва да изчакаме и да видим.

Ками импулсивно я прегърна.

— Извинявайте — прошепна задъхано. — Просто толкова го искам…

— Знам.

Останаха прегърнати няколко секунди, докато Ками успокои страховете си дотолкова, че да пусне лекарката.

— Каза ли на бащата на детето? — попита доктор Кроули.

Ками поклати глава:

— Не още.

— Той ще бъде ли толкова щастлив, колкото си ти?

Ками си помисли дали да обясни, че бащата на детето е не друг, а Тайлър Стовал. Не знаеше дали доктор Кроули е чувала за изчезването и скорошното появяване на Тай и за неговите отношения с нея. Говореха за това по всички новинарски емисии, но доктор Кроули не го бе споменала, а Ками нямаше сили да обяснява.

— Мисля, че ще бъде — отвърна тя след моментен размисъл. — В момента трябва да се справя с всякакви промени в живота си. Ще се справи и с тази.

Лекарката леко вдигна вежди:

— Не ми звучи много възторжено.

Ками се засмя нервно.

— Е, така изглежда. Вие знаете ли… какво става с мен? Искам да кажа, гледате ли новините? — успя тя да попита.

— Би било трудно да го пропусна — отвърна лекарката сухо.

Ками изпита облекчение, че няма да се налага прекалено много да обяснява.

— Тогава сигурно се сещате, че бащата на детето е Тайлър Стовал.

Тя кимна.

— От момента, в който се върна, Тай има разправии с пресата. Не му е лесно.

— Искаш да кажеш, че това дете ще е допълнително натоварване, от което той точно в момента няма нужда.

— Не — трепна Ками. — Всъщност, може би. Не знам.

— Говорили ли сте да имате деца?

Ръцете на Ками бяха студени като лед. През ума й прелетяха всичките неща, които Тай бе говорил за това, че не иска деца. Но тогава бе различно! Това бе преди да бе намерил начин да се справи със своя баща. Нали?

— Още не сме насрочили дата за сватба — призна тя малко неуверено.

— Той знае ли за твоето медицинско състояние?

— Да, донякъде. Не съм му обяснявала подробности за ендометриозата, но той… знае, че има проблем. — Прехапа устни. „Той мисли, че аз изобщо не мога да имам деца.“

Доктор Кроули не каза нищо повече, но Ками разбра съвета: „Може би е по-добре веднага да поговориш с него“.

Когато се върна в апартамента си, закрачи нервно, кършейки ръце. Как щеше да му каже? Как можеше да не му каже? Ами ако той се отвърне от нея? Ами ако реши, че го е излъгала? Ами ако наистина никога не иска да има деца след всички страдания, които му бе причинила Гейл?

„Ами ако е щастлив колкото мен?“

— Не знам. Не знам — прошепна тя на глас в празната стая.

 

 

Когато Тай се появи в апартамента, вече бе късно и Ками бе в люлеещия се стол на задната тераса.

— Хей, красавице — поздрави я той уморено и се стовари на съседния шезлонг. — Какъв ден!

— Труден, а?

— Само защото милото татенце го прави такъв. — Той изръмжа и затвори очи. — Майка ми се отби. Аз я бях помолил. Освен няколкото минути тук-там, когато бягахме от папараци, всъщност не успях да я видя.

— Тя е като глътка свеж въздух, нали? — измърмори Ками, ала мислите й бяха другаде.

— Аха. Не като баща ми. Самюъл винаги трябва да бъде в центъра на вниманието. И знаеш ли, той никога няма да се промени, никога няма да порасне. Преодолях омразата си към него, но никога няма да го харесвам или да му вярвам.

Ками погледна ръцете си. Трепереха.

— Съжалявам да го чуя.

Тай й хвърли поглед, пълен с въпроси.

— Е, не мисля, че това за теб е някаква изненада. Знам, че си щастлива да имаш семейство, но никой не би могъл да нарече Самюъл добър баща.

— Но бащинството е важно нещо. Надявам се да не го отхвърляш само защото Самюъл не се справя добре с тази роля.

— Не го отхвърлям. За някои хора е страхотно.

— Но не и за теб.

— Ками, това не е нищо ново. Говорили сме го и по-рано.

— Знам. Просто не го разбирам.

— Е, радвам се, че няма да ми се наложи да правя избор. Не искам да оставя някого, както прави Самюъл.

— Но ти не би оставил никого, Тай — възрази тя меко. — Ти не си такъв.

— Какво има? — попита Тай, хвана ледената й ръка и я погали с палец. — Ако мислиш за осиновяване, не съм сигурен, че съм създаден за това.

— Не мисля за осиновяване.

Той я погледна втренчено, опитвайки се да разчете мислите й. Накрая сви рамене:

— Нещата се случват поради някаква причина. Ти не можеш да имаш деца, аз не искам да имам. За нас това е най-доброто разрешение предвид обстоятелствата и начина, по който се чувстваме. — Прокара ръце през косата си, въздъхна и затвори очи. Изглеждаше така, сякаш на секундата ще заспи. — Ако ти можеше да имаш деца, това щеше да е голям проблем.

— Какво имаш предвид? — попита Ками. В гърлото й заседна буца.

— Ами, тогава трябваше да направим избор. И накрая щях да те разочаровам.

Тя го погледна с безмълвен страх.

— Защо?

— Знаеш защо. Аз нямаше да мога да ти дам това, което най-много искаш и това щеше да ни раздели. Ти нямаше да избереш мен пред детето.

Ками с мъка откъсна очи от любимото лице и се взря в сградите на хоризонта.

— Сигурно бих се надявала да размислиш — прошепна тя.

— За щастие такъв въпрос не стои — прозя се той и стисна ръката й.

— Тай…

— Какво? — попита той сънено.

— Ами ако въпросът стои?

— Тогава сигурно щеше да се наложи да се изправим пред него.

Очите му бяха затворени, позата му отпусната. Той дори не я слушаше истински. Ками не можеше да измисли как да му го каже. Дълго го гледа с разтуптяно сърце и изпотени длани. Сякаш усетил силата на чувствата й, той бавно отвори очи и се вгледа в лицето й.

— Какво се опитваш да ми кажеш? — попита напрегнато.

— Аз… днес бях при моята гинеколожка. Доктор Кроули.

— И?

Лицето й се озари от надежда. С треперещи устни тя съобщи щастливо:

— Тай… аз съм бременна. Бременна съм!