Ървин Уелш
Щастието винаги ни се изплъзва (20) (Фармацевтичен розов роман)

Падаш ли си?

Като пристигам у майка ми, първия човек, когото забелязвам, е бившата.

— Какво търсиш тук? — питам аз.

— Не говори така, Дейвид! За Бога, това е майката на малкото ти момче — казва старата.

— Какво се е случило? Къде е Гал?

— В болницата — казва бившата, с цигара в ръка, изкарвайки проклетия пушек през ноздрите си. — Менингит. Докторът каза, че ще се оправи, нали мамо?

Тази мръсна кучка си позволява да нарича майка ми „мамо“, все едно е част от семейството.

— Да, поизплаши ни малко синът ти, но всичко ще е наред.

— Толкова се притеснихме — додава бившата.

Поглеждам кравешката й мутра.

— Къде точно е той?

— Осмо отделение в Лондонската…

— Ако нещо се случи с него, ти ще си виновна! — срязвам я аз. Скачам към масата и вадя от чантата й пакета цигари. — Ти и тази отрова! Всеки ден ти диша гадния дим!

Смачквам цигарите.

— Ако още веднъж те хвана да димиш пред сина ми, ще направя с теб това, което току-що направих с този скапан пакет фасове! Не ти е мястото тук! Няма какво да правиш у майка ми! Ти нямаш нищо общо с мен, разбираш ли!

Изхвърчам през скапаната врата и зад гърба си чувам гласа на майка ми, която ме вика. Тръгвам право към болницата, а сърцето ми ще се пръсне. Тъпата путка, бившата, трябваше да го поболее със скапаните си фасове, точно когато ме чака работа. Като пристигам, малкият е заспал. Лицето му е като на ангел. Казват ми, че ще се оправи. Трябва да тръгвам. Имам среща.

Когато пристигнах на шибаното място още бях страшно напрегнат. Бях ги наблюдавал. Бях ги виждал да влизат и да излизат, но за първи път трябваше да мина през тази врата.

Направо ми се сгадява. Получавам бързо предложение от някакъв, които върти очи и ми приказва за купон в кенефа. Веднага му казвам къде да си го завре. Има само един, когото искам и той е на бара. Много лесно го откривам, той просто изпъква, защото е най-дъртото копеле тук. Приближавам и сядам до него.

— Голямо бренди — казва той на бармана.

— Имате много изискан акцент — казвам му аз.

Лицето му се обръща към мен — устните са отпуснати, направо като гумени, а очите, тези мъртви, женски очи. Направо ми се повръща, докато той ме опипва с поглед като някакво парче плът.

— Да не говорим за мен. Нека поговорим за теб. Питие?

— Ъ, да. Уиски, моля.

— Предполагам, че трябва да те попитам, дали идваш често тук или нещо почти толкова тъпо — усмихва се той.

Мръсен, противен дъртак.

— За пръв път идвам — отговарям аз. — Честно да си призная и друг път ми се е искало да вляза… прощавай, че ти говоря така, но виждам, така да се каже, по-улегнал, по-възрастен мъж, ъъъ, искам да кажа, че предположих… че бих могъл да разчитам на по-голяма дискретност. Имам жена и дете и не ми се иска да знаят, че съм идвал тук… на такова място изобщо… значи…

Той вдига отвратителната си ръка с маникюр, за да ме накара да замълча.

— Смятам, че нашият случай е това, което моите приятели икономисти наричат „съвпадение на търсенето“.

— Моля?

— И двамата си падаме по забавленията, но тайно, при пълна дискретност.

— Да-а… дискретност. От това имам нужда. Малко забавление. Чудесно…

— Да се махаме от тази проклета дупка — срязва ме той. — Това място ме отвращава.

На езика ми е да кажа, че ако беше вярно, той едва ли щеше да бъде такъв жалък дърт педераст, но се сдържам и излизаме Саманта ни чака в гаража. Предварително съм й дал ключовете!

Само за секунда се усъмних, че тоя стар педал няма да си падне по някакъв гараж в Ийст Енд, но явно мисълта да се повъргаля в мизерията възбуди перверзната му душа. Дотук добре. Скоро ще видим колко възбуждащо ще му подейства.

Качваме се в моята кола. Пътуваме мълчешком, а аз от време на време поглеждам сбръчканата му костенурска физиономия и се сещам за мултфилмчето с костенурката Туше. Сещам се и за това, как Саманта ме използва като пълно мекотело, но няма значение, когато изпитваш нещо такова, каквото изпитвам аз към нея. Затова съм способен да направя и невъзможното, така че ще изпратя това клето нещо на другия шибан свят, по дяволите, и нека скапаните им прогнили мозъци горят в ада…