Стив Олтън
Марианската падина (11)

Време за хранене

Калифорнийското крайбрежие

Акулата безшумно плуваше в дълбоките води. Въпреки феноменалните му размери, природата бе надарила мегалодона, най-кръвожадния ловец, със скорост. Мускулестото тяло се източи нагоре и се издигна, без да усеща съпротивлението на водата. Зад отвесно разположените цепки на хрилете се намираха грамадните хоризонтални гръдни перки, които действаха като елерони на самолет, контролирайки маневреността. Долните перки осигуряваха издигането на акулата, а зловещата двуметрова гръбна перка поддържаше равновесието й, докато плуваше в океана.

Движението напред се осъществяваше с мощната опашка, в основата на която имаше мускулест ствол, изпълняващ ролята на кил и добавящ на опашката стабилност и сила. Точно пред опашката имаше две по-малки перки — вторичната гръбна перка и аналната, които увеличаваха пластичността на хищника.

Дори кожата на мегалодона спомагаше за хидродинамиката му. Покрита с остри люспи, тя канализираше водната струя, намаляваше съпротивлението и позволяваше на акулата да се движи безшумно.

Женската акула продължи да плува на север покрай калифорнийското крайбрежие. Змиевидните движения на главата й позволяваха на водата да минава през ноздрите, разположени в долната част на конусовидната муцуна. След ноздрите водата нахлуваше в носната кухина и влизаше в контакт с поредица ципи, които позволяваха на акулата да долови и най-леките следи от миризми във водата.

Хищникът се издигна в термоклина — беше надушил уханието на плячка.

 

 

Стадото плуваше близо до повърхността. От време на време някой кит изскачаше, издишваше висок фонтан, а после отново вдишваше.

Под вълните отекваха пъшкания и писукания — така китовете общуваха. Доловили силната миризма на приближаващия се ловец, те се доближиха един до друг и майките забутаха малките си към повърхността.

Скоро хищникът започна да обикаля стадото. Сензорните клетки под муцуната на акулата долавяха слабите електрически полета, създадени от туптящите сърца и движещите се мускули на китовете. Ловецът се насочи към младите, готов да убива.

Атакуващата акула се стрелна към плячката — най-близкия млад кит. Възрастните китове обаче се обърнаха към натрапника и го прогониха с удари на главите и мощни пляскания на опашките.

Мегалодонът се отдалечи, после отново започна да обикаля.

 

 

Плажът на залив Халф Мун

На осемнайсет мили от Сан Франциско

Кен Бърк разпъна шезлонга на съпругата си Емили, която слагаше крем против слънчево изгаряне на лицата и раменете на трите им малки деца.

— Може да играете на брега, но не влизайте във водата — предупреди ги тя.

— Много е горещо — оплака се най-малкото дете.

— По-късно татко ще ви заведе във водата.

— Татко чете вестник — каза Кен и седна на шезлонга си. — Хей, момчета, вижте колко много китове има във водата.

Широки оловносиви гърбове пореха водата на осемдесет метра от брега.

 

 

Мегалодонът отново се приближи, този път под бягащото стадо. Избра един от младите китове и увеличи скоростта. Не успя обаче да стигне до набелязаната жертва и челюстите му захапаха опашката на огромен възрастен кит и го измъкнаха от стадото. Жертвата изстена и започна да се гърчи, за да стигне до малкото си, което плуваше само на повърхността.

Мегалодонът разтърси глава и за секунди прегриза мускулестата опашка на кита. Бликна кръв. Китът изрева в агония, но се опита да изтласка малкото си към плитчините, макар че умираше.

Акулата заплува по кървавата диря. Обърна се на една страна, показа се на повърхността, отвори уста и стисна в челюстите си остатъка от опашката.

Като се гърчеше в предсмъртни мъки, умиращият бозайник се стрелна напред, бутайки малкото си към брега.

 

 

— Татко, ще ме занесеш ли до китовете да ги погаля?

Гласът на детето стресна Кен, който бе задрямал.

— Какво каза, миличък?

— Не е честно. Майкъл ги милва.

Кен се надигна и видя, че дванайсетгодишният му син е нагазил във водата до гърдите.

— По дяволите… Майкъл! Ела тук!

Кен хукна към момчето и го сграбчи през кръста.

— Татко, чакай. Бебето се е заклещило.

Четириметровото същество наистина се опитваше да се освободи. Огромната глава на майка му ту се показваше, ту се скриваше във водата, сякаш се мъчеше да стигне до малкото си.

Кен почувства, че течението го тегли.

— Виж сега какво ще направим, Майк. Ще се опитам да му помогна, но искам да стоиш на брега при майка си.

Кен занесе сина си на плиткото, после се върна, колебливо протегна ръка и докосна малкия кит по гръбната перка, като поглеждаше към големия.

После изгуби равновесие и се хвана за перката.

— Какво правя, по дяволите? Не мога да го избутам сам.

Майката кит вдигна глава и изви тяло.

Кен погледна огромното кафяво-червено око на малкия кит, сложи ръце на главата му и бутна. Подхлъзна се и течението отново го повлече.

До него се приближиха млада жена и двама мъже и заедно започнаха да избутват китчето от пясъчното дъно.

— Хей, приятелю, тече ти кръв!

— Какво? — Кен погледна гърдите си. Бяха облени в кръв. — По дяволите…

— Не, кръвта идва от майката — каза младата жена.

Големият кит надигна глава от водата и изстена.

Нещо зад него развълнува водата, разпръсквайки пяна във всички посоки.

 

 

Меголодонът се промъкна по наклоненото пясъчно дъно, опитвайки се да стигне до плячката. Обърна се на една страна, захапа кървящата мускулеста опашка на кита и го задърпа към океана.

 

 

Силното подводно течение влачеше Кен към дълбоките води.

— Хей, освободи ли се опашката на китчето?

Кен предпазливо заобиколи малкото.

— Не виждам нищо. Тя е под водата.

Усети, че течението го дърпа, и заплува, като внимаваше да се държи на разстояние от възрастния кит, който се мяташе на три метра от него.

 

 

Мегалодонът регистрира вибрации на друга форма на живот, пусна кита и се обърна.

 

 

Кен вдигна глава и видя, че двамата мъже са оставили китчето и дърпат младата жена към плиткото. Двайсетина души на плажа трескаво размахваха ръце. И съпругата му беше там. Той чу писъците й.

Стомахът му се сви от страх.

Погледна през рамо. Течението го повлече още метър и половина навътре.

— О, Боже…

Огромната бяла акула надигна глава и изтрака с челюсти на три метра зад него.

Кен се хвърли напред и заплува срещу силното течение.

Сърповидната опашка на мегалодона пляскаше по повърхността, гигантската глава се въртеше.

Кен едва движеше ръцете си. Течението го понесе назад и левият му крак докосна нещо като шкурка.

— По дяволите…

Заплува с последни сили, като държеше главата си под водата за по-голяма скорост. Блъсна се в китчето, надигна се над повърхността, за да поеме въздух, оттласна се от тялото му и продължи напред, понесен от една вълна.

Към него се протягаха ръце. Той плува, докато гърдите му не допряха пясъка, после се изправи. Зави му се свят. Залитайки, Кен тръгна по плажа и падна до ридаещата си съпруга и децата.

Големият кит надигна глава над вълните и в последния миг от живота си успя да нададе предсмъртен вик, разпръсквайки кървава пяна.

Смълчаната тълпа наблюдаваше с ужас и страхопочитание как по повърхността криволичи огромна бяла гръбна перка, изпръскана с алена пяна. Чудовищната акула се блъсна в потъващия труп на умиращата плячка, като трескаво пляскаше с опашката си и заливаше осакатения кит със собствените му вътрешности.

Кен потрепери. Сърцето му биеше като обезумяло; всички гледаха как акулата влачи измъчения кит към океана и главата му изчезва в окървавената вода.