Стив Олтън
Марианската падина (15)

Нос Дизапойнтмънт

Нос Дизапойнтмънт

6:45 ч.

Спасителният катер „Чинук“ На Американската брегова охрана бързо пореше водите, преодолявайки петметровите вълни, които заливаха четиричленния екипаж.

Лейтенант Ерик Уиздъм или Татето се усмихна от наблюдателния си пост зад рубката, докато гледаше как кадетите Джиъри и Ричардсън са се вкопчили в перилата. Двамата се бяха записали в курса на Бреговата охрана по спасителни операции, който се провеждаше във водите край нос Дизапойнтмънт. Бяха със защитни каски и тежка екипировка и бяха завързани за стоманените перила зад откритата рубка. Днес беше посвещаването им в „предизвикателните води“, както ги наричаше Татето, и майката природа оказваше пълно съдействие, демонстрирайки суровия си нрав.

Уиздъм се наведе напред и извика:

— Дийкън, какво е положението?

— Вятър трийсет и един възела, вълнение трийсет и три мили в час. Около седем по скалата на Боуфорт.

— Идеално. Закарай ни малко по-навътре. Ще научим момчетата на покорност и после ще ги запознаем с Оскар.

Дийкън вдигна палец и изкрещя:

— Дръжте се!

Огромна вълна надигна „Чинук“ и Джиъри и Ричардсън се скриха зад лоцманската кабина.

— Еха! — изкрещя Татето, когато катерът се потопи с носа напред в океана.

После изскочи като коркова тапа в пяната.

— Дръжте се — извика Дийкън, когато към тях бързо се зададе поредната огромна вълна.

 

 

Мегалодонът лениво плуваше в термоклина. Пастта на акулата беше леко отворена и отпуснатата долна челюст инстинктивно потрепваше, докато морската вода нахлуваше през устата и хрилете. От пролуките между острите й зъби висяха парчета тлъстини, останали от тритонния тюлен, който бе изяла преди няколко часа. Заситено за момента, чудовището продължаваше да се движи на север.

Под назъбената кожа на съществото, от главата до опашката от двете страни на мускулестия торс, минаваше сетивен канал, известен като странична линия. Каналът бе свързан с повърхността на кожата с малки тръбички и съдържаше специализирани клетки, наречени невромасти. Промените в налягането на околната среда стимулираха хиляди власинки в този невероятно чувствителен детектор за движение, който регистрираше и най-слабия сърдечен ритъм на животно, движещо се във водата на разстояние няколко километра.

Мегалодонът остана в канала, където отекваха вибрациите на хиляди мигриращи китове. Стадата усещаха, че ловецът е наблизо. Но китовете знаеха и че хищникът скоро се е нахранил и няма да атакува, освен ако не е предизвикан. Въпреки това плуваха на безопасно разстояние от мегалодона, който ги следваше на север по крайбрежието на Орегон.

Докато акулата минаваше край нос Дизапойнтмънт, страничната й линия долови различен вид вибрации на повърхността — твърде силни, за да ги пренебрегне. Възбуден — тълкуваше вибрациите от „Чинук“ като пряко предизвикателство, мегалодонът се отклони от курса си.

 

 

— Остани на линията, капитане — извика доктор Марън от станцията на СПАН, намести слушалките на главата си и се заслуша внимателно.

Джонас видя капките пот на челото му.

— Акулата промени курса. Отправи се на изток. По дяволите, увеличи скоростта. Сигурно нещо я е уплашило.

— Или е привлякло вниманието й — каза Джонас. — Капитане, какво е разстоянието?

— Приблизително пет мили, но ще трябва да променим курса, ако мегалодонът се движи към плитчините. Хари, заведи ни по-навътре в океана. Ще заобиколим, ще се върнем и ще се приближим от запад.

Марън вдигна глава, очевидно обезпокоен.

— Необходимо ли е това, капитане? Толкова сме близо…

— Бреговата охрана съобщи, че има петметрови вълни. Не мога да рискувам.

Джонас излезе от контролното помещение, слезе по стълбите и отиде на главната палуба. Изтича до кърмата, където двама членове на екипажа подготвяха подводницата „Абис Глайдер–1“.

Мак и Диф стояха до огромно парче китова мас, окачено на голяма лебедка. Махнаха на Джонас да се присъедини към тях.

— Как ти е главата? — попита Мак.

— Адски ме цепи! Съжалявам, че снощи се напих.

— Забрави за това. Къде е рибата?

— Движи се към брега. Мисля, че е открила плячка, която я примамва към повърхността. Откъде намерихте кита?

— Уловихме го преди две нощи — отговори Диф и всмукна от цигарата си. — Останало е от някое от предишните й хранения.

— Нервен ли си, Диф? — попита Джонас.

— Да, по дяволите. Искаш ли да ми дадеш някакъв последен съвет?

— Да. Не отивай.

— Много ти благодаря.

Мак потупа Диф по гърба.

— Всичко ще е наред. Само не влизай във водата, докато не се свържем с теб от хеликоптера. Джонас, ако нямаш нищо против, искам да излетим преди вълните да са започнали да подмятат „Уилям Бийб“.

 

 

— Дръжте се, момчета! — извика Татето.

Стената разпенена вода връхлетя върху носа със силата на бушуваща река.

— Хайде, кадет, хвърли Оскар!

Джиъри протегна ръка и откопча въжето на чучелото в естествен ръст.

— Човек зад борда — изкрещя той и хвърли Оскар в океана.

— Бъдете готови — изрева Дийкън. — Ще го хванем, когато поредната вълна се отдръпне.

— Дръжте се! — извика Татето. — Задава се вълна-убиец!

Носът на „Чинук“ се блъсна във водната бариера точно преди вълната да се разбие. Катерът катапултира над гребена и тежко тупна на лявата си страна. За част от секундата Дийкън изгуби контрол, после катерът възвърна равновесието си.

Забеляза следващата вълна, задаваща се от хоризонта.

— Дръжте се!

И насочи носа на изток, срещу прииждащата вълна.

— Ето го Оскар — изкрещя Джиъри и посочи вляво от носа.

— Ричардсън, приготви куката — заповяда Татето. — По-бързо! Хайде!

Ричардсън протегна ръце над щирборда, закачи Оскар с куката и започна да го издърпва — и изведнъж петметровата вълна се разби над тях и го повали по гръб.

— По дяволите! — изруга Татето. — Какво стана с Оскар?

Той вдигна чучелото и огледа жалките остатъци от торса.

— Господи, лейтенант, изглежда, нещо го е прегризало на две.

— Всемогъщи Боже! — Татето си представи двайсет и два метровата бяла акула в лагуната на Танака. Бе завел семейството си да я видят само преди четири месеца. Обля го студена пот и го обзе страх. — Дийкън, веднага ни изкарай на брега!

В същия миг главата на мегалодона блъсна силно „Чинук“, разби четири от подпорните греди и наклони катера на една страна.

Дийкън се опитваше да си възвърне контрола над управлението.

Уиздъм погледна наляво, изруга и се наведе.

Разпенената четириметрова вълна се разби в лявата страна на катера, блъсна го и го преобърна.

Татето бе под водата. Тътенът на океана над главата му блокира сетивата му. Отвори очи и видя, че се е заплел в спасителното въже и мощна сила се опитва да го откъсне от палубата на преобърналия се „Чинук“.

Намери закопчалката, щракна я, освободи се и се показа на повърхността. Трепереше от студ.

След малко се появи и Дийкън.

— Лейтенант, зад теб…

Уиздъм се обърна и видя оранжева каска, която ту се показваше, ту се скриваше под водата. Заплува към Джиъри, който едва успяваше да запази съзнание и държеше главата си над повърхността благодарение на спасителната жилетка.

— Още е прикрепен за спасителното въже — извика Татето на Дийкън. — Ще го освободя. Ти намери Ричардсън.

Дийкън видя, че поредната вълна идва, и се гмурна.

Капитанът от Бреговата охрана трябваше да рита с всичка сила, за да стигне до катера. Студената вода сковаваше движенията му. Той се хвана за перилата на „Чинук“ и се изтегли на едно ниво с палубата.

И в същия миг забеляза Ричардсън.

Кадетът се бе заплел в спасителното въже. Дийкън се вторачи в изцъклените очи на трупа. Лицето представляваше застинала маска на ужас.

Странен блясък го накара да погледне надолу.

Опита се да изкрещи и завладян от първичен страх, трескаво размаха ръце и удари главата си в палубата.

Мегалодонът изплува отвесно и отвори уста да отскубне съпротивляващата се жертва от катера.

Дийкън имаше чувството, че в коленете му се забиват ками, които го дърпат от „Чинук“. Вкопчи се в перилата и опита да се задържи.

С агонизиращо хрущене краката му бяха прерязани в устата на демона.

Ангелът на смъртта се надигна, отвори широко бездънната си паст и погълна торса на Дийкън и метър от алуминиевите перила.

 

 

Татето разтърси Джиъри. Кадетът изстена.

— Събуди се, синко, и се дръж!

Уиздъм се издърпа по спасителното въже на Джиъри до стоманените перила на „Чинук“, сграбчи закопчалката с вкочанените си пръсти и се опита да я щракне.

Над преобърналия се катер се показа отвесно огромна бяла акула. Гигантската глава се разтресе, поглъщайки останките на Дийкън.

Татето запуши носа си и преглътна киселия жлъчен сок, който се надигна в стомаха му. Над него се появи нещо оранжево — удавеният Ричардсън. Още завързан за катера със спасителното въже, мъртвият кадет се блъскаше в борда.

Сърцето на Татето заби като бомба с часовников механизъм, готова да експлодира.

Неочаквано го погледна заплашително сиво око. Уиздъм сякаш чу демоничния глас на Ейнджъл, докато потръпващите й челюсти се отваряха и затваряха. „Да, Тате, след миг ще бъда при теб…“

В далечината се чу оглушително бръмчене.

Мегалодонът се спусна към трупа на Ричардсън.

Татето се страхуваше дори да диша. Белите му дробове отчаяно се нуждаеха от кислород. Бръмченето заприлича на грохота на товарен влак. Уиздъм затвори очи, когато феноменалната паст се приближи до тялото на Ричардсън.

И после изведнъж му хрумна нещо. Той отвори очи и внимателно откопча от перилата предпазното въже на Джиъри.

Сивото око се завъртя, регистрирайки движение.

Татето бързо уви свободния край на въжето около рамото си и стисна зъби, когато окото отново го потърси.

 

 

Джиъри дойде в съзнание и хлъцна, като видя бучащата разпенена вълна, която се носеше към него. Пое въздух, гмурна се и почна да се издърпва по спасителното въже.

Татето се обърна. Движенията на Джиъри местеха и него.

Мегалодонът величествено се обърна към Уиздъм.

Парализиран от страх, той видя как устата на съществото се отвори като тунел.

Със замъгленото си зрение Джиъри видя бялата акула и ужасен заплува назад.

Поредната вълна го блъсна и го понесе във водовъртежа си.

Татето се стрелна нагоре, ужасен от огромните розови венци и горната челюст, които сякаш се протягаха към него. Сърцето му спря да бие, когато триметровата уста се затвори и зъбите изтракаха, захапвайки само вода — бе изтръгнат от челюстите на смъртта от друга невероятна сила на природата.

Вълната влачи Джиъри и Ерик Уиздъм цели двеста метра към сушата. Татето изплува на повърхността и се разкрещя. Потресеното му съзнание губеше връзка с реалността.

Нещо го сграбчи и той размаха ръце. Удари Джиъри по носа и го разкървави.

— Лейтенант, успокой се…

Кадетът намери връвта на спасителната жилетка на Уиздъм и я дръпна. Оранжевият елек се изпълни с въздух.

Татето престана да се мята.

Джиъри видя ужаса в очите му преди възрастният мъж да изгуби съзнание.

 

 

— Мак, вляво… Виждам нещо да плава на повърхността. — Джонас фокусира бинокъла върху предмета, който ту се появяваше, ту изчезваше в океана, а Мак сниши хеликоптера. — По дяволите, това е преобърнал се катер. Не виждам оцелели.

— Ще се свържа с Бреговата охрана.

Корпусът на плавателния съд се скри под поредната вълна.

— Мак…

Вълната се отдръпна, разкривайки палубата, където имаше кървящ полуизяден човешки труп, завързан за перилата.

Мегалодонът се появи на повърхността и изви муцуната си встрани, опитвайки се да захапе останките.

— Господи! — Треперейки от гняв, Джонас се наведе от пилотската кабина и изкрещя: — Ще те убия, Ейнджъл, чуваш ли?

Мак го хвана за лакътя и го дръпна вътре, потресен от безумното изражение, изписано на лицето на приятеля му.

Джонас се обърна и видя как опашката плесна по повърхността на водата, когато съществото изостави катера.

— Къде отива? Отправи се към брега…

— Успокой се, Джонас.

— Мак, насочи се на изток! По-бързо! Там може да има някой друг.

Мак обърна хеликоптера към брега.

Джонас наблюдаваше сиво-зелените води, видя и как сянката на хеликоптера мина над бялото петно на акулата. После зърна и още нещо и викна:

— Мак, там!

Посочи оранжева спасителна жилетка, плаваща на повърхността, и разбра, че мегалодонът плува натам.

Отиде в задната част на хеликоптера и отвори вратата на товарното отделение.

— Дръж се — извика Мак и увеличи скоростта, за да изпревари петметровата вълна.

Хеликоптерът застрашително се спусна над водата.

Мак рязко намали, като едва не изхвърли Джонас от товарното отделение, и зави срещу водната преграда.

— По-живо, Джонас!

Джонас се бе навел през вратата. Чу бученето отляво, сграбчи изпадналия в безсъзнание лейтенант за спасителната жилетка и го издърпа в хеликоптера. В същия миг от водата се показа друг мъж. Кадетът подскочи и се хвана за китката на Джонас с едната си ръка, а с другата — за шейната на хеликоптера. Под него се издигна бяло петно.

— Хайде! — изкрещя Джонас.

Мак дръпна дросела и хеликоптерът се устреми към небето. В същия миг главата на акулата се появи над водата. Челюстите й бяха широко отворени, за да погълнат краката на висящия във въздуха кадет.

В тялото на мегалодона се разби вълна и го отнесе настрани. Пяната заля Джонас. Ръката на кадета започна да се изплъзва.

Младият мъж изкрещя, изпусна се от шейната и полетя надолу.

— Мак, изпуснахме го! Върни се…

Джонас грабна спасителното въже, нахлузи го и освободи предпазителя на макарата. Видя къде е оранжевата спасителна жилетка и скочи.

— По дяволите, Джонас! — изкрещя Мак.

Джонас се хвърли с главата надолу в студения океан, зарита усилено и изплува на повърхността. Мократа превръзка на ранения му крак го теглеше надолу.

Джиъри уви ръце около врата на Джонас в задушаваща мечешка прегръдка.

Джонас видя как гръбната перка на Ейнджъл се появява зад кадета. Блестящата муцуна се показа над повърхността. Двете огромни ноздри потрепваха, докато акулата душеше водата досущ като разярен бик.

Хеликоптерът издигна Джонас и младежа, но Мак не можеше да активира лебедката и само гледаше как двамата мъже безпомощно висят на стоманения кабел.

В полезрението на Джонас се мярна бяло петно.

Ейнджъл се показа на повърхността и се опита да захапе плячката, така както бе правила в лагуната. Джонас се вторачи в зейналата й паст. Младежът пак започна да се изплъзва.

Джонас вкопчи пръсти в спасителната му жилетка. Хеликоптерът се издигна.

Мегалодонът изчезна.

Леденостудени сълзи замъглиха зрението на Джонас. Вятърът плющеше в лицето му. Ръцете му бяха вкочанени. Той затвори очи, опитвайки се да задържи младежа.

Джиъри продължи да се изплъзва.

Джонас се наведе, захапа спасителната му жилетка и уви здравия си крак около кръста му в отчаян опит да не му позволи да падне.

Студеният вятър свистеше в ушите му.

— Не мога… — прошепна кадетът.

И после по чудо под краката им се появи палубата на „Уилям Бийб“.

Отпуснатото тяло на Джиъри се изплъзна от Джонас и кадетът прелетя седем метра и се стовари на главната палуба. Джонас се измъкна от примката на спасителното въже и след секунда се строполи до него. Лежеше по гръб, без да има сили да помръдне, вторачен в сивото небе. Чу как хеликоптерът кацна някъде вляво от него.

По палубата отекнаха стъпки.

Пред очите му се появи красиво лице. Вятърът развяваше русите коси. Топли ръце докоснаха измръзналото му лице. Меки устни се разтвориха и се долепиха до неговите.