Елинор Портър
Полиана (30)

Тридесета глава
Джими взима положението в свои ръце

— Госпожице, дойде Джими Бийн. Иска да говори с вас — каза Нанси на прага.

— С мен? — не скри почудата си госпожица Поли. — Сигурна ли си, че не иска да говори с госпожица Полиана? Може да остане при нея няколко минути.

— Казах му, но той държи да се срещне с вас.

— Добре, ще сляза. — Госпожица Поли се надигна бавно от стола.

В гостната я чакаше момченце със зачервено лице и кръгли очи.

— Госпожице, това, което правя, и което ще кажа, е много неудобно, но няма как. Става дума за Полиана, а аз бих минал през огъня за нея, бих се срещнал и с вас, и какво ли не още. Мисля, че и вие трябва да го направите, щом смятате, че има възможност да проходи! Затова дойдох. Не бива едната гордост и ети… ети… ох, какво беше… да са пречка, ако има някаква възможност госпожица Полиана да проходи, та затова си мисля, че бихте поканили доктор Чилтън…

— Какво? — почудата на госпожица Поли премина в негодувание.

Джими въздъхна отчаяно.

— Не исках да ви ядосвам. Ама става дума за прохождането на Полиана и това е важното, нали…

— Джими, за какво говориш?

Той отново въздъхна.

— Ами за това говоря.

— Обясни ми тогава. Но започни отначало и така, че да те разбера. Не започвай от средата и не говори откъслечно.

Джими облиза решително устни.

— Доктор Чилтън дойде у господин Пенделтън и двамата разговаряха в библиотеката. Дотук е ясно, нали?

— Да, Джими — тихо рече госпожица Поли.

— Прозорецът беше отворен и точно под него аз плевях цветните лехи. Ето как ги чух какво говорят.

— О, Джими! Подслушвал си!

— Те не говореха за мен и аз не съм подслушвал! И се радвам, че ги чух! И вие ще се зарадвате! Защото разбрах, че има възможност Полиана… да проходи!

— Какво искаш да кажеш, Джими? — Госпожица Поли се наведе нетърпеливо към момчето.

— Нали ви казах — доволно кимна той. — Доктор Чилтън познава някакъв доктор, който — според него — може да излекува Полиана и тя да проходи. Но трябва да я прегледа, за да бъде сигурен. Докторът много иска да дойде, но смята, че не бихте му позволили.

Госпожица Поли запламтя.

— Но Джими, аз не мога… не бих могла! Пък не съм и знаела! — Госпожица Поли кършеше отчаяно пръсти.

— Затова съм тук. Да ви кажа, та да знаете — разпалено заяви Джими. — Двамата споменаха, че поради някаква причина, не можах точно да разбера защо, вие няма да се съгласите да поканите доктор Чилтън — казали сте го на доктор Уорън. А доктор Чилтън не би дошъл непоканен — било въпрос на гордост и професионална ети… ети… нещо такова. Чудеха се кой би могъл да ви обясни всичко, а пък то така се случи, че точно тогава бях под прозореца и си казах: „Ами да! Аз ще го направя!“. И ето, дойдох, за да ви обясня.

— Какъв е този лекар, Джими? — нетърпеливо попита госпожица Поли. — Как се казва? И какво точно лекува? Сигурно ли е, че може да помогне на Полиана?

— Не знам как се казва. Не споменаха име. Но доктор Чилтън го познава и той лекува пациенти като нея! Те обаче не се тревожеха за него, а за вас, защото не бихте се съгласили доктор Чилтън да прегледа Полиана. Но сега, когато знаете, ще се съгласите, нали?

Госпожица Поли въртеше отчаяно глава, дишаше на пресекулки, а Джими я гледаше притеснено, защото реши, че тя ще се разплаче. След малко госпожица Поли развълнувано рече:

— Добре… Съгласна съм доктор Чилтън да дойде и да я прегледа. А сега бързо си тръгвай. Трябва да говоря с доктор Уорън. Той е горе, дойде преди няколко минути.

Доктор Уорън срещна развълнуваната и почервеняла госпожица Поли в коридора. А какво беше учудването му, когато тя каза:

— Доктор Уорън, веднъж ме бяхте помолили да извикаме и доктор Чилтън за консултация, ала аз отказах. Размислих и много бих искала да извикате доктор Чилтън. Но не му казвайте веднага, моля ви. Благодаря.