Юлиане Сартена
Не се влюбвай в младоженеца (9) (Как красивата Кейт направи голяма грешка)

Както често се случва в планината лошото време си отиде също така бързо, както беше дошло.

Съвсем скоро спомен от бурята бяха само дъждовните капки по приказно зелената трева и листата на раззеленилите се дървета. Слънцето отново изгря в пълния си блясък и отново озари планината.

За Кейт и Клаудиус обаче тези часове бяха много повече от време, в което чакаха разразилата се буря да отмине.

— Вече нищо няма да е както преди — каза Кейт, излизайки навън.

Блестящото слънце я заслепи и за няколко секунди тя застана неподвижно, примижавайки и опитвайки се да свикне със силната светлина.

Кейт пое дълбоко от чистия свеж планински въздух.

— Права си — каза принц Клаудиус. — Не можем да се преструваме, че нищо не се е случило. Няма смисъл да се залъгваме, Кейт. Аз те обичам. Влюбих се в теб още в първия миг, в който те видях. Сега вече съм напълно сигурен, че чувството не е било мимолетно и няма да се промени. Ако ще да трябваше да се оженя за английската кралица, аз обичам теб.

Кейт го погали по лицето.

— И аз те обичам. Но не трябва!

— Аз също мислех, че не трябва да се обичаме, че не е правилно. Нашите чувства обаче са твърде силни. Не можем да ги контролираме. А и не трябва.

— Но след няколко седмици ти официално ще станеш законен съпруг на Янина — отговори Кейт.

— Така е, фактите са си факти. Ако знаеш колко пъти съм си го повтарял. Янина ще е законната ми съпруга, а ти си шаферката й и трябва да стоя далеч от теб. Лесно е да се каже.

— Аз си мислех, че ме мразиш — с усмивка каза Кейт.

— Но се оказа точно обратното, а? — отвърна той и я погали по косата.

Тя кимна.

— Може би ще ме намразиш след случилото се днес…

Принцът я погледна ядосано.

— Защо, за бога, си мислиш подобни неща? Как бих могъл да мразя жената, която обичам?

— Не знам, сигурно съм заслужила да ме мразят — започна да се самообвинява тя. — Леля и чичо бяха толкова любезни и добри да ме поканят, а аз дойдох и застанах на пътя на щастието ви.

— Не говори така! Ти си моето щастие. Най-голямото щастие, за което някога съм можел да мечтая.

— Но какво ще правим? — попита Кейт и го погледна безпомощно.

— Трябва да кажем истината на Янина. Нямаме друг избор.

— Не можем!

— Не можем и да живеем в лъжа. Обичам те! Само това има значение.

Кейт поклати тъжно глава.

— Страхувам се, че не е толкова просто.

— Защо да не е? — попита Клаудиус и я изгледа изпитателно. — Или обичаш друг? Някой те чака в Нова Зеландия, така ли?

Кейт се засмя.

— Да, в Нова Зеландия има човек, който наистина ме чака да се върна — каза тя, спомняйки си за Стивън Бергер. — Аз обаче не изпитвам никакви чувства към него. — Кейт направи кратка пауза, след което каза: — Мисля, че преди да те срещна, изобщо не съм знаела какво означава да обичаш някого истински.

— Бих казал същото за себе си. Когато те видях, сякаш ток премина през тялото ми. Мислех си, че ще отмине, но не, продължава да преминава всеки път, когато те видя.

— Плащаш ли си сметката за този ток?

И двамата се засмяха.

— Смятам, че не трябва да правим хората около нас нещастни — каза Кейт, сещайки се за братовчедка си Янина.

— Не. Още днес ще отменя сватбата.

— Моля те, недей. Не днес. Нека да преспим една нощ и после ще решим какво да правим.