Юлиане Сартена
Не се влюбвай в младоженеца (6) (Как красивата Кейт направи голяма грешка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Verlieb dich nicht in den Bräutigam, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Papi (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Заглавие: Аристократичен роман

Преводач: Горан Райновски

Издание: Първо

Издател: ИК „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Печатница: „Бет Принт“ АД

Редактор: Мирослав Бенковски

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Станислав Иванов

Коректор: Валя Калчева

ISBN: 978-954-398-305-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1357

История

  1. — Добавяне

Пробата на сватбената рокля започна в приемната. Кейт беше истински впечатлена от роклята от скъпа коприна и жоржет, която Янина мереше.

— Моля ви да вдигнете ръце, графиньо — каза шивачката. — Ще сложа няколко карфици тук. Не мърдайте, за да не ви убодат.

Янина изпълни указанието, след което трябваше да седне върху специално донесен за целта стол тип щъркел.

Шивачката беше доста възрастна дама, облечена с вкус. Тя огледа критично творението си.

— Смятам малко да скъся подгъва. Съвсем малко, не повече от два сантиметра — каза тя, след което коленичи със сноп карфици в ръка.

В следващия момент вратата на приемната се отвори и в стаята влезе принц Клаудиус.

— О! — извика той, виждайки Янина в сватбената й рокля.

— Това младоженецът ли е? — попита шивачката.

— Да.

— Тогава моля ви, излезте! — каза тя, опитвайки се да скрие от погледа му роклята с ръце и тяло.

Принц Клаудиус изненадано повдигна вежди.

— Защо трябва да излиза? — попита Янина.

— На лош късмет е, ако младоженецът види роклята на булката преди сватбата.

Янина се засмя.

— Но това са глупости. Кой вярва вече на тези суеверия? Стой си спокойно, Клаудиус, и ми кажи дали ми стои добре — каза Янина, след което се завъртя.

— Чудесна е — любезно каза той.

Докато говореше с двете жени, принцът хвърляше поглед към застаналата в най-отдалечения край на стаята Кейт.

— Радвам се, че ти харесва. Моля те, не ми се сърди, че те извиках преди обяд. Не знаех, че майка ми е насрочила проба. Колко още ще продължи? — попита тя шивачката, която беше дала да се разбере, че присъствието на младоженеца в стаята не й е приятно.

— Около 20 минути. Но нали след това трябва да взема мерки и за роклята на шаферката.

— О, да, наистина. Трябва да направим прекрасна рокля на Кейт. Тя ще е най-красивата шаферка, какво ще кажеш, Клаудиус?

— Убеден съм в това — вежливо отвърна той.

— Ако искаш, можеш да изиграеш партия шах с татко, докато ни чакаш. Той ще се зарадва.

Принцът прие предложението с удоволствие.

Преди да излезе, той отново погледна към Кейт и погледите им се срещнаха за секунда. Това стигаше, за да й омекнат коленете отново.

„Аз съм луда, напълно луда“ — помисли си тя.

Клаудиус фон Хернфелд излезе и затвори вратата след себе си.

— Нека да изчакаме мама да дойде и заедно ще изберем плата за роклята ти — каза Янина. — Мисля си обаче, че тя ще предпочете лилаво. Харесва ли ти лилавият цвят?

— Извинявай, не разбрах?

— Падаш ли си по лилавото?

— А, да, разбира се, защо не.

— Ами тогава всичко ще е наред.