Юлиане Сартена
Не се влюбвай в младоженеца (7) (Как красивата Кейт направи голяма грешка)

Кейт беше много добра ездачка. Беше започнала да язди още като дете, а във фермата на баща си продължи да се занимава с този спорт. Условията за езда в Нова Зеландия бяха отлични.

Когато в ранния следобед яздеше сред зелените полета на родната й Германия с Янина и Клаудиус, тя за пръв път се почувства волна и освободена в присъствието на принца.

— Не бързай толкова — извика Янина, която не успяваше да поддържа темпото на братовчедка си. — Не познаваш пътищата.

— Напротив, като деца постоянно яздехме тук. Не си ли спомняш — извика от гърба на коня Кейт.

— Не, не помня да сме яздили тук.

— Яздихме, и то много — с усмивка отвърна Кейт и пришпори коня си.

— Моля те, не бързай толкова — отново помоли Янина. — Моята кобила ще капне от умора при такова темпо.

Принцът, който яздеше малко зад тях, пришпори коня си в галоп и бързо ги настигна. За него не беше никакъв проблем да поддържа темпото на Кейт.

— Янина се страхува, че може да падне и да си счупи врата — каза й той.

— Няма нищо страшно — отговори Кейт. — Може да не съм най-добрата ездачка, но винаги се качвам на коня без капка страх. Когато човек знае какво прави, няма никакъв проблем.

— Забелязах.

Кейт се обърна към него. Вятърът беше разпилял дългата й кестенява коса, а тъмните й очи светеха с особен блясък. Клаудиус си помисли, че е прекрасна. Около секунда те бяха един до друг върху седлата на конете си. Кейт пришпори коня си и се отдалечи. Близостта на принца я изгаряше като огън.

Принц Клаудиус я погледа смаяно за няколко секунди, след което се върна до Янина.

— Явно обичате опасността — каза принцът на Кейт, докато сваляха седлата от конете си в конюшнята.

— Понякога — задъхана отвърна тя. — Понякога обичам опасността, но в повечето случаи предпочитам да не рискувам твърде много.

Кейт се усмихна и тръгна обратно към замъка.

— Не беше ли чудесен този излет — каза Янина, която дойде в конюшните малко по-късно. — Кейт язди като дявол. Тя е много смела, не смяташ ли?

Той кимна.

— Смела… да, разбира се.

 

 

— Трябва да направим престоя на Кейт в Германия колкото се може по-приятен и интересен — каза граф Александър.

Той и семейството му бяха седнали на терасата на замъка и пиеха следобедния си чай.

— Разбира се — отговори графиня София. — Днес й взеха мерки за роклята.

— Мила ми София, не всички са толкова въодушевени от приготовленията за сватбата, колкото теб — отвърна графът. — Убеден съм, че проба за рокля не е представата на Кейт за приятно прекарване.

— Какво искаш да кажеш? Аз имам много и разностранни интереси, но сега сватбата е най-важна за нашето семейство!

Графът се засмя.

— Да, сега в главата ти е само сватбата — маси, менюта, гости, приготовления…

— Лесно ти е да говориш така! Я се опитай ти да организираш такава голяма сватба. Всичко около нея отнема ужасно много време. Освен това на Янина й доставя удоволствие да се занимава с приготовленията. Всяка бъдеща булка обича да подготвя сватбата си по свой вкус. Това е напълно в реда на нещата.

— И така да е. Сватбата е на Янина, не на Кейт — отвърна графът. — Ако не й осигурим някакво разнообразие, тя със сигурност ще се отегчи от престоя си тук.

— Моля те! Както си забелязал, Кейт вече не е малко момиче и може сама да се грижи за приятното си прекарване. Няма нужда да й се натрапваме.

— Разбира се, че може. Ние обаче сме нейни домакини и трябва да й осигурим разнообразие. Според мен Янина трябва да прекарва повече време с нея.

— Не може! Янина трябва да е до мен, когато организирам приготовленията за сватбата. Има толкова много работа. И представа си нямаш колко трудоемко е всичко и колко време отнема. Ето ти пример — от няколко дни вече не мога да реша къде да настаним херцогинята. Колкото и да мисля, не мога да й намеря достойни на ранга и положението й съседи по маса. Ами фойерверките? Решила съм в полунощ да има заря, но ако вали, няма как да стане. Трябва да измисля резервен план за всичко.

— Да, да, разбира се — каза граф Александър, който знаеше, че ако остави жена си да говори на тази тема, остатъкът от деня нямаше да й стигне.

— За какво си говорите — попита графиня Янина, която току-що беше дошла на терасата.

— За организационни въпроси — отвърна баща й.

— Организационни въпроси ли? Какви?

— За сватбата ти — каза графиня София.

— Нищо ново значи — усмихна се Янина.

— Обсъдихме и възможностите да разнообразим престоя на Кейт при нас — допълни баща й.

— Всъщност, къде е тя? — попита графиня София фон Вайнхайм.

— В стаята си. Почива си от ездата. Не е лесно да свикнеш с такава голяма часова разлика.

— Наистина, така е — отвърна графинята. — Хареса ли й излетът?

— И още как. Това момиче язди като дявол. Още по-добре, отколкото като бяхме малки. Явно в Нова Зеландия имат повече време и възможности за езда, отколкото ние тук в Европа.

— Ами тогава с Кейт можете да яздите редовно. Условията са идеални.

— Както сама чу, момичето иска да си почине — отговори й граф Александър.

— Баща ти се притеснява, че Кейт може да се отегчи от престоя си при нас и смята, че трябва да й намираме различни занимания — обясни й майка й.

Янина кимна.

— Съгласна съм с това.

Графиня София повдигна вежди. „Заговорът“ на Янина и съпруга й срещу нея не й харесваше.

— Аз обаче обясних на баща ти, че твоето присъствие при подготовката за сватбата е абсолютно наложително. Кейт не е малко дете. Може да се оправи и сама и да прави това, което иска.

— Иска ми се да имах малко повече време за нея — каза Янина.

В следващия момент на терасата излезе принц Клаудиус.

— Ще се намери ли чаша чай и за мен? — попита той, сядайки на масата. Принц Клаудиус все още носеше панталоните и ботушите за езда и му беше малко трудно да намести дългите си крака под масата.

— Но разбира се, скъпи ми Клаудиус — каза графиня София, взе голямата сребърна кана и му наля.

— Тъкмо си говорехме как да направим престоя на Кейт тук по-интересен — каза Янина.

— В смисъл?

— Татко се опасява, че тя ще се отегчи от всички тези приготовления за сватбата. Аз обаче нямам много време за нея, тъй като трябва да помагам на мама.

Принц Клаудиус отпи от чая си.

— Мога ли да те помоля да прекарваш малко повече време с нея? — попита го Янина.

— Ох, горещо.

— Какво.

— Чаят. Много е горещ, опарих се.

— Сложи си мляко или лимон. Мисля, че е добра идея да прекарваш повече време с Кейт. И бездруго подредбата на масите и менюто за сватбата едва ли те вълнуват особено.

— Да, донякъде си права. Но пък от друга страна няма как да изоставя работата си. Заел съм се с много неща напоследък във фирмата на баща ми.

— Стига, моля те. Баща ти си има достатъчно служители. Едва ли очаква от теб чудеса от храброст във фирмата точно преди сватбата ти.

— Янина има право — подкрепи дъщеря си графиня София. — Сега най-важна е сватбата ви. Ще ти бъда много благодарна, Клаудиус, ако успееш да прекараш малко повече време с шаферката на бъдещата ти съпруга.

Клаудиус се подготви да отговори, но графинята не му даде тази възможност.

— Не приемам възражения — усмихна се тя. — Предстои ни много важно събитие и всеки трябва да допринесе за него.

— Да прекарваш време с Кейт според мен ще е чудесно — каза му Янина. — Или имаш нещо против нея?

— Разбира се, че нямам нищо против Кейт — каза принцът, гледайки съсредоточено в чашата си.

— Чудесно. През следващите няколко дни времето ще е все така хубаво. Защо не си направите един излет в планината?

— Не знам дали идеята е добра — отвърна Клаудиус.

— Защо?

— Притеснявам се да не се случи нещо по пътя.

— Нищо няма да се случи. Ти познаваш пътеките много добре, а и тя не е малко момиче.

Когато разбра за предложението да отиде на излет в планината, Кейт също се замисли доколко удачно беше то.

— Не знам дали имам подходящи обувки — каза тя.

— Не се притеснявай. Ще ти дам моите или ще отидем да ти купим. Сигурна съм, че ще си прекарате чудесно.