Юлиане Сартена
Не се влюбвай в младоженеца (3) (Как красивата Кейт направи голяма грешка)

Летището в Мюнхен беше пълно със забързани пътници както всеки ден.

Кейт Съливан взе куфара си от въртящата се лента и влезе в салона. Тя беше пътувала в продължение на часове и беше сменила много часови зони, но беше твърде изпълнена с очакване и радостна да се върне отново, за да се чувства уморена.

Кейт се огледа в големия салон за пристигащи. Имаше стотици посрещачи. Дали щеше да познае Янина? Все пак те вече не бяха деца, а млади жени. Не се бяха виждали от толкова отдавна и със сигурност и двете се бяха променили много.

Мислите й бяха прекъснати от радостен вик.

— Кейт! — извика Янина и я прегърна, почти вдигайки я във въздуха. — Добре дошла в родината! Толкова се радвам да те видя!

— Та ти почти не си се променила — с радостна усмивка каза Кейт.

— Ти също — отвърна Янина. — Само че си станала още по-елегантна.

— Каква ти елегантност, идвам от ферма с хиляди овце — усмихната отвърна Кейт.

— И какво от това, въпреки всичко изглеждаш отлично. Красива и елегантна както винаги.

Янина беше права. Кейт не беше класически красива като знатната си братовчедка, но излъчваше класа и определено не страдаше от липса на мъжко внимание.

Двете братовчедки не можеха да се нагледат една на друга.

— Колко години станаха, откакто не сме се виждали? — попита Янина.

— Не знам точно… може би повече от 12.

— Да, тогава бяхме още деца и си играехме с кукли.

— Така е. Пораснахме, а ти ще се омъжваш. Някак си не мога да свикна с тази мисъл все още…

Янина фон Вайнхайм се засмя.

— Трудно е за вярване, нали? Аз самата понякога се улавям, че се чувствам малко странно в ролята на бъдеща булка и съпруга. Не можеш да си представиш какви приготовления е започнала да прави майка ми за сватбата. За нея сега няма нищо по-важно на света. Постоянно ми говори за рокли, покани, менюта, тоалети… Дотогава обаче има още много време, през което с теб можем да попътуваме по старите места, на които сме отраснали. Сигурна съм, че ще се радваш да ги видиш отново. Освен това си мисля, че ще е добре и да попътуваш из Европа. Има толкова много интересни места, които си заслужава да се посетят.

Кейт кимна.

— С удоволствие — каза тя.

Янина посегна да вземе куфара на Кейт, но братовчедка й не й позволи.

— Недей, няма нужда, сама ще го нося, не е тежък.

— Добре, тогава ще взема чантата ти, не може да носиш всичко сама — каза Янина, вдигайки пътната чанта на Кейт.

След като отидоха до колата на Янина и сложиха багажа в багажника, тя попита:

— Гладна ли си?

— Не много, храната в самолета беше предостатъчна.

— Тази храна в пластмасови опаковки е отвратителна — каза Янина. — Вкъщи сме подготвили малко празненство с вечеря по случай пристигането ти. Трябва да хапнеш добре, защото иначе мама ще се обиди.

Кейт се засмя. Тя си спомни, че винаги, когато беше при леля си София, трябваше да се храни обилно. Графинята не й оставяше друг избор.

Двете братовчедки се качиха в колата и Янина потегли.

— В Нова Зеландия воланът от лявата или от дясната страна е? — попита тя.

— От дясната — с усмивка отговори Кейт.

— Значи ще ти е малко трудно в началото. Нищо, бързо ще свикнеш.

След като излязоха от магистралата и се насочиха към замъка по път, преминаващ през ливади и горички, Янина отвори прозореца и в колата влезе свеж пролетен въздух. Беше започнало да се свечерява.

— Как е баща ти — попита Янина.

— Добре, благодаря. По цял ден работи във фермата и явно това го прави истински щастлив.

— Сигурно е хубаво да си щастлив от това, което правиш — с нотка на завист отвърна Янина.

— Не съм сигурна, че там би ти харесало — каза Кейт. — Животът в Германия е много по-динамичен и интересен.

Янина въздъхна.

— Може би малко по-динамичен, отколкото би ми се искало. Колкото и невероятно да ти звучи, аз искам да водя спокоен живот някъде далеч в провинцията. Замъкът Вайнхайм, разбира се, отговаря на тези критерии, но след като се омъжа за Клаудиус, животът ми ще се промени. Той е наследник на компанията на баща си — голям консорциум за производство на машини в Мюнхен. Това, което ми харесва, е, че те полагат големи усилия за опазване на околната среда както в производството, така и при работата на машините.

— Това би ми било много интересно. Екологията е моята специалност в университета.

— Супер. Значи ще имате общи теми за разговор с Клаудиус на вечеря. Все пак ти ще си ми шаферка и трябва да се запознаеш с младоженеца. Сигурна съм, че ще се разбирате много добре.

Кейт се засмя.

— Със сигурност.

— А ти имаш ли си някого в Нова Зеландия?

Кейт за секунда се сети за Стивън Бергер, но в следващия момент поклати глава.

— Не, нямам.

— Но защо? Всъщност, няма да те разпитвам повече. Ще оставя тази работа на майка ми. Тя със сигурност ще се справи с нея отлично.

И двете се засмяха.

Колкото повече се приближаваха до замъка, толкова повече спомени от детството нахлуваха в съзнанието на Кейт.

— Замъкът е абсолютно същият, какъвто съм го запомнила от детството си — каза тя.

— Разбира се — отвърна Янина. — Хубавото на всички стари замъци е, че не се променят с годините. Няма и как да е иначе, службата за паметниците на културата не би го позволила.

Принцеса Янина паркира в алеята.

— Знаеш ли какво, нека първо те заведа в стаята ти да се изкъпеш и освежиш. След това ще слезеш в трапезарията, където ще те чакаме с родителите ми и принц Клаудиус. Не сме канили други гости. Не искаме да те притесняваме с големи празненства веднага след този дълъг и уморителен полет.

Двете влязоха в замъка през страничен вход и Янина придружи Кейт до стаята й на втория етаж.

— Това не беше ли детската ти стая? — попита Кейт, след като Янина й отвори.

— Да, но се преместих долу. Там има повече място. Смятам, че тук ще се чувстваш чудесно.

— Разбира се — усмихна се Кейт.

— Дали ще си готова за около час? — попита Янина.

— Разбира се.

— Добре, ще уведомя готвачите.

Янина излезе от стаята и тръгна надолу. Кейт седна на леглото и за момент се замисли.

След минута тя стана и отиде до прозореца. От него се откриваше гледка към парка, където лехите с минзухари, лалета и нарциси бяха разцъфнали. Кейт си припомни колко много време беше прекарала тук като дете, играейки си с Янина.

След смъртта на майка й обаче двете братовчедки се разделиха и Кейт замина да живее на хиляди километри. Тя искрено се зарадва, че приятелството им беше устояло на изпитанието на годините, през които не се бяха виждали.

Кейт погледна часовника си. Нямаше време за мечти и размишления.

Бързо взе душ с почти ледена вода, за да се ободри, изсуши се, отвори куфара и избра дрехи за вечерята — тъмносива карирана пола и сив пуловер.

Кейт се облече, пусна тъмнокестенявата си коса свободно по раменете и тръгна надолу към трапезарията.