Юлиане Сартена
Не се влюбвай в младоженеца (17) (Как красивата Кейт направи голяма грешка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Verlieb dich nicht in den Bräutigam, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Papi (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Заглавие: Аристократичен роман

Преводач: Горан Райновски

Издание: Първо

Издател: ИК „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Печатница: „Бет Принт“ АД

Редактор: Мирослав Бенковски

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Станислав Иванов

Коректор: Валя Калчева

ISBN: 978-954-398-305-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1357

История

  1. — Добавяне

По пътя към фермата на Пол Съливан принц Клаудиус беше измислял и отхвърлял десетки варианти на речта си пред Кейт.

Когато обаче пристигна в дома й, не можа да каже нищо, абсолютно нищичко.

Кейт стоеше сама пред къщата. Вятърът си играеше с тъмнокестенявата й коса и тя изглеждаше още по-зашеметяващо красива.

Няколко секунди те само се гледаха, след което принцът я прегърна и притисна силно към себе си.

Клаудиус се канеше да обясни нещо на Кейт за желанието й никога повече да не се виждат, което той не беше изпълнил, но от къщата излезе Янина.

— Ах ти, невернико! — със сериозно изражение му каза тя.

— Янина, дължа ти огромно извинение — отвърна принц Клаудиус. — Съжалявам, не искам да те нараня, но аз обичам Кейт.

— Виждам — отвърна Янина.

— Влюбихме се от пръв поглед и не можем един без друг — продължи принцът.

— И какво ще стане сега с толкова дълго и старателно организираната ни сватба? — след кратко мълчание попита Янина.

Клаудиус повдигна рамене безпомощно.

За голямо негово учудване Янина избухна в смях.

— Знаеш ли, годенико мой, аз имам повод да съм ви ядосана и на двамата. Годеникът ми ми изневери с шаферката ми, и то само няколко седмици преди сватбата. Хубавото обаче е, че съм напористо момиче и успях да му намеря заместник.

Тя отиде до вратата и подаде ръка на Стивън Бергер, който заедно с нея излезе навън.

— Драги ми Клаудиус, искам да ти представя доктор Стивън Бергер. Той е местният ветеринар и човекът, който ще те замени на мястото ти пред олтара до мен.

— Янина срещна доктор Бергер, когато дойде при нас — обясни Кейт. — След всичко случило се тя реши, че за всички ще е по-добре, ако годежът ви бъде развален.

— Точно така — каза графиня Янина. — Дълго мислих и осъзнах, че за мен ще е най-добре да бъда със Стивън — съпруга на местния ветеринар. Даже съм решила да започна да уча ветеринарна медицина.

На Клаудиус му бяха необходими няколко секунди, за да осъзнае чутото.

— Много сценарии за това какво ще се случи, когато пристигна, минаха през главата ми по пътя насам — каза той, след като се опомни. — Този обаче определено не беше един от тях.

— Жените сме непредвидими, нали? — усмихна се Янина.

— Никой не е очаквал подобно нещо — допълни Кейт. — Животът обаче понякога най-неочаквано ни поднася изненади. Искам да видя реакцията на леля София, когато разбере за това — каза тя, усмихвайки се на Янина.

Янина беше написала дълъг имейл на майка си, обяснявайки й всичко около ситуацията в Нова Зеландия за себе си, Кейт, доктор Бергер и Клаудиус. Тя беше предпочела да й опише всичко, а не да й се обади. Разговор по телефона й се струваше неуместен за такива теми.

 

 

София фон Вайнхайм прочете имейла от начало до край и не повярва на очите си. Сякаш страхувайки се да не се е объркала, тя го прочете внимателно отново. Не, не се беше объркала. Всичко беше така, както го беше разбрала още при първото прочитане.

Тя веднага извика съпруга си.

— Александър, нямам думи. Виж какво е направила дъщеря ти! Това е краят. Няма да го преживея, знам си, няма да го преживея.

— Какво, за бога, се е случило? — недоумяващо попита графът.

— Сватбата. Отменят сватбата. Размислила е и не иска да се омъжи за Клаудиус. Той също размислил и решил, че и той не иска да се жени за нея. А празненството трябваше да е тази неделя. От фирмата за кетъринг вече донесоха масите и тентите. Оркестърът е нает, организирани са фойерверки, повече от 200 гости вече имат покани… Самата херцогиня Фон Аренсбах потвърди присъствието си и сигурно вече се е подготвила… не, това няма да го преживея, казвам ти, няма да мога.

— Стига с тази херцогиня! Какво е станало всъщност? Искам да кажа — как така и двамата изведнъж решиха, че не искат да се женят?

— Янина била размислила. Ето, тук пише — решила, че иска да се омъжи за някакъв новозеландски ветеринар. Ветеринар! А може да се окаже, че всъщност е санитар! Всичко мога да очаквам вече! Мили боже, какво ми дойде до главата! Не, няма да го преживея, казвам ти няма да съм жива, за да я посрещна!

— Може да е нещо временно — опита се да я успокои граф Александър.

— А принц Клаудиус, представи си, се бил влюбил в Кейт. Не, нямам думи, казвам ти, това е нечувано!

Граф Александър седна до жена си и обърна монитора към себе си, съсредоточено прочитайки целия имейл.

— Е, какво ще кажеш? — попита го тя, ставайки, за да си вземе чаша вода.

— Ами какво мога да кажа? Изненада, абсолютна изненада за всички.

— Изненада ли? Каква ти изненада, това е бедствие, катастрофа! Ох, усещам, че нещо ме свива сърцето… Боже господи, какво бедствие ми дойде до главата…

Граф Александър хвана ръката й.

— Разбирам те, тежко ти е и си объркана. Но погледни от добрата страна — имаме повод за радост.

Тя го погледна смаяно.

— Каква радост, Александър? Подиграваш ли се с мен? Как ще кажа на всички тези гости, че сватбата се отменя? А на херцогинята? Не, това е твърде много… не е истина, това е кошмар, от който вече искам да се събудя!

— Само заради това, че херцогинята няма да идва, аз лично имам много сериозен повод за радост — с усмивка отвърна граф Александър.

Жена му го погледна ядосано и той отново стана сериозен, явно шегата му не беше оценена по достойнство. Не че беше очаквал друго, но му се стори много забавна.

— Прочети отново този имейл — каза той на жена си. — От всяка дума на Янина струи радост и щастие. Тя явно много обича този доктор… Стивън Бергер. Това е най-важно от всичко. Винаги съм знаел, че отношенията им с Клаудиус бяха всичко друго, но не и любов. Те явно са приятели и нищо повече. Нужно ли беше да се оженят и после да разберат, че не са един за друг?

— Не се прави на пророк и психолог! Знаел бил. Глупости! Кой можеше да предположи, че ще се стигне дотук? А че Клаудиус ще се влюби в Кейт? Ако не бях прочела това, никога нямаше да предположа, че между тях може да има нещо. Аз мислех, че едва се понасят…

Граф Александър не отговори и се замисли за това как Кейт и Клаудиус бяха правили всичко възможно, за да избегнат контакт помежду си. Това поведение му изглеждаше съмнително, но дори и той не се беше досетил какво се е случило.

— Трябва да сме радостни, че Янина и Клаудиус навреме са осъзнали, че не са един за друг — каза той. — Според теб трябваше да се оженят, за да го разберат ли?

— Не. Но всичко това ми дойде в повече. Прекалено в повече.

— Разбирам те и не те обвинявам.

— Изглежда, че Янина сериозно е решила да се омъжи за този ветеринар от Нова Зеландия. Как да разберем, че той е правилният избор за нея? Ами ако реши, че и него не обича?

— Нека оставим на нея това решение — каза графът.

— Ами Кейт и принц Клаудиус? Как си представят общото си бъдеще?

— Прочете ли целия имейл? — попита граф Александър, сочейки монитора.

— Четох го няколко пъти, но трябва да ти кажа, че всичко, освен новината за провалената сватба буквално ми е излязло от главата.

— Ами ето, пише — Кейт и принц Клаудиус планират да се оженят — каза графът и се засмя. — Янина даже предлага да организираш двойна сватба.

— Двойна сватба? — извика графинята, след което замълча и се замисли. — Всъщност идеята май не е лоша. Защо пък не? Разбира се, да организираш двойна сватба е по-трудно от обикновена сватба… Трябва да се поканят повече гости, трябва повече място, повече шаферки…

Граф Александър се засмя.

— Ами заемай се. Какво чакаш? — каза й той и я целуна.

Край