Юлиане Сартена
Не се влюбвай в младоженеца (10) (Как красивата Кейт направи голяма грешка)

— Катастрофа, истинска катастрофа! — почти извика София фон Вайнхайм. — Тази ужасна буря вчера и тези светкавици. Можеше да ви удари гръм. В планината често се случва. Кейт, не мога да ти опиша колко притеснени бяхме всички за вас. Бяхме на косъм да се обадим на планинската спасителна служба да тръгнат да ви търсят.

Беше доста рано и на масата за закуска бяха само Кейт и графиня София. Кейт гледаше встрани от събеседницата си. Беше й неудобно да я погледне в очите.

Клаудиус беше решил да разговаря насаме с Янина и да й обясни какви бяха чувствата му към Кейт. След това планираха да съобщят неприятната новина за развалената сватба на графиня София.

Кейт познаваше добре леля си и можеше да си представи истеричната й реакция, когато разбереше, че всъщност така внимателно и усърдно планираната от нея сватба няма да се състои.

Кейт се почувства като предател. Тя беше предала семейството си — чичо си, леля си, братовчедка си. Те бяха толкова добри към нея, а как им отговори тя?

— За щастие всичко се размина без инциденти и се прибрахте благополучно — продължи графинята. — Не ми се мисли какво щеше да стане, ако някой от вас беше пострадал. Със сигурност щеше да се наложи да отложим сватбата. А това е невъзможно, невъзможно! Ако след всички тези приготовления, ако трябваше да отложим сватбата, това щеше да е краят ми. Казвам ти, Кейт, нямаше да мога да го преживея — театрално каза графинята и сложи ръка на сърцето си с драматичен жест. — Но какво ти е, Кейт, ти изобщо не се храниш. Ето, вземи си земел или може би искаш йогурт?

— Не, благодаря — отговори Кейт.

— Сигурно още не можеш да се отърсиш от преживяното вчера. Напълно те разбирам. Буря в планината не е шега работа. Само се моля да не си настинала. Като се сетя колко мокри бяха дрехите ти…

Граф Александър влезе в трапезарията и Кейт въздъхна облекчено. Най-после можеха да сменят темата на разговора.

— Добро утро, скъпи — поздрави го графинята. — Седни да закусиш.

— Добро утро, съкровище — поздрави съпругата си той и я целуна по бузата, след което поздрави и Кейт. — Благодаря, но вече пих кафе. Дойдох за вестника си.

— Нямаш търпение да прочетеш спортните новини, нали? — с усмивка го попита графиня София.

Графът се усмихна виновно.

Кейт за момент забрави за грижите си и искрено се засмя. Леля й и чичо й бяха толкова добри хора. Тя истински ги обичаше.

Леля й беше станала твърде нервна и екзалтирана покрай сватбата, но беше добър и мил човек. А чичо й Александър — тя не можеше да си представи, че на света има по-мил и добродушен човек от него.

Кейт затвори очи за секунда. Можеше ли да причини на тези хора нещо толкова ужасно като отмяна на сватбата на единствената им дъщеря?

— Чух, че вчера малко сте се понамокрили — каза чичо й с усмивка.

— Какво ти намокряне, направо бяха подгизнали нали, мила Кейт? — вместо нея отговори графинята и погледна племенницата си загрижено.

Кейт положи усилие да се усмихне.

— Да, изведнъж заваля като из ведро. Най-неочаквано.

Графът кимна.

— Времето в планината е много променливо и на практика напълно непредсказуемо — каза той, продължавайки да търси вестника си.

— Добре че е била заедно с Клаудиус — каза графинята. — Той е опитен планинар и знае какво да прави в подобни ситуации.

— Така е, принц Клаудиус е отговорен и разумен млад мъж — отвърна граф Александър. — Трябва да сме много щастливи, че ще имаме такъв зет.

Графът намери вестника си, взе го и кимна на двете дами за довиждане, излизайки от стаята.

Графинята поклати глава укорително.

— На чичо ти му дай само да чете спортни новини — каза тя. — Но какво да ги правиш — мъже — понякога са по-лоши от деца. Когато се омъжиш, ще видиш, че от опит ще стигнеш до същия извод. Имаш ли си някого в Нова Зеландия? — с усмивка я попита тя.

Кейт не можеше да я погледне в очите, колкото и да се опитваше.

— Не — каза тя, гледайки виновно надолу. — Няма никой, който да ме чака у дома.

Графинята хвана ръката й майчински и я погали по косата.

— Миличка, не се притеснявай за това. Ти си млада и красива, животът е пред теб. Със сигурност някъде там те чака мъжът на живота ти. Само трябва да се срещнете. И това ще стане, само трябва да си търпелива. За всички хубави неща в живота ни се изисква много търпение и постоянство. Бракът не прави изключение.

Кейт се опита да се усмихне. В този момент й се искаше да потъне в земята, толкова неудобно се чувстваше.

Графиня София, която не знаеше какво се случва в сърцето на Кейт в този момент, продължи:

— Знаеш ли, според мен най-щастливите хора са тези, които са успели да намерят някого, с когото да прекарат остатъка от живота си. Ето например Янина и Клаудиус. Според мен те просто са създадени един за друг. Заедно са от деца. Още от детската градина са неразделни, а ето че сега ще свържат живота си завинаги. Ако някое момче в училище закачаше Янина или я обидеше, Клаудиус се заемаше с него. Веднъж беше разбил носа на един от съучениците си само защото беше нарекъл Янина „разглезената лигла от замъка“.

Графинята се засмя и продължи:

— Веднъж й беше помогнал да се качи на едно дърво, а после се наложи и той да се качи на него, за да я свали. Тя се страхуваше от високото. Клаудиус винаги е обичал Янина и винаги ще я обича. Не мога да си представя, че би погледнал друга жена — усмихна се замечтано графинята. — Но, миличка, извинявай, сигурно съм те отегчила с тези мои словоизлияния.

— Не, не, напротив — отвърна Кейт, която усети, че ръцете й се бяха изпотили от напрежение. — Малко ме боли глава. Ще се кача да полегна и да си почина.

— Разбира се, почини си, миличка. Ако имаш нужда от нещо, само ми кажи.

— Благодаря, лельо, всичко е наред. Сигурно съм малко замаяна от вчерашните преживявания — каза Кейт и излезе от трапезарията.

Качвайки се по стълбите към стаята си, Кейт внезапно спря и притисна лицето си с ръце. Тя се почувства безкрайно раздвоена. Беше сигурна в любовта си към принц Клаудиус — за нея той беше дар от съдбата — но от друга страна не можеше да си позволи да предаде Янина!

Янина беше не само нейна братовчедка, но и най-добра приятелка от детските й години. Тя беше прекрасен човек и заслужаваше цялото щастие на земята. То обаче беше свързано с човека, когото Кейт обичаше. Не, Кейт нямаше никакво право да обича принц Клаудиус, нито пък той имаше право да изоставя Янина!

Кейт влезе в стаята си, затвори вратата след себе си и легна умислена.