Юлиане Сартена
Не се влюбвай в младоженеца (11) (Как красивата Кейт направи голяма грешка)

Принц Клаудиус паркира колата си пред замъка Вайнхайм и бавно тръгна по алеята към главния вход.

Той също мислеше за Янина. За безбройните часове, които бяха прекарали заедно като деца, за хубавите им моменти като годеници и за всичко приятно, което бяха преживели заедно. Всички тези спомени обаче внезапно бяха избледнели като повредена лента със снимки, когато в живота му се появи Кейт.

Принцът забърза ход. Колкото не му се искаше да съобщи на Янина новината за отменянето на сватбата, толкова нямаше търпение да види отново Кейт.

Искаше първо да поговори с Кейт, а след това да остане насаме с Янина и да й обясни какво се беше случило. Принцът не искаше да живее и секунда в лъжи.

В приемната го посрещна графиня София. Тя го поздрави със сърдечно ръкостискане.

— Драги ми Клаудиус, вие сигурно сте дошли при Янина. Тя обаче излезе. Трябва да си купи обувки за сватбата, а това, сам разбирате, не търпи отлагане. Човек винаги трябва да избира и мери обувките си сам.

Принцът кимна машинално.

— Да, разбира се, права сте. Да ви кажа честно, дошъл съм не при Янина, а при Кейт. Нашият излет вчера…

— Но разбира се. Беше много мило от ваша страна да я заведете в планината, за да разнообразите малко ежедневието й. За нищо на света не искаме Кейт да се отегчи от престоя си при нас.

Принцът я погледна учудено. Да не би зад тези на пръв поглед невинни думи да имаше скрит замисъл? Да не би тя вече да беше разбрала за случилото се между него и Кейт?

Графинята се усмихна.

— Кейт се прибра в стаята си. Явно е уморена от излета, а и я боли глава. Надявам се да не се е простудила.

— Мога ли да я видя?

— Разбира се. Само, моля ви, не я будете, ако е заспала. Сигурно се нуждае от малко почивка след кошмарния вчерашен ден.

Принцът се качи по стълбите и застана пред вратата на Кейт, обхванат от внезапен пристъп на нервност и безпокойство.

Той внимателно почука. Никакъв отговор.

— Кейт, чуваш ли ме, аз съм — каза той, доближавайки се до вратата. — Моля те, отвори.

Последвалата тишина го накара да натисне бравата. Вратата не беше заключена.

Стаята беше празна. Леглото беше оправено, прозорецът — наполовина отворен, а шкафът и гардеробът бяха празни.

Принцът отиде до масата, където имаше плик, адресиран до него. Той нетърпеливо го отвори и прочете писмото в него.

Мили Клаудиус, пиша това писмо, което ще прочетеш, когато вече ще съм си тръгнала. Смятам, че нямаме право да ограбваме щастието на чичо Александър, леля София и Янина. Не можем да градим своето бъдеще върху тяхното нещастие. Моля те, не си мисли, че съм спряла да те обичам — напротив, обичам те повече от всякога и всичко на света. Повярвай ми, много ме болеше, когато вземах това решение, но нямах друг избор. Ще се опитам да хвана полет за Нова Зеландия още днес. Дано да има места. Моля те, не се опитвай да ме спреш или да ме намериш. Нашата любов трябва да остане в тайна завинаги. Янина за нищо на света не трябва да узнае какво се е случило между нас. Моля те, обещай ми, че няма да й кажеш! Ако ме обичаш поне малко, моля те, ожени се за Янина. Искам да бъдете щастливи завинаги, а за мен да забравиш още в този миг.

Успех и късмет във всичко.

Няма да се видим никога повече.

Кейт

Принцът прочете писмото още веднъж и ядосано го смачка. Как можеше Кейт да иска от него да забрави за любовта си завинаги? Как можеше просто да си тръгне, без дори да му каже, и да иска от него да запази тайната им от всички?

Той не можеше да я забрави. Клаудиус знаеше, че денят, в който щеше да престане да мисли за нея, нямаше да дойде докато беше жив. Никога.

Той започна да обикаля нервно из стаята. Повече от всичко искаше да се качи в колата и да отиде на летището със скоростта на светлината. Кейт обаче му беше забранила да я следва и му беше написала, че иска да остане с Янина.

Той седна на един стол, опря ръце на масата и се опита да преосмисли случилото се. Какво трябваше да направи? Той отново взе писмото и прочете част от него.

„Моля те, обещай ми, че няма да й кажеш! Ако ме обичаш поне малко, моля те, ожени се за Янина. Искам да бъдете щастливи завинаги, а за мен да забравиш още в този миг.“

Клаудиус прочете тези думи няколко пъти и стисна юмруци, осъзнавайки безсилието си. Чувстваше се като тигър в клетка, обречен завинаги на плен.

Унесен в мислите си, той не забеляза, че Янина беше влязла в стаята.

— Кейт! — извика тя и объркано го погледна.

Стаята беше празна. В нея беше само принцът.

— Клаудиус, какво правиш тук? Къде е Кейт?

Принцът стана. Беше дошъл моментът, в който Янина трябваше да узнае истината. Беше ли готов обаче да й я каже?

— Ами изглежда си е тръгнала — каза той с глас, който прозвуча като чужд дори на самия него.

Янина го погледна невярващо.

— Отпътувала? Преди сватбата ни? Но това е смешно. Защо ще заминава точно сега?

Клаудиус замълча. Какво трябваше да отговори в този момент?

— Да не сте се скарали за нещо? — подозрително го погледна Янина. Този поглед му беше познат от времето, когато беше малък и майка му искаше да си признае някоя беля, която беше направил.

Принцът не отговори. Вместо това отиде до прозореца и погледна към парка, който по това време на годината беше по-красив от всякога. След това се замисли за Кейт, която беше загубил завинаги. Принцът бръкна в джоба на якето си, където стоеше смачканото писмо.

Гласът на Янина го върна в реалността.

— Нищо не разбирам, Клаудиус. Кейт не може да си тръгне за Нова Зеландия просто така, без дори да ни каже. Трябва да има някаква причина за това странно поведение. Знаеш ли нещо по въпроса? Още както се видяхте за първи път, забелязах, че помежду ви има някакво необяснимо напрежение. Не можеш да я понасяш, но си прекалено възпитан, за да й го кажеш, нали? Тя сигурно го е забелязала и заради това си е тръгнала така неочаквано. Да замине за Нова Зеландия, без дори да се обади. Не съм очаквала подобно нещо, Бога ми, не съм.

Графиня София беше чула дъщеря си, която на практика крещеше, и се качи, за да разбере какво се беше случило.

— Какво става тук?

— Кейт си е тръгнала. Стегнала си е куфара и си е заминала за Нова Зеландия — отвърна Янина.

София фон Вайнхайм първоначално отказа да повярва на чутото.

— Какво? В Нова Зеландия? Преди сватбата? Но това е нечувано. Оставаме без шаферка! Боже мой, катастрофа, пълна катастрофа!

Графинята седна на леглото и се опита да си поеме въздух. Сърцето й биеше учестено.

— Но какво ще правим сега — продължи тя. — И защо не ни е казала? Не разбирам, нищичко не разбирам…

Чул гласовете, в стаята влезе и граф Александър.

— Какво се е случило?

— Ами Кейт си е заминала. Можеш ли да си представиш? Просто така. Стегнала си куфара и си тръгнала — отговори съпругата му.

— Заминала? Къде? — повдигна вежди графът.

— Обратно в Нова Зеландия. Ей така. А сутринта закусвахме заедно.

— Но защо?

— Господ знае — каза графинята и вдигна ръце нагоре, сякаш молейки Всевишния за помощ.

Александър фон Вайнхайм погледна въпросително към дъщеря си.

— Нищо ли не ти е казала, Янина?

Тя поклати глава.

— Може да е станало нещо с баща й — предположи графът. — Янина, можеш ли да й се обадиш на мобилния?

Янина кимна.

— Да, добра идея.

Тя извади телефона от чантата си и учудено каза:

— Чакайте, имам съобщение от Кейт.

— Съобщение? — каза графинята. — Какво им става на хората днес? Не могат ли да общуват нормално? Какви са тези съобщения?

— Какво е написала? — попита граф Александър.

— Само, че е на път за Нова Зеландия — отвърна Янина, след като прочете съобщението.

— Това ли е всичко? — попита графинята.

— Извинява се, ако е причинила неудобство и моли да не я питаме за причините, поради които е отпътувала.

— Неудобство! Какво ти неудобство, тя причини бедствие! Къде ще търсим сега шаферка? — извика графинята отчаяно.

Янина погледна към Клаудиус, който стоеше мълчалив в ъгъла.

— Какво ще кажеш за всичко това? — попита го тя.

— Видя какво е написала. Не иска да я питаме за причините, поради които е взела това решение — отвърна той, внимателно подбирайки думите си. — Предлагам да направим каквото ни е помолила.

Янина се опита да разчете израза на лицето му. Той изглеждаше уморен и някак далечен. За пръв път в живота си тя се чувстваше отблъсната от Клаудиус, с когото бяха неразделни още от деца.

— Какво да правим сега — безпомощно попита графиня София.

Янина се замисли за секунда и решително каза:

— Отивам в Нова Зеландия. Лично ще разбера какво е станало.