Юлиане Сартена
Не се влюбвай в младоженеца (14) (Как красивата Кейт направи голяма грешка)

Кейт беше сама вкъщи, когато на вратата се почука. Тя отиде да отвори и за нейно най-голямо учудване видя на прага Янина.

При вида на братовчедка си с куфар в ръка Кейт пребледня.

— Боже господи, как дойде до тук? — попита я тя.

— Със самолета, как иначе — усмихна се Янина.

След това тя погледна Кейт и сериозната й и угрижена физиономия й подсказа, че нещо наистина не беше наред. Но какво, за бога?

— Кейт, не ми се сърди, но не изглеждаш никак добре. Какво ти е? Защо си тръгна така ненадейно, без да кажеш нищо на никого? Какво се случи? Ние ли сбъркахме нещо?

— Прелетяла си от другия край на света, за да ми зададеш тези въпроси? — тихо попита Кейт.

— Да, разбира се. Майка ми се поболя от тревога, че не може да ми намери достойна шаферка. Аз също бих искала да разбера какво, за бога, се случи. Искам си шаферката обратно. И приятелката, ако е възможно.

— Разбира се, че сме приятелки — каза Кейт, гледайки надолу. — Но моля те, не ме питай защо си тръгнах. Моля те. Не искам да говоря за това, разбери ме.

— Ще трябва да ми кажеш, драга ми братовчедке. Не съм дошла чак до тук за този отговор — засмя се Янина.

— Извинявай, наистина съжалявам, но не мога да говоря за това.

Янина повдигна рамене.

— Ще трябва да говориш, драга моя. Но всъщност няма ли да ме поканиш да вляза? Пътят не беше никак лек, както знаеш…

Учудена от собствената си неучтивост, Кейт отвори широко вратата.

— Разбира се, каква глупачка съм. Моля, влез. Колко ще останеш?

— Ами не знам. За вечеря ще съм тук със сигурност — усмихна се младата графиня.

Кейт също положи усилия да се усмихне, но почти не й се удаде.

— Като че ли не се радваш особено да ме видиш — шеговито каза Янина. — Ще мога ли да остана у вас за известно време?

— Разбира се, имаме стая за гости.

— Ами значи всичко е наред — каза Янина и се сети за Стивън Бергер. — Хората в Нова Зеландия ми се струват много мили и добри.

Кейт кимна машинално.

— Не трябва ли скоро да се връщаш в Германия за приготовленията по сватбата?

— Отне ми повече от седмица да убедя майка ми, че присъствието ми е по-необходимо тук, отколкото у дома. Едва се реши да се заеме сама с подредбата на масите и менюто. Повече от всичко на света иска да те види на тази сватба — усмихна се Янина. — Като гледам, искаш бързо да се отървеш от мен. Отсега обаче ти казвам, че това няма да стане. Разполагам с време — две, три седмици — колкото е необходимо. Всъщност тук вече ми харесва много и, честно казано, никак не бързам да си ходя.

Кейт щеше да отговори, но Янина я прекъсна.

— Не приемам „не“ за отговор. Както може би вече си разбрала, драга ми Кейт, графините от Европа можем да сме доста упорити, когато решим.

След като Пол Съливан се срещна с Янина, той веднага разбра, че тя е чудесна млада дама, която не би могла да посегне и на косъм от главата на дъщеря му. Той веднага разбра, че не тя беше причината за странното и необяснимо поведение на Кейт напоследък.

— Моля те, остани при нас колкото искаш — каза й той. — Искаме тук да се чувстваш като у дома си.

Янина се засмя.

— Не мога да остана толкова дълго, колкото би ми се искало. Всичко и всички тук са чудесни. Но в Германия има младоженец, който ме очаква.

— А, да, сватбата. Съвсем бях забравил за нея — усмихна се Пол Съливан.

Янина отвърна на усмивката му и се улови, че и тя беше забравила за сватбата си. Замисли се и реши, че това се дължи на голямата часова разлика, както и на многото нови впечатления от тази страна.

— А защо и младоженецът не дойде тук — предложи Пол.

По природа той не беше особено разговорлив, но подемеше ли разговор веднъж, нямаше спиране. Беше много гостоприемен човек и щеше да се радва и принц Клаудиус да дойде в дома му.

Кейт усети, че пребледнява. За нейно щастие в този момент никой не гледаше към нея.

Клаудиус? Тук? В Нова Зеландия?

Сърцето й заби лудо. Една част от нея отказваше да приеме, че Клаудиус може да дойде тук. Той нямаше работа в Нова Зеландия и тя не трябваше да го вижда никога повече. Другата част от нея обаче повече от всичко искаше да го види, без значение как, къде и с кого, просто искаше да го зърне, защото не можеше да живее без него.

— Не знам дали Клаудиус ще иска да пътува чак до тук — каза Янина. — Но това сега няма чак такова значение.

Кейт замълча. Как можеше присъствието или отсъствието на Клаудиус да няма значение?

Пол Съливан погледна замислено към Янина.

— Твоето посещение ме изненада и май не съм подготвен да ти приготвя вечеря, достойна за немска графиня. Защо не се обади, когато кацна, за да дойда поне да те взема? Всъщност как намери пътя от летището до тук?

— Един ваш съсед беше така любезен да ми покаже накъде да карам.

— Така ли? Кой?

— Доктор Стивън Бергер.

— Аха, нашият ветеринар. Той е близък мой приятел и много ни помага. Направо не знам как щяхме да се оправим, ако не беше той.

Кейт кимна в знак на съгласие.

Пол Съливан се усмихна.

— Аз дори бях решил да го правя зет, но Кейт отказа да ми съдейства.

Янина погледна братовчедка си въпросително. Кейт извърна лице сякаш страхувайки се да не би Янина да прочетеше мислите й в момента. Със сигурност нямаше да й харесат. Какъв ти зет… Понякога й се искаше баща й да беше малко по-съобразителен и тактичен.

— Ами щом така и така си се запознала с доктор Бергер, защо да не го поканим на вечеря? Даже по пътя насам може да вземе сирене и хляб.

— Чудесна идея — радостно каза Янина.

— А ти тази вечер задължително трябва да хапнеш нещо — обърна се Пол Съливан към дъщеря си. — Гледай на какво си заприличала — кожа и кости. Ще се разболееш, ако продължаваш така!

— Кой да предположи, че ще се видим толкова скоро — каза Стивън Бергер, пристигайки за вечеря с торба с хляб и сирене.

Янина се засмя.

— Да, наистина, кой да предположи.

Четиримата седнаха на масата — Янина срещу Стивън Бергер, а Кейт срещу баща си.

Кейт отново беше мълчалива и замислена, но вечерята се получи добре и всички бяха в добро настроение.

Стивън и Янина откриха, че имат много общи интереси и сходни черти.

Пол Съливан се облегна назад и погледна доволен сътрапезниците си. Единствено Кейт не се усмихваше. Пол обаче се надяваше, че Янина и Стивън, които се смееха и забавляваха искрено, ще й повлияят положително, та най-после ще излезе от това странно състояние, в което се намираше, откакто се беше върнала.