Дейвид Уебър
За честта на кралицата (7)

6.

— Това не ми харесва. Никак не ми харесва, господин посланик.

Ленард Мастерман, хейвънският посланик на Грейсън, вдигна очи и се намръщи. Капитан Майкълс рядко си позволяваше да изказва мнение, а и физиономията му беше изопната от тревога.

— Защо, по дяволите, е трябвало да изпращат точно нея? — Главният военен аташе крачеше напред-назад по килима на посланика. — От всички офицери в мантикорския флот да ни натресат Харингтън! Господи, имам чувството, че историята се повтаря! — каза той с горчивина и Мастерман свъси вежди още повече.

— Не разбирам докрай тревогата ти, капитане. Сега не сме в системата Василиск все пак.

Майкълс не бързаше да отговори. А не бързаше да отговори, защото Мастерман беше анахронизъм. Издънка на изтъкнат законодателски род, Мастерман беше и дипломат от кариерата, който вярваше в законите на дипломацията. В Специални операции бяха решили, че той не бива да знае за „Йерихон“, капитан Иу и „Божи гръм“, с идеята, че ще е в състояние да изиграе ролята си много по-убедително, ако не знае, че е роля.

— Да, не е Василиск, разбира се — каза накрая капитанът. — Но за разлика от повечето мантикорски офицери, Харингтън питае лична омраза към нас, а на Василиск ни шамароса жестоко, господин посланик. Грейсънците сигурно са чули какво стана там. Ако Курвозие използва присъствието й, за да подчертае „хейвънската заплаха“ за тяхната система…

— Оставете на мен да се тревожа за това, капитане — отвърна с лека усмивка Мастерман. — Повярвайте ми, ситуацията е под контрол.

— Наистина ли, сър? — Майкълс изгледа посланика с недоверие.

— Напълно. — Мастерман се облегна на стола си и кръстоса крак връз крак. — Всъщност аз дори се радвам, че са изпратили Харингтън. Макар да ми е чудно защо външното министерство на Мантикора е допуснало флотът да изпрати нея.

— Простете? — Майкълс вдигна вежди, а Мастерман се изкиска доволно.

— Опитай се да видиш ситуацията от гледната точка на грейсънците. Харингтън е жена, факт, за който никой не ги е предупредил. Колкото и добра да е репутацията й, не може да изтрие другия позор. Грейсън не е Масада, вярно, но дори техните бюрократи още не могат да преглътнат факта, че си имат вземане-даване с правителството на кралица Елизабет, а сега Мантикора допълнително им развява под носа културните различия между двете системи.

Лицето на Майкълс се изопна замислено и посланикът кимна.

— Именно. А колкото до операцията Василиск… — Мастерман се намръщи, после вдигна рамене. — Според мен тя беше грешка, а за провеждането й да не говорим, но противно на твоите страхове, можем да я използваме в наша полза, стига да си изиграем правилно картите.

Озадачението на капитана беше очевидно и Мастерман въздъхна.

— Грейсънците не знаят какво е станало на Василиск. Чули са нашата версия, чули са и версията на Мантикора, но знаят, че имаме противоречия помежду си. А това означава, че ще приемат с голяма доза съмнение и двете версии, капитане. От друга страна, вродените им предразсъдъци към жени в униформа ще работят в наша полза. Те ще искат да повярват, че Харингтън е лоша, защото това би оправдало собственото им мнение. А това, че ние нямаме жени в екипажите си, също ще им повлияе.

— Но ние имаме жени офицери — възрази Майкълс.

— Имаме, разбира се — отвърна търпеливо Мастерман, — но проявихме съобразителността да не включим жени в тази мисия. И за разлика от мантикорците — които всъщност не са имали особен избор, предвид че начело на държавата им стои жена, — изобщо не сме казвали на местните, че във флота ни служат жени. Не сме им казвали и обратното, но техният сексизъм е пуснал корени толкова дълбоко, че са готови да приемат премълчаното за факт, докато не получат доказателства за обратното. Затова към момента те ни възприемат като едно богоугодно и старомодно патриархално общество. Външната ни политика може и да ги изнервя, но социалната ни политика е далеч по-приемлива в техните очи от тази на Мантикора.

— Добре, това го разбирам. — Майкълс кимна. — Не ми беше хрумвало, че липсата на жени в екипажите ни тук ще ги наведе на такава крайна мисъл — че изобщо нямаме женски персонал във военните си сили… Реших, че просто го приемат като проява на такт от наша страна. Но разбирам какво имате предвид.

— Добре. Разбирате ли обаче точно колко уязвима е позицията на Харингтън? Сякаш не стига, че е жена в мъжка роля, а на всичкото отгоре е и осъден убиец — каза посланикът и Майкълс примигна изумено.

— Сър, моите уважения, но това никой няма да го повярва. Изобщо не я харесвам, но дори аз знам, че онова си беше чиста проба пропаганда.

— Знаеш го, разбира се, и аз го знам. Но грейсънците не го знаят. Наясно съм, че онази история беше показен процес за външна консумация, и ако трябва да съм докрай откровен, този тип пропаганда не ми допада. Но вече е факт и нищо не пречи да се възползваме от него. Грейсънците знаят едно — че хейвънски съд е обявил капитан Харингтън за виновна в убийството на цял търговски екипаж. Разбира се, Мантикора настоява, че „търговският кораб“ всъщност е бил кораб-примамка, свален по време на бойни действия. Какво друго да кажат всъщност? Но самият факт, че Харингтън е била призната за виновна, ще се окаже достатъчен за мнозина да приемат, че наистина е виновна, особено предвид факта, че е жена. Достатъчно е да изтъкнем „доказаната й вина“, даже не е нужно да се гневим, а просто тъжно да подчертаем, че това е неизбежният резултат, когато повериш боен кораб в ръцете на жена с всичките характерни за пола й слабости.

Майкълс бавно кимна. Почувства се гузен, което го изненада, но извън това Мастерман беше прав — заради предразсъдъците си местните щяха да повярват на една история, която би предизвикала единствено смях в по-цивилизованите общества.

— Сега разбирате ли, капитане? — каза тихо Мастерман. — По този начин ще променим диаметрално фокуса на вътрешния им дебат — ще заменим хладнокръвното пресмятане на предимствата с емоционално отхвърляне, родено от собственото им вродено лицемерие. А ако съм научил нещо през годините, то е, че когато се стигне до борба между разума и емоцията, емоцията побеждава.

— … а това е нашият боен информационен център, господа. — Андреас Венизелос обхвана с жест лъскавата апаратура. Беше нисък според мантикорските стандарти, но въпреки това стърчеше с няколко пръста над грейсънските офицери, събрали се в центъра.

Адмирал Янаков успя да не зяпне. Местеше поглед по великолепния интрументариум на бойния център и си мислеше, че би дал дясната си ръка за такова нещо. Плочата за холографски изображения беше широка повече от три метра, а плоските екрани наоколо показваха всички кораби в радиус от десет светлинни минути. Не с единични светлинни кодове, обозначаващи групи съдове, а като индивидуални единици с графично изображение на масата и вектора.

Адмиралът се приближи до един от матросите и погледна през рамото му. Младият мъж — добре де, младоликият мъж — дори не трепна от присъствието му. Янаков се обърна към Венизелос.

— Бихте ли включили холоплочата, командире?

Венизелос го изгледа продължително, после премести поглед встрани от него.

— Капитане?

Янаков усети как лицето му се опитва да застине в каменно изражение, после събра смелост да се обърне. Капитан Харингтън стоеше зад него, лицето й не изразяваше никаква емоция. Адмиралът я погледна неохотно в очите. Вътрешната му съпротива нарастваше, вместо да намалява, всеки път, когато униформата й попаднеше пред погледа му. Подозираше, че Харингтън е делегирала лекторската роля на първия си помощник по същата причина.

— Имате ли нещо против да ни демонстрирате холоизображението… капитане? — И сам усети напрежението в гласа си, а колебливата пауза, докато събираше смелост да се обърне към жената с титлата й, беше истински срам за професионалист като него.

— Ни най-малко, адмирале. — Мелодичното й сопрано само подсили чувството за нереалност. Гласът на Харингтън много приличаше на гласа на третата му съпруга, а мисълта за Анна в униформа буквално го ужаси. — Включете плочата, старши сержант Уотърс — каза тя.

— Слушам, госпожо — отвърна отривисто един от подофицерите, тон, който също звучеше странно в ушите на Янаков. Не защото беше отправен към офицер, разбира се, а защото беше отправен към жена. По дяволите, самата мисъл за жена офицер беше изтъкана от вътрешни противоречия!

Холоплочата оживя, горните ръбове на изображението стигнаха почти до тавана, оформяйки нещо като резервоар. Грейсънските офицери се разшумяха одобрително. Миниатюрни светлинни кодове се материализираха до всяка точка — стрелки за моментния курс, пунктирани линии за възможните вектори на движение, цифри и букви, обозначаващи големината на тягата, ускорението и активните сензорни излъчвания. „Сигурно точно така вижда Бог звездите“, помисли си Янаков и се изпълни с чиста завист към възможностите на този удивителен кораб.

— Както виждате, адмирале — Харингтън вдигна ръка към холоизображението, — тук проекти…

Млъкна, когато командир Харис, тактическият офицер на Янаков, се намърда между нея и холоплочата, за да погледне по-отблизо едно от означенията. Ръката на Харингтън остана още миг във въздуха, после тя стисна устни и каза с лишен от емоции тон:

— Извинете, командире. Тъкмо щях да покажа нещо на адмирал Янаков.

Харис се обърна и Янаков се изчерви при вида на студения му поглед и нескритото презрение. И за адмирала беше трудно да приеме жена в ролята на командващ офицер, но Харис беше краен консерватор до мозъка на костите си. Тактическият офицер отвори уста да каже нещо, после я захлопна, видял лекия жест на своя началник. Стисна устни на черта, но все пак отстъпи назад, целият вдървен от негодувание.

— Както виждате, адмирале — продължи Харингтън с все същия спокоен глас, — тук проектираме вероятния оръжеен обсег на всеки боен кораб поотделно. Разбира се, изображение с толкова много детайли би могло да се яви по-скоро пречка при една реална бойна обстановка, затова използваме по-малки холоплочи на мостика, за да избегнем излишния приток на информация. Разбира се, именно бойният информационен център има за задача да подбира заплахите с най-голям приоритет и…

Харингтън говореше ли, говореше, без следа от гняв или обида заради поведението на Харис, а Янаков я слушаше внимателно и едновременно с това се питаше дали не бе трябвало да смъмри Харис за наглостта му. Определено предстоеше да си поговори с него на четири очи, но дали не бе трябвало да повдигне въпроса още тук и веднага? Това би унижило тактическия му офицер пред колегите му, но как щяха да реагират мантикорците на подминатото провинение?

Вдигна очи и улови погледа на Андреас Венизелос. Гневът в очите на мантикорския офицер отговори на въпроса му.

— Знам, че са различни от нас, Бернард, но трябва да се примирим, и толкова. — Бенджамин Мейхю IX, планетарен протектор на Грейсън, отряза още една роза и я сложи в кошницата на слугата, после се обърна със строг поглед към командира на генералния щаб на флота. — Ти знаеше, че имат жени в униформа. Ясно ти е било, че рано или късно ще се сблъскаме с такива.

— Знаех, разбира се! — Адмирал Янаков гледаше втренчено кошницата, без да крие убеждението си, че държавният глава е можел да се посвети и на друго изкуство, по-мъжествено от цветните аранжировки. Янаков беше сред малцината, които не криеха мнението си по този въпрос, но пък той беше пети братовчед на протектора и пазеше ясни спомени за едно съвсем малко дете, което правеше локвички по килимите на двореца, когато самият той вече разхождаше гордо униформата си.

— В такъв случай не разбирам защо се палиш толкова. — Мейхю даде знак на слугата да се разкара. — Мислех те за по-хладнокръвен.

— Не говоря от свое име. — Янаков вирна брадичка. — Казах само, че ситуацията не се харесва на моите офицери, и това е факт. Те не просто не я харесват, Бен. Мразят я, а чувам и някои грозни слухове относно компетентността на капитан Харингтън.

— За компетентността й? За бога, Бернард! Тази жена е носител на Мантикорския кръст! — Янаков го погледна объркано и Мейхю въздъхна. — По-добре се осведоми за чуждестранните ордени и медали, братовчеде. За твоя информация, Мантикорският кръст е само една степен по-долу от Звездата на Грейсън и се присъжда само за героизъм, проявен в битка.

— Звездата на Грейсън? — Янаков примигна. Изглеждаше му невъзможно някой толкова хубав и млад…

Наруга се сам. По дяволите, тази жена изобщо не беше толкова „млада“! Беше на четирийсет и три земни години, само с дванайсет по-млада от самия него, и все пак…

— Добре де, куражлия е — изръмжа той. — Но хващам бас, че си е спечелила онзи медал на Василиск, нали? — Протекторът кимна, при което Янаков сви рамене. — Това само ще засили подозренията на офицерите ми, няма да ги смали. — Изчерви се, когато протекторът го стрелна с насмешлив поглед, но въпреки това продължи упорито в същия тон: — Знаеш, че съм прав, Бен. Хората ми ще си помислят онова, което хейвънците несъмнено ще разтръбят на висок глас — че медалът е част от пропагандата, с която мантикорското правителство се е опитало да скрие факта, че Харингтън си е изпуснала нервите — сигурно защото е била в цикъл! — и е унищожила невъоръжен търговски кораб. — Изскърца със зъби в пристъп на подновена тревога. — По дяволите, щом е трябвало да ни пратят жена, не можеха ли поне да изберат някоя, която не се слави като масов убиец?

— О, това са врели-некипели, Бернард! — Мейхю тръгна през куполната тераса към двореца, последван от личния си телохранител, мъж с безизразно лице. — Чувал си мантикорската версия за случилото се на Василиск и знаеш не по-зле от мен какво дири Хейвън в онзи район. Кой според теб казва истината?

— Мантикора, разбира се. Но какво мислим двамата с теб е без значение. Повечето от моите хора дълбоко вярват, че жените са неспособни да командват и следователно са опасни, ако им бъде поверена такава роля. Малцината, които не бързат да причислят жените към категорията на излезлите от контрол бойни ракети, са искрено ужасени от мисълта жени да бъдат изложени на опасностите, придружаващи една космическа битка, а истинските консерватори, като Гарет и тълпата около него, се водят от чистата емоция, която няма нищо общо със здравия разум. В нея те виждат целенасочена обида към нашия начин на живот и ако мислиш, че си съчинявам, да беше чул разговора, който проведох с тактическия си офицер! Така или иначе, версията на Хейвън налива допълнително вода в тревогите и на трите групи. И не бързай да кориш прекомерно моите хора, защото някои от твоите цивилни са много по-крайни и от най-големите консерватори във военната каста, както сам знаеш. Какво ще кажеш за Джаред, по дяволите?

— Скъпият братовчед, сладурът Джаред. — Мейхю не скри отвращението си. Помълча, после размаха ръце. — Прав си, разбира се, напълно си прав! А дъртият Клинкскейлс е още по-зле, но той поне не е втори по право за протекторатството. — Протекторът се отпусна тежко на едно меко кресло. — Виж, Бърни, разбирам тревогите на хората, но не можем да съсипем бъдещия си съюз с Мантикора заради нещо толкова глупаво като културни предразсъдъци. Мантикора може да ни помогне много повече от Хейвън — по-близо е, изпреварва ги в технологично отношение и вероятността един хубав ден да ни прилапа просто ей така е много по-малка, отколкото при Хейвън.

— Тази реч най-добре я дръпни на хората, които ще водят преговорите от наша страна — каза Янаков и въздъхна.

— Вече го направих, но ти си историкът в семейството и най-добре знаеш до каква степен Съветът оряза конституционните правомощия на протектора през последните стотина години. Престуик не е лош като за канцлер, но определено няма желание да отвори вратата за ново еднолично управление от страна на протектора, понастоящем моя милост. Често си мисля, че ни е нужно по-силно и по-категорично управление в светлината на онова, което предстои да ни се стовари на главата, но вероятно съм предубеден, понеже съм, каквото съм, а без значение какво аз бих искал, за момента властта ми е ограничена кажи-речи само до представителни функции. Представителните функции не са за изхвърляне, разбира се, а и кланът Мейхю все още ги държи здраво, но твърде много от реалната власт е в ръцете на консерваторите. А те, както самият ти изтъкна преди малко, вярват, че всяка външна помощ би била заплаха за грейсънския начин на живот, край на цитата! Засега държа Съвета, надявам се, че държа и мнозинство в Камарата, но на косъм — на тънък косъм, — и ако военните не ме подкрепят, ще го изгубя. Трябва да набиеш малко здрав разум в главите на хората си.

— Бен — бавно каза Янаков, — ще се опитам, но не знам дали ти напълно си даваш сметка за какво ме молиш, какво искаш. — Мейхю изправи гръб в креслото, но адмиралът продължи: — Познавам те от бебе и винаги съм знаел, че си по-умен от мен. Щом казваш, че имаме нужда от съюзник в лицето на Мантикора, вярвам ти. Но понякога си мисля, че дядо ти направи грешка, като ви прати, баща ти и теб, да учите далече от Грейсън. О, наясно съм с предимствата на галактическото образование, но имам чувството, че някъде по пътя си изгубил реална представа за гледната точка на нашия народ по някои въпроси, а това е опасно. Ти говориш за консерваторите в Камарата, но повечето от тях не са и наполовина консервативни колкото населението като цяло!

— Наясно съм с това — тихо каза Мейхю. — Противно на мнението ти, различната гледна точка всъщност помага да видиш нещата по-ясно — като например колко трудно е да промениш отдавна вкоренените представи на хората, — а аз определено не държа да се превърна в местния вариант на Пахлави, Романови или други династии, чието управление е завършило с кръвопролитни революции. Нямам никакво намерение да променям живота на нашето общество, Бърни, но тук става въпрос за оцеляването на планетата. Става въпрос за съюз, който да ускори технологичното ни развитие и да ни осигури постоянно присъствие на мантикорския флот, което да възпира кроежите на Симондс и неговите фанатици. И без значение дали подпишем договор с Мантикора, или не, няма начин да се измъкнем сухи от ситуацията. Давам на хейвънци най-много една земна година — след това, ако не и по-рано, те ще тръгнат открито срещу Мантикора, и когато това стане, ще ни прегазят, освен ако нямаме нещо, с което да ги спрем. Ние стоим право на пътя им, Бърни, и ти го знаеш не по-зле от мен.

— Да — въздъхна Янаков. — Да, знам. И ще се опитам, Бен. Обещавам ти. Но много ми се иска Мантикора да беше проявила малко такт, вместо да ни поставя в такава ситуация. Не знам дали ще се справя, Бен, не знам.